НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
Pro memoria:
СПОМЕН ЗА РАДКО
Ритъмът на сърцето му изпреварваше ритъма на живота ...
Той вярваше, че всичко трябва да бъде свършено и по-бързо, и по-добре, и преди всичко - честно. Говореше бързо и малко припряно, но винаги завършваше с добронамерена шега. В приказките си не ползваше клишета и засукани изрази. Бе прям, кратък и ясен.
С Радко представлявахме баш ръководството на Клуба на корабния механик, а също така, бяхме създатели и организатори на фондацията „Морски съдби”. За мен бе удоволствие да вземам решения с този моряк. Правехме го бързо и някак си - умно.
След едно заседание Радко предложи да ме върне с колата си. Спряхме на паркинга пред дома ми и той помоли да ми прочете свое стихотворение.
Няколко неща съм запомнил. Бяхме в кола и седяхме един до друг, така че не виждах лицето му. Гласът му не бе уморено или артистично модулиран, както обикновено се чете поезия, а звучеше напрегнато и припряно, нещо типично за Радко. Стихотворението бе дълго и актуално, но най се учудих на това, че бе на куплети с рими.
Споделих впечатленията си с него и в следващата година още два пъти слушах негови стихове.
На последния никулденски празник седяхме, както обикновено, един до друг и споделих искрената си завист за новия му външен вид. Това се случи преди половин година и още помня думите му:
„Свалих десет килограма от теглото си и се чувствам наистина щастлив. Цял живот препусках по велики задачи в преследване на корабното и човешко съвършенство, а сега разбрах, че и простите неща могат да бъдат важни.”
Така ще запомня Радко - ЩАСТЛИВ МОРЯК, КОЙТО ПИШЕ СТИХОВЕ.
Сл. ПЕШКОВ - моряк
СПОМЕН ЗА РАДКО
Ритъмът на сърцето му изпреварваше ритъма на живота ...
Той вярваше, че всичко трябва да бъде свършено и по-бързо, и по-добре, и преди всичко - честно. Говореше бързо и малко припряно, но винаги завършваше с добронамерена шега. В приказките си не ползваше клишета и засукани изрази. Бе прям, кратък и ясен.
С Радко представлявахме баш ръководството на Клуба на корабния механик, а също така, бяхме създатели и организатори на фондацията „Морски съдби”. За мен бе удоволствие да вземам решения с този моряк. Правехме го бързо и някак си - умно.
След едно заседание Радко предложи да ме върне с колата си. Спряхме на паркинга пред дома ми и той помоли да ми прочете свое стихотворение.
Няколко неща съм запомнил. Бяхме в кола и седяхме един до друг, така че не виждах лицето му. Гласът му не бе уморено или артистично модулиран, както обикновено се чете поезия, а звучеше напрегнато и припряно, нещо типично за Радко. Стихотворението бе дълго и актуално, но най се учудих на това, че бе на куплети с рими.
Споделих впечатленията си с него и в следващата година още два пъти слушах негови стихове.
На последния никулденски празник седяхме, както обикновено, един до друг и споделих искрената си завист за новия му външен вид. Това се случи преди половин година и още помня думите му:
„Свалих десет килограма от теглото си и се чувствам наистина щастлив. Цял живот препусках по велики задачи в преследване на корабното и човешко съвършенство, а сега разбрах, че и простите неща могат да бъдат важни.”
Така ще запомня Радко - ЩАСТЛИВ МОРЯК, КОЙТО ПИШЕ СТИХОВЕ.
Сл. ПЕШКОВ - моряк
РАДКО АНАСТАСОВ (1955 - 2018 г.). Повече за него в: Алманах на капитаните и главните механици от Параходство „Български морски флот“ 1892 - 2007, с. 165 (https://morskimusey-bg.com/publikacii)
Стихосбирката на Радко Анастасов „Двадесет и първи век“ е издадена от „Медиа бокс“ - Варна, през тази година, с финансовата подкрепа на Община Аксаково. Тези, които го изпратиха в последния му път, бяха сред първите читатели на книгата ...
Радко Анастасов по време на последната му среща със Слави Пешков, 9 декември 2017 г.
Стихотворението „Православие“ е публикувано в стихосбирката на Радко Анастасов „Двадесет и първи век“. Написано е преди една година и си остава напълно актуално и днес.
