НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КРЗ „ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ” - 1992-1999 Г. - РАВНОСМЕТКА И
20 ГОДИНИ ПОГЛЕД ОТСТРАНИ (1)
В началото на 1997 г. с пълна сила вървеше подготовката за 100-годишния юбилей на завода. Оставаше една от най-важните задачи - подготовката и приемането на концепция за развитието на завода за периода до 2015 г. Според ръководството на завода такава беше изключително важна, защото съществуващият „Генерален план за развитието на завода за периода 1975-2000 г.”, не отговаряше на променените условия настъпили след 1990 г. Според мен, това беше задача за принципала в лицето на Министерството на отбраната (МО), и на командването на ВМС, като главен потребител на услугите на завода. Тези органи въобще не направиха опити да определят бъдещето на завода, затова ръководството на завода реши само да я подготви според своите виждания и да я предложи на военния съвет на ВМС и ръководството на ТЕРЕМ, които могат да внесат изменения.
Преди това обаче се случи едно събитие, което много им помогна за изпълнението на тази задача. Във втората половина на 1996 г. в МО е постъпило писмо от САЩ, в което по програмата „Партньорство за мир”, се кани българска делегация да посети САЩ и бъде запозната със системата за техническо обслужване на ВМС на Съединените щати. Писмото е адресирано до министъра на отбраната на Република България. Той го адресира до зам. министъра по икономиката, а последният го препраща на генерал Драгомир Иванов за предложение. Генерал Иванов предлага за ръководител капитан І ранг Марковски. След като получих това решение, аз отговорих на генерал Драгомир Иванов да го върне на министъра и да бъде адресирано до началника на ГЩ генерал Михо Михов, който ще възложи тази задача на командващия на ВМС и най-правилното решение би било ръководител на делегацията да бъде зам. командващия на ВМС по въоръжението и техниката контраадмирал Нейко Атанасов.
Това обаче не се състоя и в групата за посещение бяха включени капитан І ранг Марковски, инж. Петър Цонев от КРЗ „Флотски арсенал”, капитан ІІ ранг Емил Иванов от ТЕРЕМ и преводачка от ТЕРЕМ. Във Филаделфия се срещнахме с групата от ВМС на Полша и ВМС на Румъния.
Интересно за мен бе, че полската делегация се водеше от зам. командващия по въоръжението и техниката - контраадмирал, а румънската от началник на техническия отдел на ВМС - капитан І ранг, който аз лично познавах от доста години по линия на военно-техническото сътрудничество между страните от бившия Варшавски договор.
Във Вашингтон ни посрещна командващия на системата за техническо обслужване на ВМС на САЩ, който подробно ни запозна с тяхната организация. Основно ремонтът с техническото обслужване на корабите, въоръжението и техниката на ВМС се извършва в 10 кораборемонтни завода - собственост на МО, които извършват около 60 % от нуждите на флота - специализирани за отделни типове техника и въоръжение и около 40 % от частни фирми на търговски принцип. Това може да се възлага само на американски фирми.
След края на Студената война и разпадането на организацията на Варшавския договор и промяната на обстановката, Конгресът решава 1/3 от корабите да се извадят от въоръжение и за няколко години 100 бойни единици са предадени за скрап. Решението е от 10 военни ремонтни завода да останат 7 броя. При нашето посещение бяха останали 8. На следващата година делегация от САЩ бе на посещение в България и в КРЗ „Флотски арсенал”, и ме информираха, че техните заводи вече са 7. В течение на 10 дни имахме срещи от Мексиканския залив до Ню Йорк по цялото крайбрежие и посетихме 3 военноремонтни завода и най-голямата в света военна корабостроителница в Нюпорт нюз, където посетихме строящия се авионосец „Роналд Рейгън”. Това, което ми направи най-силно впечатление в посетените заводи, е че основната кораборемонтна дейност, е специализирана за определен брой операции и основно се състои в агрегатна замяна и модернизация. Ремонтът и модернизацията на отделен боен кораб може да започне в един завод и да завърши в друг.
В края на визитата ни във Вашингтон, в Пентагона ни прие зам. министъра на отбраната по запасите и резерва (трета в йерархията на министерството) г-жа Дебора Лий. В беседата с нея, когато й връчих нашия сувенир - щурвал с надпис „КРЗ Флотски арсенал - 1897 - 1997”, обясних, че съм директор на единствения в България военен кораборемонтен завод, който догодина става на 100 години. На въпроса какво би ме посъветвала, отговорът й беше: „Пазете го, защото след единицата следва нула”. Веднага разбрах, че на моето място трябва да бъде друг - министърът на отбраната, командващия на Флота или неговият заместник, защото лесно е от 10 завода да останат 7, при други обстоятелства от 3 да станат 5, но след ликвидирането на единствения завод не остава нищо!...
(Следва)
О.з. капитан І ранг Филип МАРКОВСКИ
Снимките са от личния архив на автора
20 ГОДИНИ ПОГЛЕД ОТСТРАНИ (1)
В началото на 1997 г. с пълна сила вървеше подготовката за 100-годишния юбилей на завода. Оставаше една от най-важните задачи - подготовката и приемането на концепция за развитието на завода за периода до 2015 г. Според ръководството на завода такава беше изключително важна, защото съществуващият „Генерален план за развитието на завода за периода 1975-2000 г.”, не отговаряше на променените условия настъпили след 1990 г. Според мен, това беше задача за принципала в лицето на Министерството на отбраната (МО), и на командването на ВМС, като главен потребител на услугите на завода. Тези органи въобще не направиха опити да определят бъдещето на завода, затова ръководството на завода реши само да я подготви според своите виждания и да я предложи на военния съвет на ВМС и ръководството на ТЕРЕМ, които могат да внесат изменения.
Преди това обаче се случи едно събитие, което много им помогна за изпълнението на тази задача. Във втората половина на 1996 г. в МО е постъпило писмо от САЩ, в което по програмата „Партньорство за мир”, се кани българска делегация да посети САЩ и бъде запозната със системата за техническо обслужване на ВМС на Съединените щати. Писмото е адресирано до министъра на отбраната на Република България. Той го адресира до зам. министъра по икономиката, а последният го препраща на генерал Драгомир Иванов за предложение. Генерал Иванов предлага за ръководител капитан І ранг Марковски. След като получих това решение, аз отговорих на генерал Драгомир Иванов да го върне на министъра и да бъде адресирано до началника на ГЩ генерал Михо Михов, който ще възложи тази задача на командващия на ВМС и най-правилното решение би било ръководител на делегацията да бъде зам. командващия на ВМС по въоръжението и техниката контраадмирал Нейко Атанасов.
Това обаче не се състоя и в групата за посещение бяха включени капитан І ранг Марковски, инж. Петър Цонев от КРЗ „Флотски арсенал”, капитан ІІ ранг Емил Иванов от ТЕРЕМ и преводачка от ТЕРЕМ. Във Филаделфия се срещнахме с групата от ВМС на Полша и ВМС на Румъния.
Интересно за мен бе, че полската делегация се водеше от зам. командващия по въоръжението и техниката - контраадмирал, а румънската от началник на техническия отдел на ВМС - капитан І ранг, който аз лично познавах от доста години по линия на военно-техническото сътрудничество между страните от бившия Варшавски договор.
Във Вашингтон ни посрещна командващия на системата за техническо обслужване на ВМС на САЩ, който подробно ни запозна с тяхната организация. Основно ремонтът с техническото обслужване на корабите, въоръжението и техниката на ВМС се извършва в 10 кораборемонтни завода - собственост на МО, които извършват около 60 % от нуждите на флота - специализирани за отделни типове техника и въоръжение и около 40 % от частни фирми на търговски принцип. Това може да се възлага само на американски фирми.
След края на Студената война и разпадането на организацията на Варшавския договор и промяната на обстановката, Конгресът решава 1/3 от корабите да се извадят от въоръжение и за няколко години 100 бойни единици са предадени за скрап. Решението е от 10 военни ремонтни завода да останат 7 броя. При нашето посещение бяха останали 8. На следващата година делегация от САЩ бе на посещение в България и в КРЗ „Флотски арсенал”, и ме информираха, че техните заводи вече са 7. В течение на 10 дни имахме срещи от Мексиканския залив до Ню Йорк по цялото крайбрежие и посетихме 3 военноремонтни завода и най-голямата в света военна корабостроителница в Нюпорт нюз, където посетихме строящия се авионосец „Роналд Рейгън”. Това, което ми направи най-силно впечатление в посетените заводи, е че основната кораборемонтна дейност, е специализирана за определен брой операции и основно се състои в агрегатна замяна и модернизация. Ремонтът и модернизацията на отделен боен кораб може да започне в един завод и да завърши в друг.
В края на визитата ни във Вашингтон, в Пентагона ни прие зам. министъра на отбраната по запасите и резерва (трета в йерархията на министерството) г-жа Дебора Лий. В беседата с нея, когато й връчих нашия сувенир - щурвал с надпис „КРЗ Флотски арсенал - 1897 - 1997”, обясних, че съм директор на единствения в България военен кораборемонтен завод, който догодина става на 100 години. На въпроса какво би ме посъветвала, отговорът й беше: „Пазете го, защото след единицата следва нула”. Веднага разбрах, че на моето място трябва да бъде друг - министърът на отбраната, командващия на Флота или неговият заместник, защото лесно е от 10 завода да останат 7, при други обстоятелства от 3 да станат 5, но след ликвидирането на единствения завод не остава нищо!...
(Следва)
О.з. капитан І ранг Филип МАРКОВСКИ
Снимките са от личния архив на автора
О.з. капитан І ранг Филип МАРКОВСКИ
О.з. капитан І ранг Филип Марковски (в дясно) и останалите членове на българската група по време на посещението в Пентагона, 1997 г.
В Пентагона българската група, водена от о.з. капитан І ранг Филип Марковски е приета от зам. министъра на отбраната по запасите и резерва (трета в йерархията на министерството) г-жа Дебора Лий.
Момент от срещата с г-жа Дебора Лий в Пентагона.