НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СПОМЕНИ ЗА ПАРК-МУЗЕЯ „ВЛАДИСЛАВ
ВАРНЕНЧИК“ ОТ 1964-ТА ГОДИНА
На 10 ноември т.г. Парк-музеят „Владислав Варненчик“ тържествено, с военен ритуал и заупокойна молитва, отбеляза 575-та годишнината от битката край Варна. Имаше и два дни конференция за това събитие. Днес малцина варненци знаят, че сградата на музея, както и самият парк в основната си част бяха завършени за 520-та годишнина от битката и от тогава почна да се говори и за „Паметната битка на народите“. Като филиал на Националния военноисторически музей, в подготовката за неговото завършване и откриване, дейно участие взеха матросите и военнослужещите от Варненския гарнизон. И по-точно тези, които бяха в гарнизонния арест.
Не твърдя, че съм точен, но някъде до 1962 г., гарнизонният арест се намираше в сградата на днешната областна управа. На тавана бяха караулното и офицерският арест, а в мазето - арестът и карцерът. В ареста можеха да те пратят за 30 дни, а в карцера - до 15. Там, в карцера, лежаха най-вече тези, които бяха подсъдими. После арестът бе преместен в района на военноморската база, близо до входа й и до стария канал „Море - езеро“. За него отговаряше лично пред коменданта на гарнизона -страшилището за военнослужещите полковник Гевезов, един мичман. Заради престараването си и строгото отношение към арестуваните, мичманът веднъж яде бой от неизвестни лица.
Гарнизонния арест никога не оставаше празен. Не беше тайна, че при инструктажа на комендантските патрули, Гевезов поставяше квота колко нарушители да се задържат. На практика патрулите на моряците задържаха войници и трудоваци, те пък - моряци.
След лятната домашна отпуска и преди началото на новата учебна година, дисциплината в Морското училище спадаше. Най-силно това се чувстваше при старшия курс. Стигна се и до изключване на колега от курса, и то година преди завършването ни. В един следобед, скоро след 9-то септемврийския празник, вече не знам по какъв повод, нашит курс прояви неподчинение на дежурния офицер. Най-забележимо е било моето държане и това на колегата ми Георги Попов от класно отделение 012 - Бог да го прости! И двамата бяхме наказани с три дни гарнизонен арест. Подчертавам - не в училищния, защото училището имаше и собствен арест, а в гарнизонния. Тези, които държат на точността, да ме извинят, но вече не си спомням от кога и до кога просъществува ареста в
ВАРНЕНЧИК“ ОТ 1964-ТА ГОДИНА
На 10 ноември т.г. Парк-музеят „Владислав Варненчик“ тържествено, с военен ритуал и заупокойна молитва, отбеляза 575-та годишнината от битката край Варна. Имаше и два дни конференция за това събитие. Днес малцина варненци знаят, че сградата на музея, както и самият парк в основната си част бяха завършени за 520-та годишнина от битката и от тогава почна да се говори и за „Паметната битка на народите“. Като филиал на Националния военноисторически музей, в подготовката за неговото завършване и откриване, дейно участие взеха матросите и военнослужещите от Варненския гарнизон. И по-точно тези, които бяха в гарнизонния арест.
Не твърдя, че съм точен, но някъде до 1962 г., гарнизонният арест се намираше в сградата на днешната областна управа. На тавана бяха караулното и офицерският арест, а в мазето - арестът и карцерът. В ареста можеха да те пратят за 30 дни, а в карцера - до 15. Там, в карцера, лежаха най-вече тези, които бяха подсъдими. После арестът бе преместен в района на военноморската база, близо до входа й и до стария канал „Море - езеро“. За него отговаряше лично пред коменданта на гарнизона -страшилището за военнослужещите полковник Гевезов, един мичман. Заради престараването си и строгото отношение към арестуваните, мичманът веднъж яде бой от неизвестни лица.
Гарнизонния арест никога не оставаше празен. Не беше тайна, че при инструктажа на комендантските патрули, Гевезов поставяше квота колко нарушители да се задържат. На практика патрулите на моряците задържаха войници и трудоваци, те пък - моряци.
След лятната домашна отпуска и преди началото на новата учебна година, дисциплината в Морското училище спадаше. Най-силно това се чувстваше при старшия курс. Стигна се и до изключване на колега от курса, и то година преди завършването ни. В един следобед, скоро след 9-то септемврийския празник, вече не знам по какъв повод, нашит курс прояви неподчинение на дежурния офицер. Най-забележимо е било моето държане и това на колегата ми Георги Попов от класно отделение 012 - Бог да го прости! И двамата бяхме наказани с три дни гарнизонен арест. Подчертавам - не в училищния, защото училището имаше и собствен арест, а в гарнизонния. Тези, които държат на точността, да ме извинят, но вече не си спомням от кога и до кога просъществува ареста в
Момент от честването на 565-та годишнина от битката край Варна, 2009 г.
Редовен участник в различните прояви, свързани с Битката на народите през последните две десетилетия е о.з. капитан ІІ ранг Трифон Трифонов, 2011 г.
В експозиционната зала на Парк-музея „Владислав Варненчик“.
Морското. И така на 14 или на 15 септември 1964 г., с по една хавлия, прибори за бръснене, четка и паста за зъби, съпроводени от офицер, двамата се озовахме в гарнизонния арест. Не ни разрешиха да си вземем шинелите. Бяхме с лятната работна униформа.
Първата сутрин всички арестанти , след закуска ни накараха да правим оборка на част от района и да изхвърлим някакъв събрал се боклук.След обяд , ни качиха на един камион и под охрана от конвойните ни закараха на „Владислав Варненчик“. Тук имаше много работници. Едни се занимаваха с облагородяването на района, камиони бяха доставили сандъци с бъдещи експонати, музейни работници уточняваха кое къде да се носи. Пред сградата на бъдещия музей скулптор работеше фигурата на рицар на кон. Мисля, че тя и сега краси музея. Бяхме разпределени като едни разтоварваха и пренасяха сандъците, други чистеха района. За наша изненада, тук бе и комендантът на гарнизона полковник Гевезов.
В средата на септември дните все още бяха топли, но вечер температурата падаше. Да спиш на голите дъски на нара без завивка никак не е приятно. В малкото помещение сме само двамата. То е предвидено за старшините, а ние и двамата сме главни старшини. За четене има само устави - строеви, за корабната служба, а бе всички, които ги има в армията и флота. За да мине времето, двамата четем уставите и сравняваме: на арестуваните се полага да бъдат с шинелите си, а ние не сме. Старшините и офицерите се привличат като ръководители на работните групи, но не са длъжни да работят. А нас ни караха. Даже Хитлер - ще не ще, се е съобразявал с това международно право към пленените офицери от съюзните армии. Но то не се е отнасяло за съветските офицери, тъй като бащата на народите ги е считал за предатели. А щом той така е считал, то като какви да ги считат немците…
Как да е осъмнахме и отново сме на мястото на бъдещия парк-музей. Пак пренасяне на сандъци, събиране и извозване на останалите отпадъци от строителните работи и тези по подреждане на района. Но в края на деня комендантът, преди да ни върнат в ареста, реши да ни изслуша имаме ли въпроси. Ние с колегата имаме два основни въпроса. „Защо сме без шинели? Защо в помещенията не се поддържа температура от 18 градуса по Целзий? Защо нас двамата ни третират като редови и ни карат да работим?“ Виждате ли каква е ползата да знаете уставите!
Отговорите на Гевезов бяха: „За шинелите се сърдете на Вашите офицери - те са Ви довели без тях. Отоплението ще бъде пуснато, когато почне отопляването и на спалните помещение в Базата“. То пък в нашите спални помещения и при работещо парно температурата не стигаше исканите градуси, та тук ли ?! Що се отнася за това, че сме били привличани и ние за работа, то това е защото се налага да се спази срока за завършване на Парк-музея и както сме видели, дори и той е работил. Последното наистина беше вярно.
Резултатът от разговора беше този, че уставите бяха преместени. Както се разбра, вие вече добри ги познавахме. Но на другия ден ние вече бяхме отговорници на групи и не ни караха да работим. Но трите дни свършиха и на другия ден нас ни върнаха в Училището. След седмица - на 23 септември, колегите сложиха мичманските пагони и вече имаха правото да излизат в отпуск и в сряда и то винаги да 24.00 часа. Ние, провинилите се, трябваше за чакаме до 7 ноември - другият тогава голям празник, за да се изравним по звание с випуска. И да не забравя още нещо - 22-ия си рожден ден посрещах в гарнизонния арест. Не всеки може да се похвали с това, нали! Документа - „Наряда“ за отиването ми в ареста, го пазех и го държах сред страниците на военния атлас. Но той, както и самият атлас, с кръщелното ми от Нептун, мистериозно се загубиха след местенето ми в друг апартамент.
Най-вероятно и след нашето освобождаване изпращането на арестанти за работа в парк-музея е продължило до окончателното му завършване, но това вече е работа на историците да го проверят ако има запазени в архива документи. Не пречи и други, които като мен са взели участие, да се обадят и допълнят разказа.
Откриването на Парк-музея на бойната дружба мина без участието на Морско училище. Посетих го десетина години по-късно, когато водих там на разходка сина си. Но беше много малък, за да разбере по какъв повод съм дал няколко дни труд за неговото навременно откриване. Скулптурата на рицаря беше там. За тези, които още не са ходили, им препоръчвам да го посетят и непременно да заведат и децата си!
Евгени ЦЕНОВ
Снимки МОРСКИ ВЕСТНИК
Първата сутрин всички арестанти , след закуска ни накараха да правим оборка на част от района и да изхвърлим някакъв събрал се боклук.След обяд , ни качиха на един камион и под охрана от конвойните ни закараха на „Владислав Варненчик“. Тук имаше много работници. Едни се занимаваха с облагородяването на района, камиони бяха доставили сандъци с бъдещи експонати, музейни работници уточняваха кое къде да се носи. Пред сградата на бъдещия музей скулптор работеше фигурата на рицар на кон. Мисля, че тя и сега краси музея. Бяхме разпределени като едни разтоварваха и пренасяха сандъците, други чистеха района. За наша изненада, тук бе и комендантът на гарнизона полковник Гевезов.
В средата на септември дните все още бяха топли, но вечер температурата падаше. Да спиш на голите дъски на нара без завивка никак не е приятно. В малкото помещение сме само двамата. То е предвидено за старшините, а ние и двамата сме главни старшини. За четене има само устави - строеви, за корабната служба, а бе всички, които ги има в армията и флота. За да мине времето, двамата четем уставите и сравняваме: на арестуваните се полага да бъдат с шинелите си, а ние не сме. Старшините и офицерите се привличат като ръководители на работните групи, но не са длъжни да работят. А нас ни караха. Даже Хитлер - ще не ще, се е съобразявал с това международно право към пленените офицери от съюзните армии. Но то не се е отнасяло за съветските офицери, тъй като бащата на народите ги е считал за предатели. А щом той така е считал, то като какви да ги считат немците…
Как да е осъмнахме и отново сме на мястото на бъдещия парк-музей. Пак пренасяне на сандъци, събиране и извозване на останалите отпадъци от строителните работи и тези по подреждане на района. Но в края на деня комендантът, преди да ни върнат в ареста, реши да ни изслуша имаме ли въпроси. Ние с колегата имаме два основни въпроса. „Защо сме без шинели? Защо в помещенията не се поддържа температура от 18 градуса по Целзий? Защо нас двамата ни третират като редови и ни карат да работим?“ Виждате ли каква е ползата да знаете уставите!
Отговорите на Гевезов бяха: „За шинелите се сърдете на Вашите офицери - те са Ви довели без тях. Отоплението ще бъде пуснато, когато почне отопляването и на спалните помещение в Базата“. То пък в нашите спални помещения и при работещо парно температурата не стигаше исканите градуси, та тук ли ?! Що се отнася за това, че сме били привличани и ние за работа, то това е защото се налага да се спази срока за завършване на Парк-музея и както сме видели, дори и той е работил. Последното наистина беше вярно.
Резултатът от разговора беше този, че уставите бяха преместени. Както се разбра, вие вече добри ги познавахме. Но на другия ден ние вече бяхме отговорници на групи и не ни караха да работим. Но трите дни свършиха и на другия ден нас ни върнаха в Училището. След седмица - на 23 септември, колегите сложиха мичманските пагони и вече имаха правото да излизат в отпуск и в сряда и то винаги да 24.00 часа. Ние, провинилите се, трябваше за чакаме до 7 ноември - другият тогава голям празник, за да се изравним по звание с випуска. И да не забравя още нещо - 22-ия си рожден ден посрещах в гарнизонния арест. Не всеки може да се похвали с това, нали! Документа - „Наряда“ за отиването ми в ареста, го пазех и го държах сред страниците на военния атлас. Но той, както и самият атлас, с кръщелното ми от Нептун, мистериозно се загубиха след местенето ми в друг апартамент.
Най-вероятно и след нашето освобождаване изпращането на арестанти за работа в парк-музея е продължило до окончателното му завършване, но това вече е работа на историците да го проверят ако има запазени в архива документи. Не пречи и други, които като мен са взели участие, да се обадят и допълнят разказа.
Откриването на Парк-музея на бойната дружба мина без участието на Морско училище. Посетих го десетина години по-късно, когато водих там на разходка сина си. Но беше много малък, за да разбере по какъв повод съм дал няколко дни труд за неговото навременно откриване. Скулптурата на рицаря беше там. За тези, които още не са ходили, им препоръчвам да го посетят и непременно да заведат и децата си!
Евгени ЦЕНОВ
Снимки МОРСКИ ВЕСТНИК