НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ДЪНИНГ- КРЮГЕР
Ванчо Кабзата бе с няколко години по-голям от мен, живееше срещу нас и учеше в Икономическия техникум. Сух, черен и сприхав бе той и оттам бе получил прякора си. Още в Икономическия Ванчо се издигна по комсомолско - партийна линия и ние започнахме някак неусетно да му викаме Иван Кабзалов. Нямаше как човек с такава биография да бъде наричан просто Ванчо, още по-малко - Кабза... Той си остана същия скандалджия, но признавам, че винаги съм го харесвал заради сполучливите прякори, които ни измисляше и защото бе добър футболист. Иван Павлов ежедневно и на всеослушание ругаеше родители и роднини в двора срещу нас за радост на малакутловските сеирджии. Когато вече бяхме зарибени от аудиосериала „Кабзалов срещу родАта”, държавата го изпрати на дипломатическа длъжност някъде по света. Кварталът утихна, а ние можехме да се фукаме какви паметни хора ражда селото ни...        
До появата на джинсите с капси в наше село произнасяхме думата „кабза” - това бе запалното устройство на дъното на патроните.
Сигурен съм, че няма много моряци, които да познават ефекта на Дънинг - Крюгер за когнитивната склонност, при която неквалифицирани индивиди страдат от илюзорно превъзходство, но многократно съм слушал изрази от рода: „Какъв капитан е този?” или „Що за механик е онзи”...
Моряшка легенда по мое време беше мнението, че директорите на капитаните и механиците в Параходството де факто не притежават най-високите професионални степени за тези длъжности или, поне - са ги получили по втория начин. Техническият директор така и не успя да опровергае този слух в моите очи, но за капитан Атанас Йонков ми се наложи да преоценявам слуховете.
Озовах се на официално събитие много близо до Йонков, тъй като случайно придружавах известен човек от централната власт. След събитието този човек деликатно ми сподели, че директорът на БМФ направо го е попитал как може да води със себе си съмнителния отвсякъде Пешков. „Моят” човек пък му отговорил, че не аз съм бил с него, а той - с мен, което предизвикало нескрито разочарование у моя началник.
Минаха години и трябваше да ми се връчи сериозна награда (не от, а чрез Параходството), за която не знаех предварително. Дойдоха със служебната „Волга” до квартирата ми и се озовах на сцената пред препълнен салон. Атанас Йонков тържествено ми връчи плакета, а по време на бурните ръкопляскания с усмивка прошепна:
-Всичко е ала - бала, Славчо. Важен е пликът, който е в папката...
Там имаше пари, разбира се, но Йонков ми говореше като моряк на моряк и това за мен бе по-важно от всякакви книжни сертификати.
В Морското по всяка вероятност са знаели за Дънинг - Крюгер, защото имахме оценка по дисциплината „командно - волеви качества”. Неотдавна един съвипускник се опита да оповести тогавашните ни оценки по тази екзотична дисциплина, но не като исторически факт и статистика, а преди всичко - като компромат. За щастие се оказа, че не съм бил сред отличниците, но не останах с впечатление, че тогавашните тройкаджии са били бъдещите борци за справедливост и промени.
В моето детство феноменът Дънинг - Крюгер не бе познат. Малакутловчани ползваха изразите „Поп на моторетка” и „Кифладжия на мост”. В очите на моите съселяни бе смешно и нелепо божият служител да ползва отричаните от църквата технически достижения, а Черният мост бе толкова тесен и прашен, че да се предлагат там тестяни закуски означаваше ужасяваща липса на квалификация... Във Варна си нямат Черен мост, затова казват „Кифладжия на кюше”, но асоциацията отново ни води към Дънинг - Крюгер...
Повечето от механиците и капитаните, с които съм плавал нямаха нищо общо с Дънинг - Крюгер, дори точно обратното - те далеч надхвърляха изискванията за заеманата от тях длъжност. Момчетата дори наричаха Морското „Колежа”, а сутрешните производствени съвещания - „колоквиуми”.
Типична Дънинг - Крюгер история обаче ми е разказвал домакинът на м/к „Вола”. Той бил назначен за треньор, директор и всякакъв началник на селски футболен отбор в богато варненско село. Играели в някаква забравена от бога група и успехи нямали никакви, ала ги хранели добре, имали изгодни трудови договори, заплатите не били големи, но редовни и изобщо живеели си царски в селото.На терена футболистите пропускали всичко, с изключение на премиите и заплатите. Бъдещият моряк бил сравнително честен човек и веднъж разкритикувал играчите за отвратителното им представяне в селското първенство. Тогава станал тарторът на отбора:
- Тренер, не си прав! - рекъл селският фронтмен - Да почнем с Пешо Вратарчето. Вярно, че много голове му вкарват, но като вземе китарата - два дена и две нощи без прекъсване може да пее шлагери и то без да ги повтаря. Ами Геша Балтията - малко груб е при среща с противников играч и редовно червени картони си изкарва, но салата да нареже, чеверме да завърти, скара да опече, еша му няма. Да вземем дори Данчо Дамаджаната - кило ракия и пет оки вино ще изпие и пак ще тича като изоглавен по игрището...
Ами областният управител на Варна. Онзиден държал реч и рекъл: „Варна е провинция, без фабрики, само спални се строят.” Не познавам този висш държавен мъж, но съм сигурен, че и Дейвид Дънинг, и Джъстин Крюгер по един медал щяха да му дадат! За разлика от колегата Хемингуей, който би му теглил една... А какво да каже кметът на малкото градче Фигерас в Испания: „Горкият ни град, нищо не вирее на тази земя, само едни кипариси стърчат и загрозяват пейзажа”... В защита от Дънинг и Крюгер ще отбележа, че построеният от този кмет музей на Салвадор Дали във Фигерас е един от най-посещаваните туристически обекти в света...
Сега се сещам, че този управител може и от нас, морските да е. Трябваше да прочета и статията, а не само заглавието, но вече е късно. Затова пък прочетох мисъл на министъра на правосъдието, виден депутат и юрист. Ето какво е рекъл той: „Дори сме развили мотиви в теорията за абсолютността на наказанията, които са разработени от Кант и Хегел, които са учители на Маркс и Енгелс”...

На м/к „Вола“ домакинът тренираше корабния футболен отбор - с черни гащета. Всички там бяха чудесни моряци, но и добри футболисти, а успехите - международни.
Дъниг - Крюгер в БеГе вариант.
Капитан Алекс - самотният борец срещу Дънинг-Крюгер.
Фигерас, Испания - пълна скръб е тоя град...
Само един музей на Дали във Фигерас...
Добре, че са Дънинг и Крюгер, та се успокоявам, че властта не ме бъзика, а просто има когнитивна склонност. Няколко дена по-късно същият министър каза, че грешката не била в метода, а в изчисленията. Идеше реч за откраднати десетки милиони държавни пари, но важното е, че правилно се бях досетил...
Сега се сещам, че Пената и Божинката такива бисери могат да ръсят колкото си щат, но хората, които ни управляват - не бива. Освен ако не са Капитан Фос, Ръби или поне - Черното Гоче.
За едно чудовищно извращение по темата Дънинг - Крюгер често се сещам. Преди години с капитан Алекс, след дълго чакане и сложни процедури, успяхме да се срещнем с тогавашния областен управител. Имахме молба за няколко квадратни метра площ под негова власт, на която да се построи паметник на моряка. Очаквахме оправдания със закона и софийските началници, но неочакваният отговор бе:
- А защо трябва във Варна да се строи паметник на моряка? Аз мисля, че химикът повече заслужава тази чест...
Намирахме се на метри от достолепните сгради на българските Военноморски сили и на търговския морски флот... Сашко ми каза, че началникът бил точно от тези „сили”, но аз съм запомнил групата девойки около него. Те имаха задача да филтрират въпросите и да увековечават отговорите. Години по-късно тези девойки щяха да бъдат наричани „калинки”, но ви уверявам, че те нямаха нищо общо с това кротко създание...
Днес вероятно някой отново ходи при властта за бъдещия Паметник на моряка, а решението отново е по Дънинг-Крюгер - моряците сами да си направят паметника... Така де, Вазов, Караджата, българската и съветската армия със сигурност са си платили бронза, камъка, проекта, изработката и мястото...
Трябва ли да цитирам същият онзи капитан Алекс: „Властта не само трябва да плати, но и да наеме най-добрите скулптури и архитекти в света, за да бъде на нивото на приноса, който има морячеството в историята на този град!”
Не съм сигурен дали приятелят ми Вальо Димитров знае за Дънинг и Крюгер, но е много прав, когато казва: „НА ЛЪВСКИТЕ ДЛЪЖНОСТИ НАЗНАЧАВАТ НАШИ КУЧЕТА!”

Сл. ПЕШКОВ - моряк
Илюстрациите са от личния архив на автора