НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПИСМА ОТ НЕПТУНОВАТА ПОЩА (8)
О(а)къносаната прешвартовка
Както обичайно се практикуваше не само в това, но и в останалите съветски пристанища, корабът непременно трябваше да се премести по кея на една корабна дължина. Ей така, в името на контракта, после винаги се пишеше в рейсовата заповед. По възможност в най-неудобното за целта време. В това поприще местните бяха ненадминати йезуити. Лойола направо да гризка доматите с колчетата барабар. Не помагаха нито молбите, нито аргументите, нито конякът с гръмкото име „Золотой якорь”. Отмъщавахме си, като целехме с хвъргалата главите на швартовчиците. Но този протестен акт не ги откланяше дори на йота от поставената задача. Поради което и най-вече заради студения отварящ вятър, по някое време на адмиралтейските часове, се качи лоцманът, стар зевзек, а от мористият борд застана осигуряващият буксир. Голям колкото байдарка, но инак носещ гръмкото име „Муромец“, на видима възраст от около 50 лазарника, явно събиран в часовете по ръчен труд на местния ТКК (Техникум по корабостроене и корабоплаване). Тревожеше ме липсата на знака му за качество. Тогава, човечето, символизиращо буквата „К” (качество), беше много на мода и се мъдреше под път и над път. В интерпретиран превод значеше: „Больше не могу”. Лоцманът предупреди командира на влекача, че ще трябва да се старае и употреби пълната си мощ заради вятъра. Последваха клетви и уверения и маневрата започна. В един момент, независимо от дадения обет обаче, кърмата започна леко да се отваря от кея, поради което лоцманът нареди на буксира да натиска по-силно:
- „Муромец“, нажми блядь, давай полный, блядь! - изкомандва той по УКВ-то.
- Есть полный у нас! - отвърнаха групово от буксира, форсираха и скоро наоколо всичко потъна в гъст миризливо-задушаващ бял пушек.
- „Муромец“, блядь, самый полный добавляй, бляд! - крещеше в парлангото вече лоцманът.
- Есть, добавили самый полный! - се надвикваха от буксира.
- „Муромец“, чорт возьми! Зачем врешь, блядь? Пламя не вижу! - видимо критерий за пълна газ трябваше да са пламъците и искрите, които да изскачат от баджата на буксира.
След около час и нещо прешвартовката успешно приключи. Междувременно лоцманът пожела да си глътне вече неколкократно отказвания чай, все пак чаят не е водка, много не можеш да изпиеш, заключи мъдро той.
О(а)къносаната прешвартовка
Както обичайно се практикуваше не само в това, но и в останалите съветски пристанища, корабът непременно трябваше да се премести по кея на една корабна дължина. Ей така, в името на контракта, после винаги се пишеше в рейсовата заповед. По възможност в най-неудобното за целта време. В това поприще местните бяха ненадминати йезуити. Лойола направо да гризка доматите с колчетата барабар. Не помагаха нито молбите, нито аргументите, нито конякът с гръмкото име „Золотой якорь”. Отмъщавахме си, като целехме с хвъргалата главите на швартовчиците. Но този протестен акт не ги откланяше дори на йота от поставената задача. Поради което и най-вече заради студения отварящ вятър, по някое време на адмиралтейските часове, се качи лоцманът, стар зевзек, а от мористият борд застана осигуряващият буксир. Голям колкото байдарка, но инак носещ гръмкото име „Муромец“, на видима възраст от около 50 лазарника, явно събиран в часовете по ръчен труд на местния ТКК (Техникум по корабостроене и корабоплаване). Тревожеше ме липсата на знака му за качество. Тогава, човечето, символизиращо буквата „К” (качество), беше много на мода и се мъдреше под път и над път. В интерпретиран превод значеше: „Больше не могу”. Лоцманът предупреди командира на влекача, че ще трябва да се старае и употреби пълната си мощ заради вятъра. Последваха клетви и уверения и маневрата започна. В един момент, независимо от дадения обет обаче, кърмата започна леко да се отваря от кея, поради което лоцманът нареди на буксира да натиска по-силно:
- „Муромец“, нажми блядь, давай полный, блядь! - изкомандва той по УКВ-то.
- Есть полный у нас! - отвърнаха групово от буксира, форсираха и скоро наоколо всичко потъна в гъст миризливо-задушаващ бял пушек.
- „Муромец“, блядь, самый полный добавляй, бляд! - крещеше в парлангото вече лоцманът.
- Есть, добавили самый полный! - се надвикваха от буксира.
- „Муромец“, чорт возьми! Зачем врешь, блядь? Пламя не вижу! - видимо критерий за пълна газ трябваше да са пламъците и искрите, които да изскачат от баджата на буксира.
След около час и нещо прешвартовката успешно приключи. Междувременно лоцманът пожела да си глътне вече неколкократно отказвания чай, все пак чаят не е водка, много не можеш да изпиеш, заключи мъдро той.
Капитан Росен Лодозов.
Опита за навигаторски етюд.
Поради факта, че навън си беше доста студено, швартовите въжета стояха прави и твърди като макарони, a съгласно нормативите, на всички участвали в маневрата се полагаше топъл „черен чай“ и „медицински коняк“. Набързо оформихме ведомостта и изпратихме петицията до домакина за отпускане на нормативните благинки. Както винаги, той първо се опъна, направи един-два чунгурбаша, но чартистите му набутаха един термометър в ръцете и го принудиха да излезе и постои навън и сам да се убеди в правотата ни. Чаят и без това целодневно си къркореше на котлона, важен беше конякът, особено ако ще е „медицински“. Поради липсата точно на така упоменатия артикул, подкрепени и от капитанския вот, домакинът с покруса в очите отпусна от „мухозола“ - бренди „Златна котва“, шише и канче отгоре. Последното възбуди завист у някои неразписани за маневра, а други по-нахални, просто се присъединиха към чаепиещите. Който не е кусвал от гореспоменатия флуид, пикриновата киселина ще му се стори райски елей, направо божествена амброзия! Имахме в екипажа един огняр, „другар”- звание, с което страшно се гордееше, понеже така му викали в Партийния комитет. Инак, старо конте, който си къносваше косата и много оскъдно употребяваше най-разпространеното в природата съединение - водата, още по-рядко чай. Беше тотално отвеян, затова в машината бяха маркирали като перуанско „кипу“, крановете за студена и топла вода с червени и сини парцалчета, да не ги бърка. Но за по-сигурно въобще не му даваха да пипа каквото и да е. Само като в онзи стар виц за българския космонавт и кучетата Белка и Стрелка, с парцала чистеше отпечатъците от пръсти и подметки из ЦПУ-то.
В навалицата с „ха наздраве“ си изпихме чая, разреден с „мухозола” и започнахме да се стягаме за поредния вечерен рейд към хитовия „Волна“. Но след около половин час по кораба настана страшна паника. Всички чаепиещи бяха погнати от неудържим сюргюн и като си държаха гащите, скоростно търсеха услугите на галюните, които за жалост не съответстваха на броя на принудените. Имаше викове, псувни, препирни и предизвикани подобни, защото корабът разполагаше с общи тоалетни, които трудно поемаха наплива на желаещите. Аз бях лесен, благодарение на конструкторския гений, имах си личен в кабината. След още около час почти всички потърпевши се бяхме събрали в салета и взаимно се оплаквахме в търсене причината за редкия феномен. Не беше от храната, защото засегна само чаеползвателите. Версиите потекоха и скоро можеха да запълнят белите полета на сценаристите от криминалния жанр с идеи, петилетки напред.
По някое време в салета се появи старото конте, наметнат с мръсна хавлиена кърпа и мрежесто боне на главата. Поозърна се като славния Еркюл и като фиксира ожалената група се запъти към пентрито, където занаднича в изстиващия чайник. Този акт моментално светна „алърт“-лампите в няколко запушили глави. Само този знаеше ключа от палатката! Последва кратък кръстосано-силов разпит, ... и дъртото конте си призна, че си търси чайника с боята, за да се къноса! Това е. От тогава предпочитам повече да не пия черен чай, дори да е „Ройбос“ или „Ъръл грей“ с кардамом.
(Следва)
Капитан Росен ЛОДОЗОВ
В навалицата с „ха наздраве“ си изпихме чая, разреден с „мухозола” и започнахме да се стягаме за поредния вечерен рейд към хитовия „Волна“. Но след около половин час по кораба настана страшна паника. Всички чаепиещи бяха погнати от неудържим сюргюн и като си държаха гащите, скоростно търсеха услугите на галюните, които за жалост не съответстваха на броя на принудените. Имаше викове, псувни, препирни и предизвикани подобни, защото корабът разполагаше с общи тоалетни, които трудно поемаха наплива на желаещите. Аз бях лесен, благодарение на конструкторския гений, имах си личен в кабината. След още около час почти всички потърпевши се бяхме събрали в салета и взаимно се оплаквахме в търсене причината за редкия феномен. Не беше от храната, защото засегна само чаеползвателите. Версиите потекоха и скоро можеха да запълнят белите полета на сценаристите от криминалния жанр с идеи, петилетки напред.
По някое време в салета се появи старото конте, наметнат с мръсна хавлиена кърпа и мрежесто боне на главата. Поозърна се като славния Еркюл и като фиксира ожалената група се запъти към пентрито, където занаднича в изстиващия чайник. Този акт моментално светна „алърт“-лампите в няколко запушили глави. Само този знаеше ключа от палатката! Последва кратък кръстосано-силов разпит, ... и дъртото конте си призна, че си търси чайника с боята, за да се къноса! Това е. От тогава предпочитам повече да не пия черен чай, дори да е „Ройбос“ или „Ъръл грей“ с кардамом.
(Следва)
Капитан Росен ЛОДОЗОВ