НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
„… НА ПАЛУБАТА ИМА ТОЛКОВА МНОГО ЛЕД, ЧЕ СЕ
ОПАСЯВАМ, ЧЕ УИСКИТО НА БОРДА НЯМА ДА СТИГНЕ!“
Отплава в небитието една емблематична фигура от най-новата история на Параходство БМФ: капитан далечно плаване Иван ВОЙНСКИ („Дядя Ваня“)
За последно се видяхме с него преди повече от година. Бях го помолил да ми донесе част от снимките от личния си архив, свързани с историята на Параходството. Той се отзова на молбата ми и надълго нашироко обсъждахме отделни епизоди от неговата биография. Усмивката не слизаше от лицето му, въпреки че болестите вече го бяха налегнали. Не чух и една лоша дума от него за когото и да е било. Когато му върнах снимките, той ги разрови и извади една от тях: „Ето, тази ще бъде!“ „Ще бъде за какво?“ - попитах аз. „Публикувай я тогава, когато се наложи да съобщиш за мен“…
Почувствах се неловко. От една страна, се възхищавах от умението му да се надсмива над смъртта, от друга страна - се оказах в ситуация, в която не бих искал да бъда. Аз го помолих за снимките със съвсем друга цел… Капитан Войнски ме потупа по рамото: „Моята е лесна, не се притеснявай! Аз имам дъщеря аптекарка. Всяка сутрин ми дава да пия по четвъртинка хапче виагра!“ … „И помага ли?“ - изтърсих първото, което ми дойде на ума. „Помага ми, разбира се! Досега нито веднъж не съм си напикавал обувките!“… И си тръгна широко усмихнат, сякаш му предстоеше още цяла вечност живот!...
Когато лошата новина, че на 7 август т.г. капитан Войнски е отплавал в небитието, по форумите прочетох толкова добри неща за „Дядя Ваня“! Ще цитирам само двама капитани:
К.д.п. Огнян Николов: „Няма да забравя преди много години в една от свирепите зими в Азовско море, корабът „Плана“, под командването на капитан Войнски, беше изпаднал в тежка ситуация в Мариуполския канал (тогава още Ждановски). Жестокият североизточен вятър и дебелият лед бяха изтласкали кораба на западната страна на канала. Във виелицата ледоразбивачът беше изпуснал кораба и се наложи да отиде до порта да направи поворот, тъй като каналът беше тесен. Минаха часове, а положението на кораба беше критично, с крен от притискащия го вятър и настъпващ лед, опрян в стената на канала. Моят капитан запита капитан Войнски как е ситуацията, а той с присъщото си самообладание и огромно чувство за хумор намери сили да отговори: „Колега, на кораба всичко е наред, но на палубата има толкова много лед, че се опасявам, че уискито на борда няма да стигне!“ Ето такъв професионалист беше капитан Войнски и от него се учехме на занаят. Мир на праха му!“
К.д.п. Валентин Златев: „…вече като представител в Мариупол… Негов беше лафът: „Аз, моето момче, моята цистерна съм я изпил.... Ти му мисли! ... Беше абсолютен въздържател!“
А за тези, които го познаваха по-малко, трябва да припомня:
Иван Пеев Войнски е роден на 9 май 1942 г. в с. Медово, Старозагорско. Завършва ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“ през 1966 г. и на 5 септември с.г. започва работа като ІV-и помощник капитан в Параходство БМФ. На 14 август 1967 г. е вече втори помощник-капитан в екипажа, който приема в Белфаст, Северна Ирландия, моторния кораб „Алнилам” (в дружеството „Трансродопа” плава под името „Трансродопа ІV”), с товароподемност 919 тона. През 1971 г. е старши помощник-капитан на „Осогово“. От 1974 г. е в пътническото плаване като капитан на „Комета 2“, „Комета 6“ и „Атанас Димитров“. През 1976 г. преминава в „Трампово плаване“ и е капитан на „Огражден“, „Виден“, „Веслец“. Правоспособност „капитан далечно плаване“ придобива на 16 ноември 1978 г. На 13 ноември 1979 г. приема новопостроения в КЗ „Г. Димитров“ - Варна, „Черни връх“ . По-късно плава на „Люлин“ и „Стара планина“.
На 22 август 1984 г. е назначен за ръководител на транспортното бюро в Жданов, СССР. От 11 март 1988 г. отново е в Параходство БМФ като капитан-наставник. Повече от две години подпомага професионалното израстване на млади капитани и оставя след себе си добри спомени като педагог на море. На 25 януари 1991 г. приема новопостроения във Варненската корабостроителница 19 000-тонен м/к „Плана“. На 25 септември 1998 г. е назначен за представител на Параходство БМФ в Мариупол, Украйна, като началник на звено в търговското представителство на Република България. Награден е с множество правителствени отличия, почетен работник е на Министерството на транспорта на Република България, почетен работник е и на Министерството на транспорта на СССР (1986 г.). Излиза в пенсия през 2007 г.
Почивай в мир, капитан Войнски! Няма да те забравим!
Атанас ПАНАЙОТОВ
ОПАСЯВАМ, ЧЕ УИСКИТО НА БОРДА НЯМА ДА СТИГНЕ!“
Отплава в небитието една емблематична фигура от най-новата история на Параходство БМФ: капитан далечно плаване Иван ВОЙНСКИ („Дядя Ваня“)
За последно се видяхме с него преди повече от година. Бях го помолил да ми донесе част от снимките от личния си архив, свързани с историята на Параходството. Той се отзова на молбата ми и надълго нашироко обсъждахме отделни епизоди от неговата биография. Усмивката не слизаше от лицето му, въпреки че болестите вече го бяха налегнали. Не чух и една лоша дума от него за когото и да е било. Когато му върнах снимките, той ги разрови и извади една от тях: „Ето, тази ще бъде!“ „Ще бъде за какво?“ - попитах аз. „Публикувай я тогава, когато се наложи да съобщиш за мен“…
Почувствах се неловко. От една страна, се възхищавах от умението му да се надсмива над смъртта, от друга страна - се оказах в ситуация, в която не бих искал да бъда. Аз го помолих за снимките със съвсем друга цел… Капитан Войнски ме потупа по рамото: „Моята е лесна, не се притеснявай! Аз имам дъщеря аптекарка. Всяка сутрин ми дава да пия по четвъртинка хапче виагра!“ … „И помага ли?“ - изтърсих първото, което ми дойде на ума. „Помага ми, разбира се! Досега нито веднъж не съм си напикавал обувките!“… И си тръгна широко усмихнат, сякаш му предстоеше още цяла вечност живот!...
Когато лошата новина, че на 7 август т.г. капитан Войнски е отплавал в небитието, по форумите прочетох толкова добри неща за „Дядя Ваня“! Ще цитирам само двама капитани:
К.д.п. Огнян Николов: „Няма да забравя преди много години в една от свирепите зими в Азовско море, корабът „Плана“, под командването на капитан Войнски, беше изпаднал в тежка ситуация в Мариуполския канал (тогава още Ждановски). Жестокият североизточен вятър и дебелият лед бяха изтласкали кораба на западната страна на канала. Във виелицата ледоразбивачът беше изпуснал кораба и се наложи да отиде до порта да направи поворот, тъй като каналът беше тесен. Минаха часове, а положението на кораба беше критично, с крен от притискащия го вятър и настъпващ лед, опрян в стената на канала. Моят капитан запита капитан Войнски как е ситуацията, а той с присъщото си самообладание и огромно чувство за хумор намери сили да отговори: „Колега, на кораба всичко е наред, но на палубата има толкова много лед, че се опасявам, че уискито на борда няма да стигне!“ Ето такъв професионалист беше капитан Войнски и от него се учехме на занаят. Мир на праха му!“
К.д.п. Валентин Златев: „…вече като представител в Мариупол… Негов беше лафът: „Аз, моето момче, моята цистерна съм я изпил.... Ти му мисли! ... Беше абсолютен въздържател!“
А за тези, които го познаваха по-малко, трябва да припомня:
Иван Пеев Войнски е роден на 9 май 1942 г. в с. Медово, Старозагорско. Завършва ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“ през 1966 г. и на 5 септември с.г. започва работа като ІV-и помощник капитан в Параходство БМФ. На 14 август 1967 г. е вече втори помощник-капитан в екипажа, който приема в Белфаст, Северна Ирландия, моторния кораб „Алнилам” (в дружеството „Трансродопа” плава под името „Трансродопа ІV”), с товароподемност 919 тона. През 1971 г. е старши помощник-капитан на „Осогово“. От 1974 г. е в пътническото плаване като капитан на „Комета 2“, „Комета 6“ и „Атанас Димитров“. През 1976 г. преминава в „Трампово плаване“ и е капитан на „Огражден“, „Виден“, „Веслец“. Правоспособност „капитан далечно плаване“ придобива на 16 ноември 1978 г. На 13 ноември 1979 г. приема новопостроения в КЗ „Г. Димитров“ - Варна, „Черни връх“ . По-късно плава на „Люлин“ и „Стара планина“.
На 22 август 1984 г. е назначен за ръководител на транспортното бюро в Жданов, СССР. От 11 март 1988 г. отново е в Параходство БМФ като капитан-наставник. Повече от две години подпомага професионалното израстване на млади капитани и оставя след себе си добри спомени като педагог на море. На 25 януари 1991 г. приема новопостроения във Варненската корабостроителница 19 000-тонен м/к „Плана“. На 25 септември 1998 г. е назначен за представител на Параходство БМФ в Мариупол, Украйна, като началник на звено в търговското представителство на Република България. Награден е с множество правителствени отличия, почетен работник е на Министерството на транспорта на Република България, почетен работник е и на Министерството на транспорта на СССР (1986 г.). Излиза в пенсия през 2007 г.
Почивай в мир, капитан Войнски! Няма да те забравим!
Атанас ПАНАЙОТОВ
Капитан Войнски (в средата) на борда на „Веслец“, 1977 г.
Поредният казус в заледеното Азовско море. Капитан Войнски обсъжда с украинския лоцман варианти за излизане от ситуацията.
Тази снимка капитан Войнски си избра за публикацията в „Морски вестник“, за „когато се наложи“…
Капитан Войнски на мостика на „Черни връх“, 1979 г.
Капитан Войнски на мостика на „Плана“, 1991 г.