МВ "Компас", новини, декември 2019 г. :: ЩЕ ТЕ ПРОДАДАТ ЛИ ТОЗИ ПЪТ, „ПРОФЕСОР АЛЕКСАНДЪР ВЪЛКАНОВ“? ::

ЩЕ ТЕ ПРОДАДАТ ЛИ ТОЗИ ПЪТ, „ПРОФЕСОР
АЛЕКСАНДЪР ВЪЛКАНОВ“?
В сайта на Института по рибни ресурси - Варна, към Селскостопанската академия - София, има публикувана обява за организирането на Трети търг с явно наддаване на научно-изследователския кораб (НИК) „Професор Александър Вълканов“ (Professor Alexander Valkanov - IMO: 7944243). Той ще се състои на 13 януари 2020 г. от 13.00 ч. в сградата на института (Аквариума). Първоначалната тръжна цена без ДДС е 82 844,00 лв. Вж https://www.ifrvarna.com/
В обявата има допусната (вероятно техническа) грешка. Корабът е построен не през 1973, а през 1979 г., т.е. - през тази година той навърши кръгло 40 лазарника. Пак през тази година се навършиха и 115 г. от рождението член. кор. проф. д-р Александър Вълканов, известен български зоолог и хидробиолог (1904-1971 г.), чието име носи научно-
изследователския кораб.
Разбира се, логиката на живота не се влияе от годишнини и юбилеи. Още повече, че „Професор Александър Вълканов“ замря на Рибарското пристанище в кв. Аспарухово някъде към 2012 г. …
Интересно е какво ще се случи, ако и третият търг завърши неуспешно. Има ли и друг начин този ветеран на българската морска наука да приключи експлоатационния си живот по малко по-достоен начин от нарязването за скрап?
Да, има. В морските среди се говори за идеята научно-изследователският кораб „Професор Александър Вълканов“ да бъде потопен и превърнат в изкуствен риф. Така името на професора ще бъде увековечено върху картата на българското Черноморие, а корабът ще подпомогне за запазването на биоразнообразието в нашите води.
Знам, че всяка идея среща твърд отпор, когато трябва да се отговори на въпроса: а откъде пари за тази работа? Да, но първо, това не е толкова скъпа операция, и второ, морските институции могат да се обединят в името на общото благо. Това не са лозунги и празни фрази.
Първо, още преди 11 години 45-годишният сейнер „Пионер“ бе потопен на около стотина метра от остров Св. Иван, от подветрената му страна, за да не могат различните течения и други характерни особености на морето в региона да влияят на местоположението му, както и да бъде достъпен в по-голямата част от годината. И всичко това стана с усилията на едно гражданско сдружение: Black Sea Technical Diving - BSTD (Михаил Заимов, Владимир Явашев и Росен Желязков). Вж https://www.morskivestnik.com/compass/
Второ, самолетът на Тато (бившият правителствен самолет Ту-154) бе потопен на 25 май 2011 г. на морското дъно пред курорта Св. Константин. Това стана след обединяването на няколко морски институции около Община Варна.
Вж https://morskivestnik.com/compass/news/
Наясно съм, че един институт, който е филиал на столична академия, не е в състояние да поведе сам борба за осъществяването на една такава идея. Ами къде е тогава морската ни общественост? Тя вече показа, че не спи, след като се обедини около идеята за подпомагане на буксировката на подводницата „Слава“ от Варна до Белослав, където тя ще стане кораб-музей.
За читателите, които не познават кораба: Научно-изследователският кораб „Професор Александър Вълканов“ е построен през 1979 г. в Астрахан (Русия). По данни на Българския корабен регистър максималната му дължина е 33,97 м, широчината - 7,00 м, височината на борда - 3,66 м, газенето - 2,66 м (Gross tonnage 164 tons; Deadweight50 tons). Главният му двигател е дизелов - SKL, с мощност 305 к.с. при 375 об/мин, произведен през 1978 г. в Магдебург, ГДР.
Нека специалистите се произнесат какво ще стане, ако НИК „Професор Александър Вълканов“ не бъде продаден „такъв, какъвто е“ и какво ще спечели държавата, ако го продаде за нарязване за скрап. Сигурен съм, че ползата от превръщането му в изкуствен риф ще е много по-голяма от жълтите стотинки, припечелени от „старо желязо“. А и да не забравяме, че проявеното уважение към плавателния съд ще е и проява на морска култура, на уважение към морската ни история и грижа за екологичното състояние на крайбрежните ни морски води. Ще бъде и един положителен пример за следващите поколения, защото нещо напоследък (имам предвид изминалите 30 години „преход“) такива примери май ги нямаме чак толкова много…
Атанас ПАНАЙОТОВ