НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БЪЛГАРСКИТЕ МОРСКИ КНИГИ 1931 - 1944 Г.
Тук предлагам продължение на библиографията на българската морска книга до 1930 г., която публикувах неотдавна [1].
Приложеният списък на морски книги, издадени през 1931 - 1944 г., съдържа 730 заглавия (в скоби - принос на БНМС като издател):
1931 - 1940 г. 527 заглавия (19) 53 загл./год. (2)
1941 - 1944 г. 203 заглавия (0) 51 загл./год. (0)
1931 - 1944 г. 730 заглавия (19) 52 загл./год. (1,4)
Какъв е действителният принос на БНМС в морското книгоиздаване до 1944 г. (посочен в скоби):
1921 - 1930 г. 341 заглавия (38) 34 загл./год. (4)
1931 - 1944 г. 730 заглавия (19) 52 загл./год. (1,4)
1921 - 1944 г. 1071 заглавия (57) 45 загл./год. (2,4)
През периода 1921 - 1944 г. БНМС издава 57 морски книги, което представлява едва 5,3 на сто от всички появили се през това време в страната морски книги. Очевидно изобщо не може да става дума нито за тласък, нито дори за що-годе съществено влияние на БНМС върху развитието на морското книгоиздаване в България.
От общо 730 заглавия художествената литература обхваща 323 (44,2 на сто), вкл. 32 стихосбирки.
Общият брой на нормативните морски книги е 91 (12,5 на сто).
Морската учебна литература е представена с общо 24 заглавия (3,3 на сто), от които 14 заглавия са за нуждите на българския военен флот.
Увеличава се относителният дял на книгите на морскоисторическа тема - 44 заглавия, респ. 6 на сто (за периода до 1930 г. - 4,9 на сто), от които 10 са посветени на българската морска история. Близо три пъти са увеличени заглавията в областта на морската медицина - 8 (за периода до 1930 г. - три).
Столицата категорично утвърждава ролята си на най-голям в страната център на морското книгоиздаване - 554 заглавия, респ. 75,9 на сто (59,9 на сто за периода до 1930 г.). Следващите четири по-големина центъра на морско книгоиздаване са: Варна - 84, респ. 11,5 на сто, Пловдив - 20, Бургас - 19 и Русе - 8 заглавия. В петте най-големи центъра са издадени общо 682 морски заглавия (93, 3 на сто), а в още 16 селища от всички краища на страната са издадени 28 заглавия (3,8 на сто). Интересно е сравнението и за морските книги, издадени в крайморските и крайдунавските селища: до 1930 г. в 13 такива селища - 249 заглавия, респ. 27,9 на сто, а през периода 1931 - 1944 г. в 9 такива селища - 121 заглавия, т.е. 16,6 на сто.
Морските книги, преведени на български език, са 173 (23,7 на сто, предимно художествена и популярна литература). Преведена е руска, френска, английска, немска, американска, норвежка и италианска, литература, както и едно заглавие от есперанто. Макар значително по-рядко, все още се предлагат преводи на морски книги, които не са направени от оригиналните езици (предимно чрез руски и немски).
Средноаритметичният тираж на морските книги за периода 1931 - 1944 г. е 3026 и има сравнително висока степен на достоверност, защото е определен по данни за тиража на 56,1 на сто от заглавията. При това за 8 от 14-те години на периода максималните тиражи са между 10 000 и 19 000, което, от една страна, показва силния интерес на българските читатели към морската тема по онова време, а от друга, за морската литература от 1990 г. насам е издателска фантастика.
Отделно внимание заслужава морската тема в условно наречената забранена литература (в обръщение са и термини като фашистка, вредна, инкриминирана, засекретена книжнина). Няма да навлизам в областта на неизяснения и противоречив понятийно-терминологичен апарат на това направление в литературната история от Средновековието до наши дни, по което се защитават дисертации, организират се научни конференции, водят се спорове. Доколкото поводът за публикуването на тази библиография на морската книга е стогодишнината от основаването на БНМС, си спомням обаче, че през 1980 г., когато през свободното си време започнах да се занимавам с историята на българското корабостроене, се наложи да подам официална писмена молба до директорката на тогавашната Окръжна библиотека във Варна, за да получа разрешение да ползвам списанието „Морски сговор”. По-късно, към средата на 80-те години, достъпът до него беше вече свободен.
Още на 6 октомври 1944 г. Министерският съвет с министър-председател Кимон Георгиев утвърждава с Постановление № XII „Списък на фашистката литература, подлежаща на изземване”, изработен от Министерството на пропагандата с министър Димо Казасов. Според това решение, на изземване подлежат всички книги „с прогермански и изобщо фашистки и расистки характер, както и книгите, написани против Съветския съюз и свободолюбивите народи (подч. мое, И.А.), от всички лица и места, където и да се намират те”. С това е поставено началото на секретните фондове на българските библиотеки през периода 1944 - 1989 г. [2]. По-късно (след 9 септ. 1944 г.) са утвърдени и други подобни списъци, но при издирването на морски книги в тях ползвах следните документи:
Списък на фашистката литература, която се изземва и забранява, приложен към Наредба № 10 на Министерството на пропагандата, утвърдена от министър Д. Казасов на 8 юни 1945 г. [3]. По-нататък означен ФЛ;
Свитък I на Списък на вредна литература (1955 г.) [4]. По-нататък означен СВЛ-I;
Свитък II на Списък на вредна литература (1957 г.) [5]. По-нататък означен СВЛ-II;
Секретен книжен фонд на Народна библиотека „Иван Вазов” Пловдив [6]. По-нататък означен СКФ-НБИВ.
Тези четири забранителни списъка съдържат общо 31 заглавия на морски книги, издадени през периода 1934 - 1943 г. От тях 9 не са описани в електронния каталог COBISS+ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София. Друг е въпросът дали НБКМ изобщо притежава тези книги или по някаква причина все още не са въведени в споменатия каталог.
В заключение на двете части на библиографията на българската морска книга през периода 1824 - 1944 г. прилагам кратък преглед на основните данни:
1824 - 1877 г. 30 заглавия 1 загл. на 2 год.
1878 - 1890 г. 26 заглавия 2 загл./год.
1891 - 1900 г. 106 заглавия 11 загл./год.
1901 - 1910 г. 204 заглавия 20 загл./год.
1911 - 1920 г. 184 заглавия 18 загл./год.
1921 - 1930 г. 341 заглавия 34 загл./год.
1931 - 1944 г. 730 заглавия 52 загл./год.
1878 - 1944 г. 1591 заглавия 24 загл./год.
Трите години с най-много издадени морски книги през целия изследван период са: 1938 г. - 87, 1942 г. - 76 и 1941 г. - 70. Много или малко е това в сравнение с морското книгоиздаване на съвременната Морска България? Трудно ми е да предложа категоричен отговор, защото за целта е необходимо специално актуално изследване, особено пък за условията след 1990 г. Надявам се читатели от моето поколение да си спомнят, че в края на миналия век, през 1993, 1996 и 1999 г., се проведоха три национални конференции на морската книжнина. През 1996 г. представих пленарния доклад „Състояние и проблеми ва морската книжнина в България през периода 1993 - 1996 г.” Тогава отчетох, че за този период средногодишният брой на издаваните морски книги е … 46 (четиридесет и шест), като припомням, че вече четири десетилетия използвам един подход към понятието „морска книга”, т.е. изключено е всякакво структурно влияние върху статистическите данни. Възможно е обаче поради вече значителната дистанция от изследвания период - четвърт век, понастоящем да се издирят повече заглавия, но ми се струва много малко вероятно двойното увеличение. Съмнението ми, че очакването за подобно значително увеличение през целия период 1990 - 2019 г. е нереалистично, се основава на факта, че проучването на морското книгоиздаване в страната през 2019 г., което направих през юни т. г. по данни от електронния каталог COBISS+ на НБКМ и интернет, показва, че миналата година са се появили 79 (седемдесет и девет) морски заглавия: 65 от български автори (вкл. шест защитени дисертации) и 14 преводни… (https://morskivestnik.com/) А съм убеден, че сегашното ми проучване е значително по-пълно от това към средата на 90-те години на миналия век, защото тогава не разполагах нито с интернет, нито с достъп до електронни каталози и дигитализирани фондове, а издирвах данните от варненските книжарници и библиотеки, което естествено беше по-трудно и по-непълно. Особено предвид факта, че по онова време неспазването на изискването за депозирането на новоиздадените книги не беше кой знае какво изключение…
Иван АЛЕКСИЕВ
Библиографията „Българските морски книги 1931 - 1944 г.“, съставена от инж. Иван АЛЕКСИЕВ, (в PDF-формат) можете да прегледате тук.
Тук предлагам продължение на библиографията на българската морска книга до 1930 г., която публикувах неотдавна [1].
Приложеният списък на морски книги, издадени през 1931 - 1944 г., съдържа 730 заглавия (в скоби - принос на БНМС като издател):
1931 - 1940 г. 527 заглавия (19) 53 загл./год. (2)
1941 - 1944 г. 203 заглавия (0) 51 загл./год. (0)
1931 - 1944 г. 730 заглавия (19) 52 загл./год. (1,4)
Какъв е действителният принос на БНМС в морското книгоиздаване до 1944 г. (посочен в скоби):
1921 - 1930 г. 341 заглавия (38) 34 загл./год. (4)
1931 - 1944 г. 730 заглавия (19) 52 загл./год. (1,4)
1921 - 1944 г. 1071 заглавия (57) 45 загл./год. (2,4)
През периода 1921 - 1944 г. БНМС издава 57 морски книги, което представлява едва 5,3 на сто от всички появили се през това време в страната морски книги. Очевидно изобщо не може да става дума нито за тласък, нито дори за що-годе съществено влияние на БНМС върху развитието на морското книгоиздаване в България.
От общо 730 заглавия художествената литература обхваща 323 (44,2 на сто), вкл. 32 стихосбирки.
Общият брой на нормативните морски книги е 91 (12,5 на сто).
Морската учебна литература е представена с общо 24 заглавия (3,3 на сто), от които 14 заглавия са за нуждите на българския военен флот.
Увеличава се относителният дял на книгите на морскоисторическа тема - 44 заглавия, респ. 6 на сто (за периода до 1930 г. - 4,9 на сто), от които 10 са посветени на българската морска история. Близо три пъти са увеличени заглавията в областта на морската медицина - 8 (за периода до 1930 г. - три).
Столицата категорично утвърждава ролята си на най-голям в страната център на морското книгоиздаване - 554 заглавия, респ. 75,9 на сто (59,9 на сто за периода до 1930 г.). Следващите четири по-големина центъра на морско книгоиздаване са: Варна - 84, респ. 11,5 на сто, Пловдив - 20, Бургас - 19 и Русе - 8 заглавия. В петте най-големи центъра са издадени общо 682 морски заглавия (93, 3 на сто), а в още 16 селища от всички краища на страната са издадени 28 заглавия (3,8 на сто). Интересно е сравнението и за морските книги, издадени в крайморските и крайдунавските селища: до 1930 г. в 13 такива селища - 249 заглавия, респ. 27,9 на сто, а през периода 1931 - 1944 г. в 9 такива селища - 121 заглавия, т.е. 16,6 на сто.
Морските книги, преведени на български език, са 173 (23,7 на сто, предимно художествена и популярна литература). Преведена е руска, френска, английска, немска, американска, норвежка и италианска, литература, както и едно заглавие от есперанто. Макар значително по-рядко, все още се предлагат преводи на морски книги, които не са направени от оригиналните езици (предимно чрез руски и немски).
Средноаритметичният тираж на морските книги за периода 1931 - 1944 г. е 3026 и има сравнително висока степен на достоверност, защото е определен по данни за тиража на 56,1 на сто от заглавията. При това за 8 от 14-те години на периода максималните тиражи са между 10 000 и 19 000, което, от една страна, показва силния интерес на българските читатели към морската тема по онова време, а от друга, за морската литература от 1990 г. насам е издателска фантастика.
Отделно внимание заслужава морската тема в условно наречената забранена литература (в обръщение са и термини като фашистка, вредна, инкриминирана, засекретена книжнина). Няма да навлизам в областта на неизяснения и противоречив понятийно-терминологичен апарат на това направление в литературната история от Средновековието до наши дни, по което се защитават дисертации, организират се научни конференции, водят се спорове. Доколкото поводът за публикуването на тази библиография на морската книга е стогодишнината от основаването на БНМС, си спомням обаче, че през 1980 г., когато през свободното си време започнах да се занимавам с историята на българското корабостроене, се наложи да подам официална писмена молба до директорката на тогавашната Окръжна библиотека във Варна, за да получа разрешение да ползвам списанието „Морски сговор”. По-късно, към средата на 80-те години, достъпът до него беше вече свободен.
Още на 6 октомври 1944 г. Министерският съвет с министър-председател Кимон Георгиев утвърждава с Постановление № XII „Списък на фашистката литература, подлежаща на изземване”, изработен от Министерството на пропагандата с министър Димо Казасов. Според това решение, на изземване подлежат всички книги „с прогермански и изобщо фашистки и расистки характер, както и книгите, написани против Съветския съюз и свободолюбивите народи (подч. мое, И.А.), от всички лица и места, където и да се намират те”. С това е поставено началото на секретните фондове на българските библиотеки през периода 1944 - 1989 г. [2]. По-късно (след 9 септ. 1944 г.) са утвърдени и други подобни списъци, но при издирването на морски книги в тях ползвах следните документи:
Списък на фашистката литература, която се изземва и забранява, приложен към Наредба № 10 на Министерството на пропагандата, утвърдена от министър Д. Казасов на 8 юни 1945 г. [3]. По-нататък означен ФЛ;
Свитък I на Списък на вредна литература (1955 г.) [4]. По-нататък означен СВЛ-I;
Свитък II на Списък на вредна литература (1957 г.) [5]. По-нататък означен СВЛ-II;
Секретен книжен фонд на Народна библиотека „Иван Вазов” Пловдив [6]. По-нататък означен СКФ-НБИВ.
Тези четири забранителни списъка съдържат общо 31 заглавия на морски книги, издадени през периода 1934 - 1943 г. От тях 9 не са описани в електронния каталог COBISS+ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София. Друг е въпросът дали НБКМ изобщо притежава тези книги или по някаква причина все още не са въведени в споменатия каталог.
В заключение на двете части на библиографията на българската морска книга през периода 1824 - 1944 г. прилагам кратък преглед на основните данни:
1824 - 1877 г. 30 заглавия 1 загл. на 2 год.
1878 - 1890 г. 26 заглавия 2 загл./год.
1891 - 1900 г. 106 заглавия 11 загл./год.
1901 - 1910 г. 204 заглавия 20 загл./год.
1911 - 1920 г. 184 заглавия 18 загл./год.
1921 - 1930 г. 341 заглавия 34 загл./год.
1931 - 1944 г. 730 заглавия 52 загл./год.
1878 - 1944 г. 1591 заглавия 24 загл./год.
Трите години с най-много издадени морски книги през целия изследван период са: 1938 г. - 87, 1942 г. - 76 и 1941 г. - 70. Много или малко е това в сравнение с морското книгоиздаване на съвременната Морска България? Трудно ми е да предложа категоричен отговор, защото за целта е необходимо специално актуално изследване, особено пък за условията след 1990 г. Надявам се читатели от моето поколение да си спомнят, че в края на миналия век, през 1993, 1996 и 1999 г., се проведоха три национални конференции на морската книжнина. През 1996 г. представих пленарния доклад „Състояние и проблеми ва морската книжнина в България през периода 1993 - 1996 г.” Тогава отчетох, че за този период средногодишният брой на издаваните морски книги е … 46 (четиридесет и шест), като припомням, че вече четири десетилетия използвам един подход към понятието „морска книга”, т.е. изключено е всякакво структурно влияние върху статистическите данни. Възможно е обаче поради вече значителната дистанция от изследвания период - четвърт век, понастоящем да се издирят повече заглавия, но ми се струва много малко вероятно двойното увеличение. Съмнението ми, че очакването за подобно значително увеличение през целия период 1990 - 2019 г. е нереалистично, се основава на факта, че проучването на морското книгоиздаване в страната през 2019 г., което направих през юни т. г. по данни от електронния каталог COBISS+ на НБКМ и интернет, показва, че миналата година са се появили 79 (седемдесет и девет) морски заглавия: 65 от български автори (вкл. шест защитени дисертации) и 14 преводни… (https://morskivestnik.com/) А съм убеден, че сегашното ми проучване е значително по-пълно от това към средата на 90-те години на миналия век, защото тогава не разполагах нито с интернет, нито с достъп до електронни каталози и дигитализирани фондове, а издирвах данните от варненските книжарници и библиотеки, което естествено беше по-трудно и по-непълно. Особено предвид факта, че по онова време неспазването на изискването за депозирането на новоиздадените книги не беше кой знае какво изключение…
Иван АЛЕКСИЕВ
Библиографията „Българските морски книги 1931 - 1944 г.“, съставена от инж. Иван АЛЕКСИЕВ, (в PDF-формат) можете да прегледате тук.
Още на 6 октомври 1944 г. Министерският съвет с министър-председател Кимон Георгиев утвърждава с Постановление № XII „Списък на фашистката литература, подлежаща на изземване”, изработен от Министерството на пропагандата с министър Димо Казасов. https://www.sitebulgarizaedno.com/
Свитък I на Списък на вредна литература (1955 г.) [4]. По-нататък означен СВЛ-I; корица - https://diagnosisclassicus.wordpress.com
Под № 1562 в библиографията: Цицелков, Тодор. Нашите моряци. Предг. от контра-адмирал о. з. Стефанов. С., 1942. 93 с., с ил., сх. 2 500 тир. - НБКМ.
Титулната страница на книгата „Нашите моряци“ на капитан ІІ ранг Тодор Цицелков, С., 1942.
Под № 1078 в библиографията: Лондон, Джек. Морски вълк. Роман. Прев. Г. Жечев, Б. Светлинов. 2. изд. София, Д. Маджаров, [1935]. 234 с. 4 000 тир. Библиотека Златни страници. № 4. - НБКМ; корица - https://www.svetanaknigite.com/
