НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЕ ЗА ВСИЧКИ - НОВЕЛА (5)
На сутринта Свилен и Дачо излязоха заедно в морето за риба. Мишето още спеше, а Мартина лежеше в леглото като приказна фея. Слънцето току що бе изгряло. Свежият морски въздух пълнеше гърдите на рибарите и ги караше да се усмихват без причина. Двете лодки пореха водата успоредно, а над тях прелитаха малки чайки.
- Дачо! - викна Свилен. - Днес е прекрасен ден! Сигурно ще излезе и някой пасаж риба!
Дачо в момента гризеше кочан варена царевица. Той избърса устата си, по която отстрани бяха залепнали малки зърна царевица и отвърна:
- Не си спомням, през последните години да си правил такива изявления! Трябва да те е огряло снощи с журналистката? А?
Свилен се наведе през борда и загреба с шепа морска вода. Изми си лицето и кресна:
- Ейехууууууууууууу! Животът е прекрасен, Дачо! Трябва да му се радваме, а не да мрънкаме за щяло и нещяло!
Дачо огледа изгризания кочан и го хвърли зад гърба си:
- Ясно! Огряло те е значи! Да ти кажа право и аз да бях преспал с такава хубавица, щях да кукуригам като петел!
Свилен грабна малката пластмасова кофичка до краката си и се наведе над водата отново. Загреба вода и със замах я хвърли срещу Дачо.
На сутринта Свилен и Дачо излязоха заедно в морето за риба. Мишето още спеше, а Мартина лежеше в леглото като приказна фея. Слънцето току що бе изгряло. Свежият морски въздух пълнеше гърдите на рибарите и ги караше да се усмихват без причина. Двете лодки пореха водата успоредно, а над тях прелитаха малки чайки.
- Дачо! - викна Свилен. - Днес е прекрасен ден! Сигурно ще излезе и някой пасаж риба!
Дачо в момента гризеше кочан варена царевица. Той избърса устата си, по която отстрани бяха залепнали малки зърна царевица и отвърна:
- Не си спомням, през последните години да си правил такива изявления! Трябва да те е огряло снощи с журналистката? А?
Свилен се наведе през борда и загреба с шепа морска вода. Изми си лицето и кресна:
- Ейехууууууууууууу! Животът е прекрасен, Дачо! Трябва да му се радваме, а не да мрънкаме за щяло и нещяло!
Дачо огледа изгризания кочан и го хвърли зад гърба си:
- Ясно! Огряло те е значи! Да ти кажа право и аз да бях преспал с такава хубавица, щях да кукуригам като петел!
Свилен грабна малката пластмасова кофичка до краката си и се наведе над водата отново. Загреба вода и със замах я хвърли срещу Дачо.
- Ти кого наричаш петел, старо магаре такова? Я си измий очите сега!
Дачо си избърса лицето и благо се усмихна:
- Ееееех! Късметлия си ти, петльо! Само внимавай, че Манев не си поплюва! Едва ли ще остави нещата така, заради изгорялата яхта! Да знаеш, че ще ти търси цаката! Той е абсолютен изрод, а такива не се спират пред нищо!
Лицето на Свилен помръкна. Той присви очи и стрелна приятеля си с тях:
- Я кажи сега, на кого му хрумна идеята, да ни пратите на концерт, а през това време да изтърбушите оградата на Манев?
Дачо повдигна рамене:
- Не разбирам, защо питаш мен? Колкото ти имаш общо с изгорялата яхта на онзи боклук, толкова и аз със съборената му мрежа!
Свилен се усмихна и намали оборотите на двигателя. Направи широк полукръг и угаси мотора. Спусна котвата, извади старият си спининг и като закачи чепарето, го спусна във водата. Щом започна да навива кордата, спининга се изви силно. Дачо приближи своята лодка и също загаси двигателя. Когато трепкащите риби бяха извадени от водата, той се засмя:
- Ха така, бе! Ще скъсаме сафрида днес! А кога ще вадим мрежите?
- Нека хванем една - две кофи сафрид и тогава! - предложи Свилен.
Докато двамата приятели ловяха риба, Мартина стана и набързо свърши сутрешният си тоалет. После потърси брашно и макар да куцукаше, с помощта на патерицата, омеси тесто. Разточи го на тънко и го наряза на парчета, в които сложи сирене. След като ги зави, тя започна да пържи питките. Разнесе се вкусно ухание и Мишето надникна в кухнята:
- Лельо Марта, мекички ли приготвяш? Много обичам мекички с айран или боза!
В това време, през отворената външна врата нахлу дим. Отвън се чу пращене и буйни огнени езици обвиха прозорците. С разширени от уплаха очи, Мартина извика:
- Бягай бързо навън! Горим, Мише!
Вместо да излезе, детето се вмъкна в стаята, където спеше жената и взе лап-топа й. След това и двамата напуснаха къщата. Вече на двора, те видяха, че цялата къща е обхваната в пламъци. Откъм улицата започнаха да идват съседи и да коментират развълнувано. Двама старци се разпоредиха и след като единият започна да вади вода от кладенеца на двора, я изливаше в кофи, а останалите я хвърляха върху огъня. Резултат от гасенето почти нямаше, защото явно къщата бе залята отвън, с някаква запалителна течност. Когато след половин час дойдоха наведнъж две пожарни, от къщата бяха останали само тлеещи останки.
В разгара на риболова, Дачо забеляза гъстия дим на брега. Идваше точно от тяхното село и се издигаше високо в небето. Той изгледа приятеля си и рече:
- Свилене, боя се, че нещо е станало в селото! Погледни дима!
Само след един поглед, Свилен реагира мигновено. Той метна спининга в лодката и запали мотора. Обра набързо котвата и вдигна максимално оборотите. Насочи се бързо към брега, а зад него Дачо повтори действията му. Скоро и двамата излязоха на сушата. Привързаха как да е лодките и се качиха на колите си. След малко бяха на улицата, при останките от къщата на Свилен. Пожарникарите вече навиваха обратно маркучите си. Един от тях запита:
- Имаш ли застраховка на къщата, Свилене?
- Че кой в селото има? - отвърна рибарят и отиде при Мартина и внук си. Жената бе прегърнала детето и двамата наблюдаваха пушека от изгорялата къща.
След тях дойде Дачо, спря и се огледа. Хората смутено избягваха жаркият му поглед. Ядосан, той изкрещя:
- Има ли някой, който да не знае, по чия заповед е този пожар?
Никой не отвърна. Той приближи до шефа на пожарникарите и продължи да вика:
- Щото ако някой не е наясно, трябва да знае, че Манев е наредил на слугите си, да запалят къщата на Свилен! Всички чухте ли добре? За малко не изгоряха вътре едно дете и една млада жена, заради тая мръсна гад! Хора, виждате ли, на какво са способни нашите богати бизнесмени и бивши политици?! Гледайте и помнете! Такова нещо не бива да се забравя!
Пожарникарят дръпна Дачо встрани и тихо запита:
- Трябва ли да викаш пред всички? Имаш ли доказателства за думите си? Нали се сещаш, че все някой от хората на Манев ще е наоколо? Още ядове ли искаш?
Дачо извади пакет цигари и с треперещи ръце запали една. Всмукна от цигарата и изгледа пожарникаря:
- Кажи, на теб не ти ли писна, от безобразията на тоя гад Манев? Открадна ни залива, изхвърли ни на камъняка и непрекъснато тормози не само рибарите в това село! Че те мафиозите в Италия не правят такива золуми, бе! Ние надминахме всички с алчността и простотията си!
Пожарникарят го потупа по рамото:
- Каквото повикало, това отговорило! Вие му запалихте яхтата, съборихте му оградата и той едва ли ще преглътне това! Знаеш, с какви хора има работа, нали? По-добре се спрете, щото няма да има добър край тая вендета! Добре, че поне до сега няма жертви…!
Дачо облиза устни и изръмжа:
- Ще има! Както е тръгнало…!
(Следва)
Красимир БАЧКОВ
Снимки: Пресиян ПАНАЙОТОВ
Дачо си избърса лицето и благо се усмихна:
- Ееееех! Късметлия си ти, петльо! Само внимавай, че Манев не си поплюва! Едва ли ще остави нещата така, заради изгорялата яхта! Да знаеш, че ще ти търси цаката! Той е абсолютен изрод, а такива не се спират пред нищо!
Лицето на Свилен помръкна. Той присви очи и стрелна приятеля си с тях:
- Я кажи сега, на кого му хрумна идеята, да ни пратите на концерт, а през това време да изтърбушите оградата на Манев?
Дачо повдигна рамене:
- Не разбирам, защо питаш мен? Колкото ти имаш общо с изгорялата яхта на онзи боклук, толкова и аз със съборената му мрежа!
Свилен се усмихна и намали оборотите на двигателя. Направи широк полукръг и угаси мотора. Спусна котвата, извади старият си спининг и като закачи чепарето, го спусна във водата. Щом започна да навива кордата, спининга се изви силно. Дачо приближи своята лодка и също загаси двигателя. Когато трепкащите риби бяха извадени от водата, той се засмя:
- Ха така, бе! Ще скъсаме сафрида днес! А кога ще вадим мрежите?
- Нека хванем една - две кофи сафрид и тогава! - предложи Свилен.
Докато двамата приятели ловяха риба, Мартина стана и набързо свърши сутрешният си тоалет. После потърси брашно и макар да куцукаше, с помощта на патерицата, омеси тесто. Разточи го на тънко и го наряза на парчета, в които сложи сирене. След като ги зави, тя започна да пържи питките. Разнесе се вкусно ухание и Мишето надникна в кухнята:
- Лельо Марта, мекички ли приготвяш? Много обичам мекички с айран или боза!
В това време, през отворената външна врата нахлу дим. Отвън се чу пращене и буйни огнени езици обвиха прозорците. С разширени от уплаха очи, Мартина извика:
- Бягай бързо навън! Горим, Мише!
Вместо да излезе, детето се вмъкна в стаята, където спеше жената и взе лап-топа й. След това и двамата напуснаха къщата. Вече на двора, те видяха, че цялата къща е обхваната в пламъци. Откъм улицата започнаха да идват съседи и да коментират развълнувано. Двама старци се разпоредиха и след като единият започна да вади вода от кладенеца на двора, я изливаше в кофи, а останалите я хвърляха върху огъня. Резултат от гасенето почти нямаше, защото явно къщата бе залята отвън, с някаква запалителна течност. Когато след половин час дойдоха наведнъж две пожарни, от къщата бяха останали само тлеещи останки.
В разгара на риболова, Дачо забеляза гъстия дим на брега. Идваше точно от тяхното село и се издигаше високо в небето. Той изгледа приятеля си и рече:
- Свилене, боя се, че нещо е станало в селото! Погледни дима!
Само след един поглед, Свилен реагира мигновено. Той метна спининга в лодката и запали мотора. Обра набързо котвата и вдигна максимално оборотите. Насочи се бързо към брега, а зад него Дачо повтори действията му. Скоро и двамата излязоха на сушата. Привързаха как да е лодките и се качиха на колите си. След малко бяха на улицата, при останките от къщата на Свилен. Пожарникарите вече навиваха обратно маркучите си. Един от тях запита:
- Имаш ли застраховка на къщата, Свилене?
- Че кой в селото има? - отвърна рибарят и отиде при Мартина и внук си. Жената бе прегърнала детето и двамата наблюдаваха пушека от изгорялата къща.
След тях дойде Дачо, спря и се огледа. Хората смутено избягваха жаркият му поглед. Ядосан, той изкрещя:
- Има ли някой, който да не знае, по чия заповед е този пожар?
Никой не отвърна. Той приближи до шефа на пожарникарите и продължи да вика:
- Щото ако някой не е наясно, трябва да знае, че Манев е наредил на слугите си, да запалят къщата на Свилен! Всички чухте ли добре? За малко не изгоряха вътре едно дете и една млада жена, заради тая мръсна гад! Хора, виждате ли, на какво са способни нашите богати бизнесмени и бивши политици?! Гледайте и помнете! Такова нещо не бива да се забравя!
Пожарникарят дръпна Дачо встрани и тихо запита:
- Трябва ли да викаш пред всички? Имаш ли доказателства за думите си? Нали се сещаш, че все някой от хората на Манев ще е наоколо? Още ядове ли искаш?
Дачо извади пакет цигари и с треперещи ръце запали една. Всмукна от цигарата и изгледа пожарникаря:
- Кажи, на теб не ти ли писна, от безобразията на тоя гад Манев? Открадна ни залива, изхвърли ни на камъняка и непрекъснато тормози не само рибарите в това село! Че те мафиозите в Италия не правят такива золуми, бе! Ние надминахме всички с алчността и простотията си!
Пожарникарят го потупа по рамото:
- Каквото повикало, това отговорило! Вие му запалихте яхтата, съборихте му оградата и той едва ли ще преглътне това! Знаеш, с какви хора има работа, нали? По-добре се спрете, щото няма да има добър край тая вендета! Добре, че поне до сега няма жертви…!
Дачо облиза устни и изръмжа:
- Ще има! Както е тръгнало…!
(Следва)
Красимир БАЧКОВ
Снимки: Пресиян ПАНАЙОТОВ