НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КАКВА Е СЪДБАТА НА ПАРНИЯ КАТЕР „ЧАЙКА“ - ПОДАРЪК ОТ
ИМПЕРАТОР НИКОЛАЙ ІІ ЗА ЦАР ФЕРДИНАНД?
В публикациите, занимаващи се с историята на нашите ВМС през първата половина на ХХ век, някак мимоходом се споменава за парния катер „Чайка“. В няколко издания на „Учебник за моряка“ (1920, 1929, 1930 г.) се посочват неговите данни: водоизместване - 23 тона, „обслуга“ - 7 души, максимална дължина - 13,0 м, максимална широчина - 2,8 м, максимално газене - 2,4 м, мощност на двигателя (парна машина) - 75 к.с., скорост - 7 възла, построен в Русия през 1903 г., въоръжение - 1 картечница „Максим“, район на действие при икономичен ход - 60 мили, „обикновен запас гориво в кг“ - 5400 нефт/3000 въглища. Това е единственият плавателен съд на Флота на Н.В., посочен в „Учебник за моряка“, който може да използва и нефт (мазут?), и въглища като гориво.
В своята монография „Развитие на Българския военноморски флот 1897 - 1913 г.“ (С., 1970, с. 43 - 44) Владимир Павлов отбелязва: „При посещението си в Николаев (тогава в чертите на Руската империя - бел. авт.) от 18 до 30 юни същата година (1903 - бел. авт.) крайцерът („Надежда“ - бел. авт.) взел на буксир и докарал във Варна построения в тамошния Белгийски завод 18-тонен катер „Чайка“... В бележка под линия същият автор посочва архивен източник от Държавния военноисторически архив - Велико Търново, съгласно който: „При пътуването си към Варна маневристът Коста Балъкчиев от „Надежда“, оставен за старшина на катера, три денонощия не напуснал руля (правилното е: щурвала, рулевата вахта - бел. авт.), за което бил отличен“.
Да, безспорно интересен епизод, но не това е най-интересното в биографията на парния катер „Чайка“. Нямам обяснение защо водоизместването на 23-тонния плавателен съд при Вл. Павлов е сбъркано с 5 тона. А следващите автори добавяли по нещо или обърквали по нещо. Например Илия Тодоров в „Българските кораби“ (С., 1981 г., с. 79 - 80) пише, че „бил докаран новопостроеният (подч. от мен - Ат. П.) за Черноморския флот катер „Чайка“. Но не споменава кога е поръчан. Ил. Тодоров погрешно посочва, че газенето на катера е 1,4 м, но това може и да е коректорска грешка.
Тази версия (за поръчката и доставката) е лансирана и от Чони Чонев („Корабите“, т. V, С., 1997, с. 104 - 105): „... от Николаев е доставен построеният за нашия флот катер „Чайка“... Предоверявайки се на Ил. Тодоров, Ч. Чонев също посочва, че газенето на катера е 1,4 м. Без да посочва източник, Ч. Чонев уточнява (на с. 119), че корпусът на „Чайка“ е дървен.
Предоверявайки се на Ч. Чонев, моя милост, в съавторство с Мариана Кръстева, в изданието „Военноморските сили на България 1879 - 2005“ (Варна, 2005, с. 8) посочихме, че корпусът на „Чайка“ е дървен. И разбира се, че газенето е 1,4 м, което е нормално за катер с дължина 13,0 м. Не се сетихме да проверим всяка характеристика на плавателния съд с публикациите в „Учебник за моряка“. Новото в нашата публикация бе изречението: „През някои периоди катерът „Чайка“ е използван от цар Борис ІІІ като лична яхта“. Основание за това ни даваха спомени на флотски ветерани и една снимка, която тогава, поради липса на място, не публикувахме. Публикувам я сега. Защо?
Защото при работата ми по друга тема, в полицейското досие на небезизвестния капитан Антон Прудкин, открих информация и за края на службата на „Чайка“ във Флота на Н.В. В Рапорт № 38 от 26 февруари 1941 г. до началника на разузнавателната група във Варна разузнавач № 4475 (подписан като Вас. Вълков) донася: „Воаяжите, които направи Прудкин до палестинските брегове като капитан на параходчето „Рудничар“, пренасяйки евреи изселници, донесоха доста чувствителна сумица пари, част от които вложи в яхтата „Чайка“, купена като вехто желязо от Флота. Същото в миналото е била притежание на бившия български цар Фердинанд, подарена му от руския император Николай (подчертано от мен - Ат. П.). Засега той я ремонтира и приспособява за лов на делфини“...
След арестуването му от полицията на 9 август 1941 г. Прудкин дава показания в полицията, сред които има сведения и за катера „Чайка“:
„Давал съм му пари (на моториста Петър Николов Петров - бел. авт.) като възнаграждение за труда му като моторист и като майстор-работник при работата му на катера „Чайка“...
„В това време продадох на Г. Милонас от Варна железния (подчертано от мен - Ат. П.) катер „Чайка“ и така получих материалната възможност да произведа наложителния ремонт на моторната лодка, който би струвал най-малко 15 000 лева“...
Е, сега вече нещата си дойдоха на мястото. „Чайка“ не е поръчан от България в Русия, а е подарък на руския император Николай ІІ за цар (тогава, през 1903 г., все още княз) Фердинанд. Катерът не е с дървен, а с железен корпус. Газенето му е 2,4 м. Бракуван е към края на 1940 г. или в началото на 1941 г. А каква е съдбата му като собственост на гръцкия гражданин Милонас, жител на Варна, е въпрос на следващи изследвания или на случайни попадения.
Атанас ПАНАЙОТОВ
ИМПЕРАТОР НИКОЛАЙ ІІ ЗА ЦАР ФЕРДИНАНД?
В публикациите, занимаващи се с историята на нашите ВМС през първата половина на ХХ век, някак мимоходом се споменава за парния катер „Чайка“. В няколко издания на „Учебник за моряка“ (1920, 1929, 1930 г.) се посочват неговите данни: водоизместване - 23 тона, „обслуга“ - 7 души, максимална дължина - 13,0 м, максимална широчина - 2,8 м, максимално газене - 2,4 м, мощност на двигателя (парна машина) - 75 к.с., скорост - 7 възла, построен в Русия през 1903 г., въоръжение - 1 картечница „Максим“, район на действие при икономичен ход - 60 мили, „обикновен запас гориво в кг“ - 5400 нефт/3000 въглища. Това е единственият плавателен съд на Флота на Н.В., посочен в „Учебник за моряка“, който може да използва и нефт (мазут?), и въглища като гориво.
В своята монография „Развитие на Българския военноморски флот 1897 - 1913 г.“ (С., 1970, с. 43 - 44) Владимир Павлов отбелязва: „При посещението си в Николаев (тогава в чертите на Руската империя - бел. авт.) от 18 до 30 юни същата година (1903 - бел. авт.) крайцерът („Надежда“ - бел. авт.) взел на буксир и докарал във Варна построения в тамошния Белгийски завод 18-тонен катер „Чайка“... В бележка под линия същият автор посочва архивен източник от Държавния военноисторически архив - Велико Търново, съгласно който: „При пътуването си към Варна маневристът Коста Балъкчиев от „Надежда“, оставен за старшина на катера, три денонощия не напуснал руля (правилното е: щурвала, рулевата вахта - бел. авт.), за което бил отличен“.
Да, безспорно интересен епизод, но не това е най-интересното в биографията на парния катер „Чайка“. Нямам обяснение защо водоизместването на 23-тонния плавателен съд при Вл. Павлов е сбъркано с 5 тона. А следващите автори добавяли по нещо или обърквали по нещо. Например Илия Тодоров в „Българските кораби“ (С., 1981 г., с. 79 - 80) пише, че „бил докаран новопостроеният (подч. от мен - Ат. П.) за Черноморския флот катер „Чайка“. Но не споменава кога е поръчан. Ил. Тодоров погрешно посочва, че газенето на катера е 1,4 м, но това може и да е коректорска грешка.
Тази версия (за поръчката и доставката) е лансирана и от Чони Чонев („Корабите“, т. V, С., 1997, с. 104 - 105): „... от Николаев е доставен построеният за нашия флот катер „Чайка“... Предоверявайки се на Ил. Тодоров, Ч. Чонев също посочва, че газенето на катера е 1,4 м. Без да посочва източник, Ч. Чонев уточнява (на с. 119), че корпусът на „Чайка“ е дървен.
Предоверявайки се на Ч. Чонев, моя милост, в съавторство с Мариана Кръстева, в изданието „Военноморските сили на България 1879 - 2005“ (Варна, 2005, с. 8) посочихме, че корпусът на „Чайка“ е дървен. И разбира се, че газенето е 1,4 м, което е нормално за катер с дължина 13,0 м. Не се сетихме да проверим всяка характеристика на плавателния съд с публикациите в „Учебник за моряка“. Новото в нашата публикация бе изречението: „През някои периоди катерът „Чайка“ е използван от цар Борис ІІІ като лична яхта“. Основание за това ни даваха спомени на флотски ветерани и една снимка, която тогава, поради липса на място, не публикувахме. Публикувам я сега. Защо?
Защото при работата ми по друга тема, в полицейското досие на небезизвестния капитан Антон Прудкин, открих информация и за края на службата на „Чайка“ във Флота на Н.В. В Рапорт № 38 от 26 февруари 1941 г. до началника на разузнавателната група във Варна разузнавач № 4475 (подписан като Вас. Вълков) донася: „Воаяжите, които направи Прудкин до палестинските брегове като капитан на параходчето „Рудничар“, пренасяйки евреи изселници, донесоха доста чувствителна сумица пари, част от които вложи в яхтата „Чайка“, купена като вехто желязо от Флота. Същото в миналото е била притежание на бившия български цар Фердинанд, подарена му от руския император Николай (подчертано от мен - Ат. П.). Засега той я ремонтира и приспособява за лов на делфини“...
След арестуването му от полицията на 9 август 1941 г. Прудкин дава показания в полицията, сред които има сведения и за катера „Чайка“:
„Давал съм му пари (на моториста Петър Николов Петров - бел. авт.) като възнаграждение за труда му като моторист и като майстор-работник при работата му на катера „Чайка“...
„В това време продадох на Г. Милонас от Варна железния (подчертано от мен - Ат. П.) катер „Чайка“ и така получих материалната възможност да произведа наложителния ремонт на моторната лодка, който би струвал най-малко 15 000 лева“...
Е, сега вече нещата си дойдоха на мястото. „Чайка“ не е поръчан от България в Русия, а е подарък на руския император Николай ІІ за цар (тогава, през 1903 г., все още княз) Фердинанд. Катерът не е с дървен, а с железен корпус. Газенето му е 2,4 м. Бракуван е към края на 1940 г. или в началото на 1941 г. А каква е съдбата му като собственост на гръцкия гражданин Милонас, жител на Варна, е въпрос на следващи изследвания или на случайни попадения.
Атанас ПАНАЙОТОВ
На борда на парния катер „Чайка“. В ляво от мачтата е капитан І ранг Борис Стателов, а в ляво от него е цар Борис ІІІ.
Парният катер „Чайка“, изваден за докуване във Флотския район.
Факсимиле от полицийското досие на капитан Антон Прудкин.
Факсимиле от полицейското досие на капитан Антон Прудкин.
Факсимиле от полицейското досие на капитан Антон Прудкин.
Капитан Антон Макаров Прудкин (1880 - 1942 г.). Снимката е направена през 1935 г.