НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
Преди 65 години:
ПЪРВИТЕ БЪЛГАРСКИ ПОРТАЛНИ КРАНОВЕ В
ПРИСТАНИЩЕ РУСЕ
Малко позната страница от биографията на емблематичния флотски офицер капитан І ранг доцент инж. Димитър Енев Минков („Керкенеза“)
В книгата „Дунавски корабостроители“ (Петров, К., Г. Иванова, П. Белчев, Дунавски корабостроители. Исторически очерк, Профиздат, С., 1971), на с. 116 - 119 срещнах информация, която бих искал да споделя с читателите на „Морски вестник“:
„Докато обработените товари в пристанище Русе през 1939 г. бяха 179 хил. тона, то през 1944 г. станаха 240 хил. тона, а през 1950 г. - 368 хил. тона. Това постави на дневен ред въпроса за механизацията в пристанището и снабдяването му с портални кранове. Започнаха да се внасят кранове отвън, но нуждите бяха големи, а валутните възможности на страната ни - малки. Поради това възникна необходимостта да се строят и пристанищни кранове у нас… През 1950 г. инж. Димитър Минков от Управление „Воден транспорт“ направи предложение да се изработят чертежи за постройката на 5-тонен портален кран. Инж. Минков и техникът Васил Попов…, въз основа на прототип изработиха чертежите… През октомври 1952 г. (в Корабостроителния и кораборемонтен завод „Ив. Димитров“ - бел. Ат. П.) се пристъпи към строителството на два крана, предназначени за пристанище Русе. Монтажът… беше успешно завършен в края на април 1955 г. и те влязоха в редовна експлоатация“.
Нещо ми подсказа, че този инж. Димитър Минков е онзи флотски офицер, когото познавах и за когото съм писал. Капитан І ранг инж. Димитър Енев Минков е първият български флотски офицер - редовен доцент в технически университет. Роден е на 4 август 1907 г. в Калофер. Завършва Морското училище във Варна, а след това - Висшето техническо училище в Берлин - отдел „Машинно-инженерни науки“. Във военния флот преминава през много длъжности - от младши механик на кораб до началник на Военноморското училище и началник на техническия отдел в Щаба на Флота. След уволнението си от военна служба е назначен за началник на техническия и корабостроителен отдел в Управление „Воден транспорт“. Работата му по изработването на чертежите за 5-тонен пристанищен кран е само малка част от дейността му в този сектор. През 1955 г., когато започва експлоатацията на първите два крана, той издава книгата „Ръководство на пристанищния механизатор“ (С., изд. Наука и изкуство). С построяването на първите два 5-тонни пристанищни крана в ККЗ „Ив. Димитров“ - Русе, се поставя началото на втория профил на завода - краностроенето. Повече за този емблематичен флотски офицер, в:
Панайотов, Ат. Доцентът, който даде втори живот на българските „Люрсен”-и, в: Изтъкнати учени - морски офицери, Варна, 1999 г.).
Останах приятно изненадан като видях, че моята скромна публикация е цитирана коректно от Лалю Метев в книгата му „Храбреците на Калофер“ (С., 2012, с. 20) (https://en.calameo.com/ - посетена на 25 авг. 2020 г.).
Не мога да не върна назад лентата на спомените и да си припомня колко интересен и приятен събеседник бе Димитър Минков. Този епизод - за порталните кранове в Русе, той дори не ми е споменавал. Аз отидох при него с „написано домашно“ и му задавах конкретни въпроси за неговите приноси в развитието на военния флот. Разпитвах го и за живота му след уволнението от флота.
В един момент от разговора ни усмивката му угасна, когато той сподели, че е напуснал Варна, за да се отърве от постоянните преследвания и заплахи от местния комунист Ламбо Теолов. Той публично е отправял тези заплахи и закани, че царски офицер и немски възпитаник като него няма място в живота на социалистическа България. Но и в София го е открил и се е опитвал да му вгорчи живота по всякакъв възможен начин. На практика Димитър Минков е постъпвал на работа там, където не са можели да се справят без него… И навсякъде се е справял с умение, със смели инженерно-технически решения и с високо чувство за отговорност. Това е оценявано, въпреки непрекъснатите опити на Ламбо Теолов. Е, историята постави и двамата на мястото им. Някой от вас да е прочел след 1989 г. нещо добро за този варненски комунист?
Атанас ПАНАЙОТОВ
Илюстрациите на първите кранове от 1955 г. са от рекламно-информационното издание „140 години Пристанище Русе (1866 - 2006).
ПЪРВИТЕ БЪЛГАРСКИ ПОРТАЛНИ КРАНОВЕ В
ПРИСТАНИЩЕ РУСЕ
Малко позната страница от биографията на емблематичния флотски офицер капитан І ранг доцент инж. Димитър Енев Минков („Керкенеза“)
В книгата „Дунавски корабостроители“ (Петров, К., Г. Иванова, П. Белчев, Дунавски корабостроители. Исторически очерк, Профиздат, С., 1971), на с. 116 - 119 срещнах информация, която бих искал да споделя с читателите на „Морски вестник“:
„Докато обработените товари в пристанище Русе през 1939 г. бяха 179 хил. тона, то през 1944 г. станаха 240 хил. тона, а през 1950 г. - 368 хил. тона. Това постави на дневен ред въпроса за механизацията в пристанището и снабдяването му с портални кранове. Започнаха да се внасят кранове отвън, но нуждите бяха големи, а валутните възможности на страната ни - малки. Поради това възникна необходимостта да се строят и пристанищни кранове у нас… През 1950 г. инж. Димитър Минков от Управление „Воден транспорт“ направи предложение да се изработят чертежи за постройката на 5-тонен портален кран. Инж. Минков и техникът Васил Попов…, въз основа на прототип изработиха чертежите… През октомври 1952 г. (в Корабостроителния и кораборемонтен завод „Ив. Димитров“ - бел. Ат. П.) се пристъпи към строителството на два крана, предназначени за пристанище Русе. Монтажът… беше успешно завършен в края на април 1955 г. и те влязоха в редовна експлоатация“.
Нещо ми подсказа, че този инж. Димитър Минков е онзи флотски офицер, когото познавах и за когото съм писал. Капитан І ранг инж. Димитър Енев Минков е първият български флотски офицер - редовен доцент в технически университет. Роден е на 4 август 1907 г. в Калофер. Завършва Морското училище във Варна, а след това - Висшето техническо училище в Берлин - отдел „Машинно-инженерни науки“. Във военния флот преминава през много длъжности - от младши механик на кораб до началник на Военноморското училище и началник на техническия отдел в Щаба на Флота. След уволнението си от военна служба е назначен за началник на техническия и корабостроителен отдел в Управление „Воден транспорт“. Работата му по изработването на чертежите за 5-тонен пристанищен кран е само малка част от дейността му в този сектор. През 1955 г., когато започва експлоатацията на първите два крана, той издава книгата „Ръководство на пристанищния механизатор“ (С., изд. Наука и изкуство). С построяването на първите два 5-тонни пристанищни крана в ККЗ „Ив. Димитров“ - Русе, се поставя началото на втория профил на завода - краностроенето. Повече за този емблематичен флотски офицер, в:
Панайотов, Ат. Доцентът, който даде втори живот на българските „Люрсен”-и, в: Изтъкнати учени - морски офицери, Варна, 1999 г.).
Останах приятно изненадан като видях, че моята скромна публикация е цитирана коректно от Лалю Метев в книгата му „Храбреците на Калофер“ (С., 2012, с. 20) (https://en.calameo.com/ - посетена на 25 авг. 2020 г.).
Не мога да не върна назад лентата на спомените и да си припомня колко интересен и приятен събеседник бе Димитър Минков. Този епизод - за порталните кранове в Русе, той дори не ми е споменавал. Аз отидох при него с „написано домашно“ и му задавах конкретни въпроси за неговите приноси в развитието на военния флот. Разпитвах го и за живота му след уволнението от флота.
В един момент от разговора ни усмивката му угасна, когато той сподели, че е напуснал Варна, за да се отърве от постоянните преследвания и заплахи от местния комунист Ламбо Теолов. Той публично е отправял тези заплахи и закани, че царски офицер и немски възпитаник като него няма място в живота на социалистическа България. Но и в София го е открил и се е опитвал да му вгорчи живота по всякакъв възможен начин. На практика Димитър Минков е постъпвал на работа там, където не са можели да се справят без него… И навсякъде се е справял с умение, със смели инженерно-технически решения и с високо чувство за отговорност. Това е оценявано, въпреки непрекъснатите опити на Ламбо Теолов. Е, историята постави и двамата на мястото им. Някой от вас да е прочел след 1989 г. нещо добро за този варненски комунист?
Атанас ПАНАЙОТОВ
Илюстрациите на първите кранове от 1955 г. са от рекламно-информационното издание „140 години Пристанище Русе (1866 - 2006).
Факсимиле от книгата на Лалю Метев „Храбреците на Калофер“ (С., 2012, с. 20).
Капитан І ранг доцент инж. Димитър Енев Минков („Керкенеза“).
Предната корица на „Дунавски корабостроители“, 1971 г.
Единият от първите два български портални крана в Пристанище Русе. Илюстрацията е на с. 118 от „Дунавски корабостроители“.
Единият от първите два български портални крана в Пристанище Русе в по-късен период.
Първите български портални кранове са включени и в обработката на първите контейнери в Пристанище Русе, 1976 г.
