НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
65 ГОДИНИ ОТ ПЪРВОТО ПЛАВАНЕ НА ХАНС ЛИНДЕМАН С ЛОДКА ПРЕЗ АТЛАНТИЧЕСКИЯ ОКЕАН
Ханс Линдеман (28 декември 1922 - 17 април 2015) е германски лекар и мореплавател. Той е по-известен с пресичането на Атлантическия океан през 1956-57 г. със сглобяем каяк. Една година преди това обаче, д-р Линдеман пресича за първи път океана на модифицирана лодка - еднодръвка „Либерия II”. Двете си плавания той описва в книгата „Сам в морето“. Д-р Линдеман е автор и на преведената на български език книга „Автогенен тренинг“.

Човекът, който не повярва на Ален Бомбар
Преди да предприема своите две презокеански плавания Ханс Линдеман работи като лекар в клиника на компанията Firestone Rubber Company в Либерия. Срещата му с Ален Бомбар, който преплава през 1952 г. Атлантика с надувна лодка, твърдейки, че е пил морска вода и течности от уловени риби, го амбицира да докаже на практика, че това е невъзможно.
Първоначално Линдеман се опитва да построи лодка-еднодръвка с помощта на местни рибари. При опита да я изсуши на огън, лодката, носеща името „Либерия I” изгаря. Това го принуждава да закупи стара рибарска лодка в окаяно състояние. По целия й корпус има пробойни, а дървото е омекнало. Линдеман обаче решава да ремонтира лодката. Той рендосва дъното, за да го прави плоско, обшива го с фибростъкло и му поставя кил с оловен пълнеж. Укрепва корпуса като поставя от вътрешната му страна ребра от дъговидно огънати метални пластини.
За да си осигури минимален комфорт по време на бъдещото плаване, Линдеман поставя върху лодката кабина, изработена от шперплат, покрит с фибростъкло. Носът и кърмата са допълнително преградени, за да се образуват водонепроницаеми отделения. От външната страна, близо до ватерлинията, са поставени коркови поплавъци с цел да се стабилизира лодката и намали страничното клатене.
При спускането й на вода се оказва, че в завършен вид тя е много тежка и трудно възстановява равновесие. Линдеман се опитва да осигури нейната стабилност като поставя на дъното на корпуса торби с пясък за вътрешен баласт.
Лодката е снабдена с мачта от желязно дърво и две основни платна - едно правоъгълно и едно четириъгълно с гафел, както и с едно триъгълно - кливер. Управлението се осъществява с рул, положението на чието перо може да се контролира със система от въжета и лостове, задвижвана с ръце или с крака. Първоначално лодката е била снабдена с извънбордов двигател с мощност 3 к.с. Той обаче се счупва при спускането на вода. През цялото време преди да отплава Линдеман изучава основите на навигацията, запознава се с лоцията на Африканското крайбрежие, чете спомените на пътешественици, плавали през океана. Той взема два компаса, секстант, морски карти, хронометър, навигационни таблици.
През февруари 1955 г. Линдеман прави първи опит за плаване с лодката „Либерия II“. В деня на отплаването никой не го изпраща, защото никой не знае за неговите планове. Линдеман не иска да обременява никой с отговорност за своите дела. Едновременно с това така той запазва свободата да взема сам всички решения.

Ханс ЛИНДЕМАН
Д-р Линдеман описва двете си плавания в книгата „Сам в морето“.
Модифицираната лодка - еднодръвка „Либерия II”.
Линдеман отплава от нос Палмас, Либерия. Няколко часа по-късно един параход за малко не потопява лодката, без да я забележи сред вълните. На сутринта вятърът стихва. Цяла седмица Линдеман изнемогва от жега. Най-накрая задухва свеж бриз, платното се изпъва и лодката поема курс на запад. Оказва се, че тя не е никак стабилна. Рулят е прекалено малък и не може да бъде управляван при силен страничен вятър. Опасността от преобръщане кара Линдеман да не си позволява никакви почивки, дори и през нощта.
За целта той гълта хапчета, които да го държат буден, пее на висок глас, вика. Линдеман обаче забравя да вземе със себе си лекарства против малария, заболява и в пристъп на бълнуване изхвърля всичките си провизии зад борда. Това го принуждава да прекрати плаването и да се върне обратно. Близо до брега попада в буря. Така първото плаване на Линдеман приключва само след 17 дена в пристанище Такоради в Гана.   
Линдеман не се отказва от идеята си да извърши плаване през океана. Той изпраща лодката „Либерия II“ до Хамбург. В местна корабостроителница вътрешният й баласт е заменен с външен и е поставен рул с по-широко перо. След това лодката е транспортирана до пристанище Опорто в Португалия.
Второто плаване започва през месец май същата година. Устойчивите пасати отнасят Линдеман на юг покрай бреговете на Европа и Африка. Първото му спиране е в Мазаган, Мароко. Два дена след като напуска пристанището, рулят на лодката се чупи. Линдеман установява, че този път той е прекалено широк. Това го принуждава да спре в пристанище Сафи. Там той откачва перото, изрязва счупената му част и отново го монтира. Няколко дни след като отплава Линдеман попада в буря, по време на която изгубва и руля, и двете котви. Той продължава плаването си като управлява лодката само с гребло. След 14 дни акостира в пристанище Виля Сиснерос, Западна Сахара.
По време на това плаване Линдеман категорично доказва, че пиенето на морска вода може да се окаже фатално за корабокрушенец. В спомените си той пише: „Дневният ми прием на морска вода беше три литра, приемани на порции шест пъти на ден. Още на втория ден се появиха отоци по моите стъпала и нагоре по краката чак до коленете. Никакви масажи и движения не помагаха за тяхното спадане. Бях доказал на себе си, че няма абсолютно никакъв смисъл да се пие морска вода. Това може да допълнително да отслаби физическото състояние на човек в момент, когато той се нуждае от всички свои сили в открито море. Вредата от пиенето на морска вода е известна на моряците още от хилядолетия. Просто този факт трябваше да бъде научно обоснован, документиран и публикуван“
„В литър океанска вода са разтворени ок. 36 гр. соли на натрий, магнезий, калций и много други химически елементи. Рязкото увеличаване на концентрацията на соли в кръвта и тъканите на човек е пагубно и в резултат на това смъртта може да настъпи много по-рано, отколкото от обезводняване на организма“. 
Лодката е транспортирана до Лас Палмас, Канарските острови. Там й е поставен нов, подсилен рул, старите платна са подменени с нови и към оборудването е добавена резервна мачта. На 28 октомври 1955 г. Ханс Линдеман отплава на запад през Атлантическия океан. По време на това плаване той задоволява нуждата си от течности със сок от ябълки и портокали. След като изхвърля останалите гниещи плодове, Линдеман започва да приема на ден по 400 гр. разтворено сухо мляко и по един литър смес от 0,75 литра минерална вода и 0,25 литра червено вино.
Той яде суров лук всеки ден, който според него съдържа достатъчно витамини, за да предотврати скорбут. Също така яде консерва месо и шест лъжици мед всеки ден. Често лови риба и я яде сурова: „В океана не е толкова трудно да се улови килограм риба на ден. И това е около 1000 калории! Разбира се, това не е достатъчно за здрав човек, но е достатъчно, за да се предотврати изтощението.“
Въпреки че Линдеман има много още какво да желае от своята лодка, сега тя плава доста по-добре от преди. В Карибско море петметрова акула се опитва да преобърне „Либерия II”. На 29 декември, след 65 дена плаване през Атлантическия океан, Ханс Линдеман достига о-в Сент Кроа от състава на Вирджинските острови. Там той си почива две седмици, след което продължава на запад към о-в Еспаньола. Маршрутът му преминава през Куидад Трухильо, Доминиканска република и след деветдневна буря завършва в пристанище Жакмел, Хаити.      
„Най-важна е психическата устойчивост, вярата в собствените сили. Преди плаването, аз се подготвих подробно във физическо, техническо и навигационно отношение, но моята психика беше уязвима, а именно тя отказва по-бързо от тялото. Няколко пъти аз бях толкова отчаян, обхващаше ме такава паника, че сега се учудвам как изобщо останах жив.“

По книгата „Сам в морето“ на Ханс ЛИНДЕМАН
Превод: Теодор РОКОВ