НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БОРА, СМЕРЧ И ЗЕЛЕНИЯТ ЛЪЧ
Една великолепна снимка на величественият нос Калиакра ме върна към лятото на 1965 г., когато се случи долуописаната случка. Бяхме на първата подводна археологическа експедиция на нос Калиакра. Живеехме в бившата гранична застава на Зеленка. Осигуряващ кораб на подводните  спускания бе моторницата „Байкал“ от Каварна. Бе втората половина на август. Морето бе кротнало след лудуването си по Преображение. Работехме в квадрат 31 (по-скоро в полигон 31 - правоъгълник със страни 50 на 150 m очертан под водата с импрегнирани с жълта боя въжета) на източната част на носа на стотина метра от отвесната скала, която е в сянка на снимката. Груди беше маркирал някакво бяло парче камък (казваше, че е мрамор) и аз трябваше да измеря два хоризонтални и един вертикален ъгъл със секстанта (за отпослешното нанасяне на мястото на маркера върху работна калка), да се спусна под водата да  фотографирам находката с подводния бокс и чак тогава ръководителя на експедицията Ради Боев щеше да разреши да го изваждаме. Оказа се оловен напречник от дървено-оловна котва - първата по рода си от тази „фамозна“ бухта. Когато излязох с фотобокса обаче капитана на „Байкал“ Феодор Чуприн извика: „Момчета бързо излизайте! Вдигаме котва! Бората идва!“

Величественият нос Калиакра.
Снимка инж. Владимир М. ЖИВКОВ
Млади, зелени и гладни морски вълчета - от ляво на дясно: авторът, Клод Рогалски - инж. (КММ) и акванавт в подводния дом „Шелф-І“, Груди Грудев - професионален леководолаз (ПИГ и СТФ), понастоящем предприемач, и Венелин Иванов - невероятен гмуркач и скулптор.
Връщане към Зеленка - Феодор Чуприн, капитан на моторницата „Байкал“, август 1965 г.
Огледахме се. От изток небето причерня. Идваше тъмно сива, черна стена. Задуха вятър с особен шум, може би поради отражението му във високия скалист бряг. Извадихме напречника по въжето на маркера и се прехвърлихме от сеферката на гемията. Време за бавене нямаше. Помогнахме за вдигането на котвата. Моторът на „Байкал“ вече работеше и ние се изнизахме максимално близо покрай носа. Бората - единична висока вълна (по научному „солитон“) мина по-навътре от нас. В последният момент - на траверс от левия борт, силен вихър на вятъра в северния край на единичната вълна образува и смерч. Смерчът засмука вода от морската повърхност. „Отървахме кожата, момчета! - вика  Феодор Чуприн и се кръсти“.
Всичко това отмина на запад. Като дъга след дъжд, слънцето се показа зад гъсти облаци, особено блестящо. В следващият миг ни озари зелен лъч. Ние се гледаме и не можем да повярваме на очите си. Жълтата фланела на Митко изглеждаше оранжева. Играта на светлината продължи половин минута, после пак облак затули слънцето и стана мрачно. В рамките на двадесетина минути бяхме свидетели на редки за нашето черноморско крайбрежие явления - бора, смерч и зеленият лъч.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
Снимките са от личния архив на автора