НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
НЯМА НАДЕЖДА ЗА „НАДЕЖДА“
(Разкостване на една фалшификация)
Позабравеният Станислав Стратиев, сценарист на култовия филм „Оркестър без име“, е писал за разкостения селянин Паскал, който умеел да заеме формата на нещото, в което живее. Ако го налеят в кана - кана е, ако го изсипят в легена - става леген. Много е удобно и като се огледам, май не е само той. Когато през 30-те години на миналия век баща ми се е учил в прогимназията, в нашия учебник по история пишело, че прабългарите са „храбро и грабливо племе“. Сега сме възмутени, че това го пише в македонските читанки - но със съкращения, защото храбростта са я пропуснали. Поп Минчо Кънчев пък свидетелства, че много от хайдутите твърде ревностно освобождавали народа - от имането му. Същото е и с метежите, на 9-ти септември 1944 г. у нас е имало преврат, въстание, революция - както ти е кеф, а в епохата на „изграждане на развито социалистическо общество“ така го развихме, че ни остана само един гол масур…
Известно е, че „революционният“ бунт от 15-ти декември 1918 г. на моряците от крайцера „Надежда“, изпратен за ремонт в Севастопол, става обект на особено внимание чак през 50-те години на миналия век. Като контрапункт, доцент Владимир Павлов, авторитетен изследовател на историята на военния ни флот, правдиво го е определил като „спонтанна проява на стихийно недоволство, което се развива под натиска на конкретните условия, създадени на кораба на 15-ти декември 1918 г. Бунтът започва като една противоуставна проява, за да прерасне още същия ден във въоръжено сблъскване, което заварва екипажа съвсем неподготвен за неговите последствия“. По този повод той е упрекван, че е „автор, прилагащ буржоазен обективизъм“.
Оставяме настрана спекулативните твърдения на кандидатите за слава за някаква „проява на класово осъзнати моряци в подкрепа на Октомврийската революция“ или за бунт като „отглас на революционното движение в България”. „Въоръженото сблъскване“ на борда на кораба е по-скоро плод на случайност, подофицер от екипажа заплашва със служебния си пистолет офицер, който се опитва да му го отнеме и при сборичкването офицерът е прострелян. …
Пълния текст на статията
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.
(Разкостване на една фалшификация)
Позабравеният Станислав Стратиев, сценарист на култовия филм „Оркестър без име“, е писал за разкостения селянин Паскал, който умеел да заеме формата на нещото, в което живее. Ако го налеят в кана - кана е, ако го изсипят в легена - става леген. Много е удобно и като се огледам, май не е само той. Когато през 30-те години на миналия век баща ми се е учил в прогимназията, в нашия учебник по история пишело, че прабългарите са „храбро и грабливо племе“. Сега сме възмутени, че това го пише в македонските читанки - но със съкращения, защото храбростта са я пропуснали. Поп Минчо Кънчев пък свидетелства, че много от хайдутите твърде ревностно освобождавали народа - от имането му. Същото е и с метежите, на 9-ти септември 1944 г. у нас е имало преврат, въстание, революция - както ти е кеф, а в епохата на „изграждане на развито социалистическо общество“ така го развихме, че ни остана само един гол масур…
Известно е, че „революционният“ бунт от 15-ти декември 1918 г. на моряците от крайцера „Надежда“, изпратен за ремонт в Севастопол, става обект на особено внимание чак през 50-те години на миналия век. Като контрапункт, доцент Владимир Павлов, авторитетен изследовател на историята на военния ни флот, правдиво го е определил като „спонтанна проява на стихийно недоволство, което се развива под натиска на конкретните условия, създадени на кораба на 15-ти декември 1918 г. Бунтът започва като една противоуставна проява, за да прерасне още същия ден във въоръжено сблъскване, което заварва екипажа съвсем неподготвен за неговите последствия“. По този повод той е упрекван, че е „автор, прилагащ буржоазен обективизъм“.
Оставяме настрана спекулативните твърдения на кандидатите за слава за някаква „проява на класово осъзнати моряци в подкрепа на Октомврийската революция“ или за бунт като „отглас на революционното движение в България”. „Въоръженото сблъскване“ на борда на кораба е по-скоро плод на случайност, подофицер от екипажа заплашва със служебния си пистолет офицер, който се опитва да му го отнеме и при сборичкването офицерът е прострелян. …
Пълния текст на статията
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Учебният крайцер „Надежда“ прерязва с вълнореза си лентата, опъната между два торпедоносеца тип „Дръзки“ по време на церемонията за тържественото откриване на Пристанище Варна, 18 май 1906 г., именният ден на Цар Фердинанд І.
