НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
УПРАВЛЯЕМО ОТ ЧОВЕК ТОРПЕДО НА БАВЕН ХОД
- SLC, КАТО ПАМЕТНИК В ТАОРМИНА, СИЦИЛИЯ

В един от най-важните туристически центрове на Сицилия - градчето Таормина, можете да се запознаете отблизо с прототипа на небезизвестното управляемо от човек торпедо на бавен ход - SLC (Siluri a lenta corsa). Идеята за използването на бавноходното торпедо за диверсионни акции срещу противникови кораби се ражда и се реализира във ВМС на Италия през Първата световна война. На базата на 510 мм германско торпедо морските офицери Р. Росети и Р. Паолучи разработват подводен апарат, който се задвижва със сгъстен въздух и се управлява от водолаз. В стандартното бойно зарядно отделение на торпедото поставят два заряда от по 170 кг тротил, които могат да бъдат закрепени към корпуса на атакувания кораб с магнити.
Торпедото с дължина 8,2 м има водоизместване 1,5 тона и се движи със скорост от 4 възла на разстояние 8 - 9 мили. Бойните плувци са облечени в каучукови комбинезони, надути с въздух. SLC е използвано успешно на 31 октомври 1918 г., когато с едно такова човеко-торпедо в пристанище Пола е потопен австро-унгарския линеен кораб „Вирибус Унитис“ (Viribus Unitis). Според някои автори, това е излишна демонстрация на сила, тъй като два дни по-рано Австро-унгарската империя е обявила готовност за капитулация и моли за мирни преговори. Но фактът си е факт - човеко-торпедото е оръжие с реални възможности.
Към тази идея във ВМС на Италия се връщат отново през 1935 г., при изострянето на отношенията с англичаните във връзка с кризата в Етиопия. Италианците се нуждаят от оръжие, което не само да изненада могъщия флот на Великобритания, но и да му нанася чувствителни загуби. Проектът е доразвит непосредствено преди Втората световна война от морските офицери Тезео Тезеи и Eмилио Тоски. През 1936 г. двамата лично провеждат успешни експерименти с два прототипа, произведени в торпедните работилници в Специя.
533 мм-торпеда са с дължина 6,7 м, снабдени са с електродвигател с мощност (при различните варианти) от 1,1 до 1,6 к.с., захранван от акумулатори. Максималната скорост е 4,5 възла с радиус на действие около 15 мили (при скорост от 2,3 възла). Отделящата се бойна глава може да носи от 200 до 300 кг заряд. Часовников механизъм отлага взривяването до 5 часа - време, достатъчно за двамата бойни плувци да се отдалечат от мястото на бъдещия взрив. Дълбочината, до която може да действа човеко-торпедото, е 30 м. По-късно, в началото на войната, формирования, използващи SLC, са разположени при висока степен на маскировка в основните оперативни бази на италианските ВМС.
Официалното название SLC (Siluri a lenta corsa) е заменено във всекидневието от неофициалното „Майале“ (итал. Maiale - „Прасето“), след като през 1939 г. постъпва на въоръжение в отряд бойни плувци в 10-а флотилия МАS. Прозвището вероятно се дължи на капризните механизми, които често дават дефекти и излизат от строя. През периода 1940 - 1943 г. са произведени над 80 SLC.
В хода на бойните действия човеко-торпедото донякъде си оправдава неофициалното прозвище, дадено му от тези, които го използват. Вследствие на множество повреди, получени в хода на различни атаки срещу противникови кораби, ефективността от използването му не е особено висока. В една от акциите загива единият от създателите на SLC - Тезео Тезеи. Въпреки това, от септември 1942 г. до август 1943 г. човеко-торпеда съвместно с бойни плувци потопяват или повреждат тежко 11 спомагателни кораба на съюзниците с водоизместване към 54 200 тона. Извън тази статистика трябва да се добави епизодът от 10 декемеври 1942 г., когато подводницата „Амбра“ (Ambra) доставя до рейд Алжир три торпеда „Майале“ и 10 бойни плувци, които потопяват 4 спомагателни кораба с водоизместване 22 300 тона.
Най-успешната операция, при която са използвани човеко-торпеда, е осъществена през нощта на 18 срещу 19 декември 1941 г., когато е атакувана британската военноморска база в Александрия (Египет). Подводницата „Шире“ (Scire) доставя до района три SLC. Бойните плувци - водачи на торпедата, умело успяват да „прескочат“ вратата на заграждението от бонове и мрежи, с които е обградена базата, като влизат в килватерната струя на британски разрушители, завръщащи се в базата. След това успешно преодоляват мрежовите заграждения около два линейни кораба. В резултат на атаката сериозно са повредени линейните кораби HMS Valiant и HMS Queen Elizabeth, разрушителят Jervis и танкерът „Сагона“ (Sagona, водоизместване 7554 т).
Така с използването само на три човеко-торпеда с 6 души екипаж командването на италианските ВМС успява за известно време да измени баланса на силите в Средиземно море. Но то не успява да се възползва от своето превъзходство в числото на действащите линейни кораби. По-късно италианското адмиралтейство оправдава този свой пропуск с факта, че германците не са доставили достатъчно гориво за линейните им кораби, за да могат те да бъдат използвани в мащабни морски операции в региона.

Атанас ПАНАЙОТОВ
Снимките са направени от автора през 2014 г.
Авторът изказва благодарност на о.з. капитан ІІ ранг Миглен ШИШКОВ за оказаното съдействие при подготовката на тази публикация.

Прототипът на управляемото от човек торпедо на бавен ход - SLC (Siluri a lenta corsa), поставен в градския парк на Таормина, Сицилия.
Конструкцията, която отделя първия от втория боен плувец, е всъщност цистерната за бързо потапяне (изплаване). Вторият боен плувец по време на ход се държи за ръкохватката, която се вижда на снимката.
Поглед към кърмата на SLC.
Авторът се снима за спомен пред прототипа на SLC. Снимка Стефка ПАНАЙОТОВА
Надписът върху табелата информира къде и кога е създаден прототипа: „Арсенал на ВМС, Таранто, SEL - (може би силуро електрико - електрическо торпедо), секция брегова охрана, отдел метални конструкции, 1991 г.”
Още една важна информационна табела: „Отделяема бойна глава, която е била прикрепяна под корпуса на кораба заедно с часовников механизъм за задействане на взрива”.
Надпис на камъка: „На моряка на Италия, Таормина, 28 март 1993 г.”
Още един поглед към опашната част на торпедото. С „кожух“ са защитени двете бутилки със сгъстен въздух, необходим при бързото изплаване на „Майале“. Пред бутилките има контейнер с инструменти и резервен дихателен апарат.
Пултът за управление на SLC - един щурвал (рулева колонка от самолетен тип), два лоста (за запълване и за продухване на баластните цистерни) и три манометъра. Водачът е защитен и с метален кожух против евентуална взривна вълна от подводни бомби. Това, което не се вижда на снимката, е: луминисцентният магнитен компас, клапанът за регулиране на дълбочината и приборите за управление на електромотора.
На преден план - отделящата се бойна глава.