МВ "Компас", новини, октомври 2018 г. :: ЛЯТНОТО ЧАСОВО ВРЕМЕ Е ВЪВЕДЕНО ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1919, А НЕ ПРЕЗ 1979 Г. ::

ЛЯТНОТО ЧАСОВО ВРЕМЕ Е ВЪВЕДЕНО ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ
ПРЕЗ 1919, А НЕ ПРЕЗ 1979 Г.
От близо четири десетилетия у нас е възприета версията, че в България лятното часово време е въведено на 1 април 1979 г. [1]. А дали е така?
На 8 април 1919 г. вестник „Пряпорец” съобщава: главният директор на железниците и пристанищата, главният директор на пощите, телеграфите и телефоните и директорът на Централната метеорологическа станция „са намерили за целесъобразно да се въведе и в България летен час. Очаква се одобрението на Министерския съвет, след което ще бъде разпоредено, щото в полунощ на 10 април всички служебни и обществени часовници в Царството да се поставят тъкмо един час напред, т.е. вместо 12 да показват 1 ч. след полунощ. В началото на есента часовниците ще се повърнат един час назад и пак ще вървят както досега по източно европейско време” [2]. Още на следващия ден същият вестник, по сведение от Централната метеорологическа станция, потвърждава, че на 8 април Министерският съвет е приел постановлението за въвеждане на летния час и „вече е разпоредено, щото часовниците на железно-пътните и телеграфо-пощенските станции, както и всички други обществени часовници, да се поставят в полунощ срещу 10 април тъкмо 1 час напред […]” [3]. Същото съобщение поместват поне още два столични вестника [4], [5].
На 10 април 1919 г. вестник „Мир” отделя почти цяла колона на събитието и обявява: „От днес в България се въвежда тъй наречения летен час, - сиреч часовникът ще показва цял един час по-напред отколкото до сега. Тази сутрина всички влакове тръгнаха един час по-рано, работата в учрежденията, работилниците и пр. също започна един час по-рано, - вместо на 8 часа, както до сега, в 7, защото досегашния 7 часа става 8. […] От това се получава грамадна икономия в осветлението, - то става почти излишно […]” [6]. Два дни по-късно вестник „Свобода” съобщава за първите организационни неприятности: „Много военни учреждения не се съобразяват с нарежданието на Министерския съвет за новия час, като се извиняват, че затова нямало „заповед по частта. Такава аномалия не може да се търпи ни ден повече, защото гражданите, които имат работа с тия учреждения са принудени да губят времето си в чакане по вратите” [7]. Не закъсняват и публичните задявки: „Шантава работа! Нов календар, нов час - ще ни обърка тази държава, че не ще можем никога да се оправим (подч., И.А.) […] Мaни, по-добре щеше да бъде на обед да се бута напред, а сутрин да се връща назад” [8]…
По-нататъшната съдба на първия опит за използването на летния час в България (до кога се прилага, кога и защо е отменен) не ми е известна.

Литература
1. Лятно часово време. - https://bg.wikipedia.org/
2. Летен час. - Пряпорец, № 79, 8 апр. 1919, с. 2.
3. Летният час. - Пряпорец, № 80, 9 апр. 1919, с. 2.
4. Летният час. - Свобода, № 2428, 9 апр. 1919, с. 2.
5. Летният час. - Мир, № 5676, 9 апр. 1919, с. 2.
6. Добриянов. Летният час. - Мир, № 5677, 10 апр. 1919, с. 1.
7. Новия час. - Свобода, № 2431, 12 апр. 1919, с. 2.
8. Новото време. - К`во да е, 20 апр. 1919, с. 1.

Иван АЛЕКСИЕВ