НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
В ЕДНА БУРНА НОЩ (22 АПРИЛ 1944 Г.)
На 22 април 1944 г. вечерта родилните болки и контракции на майка ми зачестили. Напирал съм да излизам на бял свят... Навън валял дъжд и духал вятър, но това не спряло баща ми - трябвало да се доведе час по скоро акушерката баба Добра. Баща ми облякъл винтягата, обул високи обувки, сложил на главата си каскет и излязъл. За нещастие се оказало, че акушерката отсъства от Равна гора. Отишла да бабува в Приселци. Нямало връщане назад. Баща ми отишъл да моли файтонджията Кирил да го закара до Приселци и да доведат акушерката.
- Господин кмете - казал бай Киро, - къде в тази бурна нощ? Ще ти впрегна конете. Върви сам.
Така и направили. Натъкмил бай Киро файтона с двете кончета и татко потеглил, като взел и запален ветроупорен фенер.
Дзън, дзън, дзън, дзън - звънят звънчетата на кончетата. От дъжда и вятъра светлината на ветроупорният фенер не спомагала за ориентирането по пътя. По-скоро конете виждали и знаели коларския път за Приселци. Преполовили пътя. Оказало се, че в тази бурна нощ баща ми с файтона не е сам по пътя за Приселци. Партизаните имали акция. По едно време се чува:
- Стой! Ще стрелям!
Баща ми не се стреснал. Предполагал кой или кои могат да бъдат хората по пътя. Бил наясно, че територията на общината включваща селата Равна гора, Болярци, Добри дол и Китка с гората към Приселци, доловете и овразите е обект на внимание от партизаните. Почти сигурен бил, че лесничеят е ятак на партизаните. Баща ми спрял файтона. Появили се двама въоръжени с пушки мъже.
- Кой си и къде си се запътил в този мрак? - попитал единият мъж.
- Кметът съм на Равна гора. Жена ми ще ражда и отивам да взема акушерката Добра от Приселци. Тя си е от Равна гора, но отишла там да бабува - обяснил баща ми.
Единият от партизаните се отделил и отишъл да докладва на командира. Като се върнал казал на баща ми да тръгва.
Дзън, дзън, дзън, дзън - опитват се звънчетата да влязат в синхрон. Ветроупорният фенер свети. Ако иска някой да стреля, да стреля... Започнало изкачването към Приселци и ... нова засада:
- Стой! Кой си и къде си се запътил?
Баща ми спрял конете и файтона. Появили се други двама въоръжени мъже. Баща ми обяснил за къде и защо бърза. Партизаните се съвещават със старшия си, който решава да изпрати с файтона двама придружителя. Баща ми ги качва и продължава изкачването.
„Правилно решение” - мисли си татко. - „Да влезеш официално с файтон в Приселци и то каран от кмета, е далеч по-добре, отколкото да се промъкваш като крадец и да разлайваш кучетата”.
В Приселци намират къщата, където е акушерката баба Добра. Баща ми я моли да си събере куфарчето и да я води в Равна гора, че така и така бебето напира да се ражда. В същото време единият партизанин отива някъде в селото. Връща се с пълна, вероятно с храна и дрехи мешка. Качват и акушерката във файтона и потеглят обратно. Като наближили мястото, от където се качили партизаните, се чуло изсвирване със свирка наподобяващо нощна птица.
- Спри! Спри! - извикал единият от партизаните. Баща ми спрял файтона. Двамата въоръжени мъже слезли.
-Бог да ви пази момчета! - промълвила акушерката. Баща ми благодарил за ескорта и отново потеглили. Вятърът малко поутихнал. Дъждът станал ситен. На първото място никой не ги спрял. Партизаните чули звънчетата и видели фенера, но знаели кой се движи по пътя или вече са били навътре в гората, търсейки сушина.
На регулярните запитвания по телеграфа от околийския управител генерал Христов за движение на непознати лица на територията на общината баща ми отговарял: „Не е забелязано движение на непознати лица”. Бог високо, цар далеко (и той непълнолетен) - на кого да разчита. Това партизаните го знаели и се чувствали в безопасност в землището на общината.
В Равна гора най-напред баща ми оставил акушерката в къщи, точно навреме и после отишъл да връща файтона. Излязъл бай Кирил. Като видял баща ми вир вода мокър казал:
- Господин кмете, аз ще подредя кончетата. Отивайте си гледайте родилката. Пари не ща. Ако всичко е успешно, ще почерпите.
Баща ми се прибрал и докато съблече подгизналите си от дъжда дрехи и облече сухи, аз съм се родил и приплакал. Той влязъл в стаята щастлив и поискал да ме вземе, но баба Катя и акушерката го изръчкали да донесе менче със студена вода за натъкмяване температурата на водата за къпане. След като ми завързали пъпчето ме изкъпали (водата определено ми харесала) и повили, чак тогава ме подали на татко да ме гушне и ме поноси. Той ме поставил после от дясната страна на майка и я целунал. Като съм се набозил хубаво съм заспал. След мен заспали баба Добра, баба Катя, татко, двете ми сестри отдавна спели, майка.
Когато всички заспали, тихо, без някой да ги усети, в стаята влезли орисниците... Горките, не са предполагали що за чудо ще са „мероприятията на народната власт”…
Траян К. ТРАЯНОВ
Бележка на редакцията: Вчера доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ - читател, приятел и автор на „Морски вестник“, стана член на „Клуб 75 плюс“. Да ни е жив и здрав, и да продължава да пише! А какво са орисали орисниците тогава, когато се е родил, най-вероятно е това, което виждате от снимките, съхранени в неговия личен архив.
На 22 април 1944 г. вечерта родилните болки и контракции на майка ми зачестили. Напирал съм да излизам на бял свят... Навън валял дъжд и духал вятър, но това не спряло баща ми - трябвало да се доведе час по скоро акушерката баба Добра. Баща ми облякъл винтягата, обул високи обувки, сложил на главата си каскет и излязъл. За нещастие се оказало, че акушерката отсъства от Равна гора. Отишла да бабува в Приселци. Нямало връщане назад. Баща ми отишъл да моли файтонджията Кирил да го закара до Приселци и да доведат акушерката.
- Господин кмете - казал бай Киро, - къде в тази бурна нощ? Ще ти впрегна конете. Върви сам.
Така и направили. Натъкмил бай Киро файтона с двете кончета и татко потеглил, като взел и запален ветроупорен фенер.
Дзън, дзън, дзън, дзън - звънят звънчетата на кончетата. От дъжда и вятъра светлината на ветроупорният фенер не спомагала за ориентирането по пътя. По-скоро конете виждали и знаели коларския път за Приселци. Преполовили пътя. Оказало се, че в тази бурна нощ баща ми с файтона не е сам по пътя за Приселци. Партизаните имали акция. По едно време се чува:
- Стой! Ще стрелям!
Баща ми не се стреснал. Предполагал кой или кои могат да бъдат хората по пътя. Бил наясно, че територията на общината включваща селата Равна гора, Болярци, Добри дол и Китка с гората към Приселци, доловете и овразите е обект на внимание от партизаните. Почти сигурен бил, че лесничеят е ятак на партизаните. Баща ми спрял файтона. Появили се двама въоръжени с пушки мъже.
- Кой си и къде си се запътил в този мрак? - попитал единият мъж.
- Кметът съм на Равна гора. Жена ми ще ражда и отивам да взема акушерката Добра от Приселци. Тя си е от Равна гора, но отишла там да бабува - обяснил баща ми.
Единият от партизаните се отделил и отишъл да докладва на командира. Като се върнал казал на баща ми да тръгва.
Дзън, дзън, дзън, дзън - опитват се звънчетата да влязат в синхрон. Ветроупорният фенер свети. Ако иска някой да стреля, да стреля... Започнало изкачването към Приселци и ... нова засада:
- Стой! Кой си и къде си се запътил?
Баща ми спрял конете и файтона. Появили се други двама въоръжени мъже. Баща ми обяснил за къде и защо бърза. Партизаните се съвещават със старшия си, който решава да изпрати с файтона двама придружителя. Баща ми ги качва и продължава изкачването.
„Правилно решение” - мисли си татко. - „Да влезеш официално с файтон в Приселци и то каран от кмета, е далеч по-добре, отколкото да се промъкваш като крадец и да разлайваш кучетата”.
В Приселци намират къщата, където е акушерката баба Добра. Баща ми я моли да си събере куфарчето и да я води в Равна гора, че така и така бебето напира да се ражда. В същото време единият партизанин отива някъде в селото. Връща се с пълна, вероятно с храна и дрехи мешка. Качват и акушерката във файтона и потеглят обратно. Като наближили мястото, от където се качили партизаните, се чуло изсвирване със свирка наподобяващо нощна птица.
- Спри! Спри! - извикал единият от партизаните. Баща ми спрял файтона. Двамата въоръжени мъже слезли.
-Бог да ви пази момчета! - промълвила акушерката. Баща ми благодарил за ескорта и отново потеглили. Вятърът малко поутихнал. Дъждът станал ситен. На първото място никой не ги спрял. Партизаните чули звънчетата и видели фенера, но знаели кой се движи по пътя или вече са били навътре в гората, търсейки сушина.
На регулярните запитвания по телеграфа от околийския управител генерал Христов за движение на непознати лица на територията на общината баща ми отговарял: „Не е забелязано движение на непознати лица”. Бог високо, цар далеко (и той непълнолетен) - на кого да разчита. Това партизаните го знаели и се чувствали в безопасност в землището на общината.
В Равна гора най-напред баща ми оставил акушерката в къщи, точно навреме и после отишъл да връща файтона. Излязъл бай Кирил. Като видял баща ми вир вода мокър казал:
- Господин кмете, аз ще подредя кончетата. Отивайте си гледайте родилката. Пари не ща. Ако всичко е успешно, ще почерпите.
Баща ми се прибрал и докато съблече подгизналите си от дъжда дрехи и облече сухи, аз съм се родил и приплакал. Той влязъл в стаята щастлив и поискал да ме вземе, но баба Катя и акушерката го изръчкали да донесе менче със студена вода за натъкмяване температурата на водата за къпане. След като ми завързали пъпчето ме изкъпали (водата определено ми харесала) и повили, чак тогава ме подали на татко да ме гушне и ме поноси. Той ме поставил после от дясната страна на майка и я целунал. Като съм се набозил хубаво съм заспал. След мен заспали баба Добра, баба Катя, татко, двете ми сестри отдавна спели, майка.
Когато всички заспали, тихо, без някой да ги усети, в стаята влезли орисниците... Горките, не са предполагали що за чудо ще са „мероприятията на народната власт”…
Траян К. ТРАЯНОВ
Бележка на редакцията: Вчера доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ - читател, приятел и автор на „Морски вестник“, стана член на „Клуб 75 плюс“. Да ни е жив и здрав, и да продължава да пише! А какво са орисали орисниците тогава, когато се е родил, най-вероятно е това, което виждате от снимките, съхранени в неговия личен архив.
