НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КОРАБИ С НЕЖНИ, ЦАРСКИ И КОМУНИСТИЧЕСКИ ИМЕНА.
ЧЕСТИТ 8 МАРТ, УВАЖАЕМИ ДАМИ!
На всеки 8 март задължително изплува темата „Жената и морето“, а като едно от нейните продължения: „Корабите с имена на жени“. След Освобождението ни от турско робство тази тема има своето интересно развитие. Най-облагодетелствена в това отношение е може би фамилията на Цар Фердинанд І. Построеният през 1891 г. във Флотския арсенал в Русе парен катер за военния ни флот (и най-вече за негови лични нужди) през септември с.г. получава името „Амалия“. Именуван е в чест на неговата (на цар, тогава все още княз, Фердинанд І) „августейша“ сестра херцогиня Амалия (1848 - 1894), омъжена за Максимилиан-Емануил, херцог на Бавария. Защо е предпочетена по-малката сестра пред по-голямата - принцеса Клотилд(а) (1846 - 1927), омъжена за Йозеф-Карл, принц на Унгария - не се знае.
Много се спекулира с името на учебния крайцер „Надежда“, в смисъл, че носи името на княгиня Надежда (1899 - 1958 г.) - най-малкото дете на цар Фердинанд І. Но военният параход „Надежда“ пристига у нас през 1898 г., а през същата тази година е родена по-голямата сестра - княгиня Евдокия (1898 - 1985 г.). Кой знае пък, при царските фамилии семейното програмиране може да е било много напреднало… Така или иначе, може би княгиня Надежда е най-пренебрегваният член на царската фамилия по отношение именуването на кораби. Вероятно цар Фердинанд І никога не забравя, че съпругата му - княгиня Мария-Луиза, си отива от този свят именно след усложненията, получени при раждането на княгиня Надежда.
По друг начин стоят нещата с княгиня Евдокия. Повечето от читателите на „Морски вестник“ се сещат за построения през 1928 г. в Германия товарно-пътнически параход „Евдокия“ на Българското търговско параходно дружество (БТПД). Защо „Евдокия“, а не „Княгиня Евдокия“? Ами защото първият кораб на БТПД, построен през 1894 (тогава е роден бъдещият цар Борис ІІІ) в Англия, е именуван „Борис“, а не „Княз Борис“, и защото доставеният през 1906 г. параход „Кирил“ не е „Княз Кирил“! Затова. Да, обаче любовта към царското семейство постепенно набира скорост и става неудържима. И ето че доставеният през 1933 г. параход (бивш френски „Феликс Фресине“) вече е именуван „Княгиня Мария-Луиза“.
От тук нататък нещата си тръгват по реда. Доставените през 1941 г. за държавното параходство „Българско речно плаване“ (БРП) три първокласни пътнически кораба са именувани „Цар Борис ІІІ“, „Царица Йоанна“ и „Княз Симеон“ (тези имена те носят за кратко, но това е друга тема…). За да няма сръдня (каква звучна българска дума!), са задоволени и останалите членове на фамилията: „Искър“ става „Княз Кирил“, „Вит“ става „Княгиня Мария Луиза“, а „Осъм“ - „Княгиня Евдокия“ (и това е за кратко, но пак е друга тема). Вярно, те са второкласни товарно-пътнически кораби, ама като няма повече други първокласни… И пак княгиня Надежда е пропусната! Има нещо гнило в тази фамилна история…
А българинът/българката май обича името „Надежда“ да стои на борда! Към 1912 г. в регистрите на Пристанище Варна има вписан малък ветроход „Надежда“ (с вместимост 17 БРТ и със собственик Евдокия Панайотова - и тук нещата стоят интересно: Евдокия - Надежда …). Но в Бургас любовта към „Надежда“ е по-голяма. Пак към 1912 г. там са регистрирани два ветрохода с това име. Тенденцията се запазва и към 1938 г., когато в Пристанище Бургас отново има регистрирани два кораба с името „Надежда“, при това (както се вижда от публикуваната таблица), построени след 1912 г. Това си е жива традиция!
Малко след 9 септември 1944 г. всички царе, царици, князе и княгини са „детронирани“ и корабите с техните имена - прекръстени, някои от тях, за трети път. Съдба! Идва времето на дамите-антифашисти. Те не са чак толкова много. Построеният през 1948 г. в Държавната корабостроителница във Варна 130-местен пътнически кораб получава името „Жечка Карамфилова“. Построеният през 1979 г. в КЗ „Г. Димитров“ - Варна 38 000-тонен кораб за насипни товари получава името
„Йорданка Николова“ (някой ще каже, че не е точно Николова, ама и това е друга тема). Три години по-късно друг 38 000-тонен кораб за насипни товари получава името на следващата дама-антифашист: „Лиляна Димитрова“. Толкова. От „Петимата от РМС“ дамите са само две…
Това е само един кратък полет над морската ни история по един кратък маршрут. И съвсем не изчерпва темата. Съвсем не е задължително да чакаме следващия 8 март, за да направим продължението. Имате думата, уважаеми читатели на „Морски вестник“!
А на вас - уважаеми дами, честит 8 март!
Атанас ПАНАЙОТОВ
ЧЕСТИТ 8 МАРТ, УВАЖАЕМИ ДАМИ!
На всеки 8 март задължително изплува темата „Жената и морето“, а като едно от нейните продължения: „Корабите с имена на жени“. След Освобождението ни от турско робство тази тема има своето интересно развитие. Най-облагодетелствена в това отношение е може би фамилията на Цар Фердинанд І. Построеният през 1891 г. във Флотския арсенал в Русе парен катер за военния ни флот (и най-вече за негови лични нужди) през септември с.г. получава името „Амалия“. Именуван е в чест на неговата (на цар, тогава все още княз, Фердинанд І) „августейша“ сестра херцогиня Амалия (1848 - 1894), омъжена за Максимилиан-Емануил, херцог на Бавария. Защо е предпочетена по-малката сестра пред по-голямата - принцеса Клотилд(а) (1846 - 1927), омъжена за Йозеф-Карл, принц на Унгария - не се знае.
Много се спекулира с името на учебния крайцер „Надежда“, в смисъл, че носи името на княгиня Надежда (1899 - 1958 г.) - най-малкото дете на цар Фердинанд І. Но военният параход „Надежда“ пристига у нас през 1898 г., а през същата тази година е родена по-голямата сестра - княгиня Евдокия (1898 - 1985 г.). Кой знае пък, при царските фамилии семейното програмиране може да е било много напреднало… Така или иначе, може би княгиня Надежда е най-пренебрегваният член на царската фамилия по отношение именуването на кораби. Вероятно цар Фердинанд І никога не забравя, че съпругата му - княгиня Мария-Луиза, си отива от този свят именно след усложненията, получени при раждането на княгиня Надежда.
По друг начин стоят нещата с княгиня Евдокия. Повечето от читателите на „Морски вестник“ се сещат за построения през 1928 г. в Германия товарно-пътнически параход „Евдокия“ на Българското търговско параходно дружество (БТПД). Защо „Евдокия“, а не „Княгиня Евдокия“? Ами защото първият кораб на БТПД, построен през 1894 (тогава е роден бъдещият цар Борис ІІІ) в Англия, е именуван „Борис“, а не „Княз Борис“, и защото доставеният през 1906 г. параход „Кирил“ не е „Княз Кирил“! Затова. Да, обаче любовта към царското семейство постепенно набира скорост и става неудържима. И ето че доставеният през 1933 г. параход (бивш френски „Феликс Фресине“) вече е именуван „Княгиня Мария-Луиза“.
От тук нататък нещата си тръгват по реда. Доставените през 1941 г. за държавното параходство „Българско речно плаване“ (БРП) три първокласни пътнически кораба са именувани „Цар Борис ІІІ“, „Царица Йоанна“ и „Княз Симеон“ (тези имена те носят за кратко, но това е друга тема…). За да няма сръдня (каква звучна българска дума!), са задоволени и останалите членове на фамилията: „Искър“ става „Княз Кирил“, „Вит“ става „Княгиня Мария Луиза“, а „Осъм“ - „Княгиня Евдокия“ (и това е за кратко, но пак е друга тема). Вярно, те са второкласни товарно-пътнически кораби, ама като няма повече други първокласни… И пак княгиня Надежда е пропусната! Има нещо гнило в тази фамилна история…
А българинът/българката май обича името „Надежда“ да стои на борда! Към 1912 г. в регистрите на Пристанище Варна има вписан малък ветроход „Надежда“ (с вместимост 17 БРТ и със собственик Евдокия Панайотова - и тук нещата стоят интересно: Евдокия - Надежда …). Но в Бургас любовта към „Надежда“ е по-голяма. Пак към 1912 г. там са регистрирани два ветрохода с това име. Тенденцията се запазва и към 1938 г., когато в Пристанище Бургас отново има регистрирани два кораба с името „Надежда“, при това (както се вижда от публикуваната таблица), построени след 1912 г. Това си е жива традиция!
Малко след 9 септември 1944 г. всички царе, царици, князе и княгини са „детронирани“ и корабите с техните имена - прекръстени, някои от тях, за трети път. Съдба! Идва времето на дамите-антифашисти. Те не са чак толкова много. Построеният през 1948 г. в Държавната корабостроителница във Варна 130-местен пътнически кораб получава името „Жечка Карамфилова“. Построеният през 1979 г. в КЗ „Г. Димитров“ - Варна 38 000-тонен кораб за насипни товари получава името
„Йорданка Николова“ (някой ще каже, че не е точно Николова, ама и това е друга тема). Три години по-късно друг 38 000-тонен кораб за насипни товари получава името на следващата дама-антифашист: „Лиляна Димитрова“. Толкова. От „Петимата от РМС“ дамите са само две…
Това е само един кратък полет над морската ни история по един кратък маршрут. И съвсем не изчерпва темата. Съвсем не е задължително да чакаме следващия 8 март, за да направим продължението. Имате думата, уважаеми читатели на „Морски вестник“!
А на вас - уважаеми дами, честит 8 март!
Атанас ПАНАЙОТОВ
Парният катер „Амалия“.
Товарно-пътническият кораб „Евдокия“ (след 1946 г. - „Първи май“), нарисуван от Димчо ПИШМАНОВ (1953 - 2020 г.).
Параходът „Княгиня Мария Луиза“, нарисуван от Димчо ПИШМАНОВ.
Първокласният пътнически кораб „Царица Йоанна“ на първо пробно плаване от Будапеща до Вишеград и обратно, 13 юли 1941 г. Снимката е от личния архив на първия капитан на кораба - варненецът к.д.п. Александър Енчев. Благодарим на г-н Димитър Енчев, син на капитана, за предоставената снимка!
Към 1 февруари 1938 г. от регистрираните общо 10 плавателни съда в „Книгата за големите кораби“ на Пристанище Бургас, два носят името „Надежда“.
Построеният през 1979 г. в КЗ „Г. Димитров“ - Варна 38 000-тонен кораб за насипни товари получава името „Йорданка Николова“.
Дунавската „Княгиня Мария Луиза“ в „зимна ваканция“. Архив на к.д.п. Петър Софийски (светла му памет!).
През 1982 г. друг 38 000-тонен кораб за насипни товари получава името на следващата дама-антифашист:
„Лиляна Димитрова“.
„Лиляна Димитрова“.