НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ПРЕДАТЕЛСТВОТО
Неотдавна един изгащен каскетлия започна да разследва доста грубо служители на президентството за ... НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО. Не за кражбите, далаверите и корупцията, които наблюдаваме от толкова години, а за предателство. Любопитно ми е какво и кому са предавали тези хора. Та на нас ни се вижда гъза от Франгата!
Има и „полезни” предателства, така както има полезни идиоти - по Ленин. Всяко момче си има в спомените едно такова предателство. То обикновено се е случило когато нашият човек е бил на петнайсе, а някаква девойка (в същата зряла възраст) жестоко го е предала. Тия двамата били гаджета от цели три месеца, тоест - държали са се за ръце и са мълчали поне десет пъти заедно, когато на четвъртия месец момчето случайно вижда девойката да държи за ръка друго момче. Нашият герой мигновено минава в клуба на „разбитите сърца”, умълчава се, не че преди е говорил много и страда дълго и упорито. В следващите години полезното предателство ще го прати в клубовете „Разбити мечти“, „Незавършено образование“, „Неуспешна кариера“, „Несполучлив брак“, „Анонимни Алкохолици“ и прочее удобни общества. Той ще пропусне да забележи, че момичето има щастлив брак именно с момчето, заради което е бил предаден, успешна кариера, добри деца и все още може да облича безпроблемно абитуриентската си рокля. Никоя от тези характеристики не се отнася за него, особено тази с абитуриентския костюм.
По темата дори има много „полезна“ песен от онова време - „Старият барба”. Пееше я Маргрет Николова и в текста услужливо се внушаваше, че не предателството, а морето е отнело любовта на моряка. Бла, бла. Не ни минават на нас тия!
Имам двама любими съвипускника, които за удобство (и намигане към Николай Василиевич) ще нарека Просто Честен Човек (ПЧЧ) и Абсолютно Честен Човек (АЧЧ). След завършване на Училището те бяха започнали моряшката си кариера в брегови морски служби и поради това по време на революционните промени от 90-те, все още не бяха главни механици, за разлика от нас - тъпите и упорити корабни бачкери. Това последното го списвам без капка ирония. Групата на „твърдите моряци” от випуска наброява по-малко от десет човека, като повечето от нас са почти забравени поради продължителното ни отсъствие от бреговия живот. Съзнателно премълчавам отнесения ни начин за брегово общуване. След един много дълъг, но тежък контракт с „Кейп Бретън“, бях седнал на теферич във варненска кръчма да пийна българска бирица. Видях ПЧЧ да минава недалеч от мен и го извиках да ми прави компания. Той го стори, включи се с една бира, а после мина на „хеви фюел”.
Бяхме авери още от Морското - той бе виден и обичан от всички курсант. АЧЧ ни забеляза преди ние да го съзрем. Той бе дребен и нервен, но горд мъж със свой си приятелски кръг и силно развито чувство за собствено достойнство. АЧЧ се включи направо на „мазут“, но разговорът не вървеше. Тия двамата не бяха от ротните клюкари, обичаха възвишените философски теми и мълчаливото общуване. На мой въпрос за бреговия живот и двамата се оплакаха, че трудно намират работа, а дребният изтропа, че веднъж дори видял ПЧЧ да стои редом с цигани и алкохолици на пиацата за наемане на неквалифицирани бачкери. Той си призна веднага и дори уточни, че го наел добре облечен господин и така ПЧЧ изкарал добри пари за тридневно копаене на лозето му. После се оказало, че наемателят е секретар на градската Партийна организация. Тук изведнъж скочи АЧЧ. Той и правостоящ бе по-нисък от седящият ПЧЧ.
-Знаеш ли какво си извършил ти? - с остър фалцет се провикна АЧЧ и от съседните маси ни загледаха с любопитство.
- Какво толкова съм направил?
- Предателство си извършил, ето какво! Предал си Морско Училище, моряците, корабните механици и целия випуск „Ленински“!
Двамата с ПЧЧ се умълчахме. Обвинението бе от най-страшните! За щастие дребният обвинител не продължи речта си, но признавам, че и аз се почувствах предател на разни институции...
Много от предателствата се извършват неусетно и някак естествено. Няма малки и големи предателства, просто предаваш нещо или някого и толкова. Ще ви дам пример за несправедливо омаловажаваните предателства. Ти си честен и почтен човек. Един ден те вика властта на килимчето и ето какво чуваш:
- Умен човек си и стига да искаш, можеш да имаш блестяща кариера. Защо ти трябва да се занимаваш с незначителни нарушения на законността и морала! Кого обслужва това? И т.н., и т.н.
След този разговор ти вече не си предател на колектива, комсомолската и партийна организации и световната социалистическа система, а просто си спрял да се занимаваш с досадните подробности от пейзажа. Колкото по-дълго си повтаряш тази мантра, толкова по-силно вярваш в своята невинност...
Корабът е ужасяващо малко пространство. И като площ, и като население. Затова и предателствата са някак незначителни. Изпил си тайно от всички последните запаси алкохол, не си споделил с аверите магазина с изгодна марфа, името на следващото пристанище и предстоящия митнически тараш в Бургас. Това последното направо си е престъпление против човечеството!
В рок музиката предателствата вероятно са ежедневие, но ние няма как да ги узнаем. Когато Лед Цепелин и Джордж Харисън са „откраднали“ няколко поредни ноти от никому неизвестна музика, нас ни
Неотдавна един изгащен каскетлия започна да разследва доста грубо служители на президентството за ... НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО. Не за кражбите, далаверите и корупцията, които наблюдаваме от толкова години, а за предателство. Любопитно ми е какво и кому са предавали тези хора. Та на нас ни се вижда гъза от Франгата!
Има и „полезни” предателства, така както има полезни идиоти - по Ленин. Всяко момче си има в спомените едно такова предателство. То обикновено се е случило когато нашият човек е бил на петнайсе, а някаква девойка (в същата зряла възраст) жестоко го е предала. Тия двамата били гаджета от цели три месеца, тоест - държали са се за ръце и са мълчали поне десет пъти заедно, когато на четвъртия месец момчето случайно вижда девойката да държи за ръка друго момче. Нашият герой мигновено минава в клуба на „разбитите сърца”, умълчава се, не че преди е говорил много и страда дълго и упорито. В следващите години полезното предателство ще го прати в клубовете „Разбити мечти“, „Незавършено образование“, „Неуспешна кариера“, „Несполучлив брак“, „Анонимни Алкохолици“ и прочее удобни общества. Той ще пропусне да забележи, че момичето има щастлив брак именно с момчето, заради което е бил предаден, успешна кариера, добри деца и все още може да облича безпроблемно абитуриентската си рокля. Никоя от тези характеристики не се отнася за него, особено тази с абитуриентския костюм.
По темата дори има много „полезна“ песен от онова време - „Старият барба”. Пееше я Маргрет Николова и в текста услужливо се внушаваше, че не предателството, а морето е отнело любовта на моряка. Бла, бла. Не ни минават на нас тия!
Имам двама любими съвипускника, които за удобство (и намигане към Николай Василиевич) ще нарека Просто Честен Човек (ПЧЧ) и Абсолютно Честен Човек (АЧЧ). След завършване на Училището те бяха започнали моряшката си кариера в брегови морски служби и поради това по време на революционните промени от 90-те, все още не бяха главни механици, за разлика от нас - тъпите и упорити корабни бачкери. Това последното го списвам без капка ирония. Групата на „твърдите моряци” от випуска наброява по-малко от десет човека, като повечето от нас са почти забравени поради продължителното ни отсъствие от бреговия живот. Съзнателно премълчавам отнесения ни начин за брегово общуване. След един много дълъг, но тежък контракт с „Кейп Бретън“, бях седнал на теферич във варненска кръчма да пийна българска бирица. Видях ПЧЧ да минава недалеч от мен и го извиках да ми прави компания. Той го стори, включи се с една бира, а после мина на „хеви фюел”.
Бяхме авери още от Морското - той бе виден и обичан от всички курсант. АЧЧ ни забеляза преди ние да го съзрем. Той бе дребен и нервен, но горд мъж със свой си приятелски кръг и силно развито чувство за собствено достойнство. АЧЧ се включи направо на „мазут“, но разговорът не вървеше. Тия двамата не бяха от ротните клюкари, обичаха възвишените философски теми и мълчаливото общуване. На мой въпрос за бреговия живот и двамата се оплакаха, че трудно намират работа, а дребният изтропа, че веднъж дори видял ПЧЧ да стои редом с цигани и алкохолици на пиацата за наемане на неквалифицирани бачкери. Той си призна веднага и дори уточни, че го наел добре облечен господин и така ПЧЧ изкарал добри пари за тридневно копаене на лозето му. После се оказало, че наемателят е секретар на градската Партийна организация. Тук изведнъж скочи АЧЧ. Той и правостоящ бе по-нисък от седящият ПЧЧ.
-Знаеш ли какво си извършил ти? - с остър фалцет се провикна АЧЧ и от съседните маси ни загледаха с любопитство.
- Какво толкова съм направил?
- Предателство си извършил, ето какво! Предал си Морско Училище, моряците, корабните механици и целия випуск „Ленински“!
Двамата с ПЧЧ се умълчахме. Обвинението бе от най-страшните! За щастие дребният обвинител не продължи речта си, но признавам, че и аз се почувствах предател на разни институции...
Много от предателствата се извършват неусетно и някак естествено. Няма малки и големи предателства, просто предаваш нещо или някого и толкова. Ще ви дам пример за несправедливо омаловажаваните предателства. Ти си честен и почтен човек. Един ден те вика властта на килимчето и ето какво чуваш:
- Умен човек си и стига да искаш, можеш да имаш блестяща кариера. Защо ти трябва да се занимаваш с незначителни нарушения на законността и морала! Кого обслужва това? И т.н., и т.н.
След този разговор ти вече не си предател на колектива, комсомолската и партийна организации и световната социалистическа система, а просто си спрял да се занимаваш с досадните подробности от пейзажа. Колкото по-дълго си повтаряш тази мантра, толкова по-силно вярваш в своята невинност...
Корабът е ужасяващо малко пространство. И като площ, и като население. Затова и предателствата са някак незначителни. Изпил си тайно от всички последните запаси алкохол, не си споделил с аверите магазина с изгодна марфа, името на следващото пристанище и предстоящия митнически тараш в Бургас. Това последното направо си е престъпление против човечеството!
В рок музиката предателствата вероятно са ежедневие, но ние няма как да ги узнаем. Когато Лед Цепелин и Джордж Харисън са „откраднали“ няколко поредни ноти от никому неизвестна музика, нас ни
Юда предава Исус с целувка.
Предаде ли някой Дядо Мраз или той доброволно отстъпи мястото си на Дядо Коледа? Карикатурата е от 1980 г. и е с автор Светлозар ЗАГОРОВ (1942 - 1990 г.)
Предателят Алфред Драйфус.
Предателят Иван-Асен 1953-а.
Симпатичният предател Дин Рид.
Луиш Фиго - предателят на Каталуния.
По време на пандемия не е предателство да си го изгледате безплатно...
заливат с информация. После съдът заседава с години, накрая някой гушва едни милиони, но за нас „Стълба към небето“ и „Мой мили, Боже“ си остават безсмъртни класики!
В моята младост имаше едно съвсем различно рок предателство. Наричаше се Дин Рид и дълги години бе знаме на социзкуството в борбата му срещу Америка.
Не крия, че вземах страна в тази битка. Дин бе изправен срещу Пресли, Холи, Бери и не бе трудно за слушащия музика човек да направи избор. Ние не знаехме нищо за великите американски рокаджии, но ги слушахме постоянно и с наслада. За Дин Рид знаехме всичко, но нямаше какво да чуем от него, нито пък няколкото му песнички щяха да издържат и най-непредубеденото сравнение с титаните на американския рок. Ама бил приятел с Лев Яшин, който е чудесен футболист - какво ни дреме на нас! После той се прехвърли на Терешкова, Сикейрос, Неруда, Гевара - все свестни хора, но нямащи нищо общо с киното и музиката, които ни предлагаше Рид.
Когато той се пробва и в киното, там срещу него бяха Уейн, Грант, Лемън, Лиз Тейлър... С кого да го сравняваш.
Ние подкрепяхме Дин Рид в борбата му против Америка, но рокендролът бе нещо друго, киното - също. Нямаше как да се обясни на младия американец, че да избягаш на Изток, когато всички го правят на Запад, е непонятно. Ние можем да му простим глупостите, които говореше в Москва, но не и презрителното отношение към великата рок музика. За нас той не предаде Америка, а рокендрола!
И ако в музиката Дин няма да бъде запомнен с нищо, тъй като бе просто посредствен творец, то в политиката, на която отдаде целия си живот, аз го помня като откровен глупак - от гаврата с американския флаг, през безумното писмо до Солженицин, нападките срещу Дилън и Ленън и тоталния крах на всичките му политически пристрастия.
Той дори се пробва в Италия. Стигна му акъла там да не опитва с музика, а с кино, но как да се състезаваш с Фелини, Висконти и... Серджо Леоне! В Италия тогава снимаха и Клинт Истууд, и Чарлз Бронсън, и Джан Мария Волонте. Е, пробва се и Рид, и то в десетки филми. При това той бе по-красив от тях, а и можеше да пее. В Москва, Прага и гедерейски Берлин издаваха купища тави на Рид, италианската компартия дори му издаде плоча, а когато и това не му донесе успех, Рид замина за социалистическа Монголия. Конкуренция обаче вече му бе не Америка, а Битълс и Стоунс и той отново нямаше абсолютно никакъв шанс! На този човек бе дадена възможност в над двадесет филма да изиграе главната роля, да пише сценариите и музиката, да пее песните, да режисира! За него бяха създадени десетки биографични филми, написани книги, статии, дадени ордени, звания, медали. А какво да кажем за хилядите концерти по целия „прогресивен“ свят и ежедневното показване по телевизора! И какво? Днес никой го не помни!
Може би Рид е бил честен и почтен човек, но той трябваше да знае, че предателите не ги обича никой и никъде! Дин Рид успя да почувства омразата на своите сънародници, а когато разбра, че такива чувства към него изпитват и хората от ГДР и СССР, се самоуби...
Един изумителен филм за предателство ще ви препоръчам. Казва се „Изкупление“, от 2007-а е и гарантирам, че ще ви хареса!
Днес сме петък, а на вчерашния ден Юда извърши най-голямото предателство в човешката история. После бяха предадени Левски, Септемврийското въстание и за пореден път - световната социалистическа система.
Да се върнем към предаденият младеж от 60-те години на миналия век. Той и до днес помни „вероломното предателство“, макар някои зли езици да твърдят, че всъщност помни предателката...
На Читателите на МВ, а и на техните предатели, желая да посрещнат празниците и Новата година В ДОБРО ЗДРАВЕ!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
В моята младост имаше едно съвсем различно рок предателство. Наричаше се Дин Рид и дълги години бе знаме на социзкуството в борбата му срещу Америка.
Не крия, че вземах страна в тази битка. Дин бе изправен срещу Пресли, Холи, Бери и не бе трудно за слушащия музика човек да направи избор. Ние не знаехме нищо за великите американски рокаджии, но ги слушахме постоянно и с наслада. За Дин Рид знаехме всичко, но нямаше какво да чуем от него, нито пък няколкото му песнички щяха да издържат и най-непредубеденото сравнение с титаните на американския рок. Ама бил приятел с Лев Яшин, който е чудесен футболист - какво ни дреме на нас! После той се прехвърли на Терешкова, Сикейрос, Неруда, Гевара - все свестни хора, но нямащи нищо общо с киното и музиката, които ни предлагаше Рид.
Когато той се пробва и в киното, там срещу него бяха Уейн, Грант, Лемън, Лиз Тейлър... С кого да го сравняваш.
Ние подкрепяхме Дин Рид в борбата му против Америка, но рокендролът бе нещо друго, киното - също. Нямаше как да се обясни на младия американец, че да избягаш на Изток, когато всички го правят на Запад, е непонятно. Ние можем да му простим глупостите, които говореше в Москва, но не и презрителното отношение към великата рок музика. За нас той не предаде Америка, а рокендрола!
И ако в музиката Дин няма да бъде запомнен с нищо, тъй като бе просто посредствен творец, то в политиката, на която отдаде целия си живот, аз го помня като откровен глупак - от гаврата с американския флаг, през безумното писмо до Солженицин, нападките срещу Дилън и Ленън и тоталния крах на всичките му политически пристрастия.
Той дори се пробва в Италия. Стигна му акъла там да не опитва с музика, а с кино, но как да се състезаваш с Фелини, Висконти и... Серджо Леоне! В Италия тогава снимаха и Клинт Истууд, и Чарлз Бронсън, и Джан Мария Волонте. Е, пробва се и Рид, и то в десетки филми. При това той бе по-красив от тях, а и можеше да пее. В Москва, Прага и гедерейски Берлин издаваха купища тави на Рид, италианската компартия дори му издаде плоча, а когато и това не му донесе успех, Рид замина за социалистическа Монголия. Конкуренция обаче вече му бе не Америка, а Битълс и Стоунс и той отново нямаше абсолютно никакъв шанс! На този човек бе дадена възможност в над двадесет филма да изиграе главната роля, да пише сценариите и музиката, да пее песните, да режисира! За него бяха създадени десетки биографични филми, написани книги, статии, дадени ордени, звания, медали. А какво да кажем за хилядите концерти по целия „прогресивен“ свят и ежедневното показване по телевизора! И какво? Днес никой го не помни!
Може би Рид е бил честен и почтен човек, но той трябваше да знае, че предателите не ги обича никой и никъде! Дин Рид успя да почувства омразата на своите сънародници, а когато разбра, че такива чувства към него изпитват и хората от ГДР и СССР, се самоуби...
Един изумителен филм за предателство ще ви препоръчам. Казва се „Изкупление“, от 2007-а е и гарантирам, че ще ви хареса!
Днес сме петък, а на вчерашния ден Юда извърши най-голямото предателство в човешката история. После бяха предадени Левски, Септемврийското въстание и за пореден път - световната социалистическа система.
Да се върнем към предаденият младеж от 60-те години на миналия век. Той и до днес помни „вероломното предателство“, макар някои зли езици да твърдят, че всъщност помни предателката...
На Читателите на МВ, а и на техните предатели, желая да посрещнат празниците и Новата година В ДОБРО ЗДРАВЕ!
Сл. ПЕШКОВ - моряк