НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
РУСИЯ, ПОЛША ОТ МОРЕ ДО МОРЕ И БЪЛГАРИТЕ
Ново изследване за предисторията на българския военен и граждански флот на Черно море
След Руско-турската освободителна война (1877 - 1878 г.) и Берлинския конгрес (1878 г.) започва изграждането на държавния апарат, институциите и въоръжените сили на Княжество България. Датата 31 юли (нов стил 12 август) 1879 г. традиционно се приема за ден първи на българския военен флот.
В основата на създадените тогава Дунавска флотилия и Морска част са четири парахода („Опытъ“, „Взрывъ“, „Горни-Студенъ“ и „Породимъ“), една шхуна („Келасуры“), седем парни катера („Бавария“, „Мотала“, „Фардингъ“, „Ракета“, „Олафчикъ“, „Птичка“ и „Варна“), няколко баржи и гребни лодки, предадени на Княжеството от Русия с разрешението на император Александър II Николаевич (1818 - 1881 г.). Този акт е широко известен и се отбелязва без изключение от всички изследователи, но все още твърде неуверено се водят разговорите и дискусиите за причините, предпоставките и факторите за възникването на българския военен флот в края на XIX век, както и за предисторията му.
В монографията „Русия, Полша от море до море и българите“ от Калоян Панчелиев е изложено виждане и неговата обосновка по този въпрос. Книгата представя западно-европейската гледна точка от 1849 г. за създаването на български военен и граждански флот на Черно море. В центъра на анализа са трудовете на архимандрит Владимир Терлецки (1808 - 1888 г.) и по-точно неговата религиозно-политическа брошура „Слово на един русин до всички братя от славянското племе по славянски въпроси“ (Slowo Rusina ku Wszej Braci Szczepu Slowianskiego o Rzeczach Slowianskich). Тя е написана на полски език, издадена е през 1849 г. в Париж и се явява част от интелектуалното наследство на „Отел Ламбер“, една от организациите на Великата полска политическа емиграция, създадени във френската столица през първата половина на XIX век, под ръководството на княз Адам Йежи Чарториски след трикратната подялба на Полша от Русия, Хабсбургската монархия и Прусия (1772, 1793 и 1795 г.) и неуспеха на полското Ноемврийско въстание (1830 - 1831 г.) срещу Русия.
В монографията са изведени функциите на бъдещия български флот в рамките на общия модел на Терлецки за славянската морска мощ. Проучването е част от цялостно изследване, посветено на предисторията на българския военен флот в периода 1849 - 1879 г.
Животът и дейността на Владимир Терлецки са слабо познати и недостатъчно добре проучени в България. Той е известен у нас най-вече като доктор по медицина и католически духовник, но динамичният XIX век, в който живее и се реализира му отрежда и много други предизвикателни възможности за изява: революционер, съмишленик на тайни общества на масони и карбонари, агитатор, църковен деятел, автор на проекти за обединение на западната и източната църква и сътрудник на папа Пий IX в подготовката им, мисионер, писател и пътешественик. След продължителни пътувания в Европа и Азия се установява в Одеса и преминава в лоното на православната църква като духовно лице с титулуване „архимандрит“. По думите на негови съвременници се превръща в „убеден руски патриот“. Биографичните му бележки са публикувани в списание „Русская старина“ в периода 1889 - 1891 г. под формата на записки, съобщени от Лев Григ. Лопатински.
Създаването на военен флот на Черно море от българите е само една от конкретните задачи в списък от политически, икономически, търговски, религиозни и военни проекти, които Терлецки възлага на българите, като част от славяните в гореспоменатата брошура. Задачата определено е разположена в сферата на полския панславизъм и е част от една по-обща славянска платформа, която определя целите и ролите на славянските народи в рамките на европейската цивилизация в дългосрочен план след разпадането на Османската империя и разрешаването на Източния въпрос.
Владимир Терлецки е космополитна личност и визионер, а неговото творчество принадлежи на много народи, сред които българи, поляци, словаци, словенци, сърби, хървати, чехи, украинци и др. Един от най-светлите европейски умове на 19 век той решително очертава насоките на тяхното бъдещо развитие и заявява правото им на самостоятелно и свободно съществуване на политическата карта на Европа.
Русия, Полша от море до море и българите (1849 - 2019)
170 години от идейното полагане на основите на българския военен и граждански флот на Черно море (1849 - 2019)
българска, първо издание, 106 с.
автор: д-р Калоян Панчелиев
издателство: Еър Груп 2000 ЕООД, София, 2019
ISBN 978-954-752-197-1
Ново изследване за предисторията на българския военен и граждански флот на Черно море
След Руско-турската освободителна война (1877 - 1878 г.) и Берлинския конгрес (1878 г.) започва изграждането на държавния апарат, институциите и въоръжените сили на Княжество България. Датата 31 юли (нов стил 12 август) 1879 г. традиционно се приема за ден първи на българския военен флот.
В основата на създадените тогава Дунавска флотилия и Морска част са четири парахода („Опытъ“, „Взрывъ“, „Горни-Студенъ“ и „Породимъ“), една шхуна („Келасуры“), седем парни катера („Бавария“, „Мотала“, „Фардингъ“, „Ракета“, „Олафчикъ“, „Птичка“ и „Варна“), няколко баржи и гребни лодки, предадени на Княжеството от Русия с разрешението на император Александър II Николаевич (1818 - 1881 г.). Този акт е широко известен и се отбелязва без изключение от всички изследователи, но все още твърде неуверено се водят разговорите и дискусиите за причините, предпоставките и факторите за възникването на българския военен флот в края на XIX век, както и за предисторията му.
В монографията „Русия, Полша от море до море и българите“ от Калоян Панчелиев е изложено виждане и неговата обосновка по този въпрос. Книгата представя западно-европейската гледна точка от 1849 г. за създаването на български военен и граждански флот на Черно море. В центъра на анализа са трудовете на архимандрит Владимир Терлецки (1808 - 1888 г.) и по-точно неговата религиозно-политическа брошура „Слово на един русин до всички братя от славянското племе по славянски въпроси“ (Slowo Rusina ku Wszej Braci Szczepu Slowianskiego o Rzeczach Slowianskich). Тя е написана на полски език, издадена е през 1849 г. в Париж и се явява част от интелектуалното наследство на „Отел Ламбер“, една от организациите на Великата полска политическа емиграция, създадени във френската столица през първата половина на XIX век, под ръководството на княз Адам Йежи Чарториски след трикратната подялба на Полша от Русия, Хабсбургската монархия и Прусия (1772, 1793 и 1795 г.) и неуспеха на полското Ноемврийско въстание (1830 - 1831 г.) срещу Русия.
В монографията са изведени функциите на бъдещия български флот в рамките на общия модел на Терлецки за славянската морска мощ. Проучването е част от цялостно изследване, посветено на предисторията на българския военен флот в периода 1849 - 1879 г.
Животът и дейността на Владимир Терлецки са слабо познати и недостатъчно добре проучени в България. Той е известен у нас най-вече като доктор по медицина и католически духовник, но динамичният XIX век, в който живее и се реализира му отрежда и много други предизвикателни възможности за изява: революционер, съмишленик на тайни общества на масони и карбонари, агитатор, църковен деятел, автор на проекти за обединение на западната и източната църква и сътрудник на папа Пий IX в подготовката им, мисионер, писател и пътешественик. След продължителни пътувания в Европа и Азия се установява в Одеса и преминава в лоното на православната църква като духовно лице с титулуване „архимандрит“. По думите на негови съвременници се превръща в „убеден руски патриот“. Биографичните му бележки са публикувани в списание „Русская старина“ в периода 1889 - 1891 г. под формата на записки, съобщени от Лев Григ. Лопатински.
Създаването на военен флот на Черно море от българите е само една от конкретните задачи в списък от политически, икономически, търговски, религиозни и военни проекти, които Терлецки възлага на българите, като част от славяните в гореспоменатата брошура. Задачата определено е разположена в сферата на полския панславизъм и е част от една по-обща славянска платформа, която определя целите и ролите на славянските народи в рамките на европейската цивилизация в дългосрочен план след разпадането на Османската империя и разрешаването на Източния въпрос.
Владимир Терлецки е космополитна личност и визионер, а неговото творчество принадлежи на много народи, сред които българи, поляци, словаци, словенци, сърби, хървати, чехи, украинци и др. Един от най-светлите европейски умове на 19 век той решително очертава насоките на тяхното бъдещо развитие и заявява правото им на самостоятелно и свободно съществуване на политическата карта на Европа.
Русия, Полша от море до море и българите (1849 - 2019)
170 години от идейното полагане на основите на българския военен и граждански флот на Черно море (1849 - 2019)
българска, първо издание, 106 с.
автор: д-р Калоян Панчелиев
издателство: Еър Груп 2000 ЕООД, София, 2019
ISBN 978-954-752-197-1
Портрет на княз Адам Чарториски, публикуван в изданието L'Illustration Journal Universel на 28 юли 1861 г. През XIX век Чарториски е ръководител на организацията „Отел Ламбер“ в Париж, която се бори за възстановяване на изгубената независимост на Полша. Част от интелектуалното наследство на „Отел Ламбер“ са трудовете на Владимир Терлецки (основоположник на идеята за български военен и граждански флот на Черно море).