НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЕДНО БЛАГОДАРСТВЕНО ПИСМО ОТ БТПД, НАПИСАНО ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Известна е хронологията на гибелта на корабния състав на Българското търговско параходно дружество (БТПД) през Втората световна война. Дейността на българските търговски кораби през този период е разглеждана многократно. Историографията не подминава също и взаимодействието с българския Черноморски военен флот. Въпреки всичко архивите не спират да ни поднасят нови страници от изминалите събития. Тук не се отразява развитието на действията, не се анализира причината за гибелта. Става дума за предизвикана благодарност породена от действията на българските военни екипажи в конкретна ситуация. В случаят това е запазеното в Държавния военноисторически архив писмо № 3385 от 11 октомври 1941 г. от Управителния съвет на БТПД до командира на Морските на Н.В. войски. Поводът е участието на военните моряци при спасяването на екипажите от потъналите край българските брегове кораби на дружеството „Шипка” и „Родина”. В него четем:
„До господина началника на флота на Негово Величество
Господин капитан I ранг, както Ви е известно на 15 т.м. на път от Варна за Балчик се взриви и потъна дружественият параход „Шипка”. От екипажа на парахода загина само един, а всички останали бяха спасени. На 19 т.м. се взриви и потъна парахода „Родина” на път от Бургас за Цариград. От екипажа на парахода загинаха четирима, а всички останали бяха спасени. При своите пътувания и двата парахода бяха водени и охранявани от корабите на поверения Ви на Негово Величество флот.
Известна е хронологията на гибелта на корабния състав на Българското търговско параходно дружество (БТПД) през Втората световна война. Дейността на българските търговски кораби през този период е разглеждана многократно. Историографията не подминава също и взаимодействието с българския Черноморски военен флот. Въпреки всичко архивите не спират да ни поднасят нови страници от изминалите събития. Тук не се отразява развитието на действията, не се анализира причината за гибелта. Става дума за предизвикана благодарност породена от действията на българските военни екипажи в конкретна ситуация. В случаят това е запазеното в Държавния военноисторически архив писмо № 3385 от 11 октомври 1941 г. от Управителния съвет на БТПД до командира на Морските на Н.В. войски. Поводът е участието на военните моряци при спасяването на екипажите от потъналите край българските брегове кораби на дружеството „Шипка” и „Родина”. В него четем:
„До господина началника на флота на Негово Величество
Господин капитан I ранг, както Ви е известно на 15 т.м. на път от Варна за Балчик се взриви и потъна дружественият параход „Шипка”. От екипажа на парахода загина само един, а всички останали бяха спасени. На 19 т.м. се взриви и потъна парахода „Родина” на път от Бургас за Цариград. От екипажа на парахода загинаха четирима, а всички останали бяха спасени. При своите пътувания и двата парахода бяха водени и охранявани от корабите на поверения Ви на Негово Величество флот.
Част от екипажа на парахода „Шипка“, 1940 г.
Параходът „Родина“, нарисуван от главния механик Николай ГЕОРГИЕВ.
Параходът „Родина“, нарисуван от главния механик Николай ГЕОРГИЕВ.
Торпедоносецът „Дръзки“ по време на конвоиране на кораби от БТПД.
Логото на БТПД.
Веднага и след двата нещастни случая ние можахме непосредствено от устата на самите спасени екипажи да чуем отзиви от великолепното и доблестно държане на чиновете от военните кораби. Благодарение на тяхната самопожертвование и чувство за истинско морско другарство, въпреки крайно неблагоприятните условия, провеждането на спасяването е било блестящо. Благодарение на това екипажите на потъналите ни кораби можаха да бъдат спасени. Ние можахме да констатираме, че вярата на екипажите ни в личния състав на поверените Ви кораби е пълна и заслужена. Трудните условия и рисковете с които е свързано корабоплаването се значително облекчиха от взаимното другарство и доверие между екипажите ни и чиновете на поверената Ви флота. Ние сме убедени, че тази взаимна служба наложена от най-възвишени отечествени интереси ще продължава да се заякчава и расте.
Заедно с това, въпреки опасностите гордото българско знаме ще продължава още по-високо да се развява на корабните стожери (мачти- П.Д.) в новата ни история наред с всички, дали дан за изграждането на Велика Обединена България. Името на родното морячество ще получи едно достойно отредено място. Така рамо до рамо, ръка за ръка с готовност за саможертва и в служба на Царя и Родината нашите скромни военна и търговска флоти дават своя дан за създаването на Велика България. Заедно с това, готови винаги за подвиг нашите доблестни екипажи и храбрите чинове от поверения Ви флот издигат пред българското общество високо името на българското морячество и сочат правилните пътища, по които в утрешния ден ще следва да се насочат усилията за създаването на една мощна военна и търговска флота.
Управителният съвет на дружеството е дълбоко трогнат от храбростта и човечността на чиновете от поверената Ви флота и от името на семействата на спасените екипажи, от името на последните и от наше име Ви моля да предадете нашата благодарност за направеното.
На храбрите екипажи на торпедоносците и торпедните лодки ние пожелаваме здраве и пълно щастие в трудните задачи, които те изпълняват. Нека Бог бди над тях и благослови тяхното свято дело.
С почитание,
Българско Търговско Параходно Дружество”
Петър ДАСКАЛОВ
Заедно с това, въпреки опасностите гордото българско знаме ще продължава още по-високо да се развява на корабните стожери (мачти- П.Д.) в новата ни история наред с всички, дали дан за изграждането на Велика Обединена България. Името на родното морячество ще получи едно достойно отредено място. Така рамо до рамо, ръка за ръка с готовност за саможертва и в служба на Царя и Родината нашите скромни военна и търговска флоти дават своя дан за създаването на Велика България. Заедно с това, готови винаги за подвиг нашите доблестни екипажи и храбрите чинове от поверения Ви флот издигат пред българското общество високо името на българското морячество и сочат правилните пътища, по които в утрешния ден ще следва да се насочат усилията за създаването на една мощна военна и търговска флота.
Управителният съвет на дружеството е дълбоко трогнат от храбростта и човечността на чиновете от поверената Ви флота и от името на семействата на спасените екипажи, от името на последните и от наше име Ви моля да предадете нашата благодарност за направеното.
На храбрите екипажи на торпедоносците и торпедните лодки ние пожелаваме здраве и пълно щастие в трудните задачи, които те изпълняват. Нека Бог бди над тях и благослови тяхното свято дело.
С почитание,
Българско Търговско Параходно Дружество”
Петър ДАСКАЛОВ