НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
НЕИЗВЕСТЕН БЕЛГИЙСКИ МОРСКИ ПАТЕНТ ОТ 1911 Г. НА ХАРАЛАМБИ
ДЖАМДЖИЕВ
Хараламби Джамджиев (1875-1961 г.) е един от най-известните български авиационни дейци, за когото се разпространяват какви ли не непроверени сведения. Достатъчно е да се прегледа публикуваната за него биографична информация в сайта на Министерството на отбраната [1]. Там ще прочетете например следните твърдения със съмнителна достоверност (деликатно изразено):
- „На 3 февруари 1921 г. той патентова в Прага свой модел самолет”. Истината е, че нито един автор, включително съвременни историци на авиацията, не е публикувал поне библиографското описание на първоизточник за наличието на подобен патент, камо ли пък да е представил текста му. Известна е само податката от 1923 г.: „Този свой нов самолет, който Джамджиев, нарекъл „бързолет”, е зарегистриран (подч. мое, И.А.) на 3.II.1921 г. пред патентното бюро на Чехо-Словашката Република в гр. Прага [...]” [2, с. 303]. Това означава единствено фактът, че на споменатата дата той (Х.Д.) е подал в патентното ведомство на Чехословакия заявка за регистриране на патент. Нищо повече!
- „първият българин, който изобретява летателна машина през 1895 г.” Истината е, че Х. Джамджиев не притежава патент за такова изобретение. От друга страна, скица на тази „летателна машина” е публикувана в литературата [2, с. 306], но тя само е описвана и нито един историк на авиацията досега не се е престрашил професионално, а не с публицистично фантазиране, да обоснове каква техническа новост за авиацията е предложил Х. Джамджиев и дали е внедрена. Впрочем, той не е и първият българин, който проектира летателна машина. Известно е, че през 1883-1885 г. ученикът от Мъжката гимназия във Варна Васил Стоянов от Златарица се увлича по въздухоплаването и проектира управляем аеростат [3, с. 71].
- забележителен принос за нашенската историко-техническа патриотарщина е уверението, че опитите на Х. Джамджиев през 1902 г. с орнитоптер били „цяла година преди първите полети с планери на братята Райт”. В действителност към 1902 г. в страните, напреднали в областта на въздухоплаването, орнитоптерите отдавна са изоставени като безперспективна конструкция, а година по-късно, през декември 1903 г., братята Райт успешно осъществяват своя исторически полет със самолет. За разлика от безперспективните орнитоптерни усилия на Х. Джамджиев обаче в България по онова време е имало специалисти с далновидно авиационно мислене. През 1879 г. в Русе унгарският инж. Франц Хакер извършва сполучливи опити с дървен модел на летателен апарат, а през 1881 г. в София - със самоходен модел. Година по-късно в Пловдив мичман Владимир Луцки прави опити с изработен от него модел на летателен апарат във вид на лодка с крила и опашка от плат [3, с. 92, т. 30]. Главните му усилия са насочени обаче към създаването на лек авиационен двигател и през 1890 г., когато е на служба в София, в българския печат е публикувано съобщение, че той е получил патенти в Белгия и Франция за газов двигател с олекотена конструкция и „въпросът на въздухоплаванието се решава с нея твърде лесно”. Понастоящем теза два патента не са потвърдени с първоизточник, но пък е доказано вече наличието на американски патент за неговия газов двигател от 1891 г. [4]. А през 1898 г. Атанас Тодоранов от Разград публикува критичен сравнителен анализ на петнайсетина известни тогава конструкции на самолети и орнитоптери и съобщава, че той е пред завършването на модел на собствен летателен апарат [3, с. 92, т. 30].
Известни са увлеченията на Х. Джамджиев и в областта на морското дело. През 2014 г. публикувах подробен критичен коментар за тях [5] и сега няма да ги преразказвам отново. Наскоро, при поредното издирване на нови сведения за него в интернет, попаднах обаче на неизвестно за българската историография сведение за изобретателската му дейност…
Пълния текст на статията на инж. Иван АЛЕКСИЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
ДЖАМДЖИЕВ
Хараламби Джамджиев (1875-1961 г.) е един от най-известните български авиационни дейци, за когото се разпространяват какви ли не непроверени сведения. Достатъчно е да се прегледа публикуваната за него биографична информация в сайта на Министерството на отбраната [1]. Там ще прочетете например следните твърдения със съмнителна достоверност (деликатно изразено):
- „На 3 февруари 1921 г. той патентова в Прага свой модел самолет”. Истината е, че нито един автор, включително съвременни историци на авиацията, не е публикувал поне библиографското описание на първоизточник за наличието на подобен патент, камо ли пък да е представил текста му. Известна е само податката от 1923 г.: „Този свой нов самолет, който Джамджиев, нарекъл „бързолет”, е зарегистриран (подч. мое, И.А.) на 3.II.1921 г. пред патентното бюро на Чехо-Словашката Република в гр. Прага [...]” [2, с. 303]. Това означава единствено фактът, че на споменатата дата той (Х.Д.) е подал в патентното ведомство на Чехословакия заявка за регистриране на патент. Нищо повече!
- „първият българин, който изобретява летателна машина през 1895 г.” Истината е, че Х. Джамджиев не притежава патент за такова изобретение. От друга страна, скица на тази „летателна машина” е публикувана в литературата [2, с. 306], но тя само е описвана и нито един историк на авиацията досега не се е престрашил професионално, а не с публицистично фантазиране, да обоснове каква техническа новост за авиацията е предложил Х. Джамджиев и дали е внедрена. Впрочем, той не е и първият българин, който проектира летателна машина. Известно е, че през 1883-1885 г. ученикът от Мъжката гимназия във Варна Васил Стоянов от Златарица се увлича по въздухоплаването и проектира управляем аеростат [3, с. 71].
- забележителен принос за нашенската историко-техническа патриотарщина е уверението, че опитите на Х. Джамджиев през 1902 г. с орнитоптер били „цяла година преди първите полети с планери на братята Райт”. В действителност към 1902 г. в страните, напреднали в областта на въздухоплаването, орнитоптерите отдавна са изоставени като безперспективна конструкция, а година по-късно, през декември 1903 г., братята Райт успешно осъществяват своя исторически полет със самолет. За разлика от безперспективните орнитоптерни усилия на Х. Джамджиев обаче в България по онова време е имало специалисти с далновидно авиационно мислене. През 1879 г. в Русе унгарският инж. Франц Хакер извършва сполучливи опити с дървен модел на летателен апарат, а през 1881 г. в София - със самоходен модел. Година по-късно в Пловдив мичман Владимир Луцки прави опити с изработен от него модел на летателен апарат във вид на лодка с крила и опашка от плат [3, с. 92, т. 30]. Главните му усилия са насочени обаче към създаването на лек авиационен двигател и през 1890 г., когато е на служба в София, в българския печат е публикувано съобщение, че той е получил патенти в Белгия и Франция за газов двигател с олекотена конструкция и „въпросът на въздухоплаванието се решава с нея твърде лесно”. Понастоящем теза два патента не са потвърдени с първоизточник, но пък е доказано вече наличието на американски патент за неговия газов двигател от 1891 г. [4]. А през 1898 г. Атанас Тодоранов от Разград публикува критичен сравнителен анализ на петнайсетина известни тогава конструкции на самолети и орнитоптери и съобщава, че той е пред завършването на модел на собствен летателен апарат [3, с. 92, т. 30].
Известни са увлеченията на Х. Джамджиев и в областта на морското дело. През 2014 г. публикувах подробен критичен коментар за тях [5] и сега няма да ги преразказвам отново. Наскоро, при поредното издирване на нови сведения за него в интернет, попаднах обаче на неизвестно за българската историография сведение за изобретателската му дейност…
Пълния текст на статията на инж. Иван АЛЕКСИЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Хараламби Джамджиев (1875-1961 г.), 1918 г. - Цонев, Младен. Българи-изобретатели. С., Техник, 1973, с. 202.
