НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ: КНИГАТА НА ВЕТРОХОДЕЦА
ВАСИЛ ПОПОВ „СЛЕДВАЙКИ СЛЪНЦЕТО. 1311 ДНИ
ПРЕЗ ТРИТЕ ОКЕАНА“
През пролетта на тази година в София, по време на извънредното положение излезе от печат една „извънредна“ книга - „Следвайки слънцето. 1311 дни през трите океана“. А тя е извънредна най-малко по три причини. Първо, разказва за околосветско ветроходно плаване, тема малко застъпвана в българската морска литература. Второ, тя не е написана от професионален писател, а от самия ветроходец - варненеца Васил Попов, който от първо лице разказва своите преживявания. Трето, сама по себе си книгата е увлекателно четиво, излъчващо чисти и позитивни послания, твърде дефицитни в сложния ни свят.
На своите около 250 страници изданието включва два предговора, 36 глави, които хронологично описват плаването, онагледено с 8 карти и „фотогалерия“ от 32 други страници с над 70 живописни цветни снимки от приключенията в морето и по екзотичните брегове.
Повествованието тръгва от детството на Васил Попов край морето, заниманията му с плуване и уиндсърф, проследява студентските години, трайно отдадени и на ветроходство, интензивните плавания на компютърния инженер в Черно море. Натрупал опит и самочувствие, решава сам да си построи яхта, с която да плава в Световния океан. След 4-годишни перипетии „Магнолия“ е готова за плаване. В живота на Васко някак случайно, но пък завинаги, вече е влязла Ралица - едно родопско момиче, което се осмелява да сподели мечтата на ветроходеца - да обиколят заедно света по вода.
С шест души екипаж, от които две дами, плаването започва през октомври 2005 г., оставя зад кърмата 30 000 морски мили и завършва през юни 2009 г. само с Васко и Ралица. Няколко месеца след плаването двамата - шкиперът и неговият помощник, са наградени със Златен глобус „Кор Кароли“ от едноименната Фондация за най-голямо българско ветроходно постижение за 2009 г. За трите години и осем месеца от техния живот в плаване по десетки морета и три океана - Атлантически, Тихи и Индийски, по чужди брегове на 26 държави и по стотици екзотични острови, за бури и безветрия, за повреди и ремонти, за пиратски заплахи, за истински приятелства и интересни запознанства разказва „Следвайки слънцето. 1311 дни през трите океана“.
Тази книга има две условни читателски аудитории. Първата е ветроходното братство - неговите уважавани ветерани, днешните му рицари, малчуганите от яхт-клубовете, които ще направят първите си галсове и повороти по курса на своите си мечти, за всички, които са развявали и ще развяват българския флаг в Световния океан. В известен смисъл книгата е христоматия по околосветско ветроходно плаване. Там има всичко - как се строи яхта, как се преодолява морска бюрокрация, каква е ролята на логистиката, на приятелствата и знанията, къде какви „подводни камъни“ чакат ветроходеца, каква е спецификата на ветроходната навигация, как се оцелява в океана, как се общува с флората по брега и фауната във водата и още по-важно - с хората от различни широти и раси.
Втората читателска категория са хората, които нямат нищо общо с морето, с лодките и вятъра в платната. Защото ще ги потопи във ветроходството - достойно предизвикателство, интересна област, особен тип труд, култура и общуване, форма на човешка свобода. Авторът е намерил подход към всеки предполагаем читател. На един ще хареса професионалната издържаност на моряка, подплатена от специфична терминология и приятен жаргон. Друг ще се впечатли от рисковите ситуации и от романтичните картини. Трети ще хареса интелигентното повествование, накъсвано от размисли и откровения, незлоблив хумор и достойна самоирония.
Книгата има половин дузина основни герои, както и десетки второстепенни и епизодични действащи лица, но в крайна сметка, написана в първо лице, тя вая образа на главния си герой - авторът. В него може да
ВАСИЛ ПОПОВ „СЛЕДВАЙКИ СЛЪНЦЕТО. 1311 ДНИ
ПРЕЗ ТРИТЕ ОКЕАНА“
През пролетта на тази година в София, по време на извънредното положение излезе от печат една „извънредна“ книга - „Следвайки слънцето. 1311 дни през трите океана“. А тя е извънредна най-малко по три причини. Първо, разказва за околосветско ветроходно плаване, тема малко застъпвана в българската морска литература. Второ, тя не е написана от професионален писател, а от самия ветроходец - варненеца Васил Попов, който от първо лице разказва своите преживявания. Трето, сама по себе си книгата е увлекателно четиво, излъчващо чисти и позитивни послания, твърде дефицитни в сложния ни свят.
На своите около 250 страници изданието включва два предговора, 36 глави, които хронологично описват плаването, онагледено с 8 карти и „фотогалерия“ от 32 други страници с над 70 живописни цветни снимки от приключенията в морето и по екзотичните брегове.
Повествованието тръгва от детството на Васил Попов край морето, заниманията му с плуване и уиндсърф, проследява студентските години, трайно отдадени и на ветроходство, интензивните плавания на компютърния инженер в Черно море. Натрупал опит и самочувствие, решава сам да си построи яхта, с която да плава в Световния океан. След 4-годишни перипетии „Магнолия“ е готова за плаване. В живота на Васко някак случайно, но пък завинаги, вече е влязла Ралица - едно родопско момиче, което се осмелява да сподели мечтата на ветроходеца - да обиколят заедно света по вода.
С шест души екипаж, от които две дами, плаването започва през октомври 2005 г., оставя зад кърмата 30 000 морски мили и завършва през юни 2009 г. само с Васко и Ралица. Няколко месеца след плаването двамата - шкиперът и неговият помощник, са наградени със Златен глобус „Кор Кароли“ от едноименната Фондация за най-голямо българско ветроходно постижение за 2009 г. За трите години и осем месеца от техния живот в плаване по десетки морета и три океана - Атлантически, Тихи и Индийски, по чужди брегове на 26 държави и по стотици екзотични острови, за бури и безветрия, за повреди и ремонти, за пиратски заплахи, за истински приятелства и интересни запознанства разказва „Следвайки слънцето. 1311 дни през трите океана“.
Тази книга има две условни читателски аудитории. Първата е ветроходното братство - неговите уважавани ветерани, днешните му рицари, малчуганите от яхт-клубовете, които ще направят първите си галсове и повороти по курса на своите си мечти, за всички, които са развявали и ще развяват българския флаг в Световния океан. В известен смисъл книгата е христоматия по околосветско ветроходно плаване. Там има всичко - как се строи яхта, как се преодолява морска бюрокрация, каква е ролята на логистиката, на приятелствата и знанията, къде какви „подводни камъни“ чакат ветроходеца, каква е спецификата на ветроходната навигация, как се оцелява в океана, как се общува с флората по брега и фауната във водата и още по-важно - с хората от различни широти и раси.
Втората читателска категория са хората, които нямат нищо общо с морето, с лодките и вятъра в платната. Защото ще ги потопи във ветроходството - достойно предизвикателство, интересна област, особен тип труд, култура и общуване, форма на човешка свобода. Авторът е намерил подход към всеки предполагаем читател. На един ще хареса професионалната издържаност на моряка, подплатена от специфична терминология и приятен жаргон. Друг ще се впечатли от рисковите ситуации и от романтичните картини. Трети ще хареса интелигентното повествование, накъсвано от размисли и откровения, незлоблив хумор и достойна самоирония.
Книгата има половин дузина основни герои, както и десетки второстепенни и епизодични действащи лица, но в крайна сметка, написана в първо лице, тя вая образа на главния си герой - авторът. В него може да
се виждат, с него може да се съизмерват, на него ще искат да приличат. Защото именно този образ руши митове и вдъхва надежди, отговаря на незададени въпроси, доказва възможности.
Възможно е човек, който няма никакъв корабостроителен опит, да построи сам лодка с презокеански качества. Ако, разбира се, много чете, пита, пресмята и сравнява, ако има роднини и приятели за помощници, както и търпение, проточило се шест години.
Възможно е човек без морско образование да лови вятъра и да чертае курсове, умно да рискува според прогнозите, да побеждава бурите, да организира живота на борда, ремонтите и логистиката на хиляди километри, да общува с властите и да спазва законите, в крайна сметка да гарантира живота и здравето на хората, които се му повярвали, че ще се раздели с тях - с всеки на бленувания от него бряг.
За Васил Попов всичко това е възможно, защото съчетава воля, риск, смелост и натрупван опит в преследването на голяма и трудно осъществима мечта. Със сигурност ще е възможно и за някои от читателите на неговата книга. Това е и нейната цел...
Имайки предвид вложения от автора сериозен труд, значимия творчески резултат, който книгата постига, важните послания, които тя излъчва и приноса й за популяризирането на ветроходния спорт и плавания, номинирам Васил Попов за наградата „Тинко Трифонов“.
Валентин ДИМИТРОВ
26 ноември 2020 г.
Този текст е номинация на ветроходеца Васил ПОПОВ за книгата му
„Следвайки слънцето. 1311 дни през трите океана“ за наградата „Тинко Трифонов“ в рамките на ежегодната награда ЗЛАТЕН ГЛОБУС „КОР КАРОЛИ“ - 2020. Номинацията, направена от Валентин ДИМИТРОВ, е подкрепена от други двама членове на комисията за определяне на наградата „Тинко Трифонов“: Станислав Викторов и Атанас Панайотов. Четвъртият член на комисията е бил болен, а петият - не е отговорил на поканата за онлайн-заседанието.
Още за книгата на Васил ПОПОВ „Следвайки слънцето. 1311 дни през трите океана“:
https://www.facebook.com/magnolia.circumnavigation/
Възможно е човек, който няма никакъв корабостроителен опит, да построи сам лодка с презокеански качества. Ако, разбира се, много чете, пита, пресмята и сравнява, ако има роднини и приятели за помощници, както и търпение, проточило се шест години.
Възможно е човек без морско образование да лови вятъра и да чертае курсове, умно да рискува според прогнозите, да побеждава бурите, да организира живота на борда, ремонтите и логистиката на хиляди километри, да общува с властите и да спазва законите, в крайна сметка да гарантира живота и здравето на хората, които се му повярвали, че ще се раздели с тях - с всеки на бленувания от него бряг.
За Васил Попов всичко това е възможно, защото съчетава воля, риск, смелост и натрупван опит в преследването на голяма и трудно осъществима мечта. Със сигурност ще е възможно и за някои от читателите на неговата книга. Това е и нейната цел...
Имайки предвид вложения от автора сериозен труд, значимия творчески резултат, който книгата постига, важните послания, които тя излъчва и приноса й за популяризирането на ветроходния спорт и плавания, номинирам Васил Попов за наградата „Тинко Трифонов“.
Валентин ДИМИТРОВ
26 ноември 2020 г.
Този текст е номинация на ветроходеца Васил ПОПОВ за книгата му
„Следвайки слънцето. 1311 дни през трите океана“ за наградата „Тинко Трифонов“ в рамките на ежегодната награда ЗЛАТЕН ГЛОБУС „КОР КАРОЛИ“ - 2020. Номинацията, направена от Валентин ДИМИТРОВ, е подкрепена от други двама членове на комисията за определяне на наградата „Тинко Трифонов“: Станислав Викторов и Атанас Панайотов. Четвъртият член на комисията е бил болен, а петият - не е отговорил на поканата за онлайн-заседанието.
Още за книгата на Васил ПОПОВ „Следвайки слънцето. 1311 дни през трите океана“:
https://www.facebook.com/magnolia.circumnavigation/