НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДАЛИ ДА ТЪРСИМ И СПАСЯВАМЕ ИЛИ ДА
ПОЧИСТВАМЕ НЕФТЕНИ РАЗЛИВИ?
В статията си от 23/07/2018 г. „Абсурдите на българската морска аварийно-спасителна дейност” в интернет изданието на вестник „Класа” авторът - така наричащият се „капитан далечно плаване” (?) Никифор Герчев, отново изтърси няколко нелепи приказки. Доколкото заглавието се отнася към аварийно-спасителната дейност, не става съвършено ясно как това лице стана специалист по въпросите на ликвидирането на нефтени разливи. При това със световна известност. Въпросът е в това, че Никифор Герчев въобще не се е занимавал през живота си с ликвидиране на нефтени разливи. Тази дейност няма нищо обще с търсенето и спасяването, където Н. Герчев има претенции да е корифей.
Всъщност, въпросът тук е за горното му интервю във вестник „Класа” и относно разливът на нефтопродукти от потъналия в близост до Созопол на 01/07/1921 г. американски товарен кораб „Мопанг” в резултат на попадане на мина. В почти почти всеки ред личи болезненото самочувствие на Никифор Герчев да вдигне ръка като активен ученик и да извика: „Госпожо, аз знам всичко, аз мога всичко да направя, дайте да ви обясня как!”
Тук се объркват като миш-маш въпросите по търсене и спасяване и ликвидирането на нефтени разливи, което е съвършенно друга дейност. Едно е да осъществяваш търсене и спасяване, друго е да се бориш с нефтен разлив. Дали Герчев може за направи разликата? Не, Никифор Герчев ги разглежда като „морска аварийно-спасителна дейност”. Дали му е ясно, че за търсене и спасяване, и ликвидиране на нефтени разливи се изискват съвършено различини ресурси и опит. Хвали се, че имал поне десетина спасявания на кораби, без да допусне разлив на гориво. Това е добре, но за това какъв е опитът му по ликвидиране на голям и вече развит нефтен разлив, той не казва нищо.
След два-три абзаца от непрекрито и безсрамно самохвалство, Никифор Герчев започва да критикува неоснователно транпортния министър Ивайло Московски и започва със стари спомени от бившия кораб „Перун”, който навремето беше спасителен кораб и въобще не се е занимавал с нефтени разливи.
ПОЧИСТВАМЕ НЕФТЕНИ РАЗЛИВИ?
В статията си от 23/07/2018 г. „Абсурдите на българската морска аварийно-спасителна дейност” в интернет изданието на вестник „Класа” авторът - така наричащият се „капитан далечно плаване” (?) Никифор Герчев, отново изтърси няколко нелепи приказки. Доколкото заглавието се отнася към аварийно-спасителната дейност, не става съвършено ясно как това лице стана специалист по въпросите на ликвидирането на нефтени разливи. При това със световна известност. Въпросът е в това, че Никифор Герчев въобще не се е занимавал през живота си с ликвидиране на нефтени разливи. Тази дейност няма нищо обще с търсенето и спасяването, където Н. Герчев има претенции да е корифей.
Всъщност, въпросът тук е за горното му интервю във вестник „Класа” и относно разливът на нефтопродукти от потъналия в близост до Созопол на 01/07/1921 г. американски товарен кораб „Мопанг” в резултат на попадане на мина. В почти почти всеки ред личи болезненото самочувствие на Никифор Герчев да вдигне ръка като активен ученик и да извика: „Госпожо, аз знам всичко, аз мога всичко да направя, дайте да ви обясня как!”
Тук се объркват като миш-маш въпросите по търсене и спасяване и ликвидирането на нефтени разливи, което е съвършенно друга дейност. Едно е да осъществяваш търсене и спасяване, друго е да се бориш с нефтен разлив. Дали Герчев може за направи разликата? Не, Никифор Герчев ги разглежда като „морска аварийно-спасителна дейност”. Дали му е ясно, че за търсене и спасяване, и ликвидиране на нефтени разливи се изискват съвършено различини ресурси и опит. Хвали се, че имал поне десетина спасявания на кораби, без да допусне разлив на гориво. Това е добре, но за това какъв е опитът му по ликвидиране на голям и вече развит нефтен разлив, той не казва нищо.
След два-три абзаца от непрекрито и безсрамно самохвалство, Никифор Герчев започва да критикува неоснователно транпортния министър Ивайло Московски и започва със стари спомени от бившия кораб „Перун”, който навремето беше спасителен кораб и въобще не се е занимавал с нефтени разливи.
Схема на района на действие на EMSA
Скица на парахода „Мопанг“. Източник: https://www.shipscribe.com/mckellar/pix/1023.html
Корабът за борба с нефтени разливи „Galaxy Eco” на Морска гара Варна.
Еднотипният на „Мопанг“ параход Davidson County. Източник: https://www.shipscribe.com/
Разливът от кораба „Мопанг” не е голям и няма много голям замърсяващ ефект, но все пак той трябва да се почисти. Въпросът е как - като използваме нашата 50-годишна остаряла и слабо ефективна техника за нефтени разливи на Изпълнителната агенция за опазване на околната среда или да използаваме нещо по-съвременно и по-ефективно. А по-новото, това е корабът на EMSA (European Maritime Safety Agency).
Чрез договори с оператори на търговски кораби, EMSA е установила мрежа от кораби в готовност за ликвидиране на нефтени разливи, които са специално пригодени за целта и са в постоянна готовност, докато същевременно изпълняват своите обичайни търговски дейности.
В случай на нефтен разлив, избраният кораб прекратява нормалните си дейности и се предоставя на изискващата страна напълно оборудван за ликвидиране на нефтени разливи, съгласно установените условия и тарифи. При отправяне на молба за помощ, максималното време за подготовка на отплаване на кораба за борба с нефтените разливи е 24 часа.
Независимо от района на търговските си операции, всички кораби от мрежата на ЕMSA могат да бъдат мобилизирани за нефтен разлив навсякъде в европейски води и техните съседни басейни.
В момента EMSA оперира 17 напълно оборудвани кораби за борба с нефтени разливи в цяла Европа. Корабът за борба с нефтени разливи в България се намира във пристанището на Варна и се нарича „Galaxy Eco”. Това е бункеровъчен танкер с товароподемност от 2698 тона. Защо не е използван от ИАМА е отделен въпрос, но това е именно корабът за подобни разливи, които е оборудван със съвременно обзавеждане на нефтени разливи, като скимъри, абсорбенти, бонове, дисперсанти, кранове за разставяне на заградителните бонове и т.н. В допълнение корабът има добре обучен и сертифициран екипаж за борба с нефтени разливи.
Горният въпрос е убягнал напълно от вниманието на Никифор Герчев и вместо това, той ни предлага да използваме като абсорбент в случая за кораб „Мопанг”, внимавайте да не паднете от стола - слама. Нека тази слама да я пасе магарето на Герчев. Тя има някакви абсорбиращи нефта свойства, но в момента има толкова разнообразни изкуствени и далеч по-ефективни абсорбенти, че използването на слама си е чист архаизъм и приказка, пусната, за да става мaхленска клюка.
От друга страна, видно е, че ползването на кораб на EMSA струва пари и то добри пари. Но нека да се запитаме кое е по скъпо - парите за почистване на нефтен разлив със съвременни средства и кораб или застрашаване на екологията на нашето Южно Черноморие. Дали използването на пристанищния нефтосъбирач „Русалка” е оправдано и колко курса от мястото на кръговото движение до Бургас и обратно (12 мили само в едната посока в открито море) трябва да направи това пристанищно и не много мореходно корабче, за да пренесе нефтопродуктите събрани с абсорбент или скимър, докато корабът на EMSA има сравнително неограничен капацитет за събиране на този разлив. В случай на лошо време пристанищният нефтосъбирач не ще може да излезе и силният вятър и вълна накъде ще закарат разлива? Съвършено ясно и видно е вече, че нефтопродуктът ще отиде право на брега. Да не забравяме, че старите средства за борба с нефтен разлив са проектирани за нефтен разлив в акваторията на пристанището и тяхното ползване също не е безплатно.
В заключение може да се каже, че Никифор Герчев се е изхвърлил доста в една област, в която нито има опит, нито компетентност. Нека да си гледа доброволческата организация за търсене и спасяване (крайбрежно-плажно) „Бурсар” и да не се занимава с въпроси, които не са от неговата компетентност и опит.
Орлин СТАНЧЕВ - капитан далечно плаване
Иван ЗАХАРИЕВ - капитан далечно плаване
17/08/2018 г.
Гр. Варна
Чрез договори с оператори на търговски кораби, EMSA е установила мрежа от кораби в готовност за ликвидиране на нефтени разливи, които са специално пригодени за целта и са в постоянна готовност, докато същевременно изпълняват своите обичайни търговски дейности.
В случай на нефтен разлив, избраният кораб прекратява нормалните си дейности и се предоставя на изискващата страна напълно оборудван за ликвидиране на нефтени разливи, съгласно установените условия и тарифи. При отправяне на молба за помощ, максималното време за подготовка на отплаване на кораба за борба с нефтените разливи е 24 часа.
Независимо от района на търговските си операции, всички кораби от мрежата на ЕMSA могат да бъдат мобилизирани за нефтен разлив навсякъде в европейски води и техните съседни басейни.
В момента EMSA оперира 17 напълно оборудвани кораби за борба с нефтени разливи в цяла Европа. Корабът за борба с нефтени разливи в България се намира във пристанището на Варна и се нарича „Galaxy Eco”. Това е бункеровъчен танкер с товароподемност от 2698 тона. Защо не е използван от ИАМА е отделен въпрос, но това е именно корабът за подобни разливи, които е оборудван със съвременно обзавеждане на нефтени разливи, като скимъри, абсорбенти, бонове, дисперсанти, кранове за разставяне на заградителните бонове и т.н. В допълнение корабът има добре обучен и сертифициран екипаж за борба с нефтени разливи.
Горният въпрос е убягнал напълно от вниманието на Никифор Герчев и вместо това, той ни предлага да използваме като абсорбент в случая за кораб „Мопанг”, внимавайте да не паднете от стола - слама. Нека тази слама да я пасе магарето на Герчев. Тя има някакви абсорбиращи нефта свойства, но в момента има толкова разнообразни изкуствени и далеч по-ефективни абсорбенти, че използването на слама си е чист архаизъм и приказка, пусната, за да става мaхленска клюка.
От друга страна, видно е, че ползването на кораб на EMSA струва пари и то добри пари. Но нека да се запитаме кое е по скъпо - парите за почистване на нефтен разлив със съвременни средства и кораб или застрашаване на екологията на нашето Южно Черноморие. Дали използването на пристанищния нефтосъбирач „Русалка” е оправдано и колко курса от мястото на кръговото движение до Бургас и обратно (12 мили само в едната посока в открито море) трябва да направи това пристанищно и не много мореходно корабче, за да пренесе нефтопродуктите събрани с абсорбент или скимър, докато корабът на EMSA има сравнително неограничен капацитет за събиране на този разлив. В случай на лошо време пристанищният нефтосъбирач не ще може да излезе и силният вятър и вълна накъде ще закарат разлива? Съвършено ясно и видно е вече, че нефтопродуктът ще отиде право на брега. Да не забравяме, че старите средства за борба с нефтен разлив са проектирани за нефтен разлив в акваторията на пристанището и тяхното ползване също не е безплатно.
В заключение може да се каже, че Никифор Герчев се е изхвърлил доста в една област, в която нито има опит, нито компетентност. Нека да си гледа доброволческата организация за търсене и спасяване (крайбрежно-плажно) „Бурсар” и да не се занимава с въпроси, които не са от неговата компетентност и опит.
Орлин СТАНЧЕВ - капитан далечно плаване
Иван ЗАХАРИЕВ - капитан далечно плаване
17/08/2018 г.
Гр. Варна