НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ОТВРАЩЕНИЕТО
Голяма бъркотия настана, когато започнаха да ни връщат земята в началото на 90-те години на миналия век. Днес вече зная, че нищо не е било объркано, ами си е било истинска шашма и преразпределение на заграбеното. Нещо като „експроприация на експроприираните”... При това процесът се оказа дълга и мъчителна сага, която се проточи над десет години. Като най-млад и по-отракан, успях с много тичане и нерви да възстановя няколкото нивици на дядо ни. Той бе имал петима сина, но вече никой от тях не беше жив и броят на преките им и все още живи наследници се оказа цяла дузина. Бях посъветван да извършим и разделянето на земята, докато таксите са все още поносими. Отидохме при нотариус, след като обещах на социално слабите роднини да платя всичките им такси. Нотариусът в Монтана бе само един и се наложи да се наредим на опашка във фоайето на стилна стара сграда в центъра на града. Когато дойде нашият ред, едно младо, вежливо и малко пълничко момиче ме посъветва първо да отида при адвоката, който е редом с нейния офис и той да извърши делбата. Адвокатът, достолепен възрастен мъж, раздели нивите на пет според изискванията на закона и нашите желания, после всяка петинка раздели на живите наследници, състави протокол, взе таксата и ме изпрати обратно при нотариуса. Там всеки от нас се изправи пред младото момиче и потвърди, че е съгласен с проектоделбата, бе изготвен документ, пак тАкси, пак аз и - всеки по пътя си.
Минаха години и реших да довърша узаконяването на земята с нотариални актове за двете малки нивици, които ми бяха отредени. Още в първата институция ми казаха, че делбата е незаконна, защото не отговаря на новите правила за комасация, окрупняване и т.н. Изтръпнах при мисълта, че отново трябва да събирам бабите и дядовците (двама вече се бяха споминали), да тичам по адвокати и нотариуси. И нови такси, разбира се. Тъкмо да почна да псувам, когато служителят се вторачи в „незаконния” документ.
- Наистина ли Искра Фидосова ви е извършила делбата?
- Разбира се. И то по нейни категорични и точни указания! - Отговорих без да мисля. То така си и беше, само дето за пръв път чувах това име!
До вечерта нотаралните ми актове бяха издадени без никакви пречки. На другата сутрин цялата родА бе в държавното учреждение с нотариалния акт за делба, подписан от... знаете кого. Вчера и аз не знаех „от кого”, но бях успял да се информирам и вече знаех, че пълничкото момиче днес е много важен фактор в държавата. Моите роднини пък не приказваха много (единият дори здраво заекваше), а само сочеха името и подписа най-отдолу и повтаряха: „По нейни категорични и точни указания”, с акцент на „нейни”...
Отвращението като че ли замъглява съзнанието на човека. Как така съм забравил красивите облигации, които получихме още в началото на комунизма и как години на ред държавата разиграваше нашите оскъдни пари, а и нас, на лотария, без да ни върне и стотинка. Защо забравихме и приватизацията. Боновете ни изчезнаха някъде, а после ни бе обяснено, че неграмотни клошари от врачанските села са ги откраднали... по електронен път! Така ще изчезне и новопридобитата земя, защото ни е слаба паметта, за сметка на силното отвращение. Грешката на обикновения човек е, че той намразва определена партия или личност, а не държавата, която позволява безнаказано да бъде ограбван... Впрочем онези две нивици активно се ползват от старите/нови партийни секретари, без да ми се плаща и стотинка...
От сутрин до вечер днешните управлявящи ме убеждават, че президентът барабар с президентшата са прости хора. Ако наистина е така, то колко време ви трябваше да го разберете бе, умници? Та нали именно вие ги назначавахте на най-високи правителствени постове с огромни заплати и чудовищни премии при пенсионирането им на минимална възраст и максимална пенсия. Нали вие за съответните избори им противопоставихте нещо почти същото, че и по-лошо. Няма ли един умен и почтен човек между вас?... Явно няма!
2019-а: гори коминът на значим ТЕЦ в по-успешната южна част на България. Заслушвам се, защото димоходите са важна част от корабните силови уредби и половин век съм се занимавал с тях, особено след появата на „Анекс шест” от закона за опазване на въздуха. Втори ден компетентните органи се туткат около комина и обещават, че ще открият причината за пожара. На третия ден откриха: Нямало опасност за населението!?! Абе то, че няма, няма, ама щетите за десетки милиони нали ние ще ги платим със сметките за ток. Ето тук идва отвращението.
Да допуснем, че „компетентните” не са били моряци и не са виждали как се самозапалват комините на корабните двигатели, но нима никой от тях не е роден на село и не е виждал как се хвърля запален галош в селски комин, за да изгорят саждите. Ами не са ли срещали коминочистачи по улиците, или ги мислят за градска туристическа атракция. Фирмата БМФ научи истината за комините по трудния начин. Отначало плащаше грешни пари на кораборемонтните заводи за уж чистене на корабните комини, после си закупи химикал (суутримувър се казва), след това пробИ комините и сложи специални дюзи за периодично автоматично впръскване на химикала, а накрая плати за скъпи добавки към корабните горива. При това нито веднъж не е имало тарикатски увъртания или нескопосани обяснения като в случая с ТЕЦ-а.
20.07.2019-а, Варна. Чета статия в местен вестник. Цитирам дословно: „Премиерът се присъедини на „Бриз” 2019, идвайки с бързоходния моторен катер, дарен ни от САЩ м.г., КАТО СЕ ПРЕХВЪРЛИ НА МОРЕ НА КОРАБНАТА ЛОДКА И ОТТАМ НА БОРДА НА ФРЕГАТАТА „ВЕРНИ” (големият шрифт навсякъде е мой). Вестникът внушава, че тази крачка от катера към кораба е едва ли не по-велика от онази на Нийл Армстронг!
После премиерът казал: „Ще изпълним ангажимента си към бойните моряци, но трябва да завършим на 100 % магистрала „Хемус”. Скъпи, бойни колеги, с тая магистрала ни будалкат от много години, така че вашата работа ща стане „по Миташки”...
Накрая Той се сети, че „бил планирал” да се вдигнат доходите с още 10 %, „тъй като ИКОНОМИКАТА НИ ТЕГЛИ НАПРЕД”... „След самолетите ще купим и кораби”.
Бай Тошо казваше „И деца ще ви направим”, а Миташки - „Да, ама друг път”.
На финала ТОЙ обобщи, че Черно море ще се превърне в СРЕДИЩЕ ЗА ПЛАНИРАНИ УЧЕНИЯ, ТУРИЗЪМ, ТЪРГОВИЯ И ГАЗОВИ ВРЪЗКИ.... Без малко да ни изстреля в космоса този човек! А може да е чел колегите Илф и Петров, защото явно цитира речта на Остап Бендер пред жителите на Васюки.
За щастие в публикацията си на същата тема от съответната дата (20.07) „Морски вестник“ е пропуснал отвратително унизителните за военните моряци факти. Дори в едната снимка премиерът изглежда по човешки притеснен при придвижването си по тясната палуба. Ако на снимката беше някой друг, „брата моряк”
Голяма бъркотия настана, когато започнаха да ни връщат земята в началото на 90-те години на миналия век. Днес вече зная, че нищо не е било объркано, ами си е било истинска шашма и преразпределение на заграбеното. Нещо като „експроприация на експроприираните”... При това процесът се оказа дълга и мъчителна сага, която се проточи над десет години. Като най-млад и по-отракан, успях с много тичане и нерви да възстановя няколкото нивици на дядо ни. Той бе имал петима сина, но вече никой от тях не беше жив и броят на преките им и все още живи наследници се оказа цяла дузина. Бях посъветван да извършим и разделянето на земята, докато таксите са все още поносими. Отидохме при нотариус, след като обещах на социално слабите роднини да платя всичките им такси. Нотариусът в Монтана бе само един и се наложи да се наредим на опашка във фоайето на стилна стара сграда в центъра на града. Когато дойде нашият ред, едно младо, вежливо и малко пълничко момиче ме посъветва първо да отида при адвоката, който е редом с нейния офис и той да извърши делбата. Адвокатът, достолепен възрастен мъж, раздели нивите на пет според изискванията на закона и нашите желания, после всяка петинка раздели на живите наследници, състави протокол, взе таксата и ме изпрати обратно при нотариуса. Там всеки от нас се изправи пред младото момиче и потвърди, че е съгласен с проектоделбата, бе изготвен документ, пак тАкси, пак аз и - всеки по пътя си.
Минаха години и реших да довърша узаконяването на земята с нотариални актове за двете малки нивици, които ми бяха отредени. Още в първата институция ми казаха, че делбата е незаконна, защото не отговаря на новите правила за комасация, окрупняване и т.н. Изтръпнах при мисълта, че отново трябва да събирам бабите и дядовците (двама вече се бяха споминали), да тичам по адвокати и нотариуси. И нови такси, разбира се. Тъкмо да почна да псувам, когато служителят се вторачи в „незаконния” документ.
- Наистина ли Искра Фидосова ви е извършила делбата?
- Разбира се. И то по нейни категорични и точни указания! - Отговорих без да мисля. То така си и беше, само дето за пръв път чувах това име!
До вечерта нотаралните ми актове бяха издадени без никакви пречки. На другата сутрин цялата родА бе в държавното учреждение с нотариалния акт за делба, подписан от... знаете кого. Вчера и аз не знаех „от кого”, но бях успял да се информирам и вече знаех, че пълничкото момиче днес е много важен фактор в държавата. Моите роднини пък не приказваха много (единият дори здраво заекваше), а само сочеха името и подписа най-отдолу и повтаряха: „По нейни категорични и точни указания”, с акцент на „нейни”...
Отвращението като че ли замъглява съзнанието на човека. Как така съм забравил красивите облигации, които получихме още в началото на комунизма и как години на ред държавата разиграваше нашите оскъдни пари, а и нас, на лотария, без да ни върне и стотинка. Защо забравихме и приватизацията. Боновете ни изчезнаха някъде, а после ни бе обяснено, че неграмотни клошари от врачанските села са ги откраднали... по електронен път! Така ще изчезне и новопридобитата земя, защото ни е слаба паметта, за сметка на силното отвращение. Грешката на обикновения човек е, че той намразва определена партия или личност, а не държавата, която позволява безнаказано да бъде ограбван... Впрочем онези две нивици активно се ползват от старите/нови партийни секретари, без да ми се плаща и стотинка...
От сутрин до вечер днешните управлявящи ме убеждават, че президентът барабар с президентшата са прости хора. Ако наистина е така, то колко време ви трябваше да го разберете бе, умници? Та нали именно вие ги назначавахте на най-високи правителствени постове с огромни заплати и чудовищни премии при пенсионирането им на минимална възраст и максимална пенсия. Нали вие за съответните избори им противопоставихте нещо почти същото, че и по-лошо. Няма ли един умен и почтен човек между вас?... Явно няма!
2019-а: гори коминът на значим ТЕЦ в по-успешната южна част на България. Заслушвам се, защото димоходите са важна част от корабните силови уредби и половин век съм се занимавал с тях, особено след появата на „Анекс шест” от закона за опазване на въздуха. Втори ден компетентните органи се туткат около комина и обещават, че ще открият причината за пожара. На третия ден откриха: Нямало опасност за населението!?! Абе то, че няма, няма, ама щетите за десетки милиони нали ние ще ги платим със сметките за ток. Ето тук идва отвращението.
Да допуснем, че „компетентните” не са били моряци и не са виждали как се самозапалват комините на корабните двигатели, но нима никой от тях не е роден на село и не е виждал как се хвърля запален галош в селски комин, за да изгорят саждите. Ами не са ли срещали коминочистачи по улиците, или ги мислят за градска туристическа атракция. Фирмата БМФ научи истината за комините по трудния начин. Отначало плащаше грешни пари на кораборемонтните заводи за уж чистене на корабните комини, после си закупи химикал (суутримувър се казва), след това пробИ комините и сложи специални дюзи за периодично автоматично впръскване на химикала, а накрая плати за скъпи добавки към корабните горива. При това нито веднъж не е имало тарикатски увъртания или нескопосани обяснения като в случая с ТЕЦ-а.
20.07.2019-а, Варна. Чета статия в местен вестник. Цитирам дословно: „Премиерът се присъедини на „Бриз” 2019, идвайки с бързоходния моторен катер, дарен ни от САЩ м.г., КАТО СЕ ПРЕХВЪРЛИ НА МОРЕ НА КОРАБНАТА ЛОДКА И ОТТАМ НА БОРДА НА ФРЕГАТАТА „ВЕРНИ” (големият шрифт навсякъде е мой). Вестникът внушава, че тази крачка от катера към кораба е едва ли не по-велика от онази на Нийл Армстронг!
После премиерът казал: „Ще изпълним ангажимента си към бойните моряци, но трябва да завършим на 100 % магистрала „Хемус”. Скъпи, бойни колеги, с тая магистрала ни будалкат от много години, така че вашата работа ща стане „по Миташки”...
Накрая Той се сети, че „бил планирал” да се вдигнат доходите с още 10 %, „тъй като ИКОНОМИКАТА НИ ТЕГЛИ НАПРЕД”... „След самолетите ще купим и кораби”.
Бай Тошо казваше „И деца ще ви направим”, а Миташки - „Да, ама друг път”.
На финала ТОЙ обобщи, че Черно море ще се превърне в СРЕДИЩЕ ЗА ПЛАНИРАНИ УЧЕНИЯ, ТУРИЗЪМ, ТЪРГОВИЯ И ГАЗОВИ ВРЪЗКИ.... Без малко да ни изстреля в космоса този човек! А може да е чел колегите Илф и Петров, защото явно цитира речта на Остап Бендер пред жителите на Васюки.
За щастие в публикацията си на същата тема от съответната дата (20.07) „Морски вестник“ е пропуснал отвратително унизителните за военните моряци факти. Дори в едната снимка премиерът изглежда по човешки притеснен при придвижването си по тясната палуба. Ако на снимката беше някой друг, „брата моряк”
Корабният комин - винаги чист и красив!
Дечица край р. Рона. Те само гледат лодката, но са с жилетки!
Бог да поживи Искра Фидосова! И дечицата й също...
Моряци от влекача „Морски лъв“. Добри плувци са, но винаги с жилетка ...
Полковник Паркър - той не ни взе по 9,99, а даде хиляди, за да слушаме днес Елвис... безплатно!
Алан Фрийд - кръстникът на рокендрола, пускаше ни го безплатно по радиостанции...
нямаше да пропусне да отбележи, че този се качва с „гъза напред по трапа”...
Да не се хващам и за това, че на снимките никой, ама никой, няма спасителна жилетка. Там, откъдето е дарен катерът хората и в най-тихата рекичка, и на най - спокойната палуба, си слагат тази жилетка. Те и жилетките им елегантни и леки, но това е друга тема. Та целият този исторически скок от катера на фрегатата освен отвратителна журналистическа изцепка си е отвсякъде незаконен!
Истински късмет е, че на кораба е невъзможно да съществуват партии, градове, футболни отбори и държавни институции, а те са основните обекти за омраза и отвращение...
Друга тема, чието коментиране предизвиква моето отвращение е Музиката. Разказвал съм за това велико, революционно и общодостъпно изкуство. Най - маститата дама от музикалния бизнес у нас дава просторно интервю пред официозен вестник. Оказва се, че тя е „вплела” в ежедневната си работа като „приоритет” успехът извън България, като ползва „ноу хау за дигитално разпространение и маркетиране на музика чрез стрийминг платформи и социални мрежи”... Колонел Паркър и Алан Фрийд до тая изглеждат като пълни простаци!
Накрая девойчето изплюва камъчето - българинът обича да слуша музика, но не обича да плаща за това. Пък абонаментът за „нейната” музика бил само 9,99 лева на месец.
Девойче - малко тарикатче, човек слуша музика не със Спотифай и ЮТюб, а с ушите и сърцето си, ама на тебе ти липсват и двете...
Най отвратителни са девойчетата в политиката. Те ме изумяват с изкуството да говорят дълго, без да казват нищо. А иначе думите им образуват много фина дантела, толкова фина, че сякаш се състои само от дупки... Днес девойчета във властта - бол, но освен плетачки на фини дантели, те се оказаха сръчни крадли на обществени пари в особено големи размери, пари от Европейския съюз, безсрамни лъжкини и тарикатки. „Ми ту” ли? Пуста гьостерица, ама най-вече за ония, които ви назначават!
Май най-добре го е казал приятелят - военен моряк Вальо Димитров: КАКВО СТАВА В ДЪРЖАВАТА? НЯМАМЕ ДУМИ! ЕДНИ ПСУВНИ НИ ОСТАНАХА...
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Снимките са от личния архив на автора
Да не се хващам и за това, че на снимките никой, ама никой, няма спасителна жилетка. Там, откъдето е дарен катерът хората и в най-тихата рекичка, и на най - спокойната палуба, си слагат тази жилетка. Те и жилетките им елегантни и леки, но това е друга тема. Та целият този исторически скок от катера на фрегатата освен отвратителна журналистическа изцепка си е отвсякъде незаконен!
Истински късмет е, че на кораба е невъзможно да съществуват партии, градове, футболни отбори и държавни институции, а те са основните обекти за омраза и отвращение...
Друга тема, чието коментиране предизвиква моето отвращение е Музиката. Разказвал съм за това велико, революционно и общодостъпно изкуство. Най - маститата дама от музикалния бизнес у нас дава просторно интервю пред официозен вестник. Оказва се, че тя е „вплела” в ежедневната си работа като „приоритет” успехът извън България, като ползва „ноу хау за дигитално разпространение и маркетиране на музика чрез стрийминг платформи и социални мрежи”... Колонел Паркър и Алан Фрийд до тая изглеждат като пълни простаци!
Накрая девойчето изплюва камъчето - българинът обича да слуша музика, но не обича да плаща за това. Пък абонаментът за „нейната” музика бил само 9,99 лева на месец.
Девойче - малко тарикатче, човек слуша музика не със Спотифай и ЮТюб, а с ушите и сърцето си, ама на тебе ти липсват и двете...
Най отвратителни са девойчетата в политиката. Те ме изумяват с изкуството да говорят дълго, без да казват нищо. А иначе думите им образуват много фина дантела, толкова фина, че сякаш се състои само от дупки... Днес девойчета във властта - бол, но освен плетачки на фини дантели, те се оказаха сръчни крадли на обществени пари в особено големи размери, пари от Европейския съюз, безсрамни лъжкини и тарикатки. „Ми ту” ли? Пуста гьостерица, ама най-вече за ония, които ви назначават!
Май най-добре го е казал приятелят - военен моряк Вальо Димитров: КАКВО СТАВА В ДЪРЖАВАТА? НЯМАМЕ ДУМИ! ЕДНИ ПСУВНИ НИ ОСТАНАХА...
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Снимките са от личния архив на автора