НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДА СИ СПОМНИМ ЗА АДМИРАЛ БРАНИМИР
ОРМАНОВ

На 19 август се навършват 35 години от кончината на адмирал Бранимир Иванов Орманов. Израснал в семейство, емигрирало през 1923 г. в Съветския съюз, там той завършва елитното Военноморско училище „Фрунзе“, служи на подводница, преподава във Военноморското училище, а през годините на войната е и експерт по ленд-лиза в Тихоокеанския флот.
През 1947 г. се завръща в България и е изпратен да служи във ВМФ. Присвоено му е звание капитан II ранг и отчитайки педагогическия му опит, е утвърден за инспектор, а след това и за кратко - началник на Морското ни училище. През 1947 г. е назначен за началник-щаб, а от 1950 до 1960 г. е командващ на ВМФ и му е присвоено първото адмиралско звание.
Това са годините, когато се полагат основите и ускорено се изгражда съвременния български ВМФ. Той се попълва с ескадрения миноносец „Георги Димитров“, два стражеви кораба пр. 50, две подводници пр. 613, бързоходни торпедни катери. Изгражда се мощна брегова отбрана и радио-технически постове за наблюдение. За първи път български боен кораб преминава през Проливната зона и плава в Егейско и Адриатическо море.
За 10 г. коренно се обновява ръководния състав на ВМФ, постъпват ентуазирани млади кадри, което променя и хода на неговото изграждане и развитие. Военноморското образование се издига на качествено ново равнище, открива се Нахимовското училище, а Военноморското училище първо от военните училища става висше - инженерно. Построява се новата му сграда, станала символ на Варна и гордост за всеки военен и граждански моряк.
Адмирал Орманов е неуморим радетел за укрепването и развитието на българо-съветското военноморско сътрудничество, което десетилетия наред е основата за разцвета на родния ВМФ. След освобождаването му от длъжността командващ на ВМФ през 1960 г., той завършва Генерал-щабната академия на СССР и е назначен за заместник-началник на Генералния щаб на БНА, а след това и за зам. министър на народната отбрана, но с ресор Гражданска отбрана.
За съжаление адмирал Орманов излиза от Флота малко обиден, от нежеланието на ръководството на МНО да използва пълноценно неговите знания и опит, и от отношението на някои от бившите му подчинени, за които е направил толкова много.
За нас, военните моряци от много поколения той ще остане в паметта ни като един високо подготвен военноморски специалист, уважаван командир, вечно търсещ новатор, отдал целия си съзнателен живот на служба на ВМФ и Родината.
100 г. от неговото раждане беше отбелязано по най-тържествен начин по инциатива на АВМУ-секция София, съвместно с Клуба „Военни моряци“ в ЦВК. През 2016 г. по инициатива на „Клуба на подводничарите“ на централно място в гр. Варна е поставена негова паметна плоча.
Вечна му памет на флотоводеца, човека с голяма буква, изпълнил достойно своя служебен, граждански и патриотичен дълг към България. И ничия ръка не ще може да заличи тази памет и това светло име.

От АВМУ - секция София и Клуб „Военни моряци“

1957 г. Контраадмирал Бранимир Орманов открива кораба-музей „Дръзки“.
1957 г. Контраадмирал Бранимир Орманов с ескадрения миноносец „Г. Димитров“ в Дуръс - Албания. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Хидрографският кораб „Адмирал Бранимир Орманов“ е в състава на ВМС на България от 1976 до 2008 г. Снимка Атанас ПАНАЙОТОВ
1973 г. Адмирал Орманов като заместник-министър на народната отбрана и началник на Гражданската отбрана.
1942 г. Бранимир Орманов като преподавател в Каспийското военноморско училище в Баку.
1948 г. Бранимир Орманов като началник-щаб на Черноморския флот на борда на торпедоносец тип „Дръзки“.
1950 г. Контраадмирал Бранимир Орманов - командващ Военноморския флот.