НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БЕЛЯ НА БОРДА (9)
Лена започна да излиза извън вилата. Тя бе укрепнала и започна всеки ден, привечер да се разхожда из селището. Боби пожела да й прави компания, но тя го изгледа така, че той побърза да си намери работа из градината. Тя вървеше бавно из пустите улици и оглеждаше хубавите вили наоколо. Повечето бяха на два и три етажа, с големи дворове и огради от ковано желязо пред тях. Явно районът бе населен с богаташи.
Щом стигна до центъра и обиколи малкия площад, тя се насочи в обратната посока. Тук къщите бяха ниски и доста порутени. Имаше изоставени домове и обрасли с плевели дворове. Пред една къща, с пропаднал от единия край покрив, бе седнала дребна бабичка, цялата облечена в черно. Пред нея беше поставена кошница с големи, розови домати. Щом Лена наближи, бабата предложи:
- Купи си домати, булче! Евтино ги давам!
- Нямам пари в себе си, бабо! - отвърна Лена.
- Нищо! Друг път ще ми платиш! Колко да ти сложа? - тя извади найлонова торбичка и започна да поставя едрите плодове в нея.
- Стига! Достатъчно е! - спря я Лена.
Бабата подаде торбата с домати и важно съобщи:
- А утре ще имам круши - трепач! Ела да си купиш! Няма да съжаляваш!
- Трепач, значи? - усмихна се Лена.
- Така казва внукът ми, когато нещо много му харесва! - оправда се бабата. - А не ти ли трябва и нещо друго? Продавам от най-вкусния еликсир на земята! Само няколко глътки и светът става по-хубав! Както казват старите търговци, помага за мерак, за далак и за всички нужди! Вземи, де!
Тя подаваше малко шише, с някаква тъмно синя течност.
- Но, нали ти казах, че нямам пари в момента!
- Нищо, булче! Утре, като дойдеш за круши, ще ми платиш! Ще ми кажеш и как ти е подействал еликсира!
- А как се казва тази вълшебна напитка?
- Казва се „Еликсира на баба Софка“ - важно поклати глава старицата.
Още по пътя, докато се прибираше, Лена опита от питието. Вкусът му бе едновременно сладък, тръпчив и кисел. След първите глътки, главата й се замая и я обхвана някаква много приятна топлина. Тялото й се отпусна, краката и отмаляха и тя едва стигна до вилата. Едва прекрачила вратата, тя залитна и сигурно щеше да падне, ако не я бе хванал Боби.
Той я взе на ръце и бавно започва да изкачва стълбите към нейната стая. Докато я носеше, Лена отпи още няколко пъти от еликсира. Боби внимателно я постави в леглото и, а тя, видимо пияна обви ръце край врата му. Той се наведе и целуна разтворените й устни. Почувствал езика й, Боби плъзна ръце по гърдите й. Тя изведнъж ги втвърди и разтвори крака под него. Обезумял от желание, градинарят я облада диво. Тя стенеше от желание и го прегръщаше с неподозирана сила. Когато двамата заедно свършиха, тя склони глава на една страна и заспа. Боби обсипа с целувки лицето, гърдите и тялото й, а после стана и започна да събира разхвърлените край тях дрехи.
На другия ден Лена отново отиде при баба Софка. Купи си круши и още една бутилка от еликсира. Повтори упражнението от вчера и отново премаля, а светът стана сякаш по-хубав. Боби я чакаше на външната порта и я грабна на ръце, като вълк младо агне. Занесе я на леглото, където пак се любиха. Това се повтаряше повече от две седмици, през които тя рисуваше през деня, а вечер се любеше с градинаря. Когато той искаше да й каже нещо, тя просто му запушваше устата. Не желаеше да говори за нищо. Оставяше се на първичните желания, които разгаряше в кръвта и еликсира.
Така дойде краят на септември. За тоя кратък период, тя бе успяла да нарисува повече от двадесет картини. Тони бе разгласил в неговите кръгове, че в началото на октомври ще прави изложба на траулера и когато започна да опакова и приготвя картините за транспорт, съобщи за намерението си. Въпреки че вече бе чувала преди това подобни думи, тя едва сега проумя сериозността на богаташа. За картините, той вече бе превел по откритата сметка на нейно име в една банка, доста внушителна сума. Налагаше се, след няколко дни да се върне на пристана, при „Криста“ и нейните мъже.
И едва сега си даде сметка, че вече не бяха нейните или по-скоро тя не бе тяхната, защото им бе изневерила. Една цяла нощ Лена не спа и обмисля всичко. На сутринта бе спокойна, защото бе взела решение.
Късмета остана на руския кораб. Там щеше да има по-добри условия и грижи за раната му. Капитана се разбра с руските моряци, да го оставят на пристанището в Бургас, където те щяха да разтоварват кораба. В бургаската болница, лекарите вече щяха да се погрижат подобаващо за приятеля им. Големият кораб тръгна и за сбогуване наду сирената си. „Криста“ му отвърна и пое след него.
И докато Капитана управляваше, Пича разглеждаше поразените от куршуми места и под нос благославяше румънците. Щом двамата стигнаха техния пристан, вече ги чакаха няколко прекупвачи на риба. От продажбата събраха толкова голяма печалба, че Пича не можеше да повярва. Вечерта той ровеше в големия куп банкноти, натрупани на масата в кубрика и се смееше:
- Обаче, прекарахме гнусните мамалигари! Ще стрелят те, по мирни рибари! Ще ми раняват приятеля, гадовете!
- В интерес на истината, ние нарушихме границата! - наду бузи Капитана. - А Късмета също прасна с оловото един от техните! Няма начин, да не напишат доклад и да се жалват на европейската комисия по риболов.
- Да се жалят на арменския поп! - с усмивка ги посъветва Пича.
Докато си говореха, телефона на Капитана звънна и се обади Късмета. Той им съобщи, че ще го изпишат от болницата на следващия ден. Имало проблем, защото било препоръчително да пътува с линейка, заради раната си. Помоли да намерят линейка и да дойдат да го вземат на обяд от болницата. Той щял да си плати за транспорта. След като приключи разговора, Капитана извика едно такси и с Пича отидоха в града, да търсят линейка. Намериха частна такава и запитаха за цената на услугата. Като я чуха, двамата ококориха очи. Капитана се ядоса:
- Ние не искаме да купуваме линейката, бе! Трябва само да докараме приятеля ни, от Бургас до Варна! Това са сто и тридесет километра!
- Като не ви е изгодно, докарайте приятеля си с автобус! - безразлично ги отряза шофьорът.
- Ей, само у нас има толкова алчни търгаши! - възмути се Капитана - И в магазините, и за някаква услуга или ремонт, гащите от задника ще ти смъкнат, само да спечелят повече!
- Чакай! - прегърна го през рамото Пича - Сетих се как ще решим проблема с транспорта.
Двамата излязоха на улицата и Пича обясни, че братът на жена му кара катафалка. Колата била много луксозна, с климатик и седалки край ковчега на мъртвеца. Щял да се съгласи да идат до Бургас, дори само да му платят за горивото. Бил голям длъжник на Пича, защото му помогнал да изкара шофьорски курсове без изпит.
- Ти луд ли си, бе? - кресна Капитана - Нали Късмета като ни види с катафалката и ще хвърли топа! Кой жив човек ще иска да се вози в катафалка?
- Всеки разумен, пострадал човек, който не иска да дава куп пари, за някаква кожодерска линейка! - спокойно отвърна Пича.
Докато се връщаха обратно на кораба, Капитана позвъни на Късмета и запита съгласен ли е, да го приберат с катафалка. За негово учудване приятелят им се пошегува:
- Рано или късно, ще трябва да се возя в такава кола! Не е лошо да свиквам от сега! Идвайте, момчета! Хич да не ви пука! Тъкмо няма да ни спират катаджиите!
На другата сутрин, един луксозен „Мерцедес“ потегли по пътя към Бургас. Шофьорът на катафалката бе твърде неуместно весел, а отзад в колата, вместо ковчег имаше проснат надуваем дюшек, върху който лежаха двамата моряци и надигаха бутилка водка. През целия път до Бургас тримата си разказваха вицове и се смяха на поразия. Пътуването им се видя кратко и много весело. Преди да стигнат до болницата, Пича заяви:
- Кап, като се оправи Късмета, трябва да се метнем пак на тая превъзходна каляска и да идем в гората на пикник!
- Дадено! - кимна доста почерпения Капитан.
Пред входа на болницата вече ги чакаше Късмета. Като ги видя, въпреки болката в рамото, той се ухили широко:
- Ще се возя, като VIP-персона! Чак Свети Петър може да ми завиди!
Застаналият до бариерата пазач отвори уста и не я затвори, докато катафалката с нахилените мъже в нея, не се изгубиха надолу по улицата.
(Следва)
Красимир БАЧКОВ
Лена започна да излиза извън вилата. Тя бе укрепнала и започна всеки ден, привечер да се разхожда из селището. Боби пожела да й прави компания, но тя го изгледа така, че той побърза да си намери работа из градината. Тя вървеше бавно из пустите улици и оглеждаше хубавите вили наоколо. Повечето бяха на два и три етажа, с големи дворове и огради от ковано желязо пред тях. Явно районът бе населен с богаташи.
Щом стигна до центъра и обиколи малкия площад, тя се насочи в обратната посока. Тук къщите бяха ниски и доста порутени. Имаше изоставени домове и обрасли с плевели дворове. Пред една къща, с пропаднал от единия край покрив, бе седнала дребна бабичка, цялата облечена в черно. Пред нея беше поставена кошница с големи, розови домати. Щом Лена наближи, бабата предложи:
- Купи си домати, булче! Евтино ги давам!
- Нямам пари в себе си, бабо! - отвърна Лена.
- Нищо! Друг път ще ми платиш! Колко да ти сложа? - тя извади найлонова торбичка и започна да поставя едрите плодове в нея.
- Стига! Достатъчно е! - спря я Лена.
Бабата подаде торбата с домати и важно съобщи:
- А утре ще имам круши - трепач! Ела да си купиш! Няма да съжаляваш!
- Трепач, значи? - усмихна се Лена.
- Така казва внукът ми, когато нещо много му харесва! - оправда се бабата. - А не ти ли трябва и нещо друго? Продавам от най-вкусния еликсир на земята! Само няколко глътки и светът става по-хубав! Както казват старите търговци, помага за мерак, за далак и за всички нужди! Вземи, де!
Тя подаваше малко шише, с някаква тъмно синя течност.
- Но, нали ти казах, че нямам пари в момента!
- Нищо, булче! Утре, като дойдеш за круши, ще ми платиш! Ще ми кажеш и как ти е подействал еликсира!
- А как се казва тази вълшебна напитка?
- Казва се „Еликсира на баба Софка“ - важно поклати глава старицата.
Още по пътя, докато се прибираше, Лена опита от питието. Вкусът му бе едновременно сладък, тръпчив и кисел. След първите глътки, главата й се замая и я обхвана някаква много приятна топлина. Тялото й се отпусна, краката и отмаляха и тя едва стигна до вилата. Едва прекрачила вратата, тя залитна и сигурно щеше да падне, ако не я бе хванал Боби.
Той я взе на ръце и бавно започва да изкачва стълбите към нейната стая. Докато я носеше, Лена отпи още няколко пъти от еликсира. Боби внимателно я постави в леглото и, а тя, видимо пияна обви ръце край врата му. Той се наведе и целуна разтворените й устни. Почувствал езика й, Боби плъзна ръце по гърдите й. Тя изведнъж ги втвърди и разтвори крака под него. Обезумял от желание, градинарят я облада диво. Тя стенеше от желание и го прегръщаше с неподозирана сила. Когато двамата заедно свършиха, тя склони глава на една страна и заспа. Боби обсипа с целувки лицето, гърдите и тялото й, а после стана и започна да събира разхвърлените край тях дрехи.
На другия ден Лена отново отиде при баба Софка. Купи си круши и още една бутилка от еликсира. Повтори упражнението от вчера и отново премаля, а светът стана сякаш по-хубав. Боби я чакаше на външната порта и я грабна на ръце, като вълк младо агне. Занесе я на леглото, където пак се любиха. Това се повтаряше повече от две седмици, през които тя рисуваше през деня, а вечер се любеше с градинаря. Когато той искаше да й каже нещо, тя просто му запушваше устата. Не желаеше да говори за нищо. Оставяше се на първичните желания, които разгаряше в кръвта и еликсира.
Така дойде краят на септември. За тоя кратък период, тя бе успяла да нарисува повече от двадесет картини. Тони бе разгласил в неговите кръгове, че в началото на октомври ще прави изложба на траулера и когато започна да опакова и приготвя картините за транспорт, съобщи за намерението си. Въпреки че вече бе чувала преди това подобни думи, тя едва сега проумя сериозността на богаташа. За картините, той вече бе превел по откритата сметка на нейно име в една банка, доста внушителна сума. Налагаше се, след няколко дни да се върне на пристана, при „Криста“ и нейните мъже.
И едва сега си даде сметка, че вече не бяха нейните или по-скоро тя не бе тяхната, защото им бе изневерила. Една цяла нощ Лена не спа и обмисля всичко. На сутринта бе спокойна, защото бе взела решение.
Късмета остана на руския кораб. Там щеше да има по-добри условия и грижи за раната му. Капитана се разбра с руските моряци, да го оставят на пристанището в Бургас, където те щяха да разтоварват кораба. В бургаската болница, лекарите вече щяха да се погрижат подобаващо за приятеля им. Големият кораб тръгна и за сбогуване наду сирената си. „Криста“ му отвърна и пое след него.
И докато Капитана управляваше, Пича разглеждаше поразените от куршуми места и под нос благославяше румънците. Щом двамата стигнаха техния пристан, вече ги чакаха няколко прекупвачи на риба. От продажбата събраха толкова голяма печалба, че Пича не можеше да повярва. Вечерта той ровеше в големия куп банкноти, натрупани на масата в кубрика и се смееше:
- Обаче, прекарахме гнусните мамалигари! Ще стрелят те, по мирни рибари! Ще ми раняват приятеля, гадовете!
- В интерес на истината, ние нарушихме границата! - наду бузи Капитана. - А Късмета също прасна с оловото един от техните! Няма начин, да не напишат доклад и да се жалват на европейската комисия по риболов.
- Да се жалят на арменския поп! - с усмивка ги посъветва Пича.
Докато си говореха, телефона на Капитана звънна и се обади Късмета. Той им съобщи, че ще го изпишат от болницата на следващия ден. Имало проблем, защото било препоръчително да пътува с линейка, заради раната си. Помоли да намерят линейка и да дойдат да го вземат на обяд от болницата. Той щял да си плати за транспорта. След като приключи разговора, Капитана извика едно такси и с Пича отидоха в града, да търсят линейка. Намериха частна такава и запитаха за цената на услугата. Като я чуха, двамата ококориха очи. Капитана се ядоса:
- Ние не искаме да купуваме линейката, бе! Трябва само да докараме приятеля ни, от Бургас до Варна! Това са сто и тридесет километра!
- Като не ви е изгодно, докарайте приятеля си с автобус! - безразлично ги отряза шофьорът.
- Ей, само у нас има толкова алчни търгаши! - възмути се Капитана - И в магазините, и за някаква услуга или ремонт, гащите от задника ще ти смъкнат, само да спечелят повече!
- Чакай! - прегърна го през рамото Пича - Сетих се как ще решим проблема с транспорта.
Двамата излязоха на улицата и Пича обясни, че братът на жена му кара катафалка. Колата била много луксозна, с климатик и седалки край ковчега на мъртвеца. Щял да се съгласи да идат до Бургас, дори само да му платят за горивото. Бил голям длъжник на Пича, защото му помогнал да изкара шофьорски курсове без изпит.
- Ти луд ли си, бе? - кресна Капитана - Нали Късмета като ни види с катафалката и ще хвърли топа! Кой жив човек ще иска да се вози в катафалка?
- Всеки разумен, пострадал човек, който не иска да дава куп пари, за някаква кожодерска линейка! - спокойно отвърна Пича.
Докато се връщаха обратно на кораба, Капитана позвъни на Късмета и запита съгласен ли е, да го приберат с катафалка. За негово учудване приятелят им се пошегува:
- Рано или късно, ще трябва да се возя в такава кола! Не е лошо да свиквам от сега! Идвайте, момчета! Хич да не ви пука! Тъкмо няма да ни спират катаджиите!
На другата сутрин, един луксозен „Мерцедес“ потегли по пътя към Бургас. Шофьорът на катафалката бе твърде неуместно весел, а отзад в колата, вместо ковчег имаше проснат надуваем дюшек, върху който лежаха двамата моряци и надигаха бутилка водка. През целия път до Бургас тримата си разказваха вицове и се смяха на поразия. Пътуването им се видя кратко и много весело. Преди да стигнат до болницата, Пича заяви:
- Кап, като се оправи Късмета, трябва да се метнем пак на тая превъзходна каляска и да идем в гората на пикник!
- Дадено! - кимна доста почерпения Капитан.
Пред входа на болницата вече ги чакаше Късмета. Като ги видя, въпреки болката в рамото, той се ухили широко:
- Ще се возя, като VIP-персона! Чак Свети Петър може да ми завиди!
Застаналият до бариерата пазач отвори уста и не я затвори, докато катафалката с нахилените мъже в нея, не се изгубиха надолу по улицата.
(Следва)
Красимир БАЧКОВ
Снимка Пресиян ПАНАЙОТОВ.
Варна, акварел, нарисуван от капитан ІІ ранг Коста СКУТУНОВ през 1924 г. Тогава той е адютант на цар Борис ІІІ. Малко по-късно става началник на отделението по корабоплаване (тогавашната Морска администрация) в Министерството на железниците, пощите и телеграфите. Архив на семейство Скутунови.
Морски пейзаж от художника Анатолий ПАНАГОНОВ. Картината е собственост на ПЧМВ - АД, Варна.