
„АЛФЕКА” (ALPHECCA - ІМО 5001736, БИВШ TRANSRODOPI I) -
НЕЖЕЛАНИЯТ „ПОДАРЪК“ ЗА ПАРАХОДСТВО БМФ
За този кораб вече сме писали в „Морски вестник“: 30 юли 2017 г. Спомени на главния корабен механик Венцеслав Георгиев Масларов (8)
Корабът „Алфека“, за който пише в своите спомени главният механик Венцеслав Масларов, има кратка биография в историята на българското търговско корабоплаване. Какво знаем за него? На 13 януари 1968 г. в пристанището на град Карачи е приет от български екипаж корабът „Алфека” (ALPHECCA - ІМО 5001736) - име на звезда от съзвездието Северна корона (предишното му име е „Трансродопи І”).
Той построен през 1936 г. като JEAN L.D. в A&C de France (стр. № 57), Дюнкерк, Франция. Дължината му е 136,2 м, широчината - 17.4 м (дедуейт 9487 тона). Дизелов двигател с мощност 3300 к.с. дава възможност за постигането на скорост до 11 възла. Предназначен е за превоз на генерални товари. Първият собственик е френската компания Louis Dreyfus & Cie от Дюнкерк, а вторият - от 1940 г., е пак френска компания - Cie Marseillaise de Navigation Coloniale от Марсилия, която му дава името BETELGEUSE. През 1941 г., в хода на Втората световна война, френският флаг е заменен с британски, а корабът, отново с името JEAN L.D., става собственост на британското правителство и е използван като военен транспорт.
В края на войната корабът е върнат на компанията от Марсилия с предишното му име - BETELGEUSE. Само след две години - пак „дежа вю“: собственик става първата френска компания от Дюнкерк, която му връща и първоначалното име…
През 1954 г. JEAN L.D. се връща в Лондон, а собственик му става английската компания Buries Markes Ltd. Но пък името му отново е френско: LA LAGUNA. Не за дълго: през 1958 г. корабът получава името ACHAEAN и е регистриран на гръцкия остров Хиос като собственик на компанията Alma Sg Co SA. Следващата „врътка“ е пак с гръцки адрес: със същото име и със същия порт за домуване, през 1960 г. корабът става собственик на Transfruit Sg Co Ltd.
TRANSRODOPI I (по-късно „Алфека”) в Пристанище Варна-изток, 1967 г.
Капитан далечно плаване Тончо Василковски. Снимката е направена през 1972 г.


От тук нататък започва българската „следа“ в историята на кораба. През 1965 г. с името TRANSRODOPI I той става собственост на българо-гръцкото дружество „Трансродопи“ (Transrodopi SA) със седалище в Женева. Пристанището на домуване е Порт о пренс, Хаити. През следващата година седалището на дружеството е преместено в Пирея, Гърция, като TRANSRODOPI I вдига гръцки флаг. През 1967 г. той посещава Пристанище Варна и тогава е направена фотографията, която предлагаме на читателите на „Морски вестник“.
Българо-гръцкото дружество е корабоплавателна компания, която закупува четири стари кораба, носещи името на собственика си, със съответното окончание І, ІІ, ІІІ и ІV. Българското участие е 50 % и то е представено от ДСО „Родопа“, което никога не се е занимавало с експлоатация на кораби. Затова четирите кораба плават с гръцки екипажи. Лошото им техническо състояние и още по-лошата им поддръжка довеждат до лоши финансови резултати. Това вероятно е умишлено търсен от гръцкия партньор ефект, който започва подготовка чрез фалит да стане собственик на цялата компания. Чак сега от ДСО „Родопа“ се усещат, че нещата не вървят в техен интерес и търсят съдействието на „Тексим“. Чрез специална акция, за която не са публикувани подробности, корабите стават българска собственост с български флаг и с български екипажи. Три от корабите получават типичните за „Тексим“ имена на звезди. „Трансродопи І“ става „Алфека“, „Трансродопи ІІ“ става „Адора“, „Трансродопи ІІІ“ - „Силистра“, „Трансродопи - ІV“ - „Алнилам“.
През 1968 г. „Тексим“ става ядрото на Икономическа групировка „Български търговски флот“, а корабите на „Трансродопи“ са предадени на Параходство БМФ. От БМФ бързат да се отърват от нежеланите подаръци и още през 1968 г. корабите с имена на звезди са продадени за скрап. Остава само „Силистра“, който е най-нов, в най-добро техническо състояние и позволява експлоатацията му да продължи до 1975 г.
Първи капитан на „Алфека” е к.д.п. Тончо Василковски, а първи главен механик - Александър Атанасов. Корабът е в състава на БМФ до 3 юни 1968 г., когато е продаден в Явата, Япония, за нарязване за скрап.
Атанас ПАНАЙОТОВ