НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
В КЪЩАТА-МУЗЕЙ „НИКОЛА ВАПЦАРОВ“ В СОФИЯ
ПРЕДСТАВИХА КНИГАТА „МОЯТ ВАПЦАРОВ“ ОТ
ПЕТЪР СТОЙКОВ
На 13 декември, петък, в къщата-музей „Никола Вапцаров“ в София се състоя представяне на новата книга на Петър Стойков „МОЯТ ВАПЦАРОВ“. Г-н Стойков е възпитаник на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, випуск 1973-78 г. и съдбата на патрона на Морското училище го е вълнувала повече от 10 години. И решава да проучи най-подробно архивите от съдебния процес срещу дейците и сътрудниците на ръководството на БКП от 1942 г., по който на 23 юли 1942 г. са осъдени на смърт 12 човека, 6 от които задочно. Останалите 6, сред които е и поетът Никола Вапцаров, са разстреляни още същата вечер в гарнизонното стрелбище. Проучвайки архивите, г-н Стойков разглежда и други документи, свързани с Вапцаров от това време, които му помагат да разбере по-пълно съдбата на поета. Освен снимки, г-н Стойков публикува в книгата си и фотокопия на много документи и цитира тяхното съдържание. Но тук г-н Стойков ни представя едно много интересни разсъждение - за съпоставимостта на действията на тоталитарните власти, независимо от техния цвят и политически принадлежности - тези от преди 9.IX.1944 г. и след тази разделна дата. Стойков пише: „В България са действали два закона за защита на държавата - на цар Борис III и на Народната власт“ и той прави съпоставка на тези закони. В книгата са публикувани материали от така наречения „Народен съд“ и издадените присъди. Но са публикувани и доказателствени материали и спомени за извършваните без съд и присъда разстрели и убийства преди и след разделната дата от 1944 г. И Стойков пита: В името на какво? Не на КОГО.“ И в послеслова си Стойков пише: „Не съм съгласен … да се убиват [хора, трябва] да няма смъртна присъда не само за поетите, а за всички.“
До тук с опита ми да опиша съдържанието на книгата. Опит, защото все още не съм я прочел, тази нощ само се опитах да я прегледам и да разбера нейното съдържание. Независимо от това, съветвам всички да я прочетат. Но не само тези, които се интересуват от съдбата на известния в целия свят след смъртта си поет Никола Вапцаров.
А самото представяне на книгата премина по следния начин. В началото главният уредник на къщата-музей „Никола Вапцаров“ г-жа Катя Зографова, която е и редактор на книгата, я представи пред събраното множество от хора - литератори, почитатели на Вапцаров и група моряци, възпитаници на Морското училище, от София и Варна, сред които бяха зам.-председателят на АВМУ-секция София кап. I ранг (з) Цветан Джанабетски и председателят и зам.-председателят на Клуб „Военни моряци“ към Столичната организация на СОСЗР кап. I ранг (з) Георги Методиев и контраадмирал (з) Петър Странчевски. Всред гостите бяха и г-н Теодор Костов, внук на сестрата на Вапцаров - Райна, и наследница на семейството на родителите на майката на поета - Везюви.
Разказът на г-жа Катя Зографова беше много интересен и в него тя наблегна на същите моменти, за които се опитах да разкажа по-горе. Но преди да даде думата на автора на книгата, тя направи едно отстъпление от темата на вечертаи връчи „Благодарствена грамота“ на г-н Петър Янков с благодарност за дарението, направено от него на музея преди десетина дни. Това е една старинна масичка от дома на Младен Исаев, върху която е стояло радио, което е било слушано от двамата поети и другари. Г-н Янков е съпруг на Магдалена, дъщеря на Младен Исаев от първия му брак и е живял в същия апартамент от онова време, намиращ се в непосредствена близост до апартамента, в който са живеели Вапцарови.
След това говори г-н Петър Стойков, който благодари на г-жа Зографова за нейната помощ и направената професионална редакция, но също и на съпруга й г-н Константин Зографов, който е изпълнил чудесната техническа подготовка на книгата за печат. Стойков разказа, че тази тема наистина го е вълнувала много отдавна, но последните 10 години той й отделя цялото свое време - за търсене и проучване на архивите и написване на текста. И благодари за събралата се аудитория за проявения интерес към представената книга. След това се състоя разговор-диспут между гостите и автора. Изказани бяха различни мнения за необходимостта от тази книга и направения анализ в нея. Контраадм. Странчевски изрази съмнение в твърдението, че Вапцаров бил подал молба за помилване. Това твърдение противоречи на твърдо изразената от Вапцаров в неговите стихотворения готовност за саможертва, на готовността му „честно да умра … в боя ни за хляб и свобода”. („Огняроинтелигентска”). Странчевски е убеден, че
ПРЕДСТАВИХА КНИГАТА „МОЯТ ВАПЦАРОВ“ ОТ
ПЕТЪР СТОЙКОВ
На 13 декември, петък, в къщата-музей „Никола Вапцаров“ в София се състоя представяне на новата книга на Петър Стойков „МОЯТ ВАПЦАРОВ“. Г-н Стойков е възпитаник на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, випуск 1973-78 г. и съдбата на патрона на Морското училище го е вълнувала повече от 10 години. И решава да проучи най-подробно архивите от съдебния процес срещу дейците и сътрудниците на ръководството на БКП от 1942 г., по който на 23 юли 1942 г. са осъдени на смърт 12 човека, 6 от които задочно. Останалите 6, сред които е и поетът Никола Вапцаров, са разстреляни още същата вечер в гарнизонното стрелбище. Проучвайки архивите, г-н Стойков разглежда и други документи, свързани с Вапцаров от това време, които му помагат да разбере по-пълно съдбата на поета. Освен снимки, г-н Стойков публикува в книгата си и фотокопия на много документи и цитира тяхното съдържание. Но тук г-н Стойков ни представя едно много интересни разсъждение - за съпоставимостта на действията на тоталитарните власти, независимо от техния цвят и политически принадлежности - тези от преди 9.IX.1944 г. и след тази разделна дата. Стойков пише: „В България са действали два закона за защита на държавата - на цар Борис III и на Народната власт“ и той прави съпоставка на тези закони. В книгата са публикувани материали от така наречения „Народен съд“ и издадените присъди. Но са публикувани и доказателствени материали и спомени за извършваните без съд и присъда разстрели и убийства преди и след разделната дата от 1944 г. И Стойков пита: В името на какво? Не на КОГО.“ И в послеслова си Стойков пише: „Не съм съгласен … да се убиват [хора, трябва] да няма смъртна присъда не само за поетите, а за всички.“
До тук с опита ми да опиша съдържанието на книгата. Опит, защото все още не съм я прочел, тази нощ само се опитах да я прегледам и да разбера нейното съдържание. Независимо от това, съветвам всички да я прочетат. Но не само тези, които се интересуват от съдбата на известния в целия свят след смъртта си поет Никола Вапцаров.
А самото представяне на книгата премина по следния начин. В началото главният уредник на къщата-музей „Никола Вапцаров“ г-жа Катя Зографова, която е и редактор на книгата, я представи пред събраното множество от хора - литератори, почитатели на Вапцаров и група моряци, възпитаници на Морското училище, от София и Варна, сред които бяха зам.-председателят на АВМУ-секция София кап. I ранг (з) Цветан Джанабетски и председателят и зам.-председателят на Клуб „Военни моряци“ към Столичната организация на СОСЗР кап. I ранг (з) Георги Методиев и контраадмирал (з) Петър Странчевски. Всред гостите бяха и г-н Теодор Костов, внук на сестрата на Вапцаров - Райна, и наследница на семейството на родителите на майката на поета - Везюви.
Разказът на г-жа Катя Зографова беше много интересен и в него тя наблегна на същите моменти, за които се опитах да разкажа по-горе. Но преди да даде думата на автора на книгата, тя направи едно отстъпление от темата на вечертаи връчи „Благодарствена грамота“ на г-н Петър Янков с благодарност за дарението, направено от него на музея преди десетина дни. Това е една старинна масичка от дома на Младен Исаев, върху която е стояло радио, което е било слушано от двамата поети и другари. Г-н Янков е съпруг на Магдалена, дъщеря на Младен Исаев от първия му брак и е живял в същия апартамент от онова време, намиращ се в непосредствена близост до апартамента, в който са живеели Вапцарови.
След това говори г-н Петър Стойков, който благодари на г-жа Зографова за нейната помощ и направената професионална редакция, но също и на съпруга й г-н Константин Зографов, който е изпълнил чудесната техническа подготовка на книгата за печат. Стойков разказа, че тази тема наистина го е вълнувала много отдавна, но последните 10 години той й отделя цялото свое време - за търсене и проучване на архивите и написване на текста. И благодари за събралата се аудитория за проявения интерес към представената книга. След това се състоя разговор-диспут между гостите и автора. Изказани бяха различни мнения за необходимостта от тази книга и направения анализ в нея. Контраадм. Странчевски изрази съмнение в твърдението, че Вапцаров бил подал молба за помилване. Това твърдение противоречи на твърдо изразената от Вапцаров в неговите стихотворения готовност за саможертва, на готовността му „честно да умра … в боя ни за хляб и свобода”. („Огняроинтелигентска”). Странчевски е убеден, че
Кориците на книгата на Петър Стойков „МОЯТ ВАПЦАРОВ“.
Част от участниците в представянето на книгата. Четиримата вдясно са съвипускници на автора от 13-та рота (1973 - 78 г.) на ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“.
Петър Стойков по време на представянето на книгата.
Катя Зографова представи новоизлязлата книга.
Писателят Иван Радев - Доброгледски, съвипускник на автора, сподели подробности около работата му при подготовката на книгата.
Техническата подготовка на книгата за печат е дело на Константин Зографов.
това „документирано” твърдение е спекулация с цел да се принизи героичният образ на поета революционер… На тази тема се разгоря малък диспут и мнозинството изказа мнение, че не бива така да се разсъждава. Г-н Стойков прочете текста на молбата за помилване на поета, написана от сестрата на Вапцаров - Райна Вапцарова, изпратена до цар Борис III и разказа за опита на майката, Елена Вапцарова, да се срещне с царя и да го помоли за помилване. Бяха изказани и редица други мнения, с които те похвалиха автора и оцениха написаната книга като много добро и полезно дело.
С което завърши представянето на книгата. Г-н Стойков предложи книгата да бъде представена пред широка аудитория в Централния военен клуб в София през следващата година, като помоли ръководствата на двете моряшки организации да съдействат за това. Предложението му бе спонтанно подкрепено поради високия интерес и стойност на книгата, като Джанабетски и Странчевски също изказаха своето съгласие. Мнозина от присъстващите пожелаха и получиха екземпляр от книгата с автограф от автора. И след това разговорите продължиха на чаша вино в другата стая, където имаше импровизиран малък коктейл.
Румен ТОТЕВ
кап. I танг (з), член на АВМУ - секция София, и Клуб „Военни моряци" към Столичната организация на СОСЗР
Снимки АВТОРА
С което завърши представянето на книгата. Г-н Стойков предложи книгата да бъде представена пред широка аудитория в Централния военен клуб в София през следващата година, като помоли ръководствата на двете моряшки организации да съдействат за това. Предложението му бе спонтанно подкрепено поради високия интерес и стойност на книгата, като Джанабетски и Странчевски също изказаха своето съгласие. Мнозина от присъстващите пожелаха и получиха екземпляр от книгата с автограф от автора. И след това разговорите продължиха на чаша вино в другата стая, където имаше импровизиран малък коктейл.
Румен ТОТЕВ
кап. I танг (з), член на АВМУ - секция София, и Клуб „Военни моряци" към Столичната организация на СОСЗР
Снимки АВТОРА