НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
„ДИЙП ПЪРПЪЛ” В ЗАЛА 4 НА МОРСКОТО ...
… мярнах нещо оранжево зад книгите... посегнах... „ ...о, да...”, усмихнах се и хукна времето назад... навън бе снежна вечер, но в залата бе топло и уютно, долу плацът белееше в чернотата на нощта, а зимният варненски класик от североизток виеше на макс... „...сега само да не си въоръжен наряд навън...”, мислехме си ние... не познавахме морето още, не знаехме, че в такова време свива се душичката моряшка и наред с ругатните от падащите мебели има и молитви тайни към кораба, героично блъскащ се в стихийните талази „... Хайде, изплувай ... давай, давай ... не спирай...”... това усетихме по-късно, втренчено гледайки с пребледнели лица приборите и той, корабът изплуваше и бавно, на нервни тласъци поемаше напред, отново и отново... а сега учехме за изпит математически, няколко човека, завити с шинели... едно нелегално внесено транзисторче тихо свиреше до нас... тихичко и незабележимо, до момента, в който нечия ръчичка започна да търси нещо „по-така”... „по-така” ли казах, какво ти „по-така”... изведнъж от радио „Истанбул” като парен чук ни блъсна „Дийп Пърпъл”... концертът в Япония,
„Мейд ин Джапан”... слушахме в захлас, оставихме бумагите и повече не учихме тая вечер, невъзможно бе ... 10 години по-късно, лятото на 1982-ра, бях трети механик на „Йорданка Николова”... Южна Испания, Кадис, разтоварваме въглища от Нови Орлеан...
горещ следобед, испанско слънце, кръгло, жежко... старият град... тесни живописни калдаръмени улички, къщите надвесени една към друга... белокаменната крепост...
фарът... влизаме из магазините, зяпаме... и да, в едно музикално магазинче видях двойния албум на „Дийп Пърпъл”, „Мейд ин Джапан”... мислите ли, че се двоумих... не-еее, купих го директно, както се казва... та това бе нещото оранжево, което видях снощи из зад книгите, един албум от младостта... и спомена и той бе там, чакащ...
Епилог... по-късно излязоха СД-тата, плочите изчезнаха от рафтовете, музиката стана цифрова (...010011000110011101...), което в интерес на истината я направи как да кажа
...хм, прекалено изчистена, малко стерилна сякаш... цифрите 1 и 0 изядоха нотите и пукането на игличката... да-аа, усещането от нелегалното слушане на Пърпъл през мразовитата зимна вечер от курсантските години бе едно от ония макар и малки нещица, които човек в един момент разбира, че никога не биха се повторили и това го кара да поглежда тъжно към стената, клатейки глава... да, нищо вече не е същото, най-вече ние, но дали така е.. .хмм... хммм...
22 декември, 2011-та
… синкав сумрак между късния следобед и вечерта…
Варна,
в очакване на гадно временце от североизток ...
Иван АДАМОВ
… мярнах нещо оранжево зад книгите... посегнах... „ ...о, да...”, усмихнах се и хукна времето назад... навън бе снежна вечер, но в залата бе топло и уютно, долу плацът белееше в чернотата на нощта, а зимният варненски класик от североизток виеше на макс... „...сега само да не си въоръжен наряд навън...”, мислехме си ние... не познавахме морето още, не знаехме, че в такова време свива се душичката моряшка и наред с ругатните от падащите мебели има и молитви тайни към кораба, героично блъскащ се в стихийните талази „... Хайде, изплувай ... давай, давай ... не спирай...”... това усетихме по-късно, втренчено гледайки с пребледнели лица приборите и той, корабът изплуваше и бавно, на нервни тласъци поемаше напред, отново и отново... а сега учехме за изпит математически, няколко човека, завити с шинели... едно нелегално внесено транзисторче тихо свиреше до нас... тихичко и незабележимо, до момента, в който нечия ръчичка започна да търси нещо „по-така”... „по-така” ли казах, какво ти „по-така”... изведнъж от радио „Истанбул” като парен чук ни блъсна „Дийп Пърпъл”... концертът в Япония,
„Мейд ин Джапан”... слушахме в захлас, оставихме бумагите и повече не учихме тая вечер, невъзможно бе ... 10 години по-късно, лятото на 1982-ра, бях трети механик на „Йорданка Николова”... Южна Испания, Кадис, разтоварваме въглища от Нови Орлеан...
горещ следобед, испанско слънце, кръгло, жежко... старият град... тесни живописни калдаръмени улички, къщите надвесени една към друга... белокаменната крепост...
фарът... влизаме из магазините, зяпаме... и да, в едно музикално магазинче видях двойния албум на „Дийп Пърпъл”, „Мейд ин Джапан”... мислите ли, че се двоумих... не-еее, купих го директно, както се казва... та това бе нещото оранжево, което видях снощи из зад книгите, един албум от младостта... и спомена и той бе там, чакащ...
Епилог... по-късно излязоха СД-тата, плочите изчезнаха от рафтовете, музиката стана цифрова (...010011000110011101...), което в интерес на истината я направи как да кажа
...хм, прекалено изчистена, малко стерилна сякаш... цифрите 1 и 0 изядоха нотите и пукането на игличката... да-аа, усещането от нелегалното слушане на Пърпъл през мразовитата зимна вечер от курсантските години бе едно от ония макар и малки нещица, които човек в един момент разбира, че никога не биха се повторили и това го кара да поглежда тъжно към стената, клатейки глава... да, нищо вече не е същото, най-вече ние, но дали така е.. .хмм... хммм...
22 декември, 2011-та
… синкав сумрак между късния следобед и вечерта…
Варна,
в очакване на гадно временце от североизток ...
Иван АДАМОВ
„... Хайде, изплувай ... давай, давай ... не спирай...”... Илюстрацията е от личния архив на автора.
