НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПОЩЕНСКИ КАРТИЧКИ, ИЗПРАЩАНИ ОТ ЕДИН БЪЛГАРСКИ МОРЯК ДО НЕГОВАТА СЪПРУГА (1937 - 1944 Г.)
За моряка Димитър Тодоров Стоянов (известен още и с прякора си Кума Лиса) вече е ставало дума в „Морски вестник“:
18 юли 2020 г. Ретро фото: На борда на танкера „Марица“ през 1964 г.
25 август 2020 г. Свидетелства участник в събитието: Потъването на парахода „Шипка“ (15 септември 1941 г.)
Пощенските картички, които публикуваме сега, са ни предоставени от правнука на Димитър Тодоров Стоянов - Георги Стоянов, читател, приятел и автор на „Морски вестник“, за което за пореден път ние му изказваме своята сърдечна благодарност!
Тези пощенски картички, с изключение на една, са от различни европейски пристанищни градове. Изпращани са в периода 1937 - 1944 г. Публикуваме не само фотографиите, но и личните послания, написани на гърба на всяка пощенска картичка. Благодарение на тях можем не само да датираме всяка една от тях, но и можем да се опитаме да надникнем, доколкото е възможно, в душата на един обикновен български моряк от това време, което безвъзвратно е останало в миналото. Но има неща, които са непреходни: дори и на стотици километри от своя дом, той, морякът, мислено е там - при семейството си, като се опитва да го ободри със своето състояние - добре е, върши си работата без проблеми, нека да не се безпокоят за него…
Защо избрах за въведението точно картичката със снимка от италианския пристанищен град Бари? Първо, защото (според някои) там - в базиликата „Сан Никола“, се съхраняват мощите на Св. Николай, пренесени от град Мира през 1087 г., а днес е Никулден! (Когато преди десетина години посетих Мира, научих и други версии по тази тема…). И второ, няма защо да си кривя душата: Бари бе първото западноевропейско пристанище, на което стъпих като курсант във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“, по време на първата ми плавателна практика в Средиземно море. И трето, за третото ще се досетите сами… пълният текст в pdf формат.
Атанас ПАНАЙОТОВ
За моряка Димитър Тодоров Стоянов (известен още и с прякора си Кума Лиса) вече е ставало дума в „Морски вестник“:
18 юли 2020 г. Ретро фото: На борда на танкера „Марица“ през 1964 г.
25 август 2020 г. Свидетелства участник в събитието: Потъването на парахода „Шипка“ (15 септември 1941 г.)
Пощенските картички, които публикуваме сега, са ни предоставени от правнука на Димитър Тодоров Стоянов - Георги Стоянов, читател, приятел и автор на „Морски вестник“, за което за пореден път ние му изказваме своята сърдечна благодарност!
Тези пощенски картички, с изключение на една, са от различни европейски пристанищни градове. Изпращани са в периода 1937 - 1944 г. Публикуваме не само фотографиите, но и личните послания, написани на гърба на всяка пощенска картичка. Благодарение на тях можем не само да датираме всяка една от тях, но и можем да се опитаме да надникнем, доколкото е възможно, в душата на един обикновен български моряк от това време, което безвъзвратно е останало в миналото. Но има неща, които са непреходни: дори и на стотици километри от своя дом, той, морякът, мислено е там - при семейството си, като се опитва да го ободри със своето състояние - добре е, върши си работата без проблеми, нека да не се безпокоят за него…
Защо избрах за въведението точно картичката със снимка от италианския пристанищен град Бари? Първо, защото (според някои) там - в базиликата „Сан Никола“, се съхраняват мощите на Св. Николай, пренесени от град Мира през 1087 г., а днес е Никулден! (Когато преди десетина години посетих Мира, научих и други версии по тази тема…). И второ, няма защо да си кривя душата: Бари бе първото западноевропейско пристанище, на което стъпих като курсант във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“, по време на първата ми плавателна практика в Средиземно море. И трето, за третото ще се досетите сами… пълният текст в pdf формат.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Пристанище Бари, крайбрежна улица, на преден план: „Хотелът на нациите“.
Тук, на гърба на тази пощенска картичка, има една малка загадка. Тя е изпратена на 24 юни 1938 г. от Бари. А е получена във Варна, съгласно пощенското клеймо, на 23 юни 1939 г. (?!) Свобода (Свободка) е името на съпругата на Димитър Т. Стоянов. А финалът на писмото се отнася до друг моряк, за когото не веднъж сме разказвали в „Морски вестник“: Георги Д. Стоянов (повече известен като Черното Гоче). „Поздрави децата и кажи на Гошо да не се забравя, че ми е дал обещание, че ще слуша и ще учи“… Подчертаните думи, очевидно подсказват, че Черното Гоче не е бил нито от най-послушните, нито от най-ученолюбивите. Но това е друга тема.
