НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КЪМ ИСТОРИЯТА НА ТЕЛЕСКОПА В БЪЛГАРСКАТА
ВЪЗРОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА
Издирвайки във възрожденската литература ранни сведения за компаса, барометъра и телескопа, които са пряко свързани с историята на корабоплаването, попаднах на интересна статия, посветена „основно върху познавателните свойства на телескопа през българския XIX век” [1, с. 306]. Тя е подготвена в рамките на научния проект „Литература и техника. Изобретяване на модерността в българската литература”, а в сайта на този проект е поместено и съобщението на Петко Р. Славейков „Телескопът” от 1852 г. [2]. В статията се откроява същественото твърдение, че „в литературата на българския XIX век доминира метафоричната употреба на телескопа, лишен от астрономическата перспектива” (подч. мое, И.А.) [1, с. 306]. Приложената от автора литература от 28 заглавия съдържа обаче само 7 (седем) източника от периода до 1878 г. и това подсказва, че споменатата „доминация” е комай необоснована. Същевременно статията дава основание да засегна неизяснени въпроси, а съобщението „Телескопът” е публикувано без необходимите обяснителни бележки за някои неразбираеми днес думи. Поради това предлагам допълнителни и уточняващи сведения за историята на телескопа в българската възрожденска литература, като моля читателите да имат предвид следните две ограничения:
а) от XIX в. разглеждам само периода до 1878 г.;
б) правя единствено историко-технически прочит на присъствието на телескопа в българската възрожденска литература, т.е. представям го изключително като техническо средство или, казано с речника на д-р С. Данова, като „инструмент на узнаването”, „фигура на узнаването”. Сиреч не си позволявам да коментирам метафоричното използване на термина телескоп и неговите производни.
Кога терминът телескоп се появява в българската литература
Според д-р С. Данова „Като фигура на узнаването дългогледът се появява в литературата на XIX век в диалога на Неофит Бозвели „Просвещений европеец”, но авторката не отбелязва кога всъщност е станало това [1, с. 306]. Изтъкнат специалист по история на възрожденската литература съобщава за него, че „единствената му отпечатана книга приживе” е „Славеноболгарское детоводство” от 1835 г., а за останалите му творби уточнява, че те „изминават […] доста сложен път […] докато станат достояние на науката и на читателите (подч. мое, И.А.)” [3, с. 490-491]. Това обаче означава, че за появяването на термина „телескоп” във възрожденската литература, респ. разпространението на знанието за него, определяща е годината на публикуването му, а не кога е подготвен съответният ръкопис. Конкретно ръкописът на диалога „Просвещенний европеец” е публикуван за пръв път през 1901 г. [4], т.е. на практика той не оказва никакво влияние върху книжнината, издадена през Възраждането.
Друг е въпросът как е датиран ръкописът на диалога „Просвещенний европеец”. В съвременната литература е приета версията, че той е съчинен 1842 г. [3, с. 491], [5]. Но според единствената досега публикация, в която е поместена подробна обосновка на датирането на ръкописа, той е съчинен „между 1841 и 1845 год.” [4, с. 326 и 334]. …
Пълния текст на статията на инж. Иван АЛЕКСИЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
ВЪЗРОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА
Издирвайки във възрожденската литература ранни сведения за компаса, барометъра и телескопа, които са пряко свързани с историята на корабоплаването, попаднах на интересна статия, посветена „основно върху познавателните свойства на телескопа през българския XIX век” [1, с. 306]. Тя е подготвена в рамките на научния проект „Литература и техника. Изобретяване на модерността в българската литература”, а в сайта на този проект е поместено и съобщението на Петко Р. Славейков „Телескопът” от 1852 г. [2]. В статията се откроява същественото твърдение, че „в литературата на българския XIX век доминира метафоричната употреба на телескопа, лишен от астрономическата перспектива” (подч. мое, И.А.) [1, с. 306]. Приложената от автора литература от 28 заглавия съдържа обаче само 7 (седем) източника от периода до 1878 г. и това подсказва, че споменатата „доминация” е комай необоснована. Същевременно статията дава основание да засегна неизяснени въпроси, а съобщението „Телескопът” е публикувано без необходимите обяснителни бележки за някои неразбираеми днес думи. Поради това предлагам допълнителни и уточняващи сведения за историята на телескопа в българската възрожденска литература, като моля читателите да имат предвид следните две ограничения:
а) от XIX в. разглеждам само периода до 1878 г.;
б) правя единствено историко-технически прочит на присъствието на телескопа в българската възрожденска литература, т.е. представям го изключително като техническо средство или, казано с речника на д-р С. Данова, като „инструмент на узнаването”, „фигура на узнаването”. Сиреч не си позволявам да коментирам метафоричното използване на термина телескоп и неговите производни.
Кога терминът телескоп се появява в българската литература
Според д-р С. Данова „Като фигура на узнаването дългогледът се появява в литературата на XIX век в диалога на Неофит Бозвели „Просвещений европеец”, но авторката не отбелязва кога всъщност е станало това [1, с. 306]. Изтъкнат специалист по история на възрожденската литература съобщава за него, че „единствената му отпечатана книга приживе” е „Славеноболгарское детоводство” от 1835 г., а за останалите му творби уточнява, че те „изминават […] доста сложен път […] докато станат достояние на науката и на читателите (подч. мое, И.А.)” [3, с. 490-491]. Това обаче означава, че за появяването на термина „телескоп” във възрожденската литература, респ. разпространението на знанието за него, определяща е годината на публикуването му, а не кога е подготвен съответният ръкопис. Конкретно ръкописът на диалога „Просвещенний европеец” е публикуван за пръв път през 1901 г. [4], т.е. на практика той не оказва никакво влияние върху книжнината, издадена през Възраждането.
Друг е въпросът как е датиран ръкописът на диалога „Просвещенний европеец”. В съвременната литература е приета версията, че той е съчинен 1842 г. [3, с. 491], [5]. Но според единствената досега публикация, в която е поместена подробна обосновка на датирането на ръкописа, той е съчинен „между 1841 и 1845 год.” [4, с. 326 и 334]. …
Пълния текст на статията на инж. Иван АЛЕКСИЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Рисунка на Нютоновия телескоп (първия в света рефлекторен телескоп, 1668 г.), поместена в учебника „Опитна физика” от А. Гано (1869 г.) [10, с. 431].