
МОРЯКЪТ И ЖИВОПИСТА
На м/к „Оборище” организирахме вернисаж! Ден преди Никулден тържествено открихме изложба с икони на светията. Всеки присъстващ получи подарък - икона. Имаше и домашна ракия с корабна салата.
Тодор Петров - Тото беше художник на Параходство БМФ, когато го срещнах. Той бе брилянтен график и неординарен човек. Говорехме си за музика и книги. Идването на демокрацията през 89-а му даде криле. Тото имаше грандиозни идеи за приобщаването на децата към света на изкуството, живееше в новия си дом, а при срещите ни говореше за бъдещата детска художествена академия във Варна.
Един ден той ме попита дали зная какво е било времето в деня, когато Христос е разпнат на кръста. Оказа се, че Тото е започнал да работи с масло и сега рисува огромно разпятие.
Бях посещавал многократно местата, където се е случило събитието и споделих, че там почти през цялото време грее слънце. Не, каза Тодор Петров, имало е буреносни облаци в небето. Откъде знаеше ли? Ами така го е нарисувал на платното...
Тото бе график, но най харесваше английския живописец Търнър. Нашият човек с часове бе стоял пред картините му в лондонската национална галерия и непрекъснато ми разказваше за видяното. Дали Тодор Петров знаеше, че Джоузеф Търнър също като него е бил ексцентричен човек...
Чорбаджиите на корабите „Мед Леричи” и „Портинари” са италианци от Марина Ди Карара. Имат над 40 кораба. Преките ми началници се казват Лоренцо, Маурицио, Джузепе, Джовани, Енрика, Анжела ... Имената на корабите са със съкращението „мед”: „Мед Карара“, „Мед Салвадор“, „Мед Леричи“, има и звезди - „Сирена Стар“, и камъни има - „Балтик Стоун“, и крепости - „Лийдс Касъл“, има и перли, и реки, но най ме кефят „Рубенс“, „Веласкес“ и „Ел Греко“...
С м/к „Портинари” е по-различно. Аз зная двама с такова име. Сеньорита Беатриче Портинари е имала късмет да срещне Данте Алигиери и да стане негова муза. Като зная, че предишното име на кораба е „Вермеер”, то сегашното надали е заимствано от благародната флорентинска дама и Дантева изгора. Далеч по-вероятно е името да идва от Кандиду Портинари (1903 - 1962) - бразилски художник от италиански произход. Роден е в Сао Паоло, учи изкуство в Рио, пращат го в Европа, а когато се завръща, променя типичното бразилско изкуство с елементи на кубизъм и експресионизъм, запазвайки самобитното му излъчване.
През 1991-а с м/к „Кейп Бретън” стояхме цял месец в Рио де Жанейро. Посетих музея на изящните изкуства. Бразилия никога не е имала силна живопис, а в музея тя бе подражателна и откровено слаба. Виж, картините на италиански, френски и холандски художници, бяха чудесни.
За щастие по време на престоя се състоя празникът „Семана да кариока”, ще рече - „Седмица на кариоката” и бях впечатлен от непринудената демократичност на мероприятието. Всеки ден имаше някакво събитие: Мис чистница (с метли), конни състезания, концерти, мис красиво детенце, най-добър пожарникар, фотограф, стар автомобил, стара дама и пр. Имаше и ден на безплатното плюскане...
Лично участвах в конкурса за най-добра картина. Бяхме около 50 човека със стативи, платна, скицници, четки и бои. Дадоха старт сутринта в 10.00 и приключихме в 16.00 след обяд. Половината участници бяха жени, преобладаваха пейзажите и най-вече - маслото. Рисувахме на различни места в Рио, накрая имаше изложба, класиране, награди, но онова, което съм запомнил, бе ентусиазъм и радост. Победителят се оказа доста сръчен, че и модерен рисувач, останалото бе като цялата бразилска живопис.
С чудесния капитан Иван Ненчев посетихме „Художникът Тоидзе”. Не великия грузинец, а красивия кораб с това име. Бяхме някъде в арабския свят и руснаците много ни се зарадваха. Корабът е построен във варненския завод и екипажът му бе щастлив да срещне „съграждани” на м/к „Художник Тоидзе”. Не зная да има български кораб с име на художник, но се надявам един ден някой „опърничав” кораб да бъде именуван на моряци като Зъбата и Тото...
Каква радост е да си купувам бои: маслени, темпера, акварел, акрил. Какво щастие е да опъвам платното на подрамките и после да го грундирам. Ами четките! Познавам „характера” на всяка от тях, зная дори какви са на вкус.
Ето какво е написал моят съфамилник Максим Горки за картината на Врубел „Демон”: „Какво всъщност изобразява тази грозотия. Смърт на идеализма и упадък на вкуса? Или просто оригиналничене на човек, който знае, че за да е известен не му стига талант и поради това прави живописен скандал.” Събр. Съч. т. 23. И най-умният ...
Издевателствата над горкия Врубел не спират до тук. С м/к „Мургаш” през 1996-а стоим в порт Туапсе. В книжарницата откривам албум на художника с твърда корица, чудесно качество и подобаващ обем. Върху разкошната картина на корицата има изписан текст. Много текст. От него не се вижда картината, а вътре репродукциите са мижави и неясни...
Изкуството е навсякъде, само трябва да се вгледаме във заобикалящата ни действителност. На м/к „Вола” мотористът Лъчезар Лазаров - Лъки при вида на някаква корабна или океанска красота, винаги казваше: Това е достойно за четката на най-великите художници... Лъки не знаеше името на нито един „велик” художник, но бе способен да се възхищава на красотота, пък била тя зад борда на кораба, на сцената или на платно във рамка.
Капитан Господинов, когото екипажът на м/к „Сакар” с уважение наричаше ГОспода, на раздяла след два контракта съвместно плаване, неочаквано ми каза следното: „Шефе, ти спечели моето уважение, защото нито веднъж не си позволи да ме поучаваш за вкуса ми в живописта, въпреки, че явно разбираш от нея.”
Това искам да кажа и на теб, Читателю. Не се притеснявай, ако не си чул, видял или не харесваш картините, за които ти разказвам, защото живописта е от Бог...
Моят приятел и съвипускник Любо Майничката е голям фен на живописта. Той дори си купува картини. Любо не е от нас, плаващите надалеч моряци, но е посетил много галерии по света. Най му харесва това, че пред великите картини има място за сядане и той редовно го прави. Помислих, че сяда по здравословни причини, защото малко недовижда и много накуцва, но Майничката твърди, че си говори с картините и тяхните автори...
След като сподели с мен някои от тези „диалози”, останах изумен, защото пред картините аз стоя бездиханен и нищо не успявам да отговоря на тяхните послания.
Един мой „кавър” на Сезан виси повече от десет години на стената в дома на Ники Събев. Щях да го питам дали не си е лафил с великия автор на оригинала, но се отказах. Знам какво ще ми отговори...
Мечтал съм си да нарисувам морски пейзаж, дори грундирах дъсчици, но едно е да искаш, друго е да можеш и т.н.
Айвазовски като гледал как един студент с часове се мъчи да прерисува морска вълна от негова картина, накрая се доближил, взел повечко бяла боя и я плеснал върху платното. Нищо повече. И вълната оживяла!
Пробвах се да рисувам и с маслени бои. Това, че не бива, е ясно, но проблемът ми е друг. Маслото съхне бавно, понякога с месеци. Значи днес слагам мазка, а чак след няколко месеца ще мога да нанеса „безнаказано” друга върху нея. Не е за мене тая техника. Температа, акварелът и акрилът съхнат преди да си се усетил.
И все пак направих няколко маслени платна. Третият механик Апостол Ангелов (Апо) все въздишаше, че човек има друго самочувствие, когато на стената в дома му виси маслена картина. Къки пък се прехласваше пред творчеството на Морис Вламинк, но му бе безнадеждно ясно, че никога няма да има негова картина. Затова направих няколко копия на Лентулов, Вламинк, Сезан, Пикасо и Ван Гог. Просто имитирах стила на великите модерни майстори...
Много мои приятели днес притежават копия на картини, които харесват, но оригиналите си остават абсолютно недостижими за тях.
ТО И СРЕД ХОРАТА КОПИЯТА СА ПОВЕЧЕ ОТ ОРИГИНАЛИТЕ...
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Илюстрациите са от личния архив на автора

Куинджи - не! Нощ в океана от борда на „Кейп Бретън“.
Врубел - „Демон“. Гениално, но не и за Алексей Пешков...
Черен квадрат с месечина - по Малевич, на кораб „Верила“.
Ван Гог за ширпотреба…
Джаксън Полак... не, „Суатлинкс 9“.
Домашен Аристарх Лентулов.
Морис Вламинк за домашно ползване от приятепя ми Къки, който почина преди месец...
Пикасо за всеки, който го пожелае...
Пит Мондриан - не! Прясно боядисан борд на „Мед Леричи“...
Тоидзе е име на художник и на кораб, построен в КЗ „Г. Димитров“ - Варна.