НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ПАРФЮМИТЕ
Моят приятел Къки ми е казвал, че с възрастта човек губи голяма част от чувствителността на сензорите си. Май бяха рецептори...
Къки вече не е между живите, но се сещам, че и днес вкусът на спомените ми е все същия, а може би не се нуждая от рецептори за тях. Ами споменът за аромата на парфюмите!
В моя живот те не бяха революция, но бяха свобода - сладка, загадъчна и омайна, а в по-голямо количество - чист наркотик! Направо губех съзнание при вдишването им.
Първият парфюм (за улеснение ще ползвам тази дума и за тоалетна вода, и за афтъшейф, и за парфюм) си купих през 1970-а от Валенсия. Марката бе „Табу”, а фирмата - „Дана”. В уханието имаше много мускус, сандал, дървесен мъх и онова, което тогава наричахме Запад... Парфюмите бяха скъпи, заплащането ни - нищожно, затова в първите 3 - 4 години съм купувал по-евтина парфюмерия. Незабравими са първите марки, които съм ползвал, а някои от тях са истинска класика и до ден днешен, което означава, че съм имал добър нюх: Олд Спайс (неописуемо морско ухание), Брут 33 (любим на Елвис Пресли), Пино Силвестре (омайващ аромат и прекрасен дизайн на флакона) - все вълнуващи и ненадминати аромати! Обичам ги все още и носталгично си ги купувам понякога.
Ще избързам да призная кой е любимият ми парфюм. Нали се досещате, че ще пиша само за мъжки парфюми. Мирисал съм ги и дамските, но ако трябва да бъда честен - не струват! Мисля, че и много девойки ще се съгласят с мен. Затова и уважавани марки като Келвин Клайн и Хуго Бос правят най вече унисекс продукти.
И така, моят фаворит сред парфюмите е „Ван Гилс”. Харесах го по рекламата. През 1991 г. ми се наложи 24 часа да чакам полет до Будапеща на летището в Амстердам. Бях изкарал 12 месеца на м/к „Кейп Бретън”, идвах от Токио и вече се чувствах близо до Родината, наближаваше Коледа, а в джоба си имах няколко бонки зеленчук - все хубави неща. Огромното амстердамско летище бе буквално опаковано с впечатляващ рекламен плакат: От мъжа се виждаше само торса, но бе явно, че е гол и има вратовръзка. Красива дама с официален костюм е хванала вратовръзката и дърпа колегата към себе си, а той отчаяно и безуспешно се съпротивлява... И ръкописен дискретен надпис „Ван Гилс”. В парфюмерийните магазини на летището успях да помириша продукта, но най ме впечатли опаковката: сиво и черно, стилно, направо космическо.
В България приятелите бяха очаровани от умозабълбукващата миризма. За съжаление, после се оказа, че „Ван Гилс” се продава само в Белгия и Холандия, та се запасявах при всяко посещение в тези държави. При един дълъг престой на летището в Дубай сто пъти питах за любимия ми парфюм и накрая ми пробутаха „Ван Клиф”... Няколко месеца се борих с миризмата, но така и не я харесах, затова „Ван Клиф” ползвах само при слизане в машината. Долу никой не протестира и така успях да свърша безличния флакон...
1998-а. Все по-трудно намирам „Ван Гилс”, а парфюмите на Версаче, Клайн, Павароти и Хуго са твърде сладки за мен. В Анкона си купувам „Ароганс”. Не бе любов от пръв мирис. Доста го дУших този продукт докато го купя, пък и беше скъп... Помогна ми фактът, че създателите му са семейство Пъркинс. Оня Пъркинс от „Психо” на Хичкок! Поне така ми каза продавачът и ме убеди, че парфюмът е дело именно на хора от това семейство...
Не повторих с „Ароганс”, но това бе първият купен от мен „литературен” парфюм.
Втората ми парфюмерийна заигравка с литературата е свързана с известната марка „4711”. Харесваше ми звученето „форти севън илевън”, докато „Кьолниш васер” бе малко тъпо, но в един шпионски роман на Лъдлъм главният отрицателен герой ползваше в продължение на много страници именно тази марка и реших, че уханието ще е нещо специиално. Нищо подобно! И ароматът, и шишенцето бяха толкова тривиални, че „4711” повече не съм си купувал.
Виж, „Уан ман шоу” си купих само заради името. Не съм срещал друг продукт на „Жак Богарт”, но този просто е невероятен - има и треви, и цветя, и море, и земя, и тютюн, с една дума - мъжествен. Ползвах го повече от две години.
През 1971 г. на път за Мурманск се развали радарът на м/к „Оборище”. По време на бункеровката в Гибралтар, от Холандия долетя дългокос младеж за ремонта на важното устройство. Два дена вися на мостика момчето, мълчаливо разглобяваше, замерваше и заменяше, а накрая извика капитана и му сдаде радара в пълна изправност. Още на първата ходова вахтена смяна в четири през нощта, приятелят ми Алекси Филипов каза:
- Иди на мостика и погледни в екрана на радара.
Понечих да попитам какво може да види един трети механик в корабния радар, но Алекси повтори молбата си и от ЦеПеУто се качих право на мостика. Положих лицето си на специално оформения край на радара и неразбиращо се загледах в екрана. Отначало не видях нищо, а после почувствах миризмата. Сладка, неземна, фантастична... До Мурманск всеки ден ходехме с Алекси да миришем гумения накрайник на радарния екран...
Много години по-късно, като летях с холандските авиолинии до далечна дестинация, за да се кача на някакъв кораб, усетих, че стюардесата ухае прекрасно. Попитах я какъв парфюм ползва. Тя каза, че това е най-новият продукт на Келвин Клайн и се казва „Итърнити”. Купих си го веднага на летището и съм го правил поне още пет пъти, но подлъган от успешния продукт на фирмата, години по-късно си купих и „Обсешън” - пак на Келвин Клайн. Оказа се пълен боклук...
Да си купиш и дезодорант - парфюм от марката, която ползваш, е добра идея, но често този продукт е твърде скъп. В Анверс, срам не срам, спрях случайна жена и попитах за марката на парфюма й. Тя каза, че ползва само дезодорант на фирмата „Ланком”. Прежалих двайсе долара и си го купих. Просто убиец!
Сигурно и други моряци са харчили пари за скъпи парфюми, но аз помня Корсара, който забраняваше на кей и на рейд да се готви шкембе чорба. Не съм голям чорбарин, а тази дори не съм близвал (в наше село шкембето е за кучетата), но съм сигурен, че никой фен на шкембе чорбата не си е купувал марков парфюм, а Корси бе такъв чешит, че при него всичко е възможно...
Не желая да спомена голяма част от парфюмите, които съм си купувал не защото са ме разочаровали, а защото не са ме впечатлили, въпреки славата и цената си. Това са Диор, Пако Рабан, Армани, Живенши, Картие, Версаче, Ралф Лорън, Унгаро и Булгари, като от първите две марки съм си купувал по повече от три различни продукта. На мирис и цвет - товаришчи нет!
Помня и последният марков парфюм, който си купих от летище Гетуик при завръщането ми от прощалния контракт в БМФ. Парфюмът бе на Тиери Мюглер и се казваше „Ей мен” с гумиран флакон. Бих си го купил пак, но вече не плавам и това би ми коствало почти цялата пенсия...
Вторият механик на м/к „Вола” Тошко ми е разказвал за своя позната балерина от Варненската опера. Девойката била влюбена в професията си и дори пиела одеколон, за да може не само да танцува, но и да пърди красиво...
Добре че се сетих - един приятелски съвет за финал: ПРЕКАЛЕНОТО ФЪШ-ФЪШКАНЕ С ПАРФЮМИ НАКРАЯ МОЖЕ ДА НИ ПРЕВЪРНЕ В ГИГАНТСКА ПРЪДНЯ В АСАНСЬОРА...
П.П. Бих се радвал ако горният текст подсети някого за вида на коледния или новогодишен подарък! Парфюмът е малък на обем и тегло, приемлив на цена и е невъзможно да бъде забравен бързо или изхвърлен...
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Илюстрациите са предложени от автора
Моят приятел Къки ми е казвал, че с възрастта човек губи голяма част от чувствителността на сензорите си. Май бяха рецептори...
Къки вече не е между живите, но се сещам, че и днес вкусът на спомените ми е все същия, а може би не се нуждая от рецептори за тях. Ами споменът за аромата на парфюмите!
В моя живот те не бяха революция, но бяха свобода - сладка, загадъчна и омайна, а в по-голямо количество - чист наркотик! Направо губех съзнание при вдишването им.
Първият парфюм (за улеснение ще ползвам тази дума и за тоалетна вода, и за афтъшейф, и за парфюм) си купих през 1970-а от Валенсия. Марката бе „Табу”, а фирмата - „Дана”. В уханието имаше много мускус, сандал, дървесен мъх и онова, което тогава наричахме Запад... Парфюмите бяха скъпи, заплащането ни - нищожно, затова в първите 3 - 4 години съм купувал по-евтина парфюмерия. Незабравими са първите марки, които съм ползвал, а някои от тях са истинска класика и до ден днешен, което означава, че съм имал добър нюх: Олд Спайс (неописуемо морско ухание), Брут 33 (любим на Елвис Пресли), Пино Силвестре (омайващ аромат и прекрасен дизайн на флакона) - все вълнуващи и ненадминати аромати! Обичам ги все още и носталгично си ги купувам понякога.
Ще избързам да призная кой е любимият ми парфюм. Нали се досещате, че ще пиша само за мъжки парфюми. Мирисал съм ги и дамските, но ако трябва да бъда честен - не струват! Мисля, че и много девойки ще се съгласят с мен. Затова и уважавани марки като Келвин Клайн и Хуго Бос правят най вече унисекс продукти.
И така, моят фаворит сред парфюмите е „Ван Гилс”. Харесах го по рекламата. През 1991 г. ми се наложи 24 часа да чакам полет до Будапеща на летището в Амстердам. Бях изкарал 12 месеца на м/к „Кейп Бретън”, идвах от Токио и вече се чувствах близо до Родината, наближаваше Коледа, а в джоба си имах няколко бонки зеленчук - все хубави неща. Огромното амстердамско летище бе буквално опаковано с впечатляващ рекламен плакат: От мъжа се виждаше само торса, но бе явно, че е гол и има вратовръзка. Красива дама с официален костюм е хванала вратовръзката и дърпа колегата към себе си, а той отчаяно и безуспешно се съпротивлява... И ръкописен дискретен надпис „Ван Гилс”. В парфюмерийните магазини на летището успях да помириша продукта, но най ме впечатли опаковката: сиво и черно, стилно, направо космическо.
В България приятелите бяха очаровани от умозабълбукващата миризма. За съжаление, после се оказа, че „Ван Гилс” се продава само в Белгия и Холандия, та се запасявах при всяко посещение в тези държави. При един дълъг престой на летището в Дубай сто пъти питах за любимия ми парфюм и накрая ми пробутаха „Ван Клиф”... Няколко месеца се борих с миризмата, но така и не я харесах, затова „Ван Клиф” ползвах само при слизане в машината. Долу никой не протестира и така успях да свърша безличния флакон...
1998-а. Все по-трудно намирам „Ван Гилс”, а парфюмите на Версаче, Клайн, Павароти и Хуго са твърде сладки за мен. В Анкона си купувам „Ароганс”. Не бе любов от пръв мирис. Доста го дУших този продукт докато го купя, пък и беше скъп... Помогна ми фактът, че създателите му са семейство Пъркинс. Оня Пъркинс от „Психо” на Хичкок! Поне така ми каза продавачът и ме убеди, че парфюмът е дело именно на хора от това семейство...
Не повторих с „Ароганс”, но това бе първият купен от мен „литературен” парфюм.
Втората ми парфюмерийна заигравка с литературата е свързана с известната марка „4711”. Харесваше ми звученето „форти севън илевън”, докато „Кьолниш васер” бе малко тъпо, но в един шпионски роман на Лъдлъм главният отрицателен герой ползваше в продължение на много страници именно тази марка и реших, че уханието ще е нещо специиално. Нищо подобно! И ароматът, и шишенцето бяха толкова тривиални, че „4711” повече не съм си купувал.
Виж, „Уан ман шоу” си купих само заради името. Не съм срещал друг продукт на „Жак Богарт”, но този просто е невероятен - има и треви, и цветя, и море, и земя, и тютюн, с една дума - мъжествен. Ползвах го повече от две години.
През 1971 г. на път за Мурманск се развали радарът на м/к „Оборище”. По време на бункеровката в Гибралтар, от Холандия долетя дългокос младеж за ремонта на важното устройство. Два дена вися на мостика момчето, мълчаливо разглобяваше, замерваше и заменяше, а накрая извика капитана и му сдаде радара в пълна изправност. Още на първата ходова вахтена смяна в четири през нощта, приятелят ми Алекси Филипов каза:
- Иди на мостика и погледни в екрана на радара.
Понечих да попитам какво може да види един трети механик в корабния радар, но Алекси повтори молбата си и от ЦеПеУто се качих право на мостика. Положих лицето си на специално оформения край на радара и неразбиращо се загледах в екрана. Отначало не видях нищо, а после почувствах миризмата. Сладка, неземна, фантастична... До Мурманск всеки ден ходехме с Алекси да миришем гумения накрайник на радарния екран...
Много години по-късно, като летях с холандските авиолинии до далечна дестинация, за да се кача на някакъв кораб, усетих, че стюардесата ухае прекрасно. Попитах я какъв парфюм ползва. Тя каза, че това е най-новият продукт на Келвин Клайн и се казва „Итърнити”. Купих си го веднага на летището и съм го правил поне още пет пъти, но подлъган от успешния продукт на фирмата, години по-късно си купих и „Обсешън” - пак на Келвин Клайн. Оказа се пълен боклук...
Да си купиш и дезодорант - парфюм от марката, която ползваш, е добра идея, но често този продукт е твърде скъп. В Анверс, срам не срам, спрях случайна жена и попитах за марката на парфюма й. Тя каза, че ползва само дезодорант на фирмата „Ланком”. Прежалих двайсе долара и си го купих. Просто убиец!
Сигурно и други моряци са харчили пари за скъпи парфюми, но аз помня Корсара, който забраняваше на кей и на рейд да се готви шкембе чорба. Не съм голям чорбарин, а тази дори не съм близвал (в наше село шкембето е за кучетата), но съм сигурен, че никой фен на шкембе чорбата не си е купувал марков парфюм, а Корси бе такъв чешит, че при него всичко е възможно...
Не желая да спомена голяма част от парфюмите, които съм си купувал не защото са ме разочаровали, а защото не са ме впечатлили, въпреки славата и цената си. Това са Диор, Пако Рабан, Армани, Живенши, Картие, Версаче, Ралф Лорън, Унгаро и Булгари, като от първите две марки съм си купувал по повече от три различни продукта. На мирис и цвет - товаришчи нет!
Помня и последният марков парфюм, който си купих от летище Гетуик при завръщането ми от прощалния контракт в БМФ. Парфюмът бе на Тиери Мюглер и се казваше „Ей мен” с гумиран флакон. Бих си го купил пак, но вече не плавам и това би ми коствало почти цялата пенсия...
Вторият механик на м/к „Вола” Тошко ми е разказвал за своя позната балерина от Варненската опера. Девойката била влюбена в професията си и дори пиела одеколон, за да може не само да танцува, но и да пърди красиво...
Добре че се сетих - един приятелски съвет за финал: ПРЕКАЛЕНОТО ФЪШ-ФЪШКАНЕ С ПАРФЮМИ НАКРАЯ МОЖЕ ДА НИ ПРЕВЪРНЕ В ГИГАНТСКА ПРЪДНЯ В АСАНСЬОРА...
П.П. Бих се радвал ако горният текст подсети някого за вида на коледния или новогодишен подарък! Парфюмът е малък на обем и тегло, приемлив на цена и е невъзможно да бъде забравен бързо или изхвърлен...
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Илюстрациите са предложени от автора
Гениалният флакон.
И ние като Елвис...
Първият.
Нищо особено.
Твърде семпло.
Итърнити.
Моят фаворит.
Последният - гумиран.
Просто гениален.
С най-добри чувства.
