НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ХИЛЯДА И ЕДНА КНИГИ
Това приключение започна преди повече от десет години, когато се оказа, че единият помощник-капитан от кораба, на който плавах, притежава книгата „1001 BOOKS YOU MUST READ BEFORE YOU DIE“, а аз се загледах в нея. След като обясних на притежателя, че неотдавна съм шарил двайсе паунда за „501 MUST-SEE MOVES“ (тук смъртта отсъстваше), момчето ми даде книгата да я поразгледам (толкова ми бяха лингвистичните възможности) в моята кабина. „Разглеждането“ ми донесе само разочарования, защото при филмите си бях изтеглил доста заглавия, за да ги гледам, но малка част от препоръчаните книги бях срещал по българските книжарници, за да си ги купя и прочета.
Искрено се изкефих на две български заглавия в сакралния списък: Иван Вазов с „Под игото“ и Виктор Пасков с „Балада за Георг Хених“. Многократно препрочитах онези позиции в списъка, където бе написано Under the Yoke - Ivan Vazov и The Ballad for Georg Henig - Viktor Paskov. Имах това право, защото също по много пъти бях препрочитал и двете книги, а „Под Игото“ в задължителен комплект с „Чичовци“, ми е настолно четиво. После излязоха още две допълнителни и разширени английски издания на „Хиляда и една книги“, но нови български заглавия не се появиха. Затова се заех да изчисля колко книги за моряци има в списъка. Малко се оказаха!
Признавам, че за някои от заглавията не бях и чул, а други, за мой срам, дори не успях да си преведа. След години, вече за мой късмет, книгата, бе преведена и издадена в Русия, а аз не трябваше да шаря и копейка, защото я имаше в Интернет - достъпна за „скачать бесплатно“ в е-формат. Дотук добре, но когато случайно кликнах върху едно от 1039-те заглавия (с допълненията), се оказа, че всяка от книгите е на разположение на читателя в електронен вариант, в превод на руски!
Ошашавих се! Хиляди велики книги ми се предлагат за „скачать бесплатно“? Това е невъзможно! Та в списъка има книги с антируски идеи, порнография, насилие, политическа некоректност. Няма начин да се предлагат „бесплатно“ и те! Даваха ги!
Бях изумен - нима занапред вече нямаше да преглъщам жадно пред лъскавите витрини по книжарниците на Запад и ще мога да прочета отдавна мечтани и забранени заглавия? Започнах с Дженифър Игън и лакомо продължих със Самюел Бътлър, Джулиан Барнс, Ди Би Си Пиер, Али Смит, а после я подкарах „през просото“ и четох наслуки. „Отразих“ и Маркиз дьо Сад, и Габриеле д`Анунцио, а като стигнах до Елиас Канети, злорадо си помислих, че в анотацията към превода руснаците няма да си признаят, че класикът е роден в България. Признали го бяха! Реших, че барем са ни омаловажили в руските предговори към преводите на двете български книги? Нищо подобно! Огромна и възторжена рецензия бяха написали за „Под игото“, а при Пасков цитираха положителните отзивите за книгата у нас.
Патриотичните ми напъни не спряха дотук. Заех се да направя комшийска класация по числено участие в престижния списък. Що ми трябваше! Гърците участваха с пет заглавия, турците - с четири, а юготата - с цели шест! Само румънците имаха единствена бройка, но и да ни бяха изравнили, веднага щях да си добавя половинка за Канети, и пак щяхме да ги бием! Трябва да призная, че прочетените от мен книги от списъка „преди смъртта“ хич не бяха малко - няколко стотици, но ми беше обидно да ме обвиняват, че не съм прочел книги, които никога не са били издавани на майчиния ми език. Та нали ако не беше дошла демокрацията, така и щях да си умра с огромен списък от непрочетена „задължителна“ литература! А дали щяха да ми се признаят няколкото десетки книги, които само бях „прочел“ на филмовия екран. Бях чел всички руски автори от списъка, а те не бяха малко, с избора на други можех да се гордея: „Кафка на плажа“ на Мураками, „Страх и трепет“ на Нотомб, „Любовникът“ на Дюрас, „Парфюмът“ на Зюскинд, „Шпионинът, който дойде от студа“ на Льо Каре, „Вещите“ на Перек, „Опасни връзки“ на Лакло, „Пощальонът“ на Кейн, „Тропиците“ на Х. Милър, „Портокалът“ на Бърджис. Едно от изброените заглавия бях прочел, с голям зор, на английски, три - на сръбски, а останалите - в превод на руски, поради моята тогавашна липса на вяра, че книгите някога ще бъдат издадени на български.
Щастливо унесен си представих как щяха да изглеждат всички тези мечтани заглавия в книжен вариант. Библиотека на мечтите! Вече бях унищожил две библиотеки: моята и тази на баща ми, но докато татковата раздадох на книголюби в Михайловград, с моята просто напълних две кофи за боклук във Варна. Много средства и място, са необходими днес, за да можеш да гледаш, докосваш и миришеш любимите си книги! Вече съм се примирил, но едва не умрях, докато се разделях с двете библиотеки. От друга страна, в момента „притежавам“ стотици хиляди заглавия, без почти никакви проблеми със съхраняването и финансовите разходи. Нещо повече - гледам с подозрение на авторите, които не качват книгите си за „скачать бесплатно“.
Ще си позволя с усмивка да отбележа, че ако в Списъка е включена книгата „Улис“ на Джойс, която никой неирландец не би успял да изчете, то да бяха включили и „Петербург“ на Андрей Бели - почти невъзможна за превод огромна книга, която съм чел в оригинал и от инат! Голям фен на руската декадентска литература бе моят приятел и съвипускник - морякът Любо Майничката, когото неотдавна погребахме. В негова памет ще цитирам в оригинал любимото му стихотворение, което той ни повтаряше в нелош превод на български. Автор - Велимир Хлебников, също невключен в списъка:
О, рассмейтесь, смехачи!
О, засмейтесь, смехачи!
Что смеются смехами, что смеянствуют смеяльно,
О, засмейтесь усмеяльно!
О, рассмешищ надсмеяльных - смех усмейных смехачей!
О, иссмейся рассмеяльно, смех надсмейных смеячей!
Смейево, смейево,
Усмей, осмей, смешики, смешики,
Смеюнчики, смеюнчики.
О, рассмейтесь, смехачи!
О, засмейтесь, смехачи!
Не зная кой превод бе ползвал Любо, но в неговия рецитален вариант Хлебников звучеше така:
Смях смеялен, смях смешинков
Смейте се смешни смешници...
Книги от „оня“ списък съм виждал в ръцете на много от моряците, с които плавах. Имаше ги и в някои корабни библиотеки, а аз си направих труда да изчисля колко от „великите“ заглавия съм срещал по корабите. Спомних си 82 книжни тела, които съм мяркал по кабини, салети, мостици и ЦеПеУта, а после съм ги открил в „1001 книги“. Поне още толкова не съм успял да видя, а и книгите от списъка не са баш по моряшкия вкус. Пък кой знае: Любо Майничката четеше Хлебников, Витан - моторист на „Вола“: Платон, а останалите моряци четяха всичко, защото на кораба книгите, ичкията и цигарите винаги са кът!
Важно е да четем книги: зер, ВЪЗПИТАНИЕТО НА ЧОВЕК ЗАПОЧВА СТО ГОДИНИ ПРЕДИ РАЖДАНЕТО МУ И ЧЕТЕЙКИ ДНЕС, НИЕ ФОРМИРАМЕ КУЛТУРАТА НА НАШИТЕ ПОКОЛЕНИЯ ЗА ВЕКОВЕ НАПРЕД!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Това приключение започна преди повече от десет години, когато се оказа, че единият помощник-капитан от кораба, на който плавах, притежава книгата „1001 BOOKS YOU MUST READ BEFORE YOU DIE“, а аз се загледах в нея. След като обясних на притежателя, че неотдавна съм шарил двайсе паунда за „501 MUST-SEE MOVES“ (тук смъртта отсъстваше), момчето ми даде книгата да я поразгледам (толкова ми бяха лингвистичните възможности) в моята кабина. „Разглеждането“ ми донесе само разочарования, защото при филмите си бях изтеглил доста заглавия, за да ги гледам, но малка част от препоръчаните книги бях срещал по българските книжарници, за да си ги купя и прочета.
Искрено се изкефих на две български заглавия в сакралния списък: Иван Вазов с „Под игото“ и Виктор Пасков с „Балада за Георг Хених“. Многократно препрочитах онези позиции в списъка, където бе написано Under the Yoke - Ivan Vazov и The Ballad for Georg Henig - Viktor Paskov. Имах това право, защото също по много пъти бях препрочитал и двете книги, а „Под Игото“ в задължителен комплект с „Чичовци“, ми е настолно четиво. После излязоха още две допълнителни и разширени английски издания на „Хиляда и една книги“, но нови български заглавия не се появиха. Затова се заех да изчисля колко книги за моряци има в списъка. Малко се оказаха!
Признавам, че за някои от заглавията не бях и чул, а други, за мой срам, дори не успях да си преведа. След години, вече за мой късмет, книгата, бе преведена и издадена в Русия, а аз не трябваше да шаря и копейка, защото я имаше в Интернет - достъпна за „скачать бесплатно“ в е-формат. Дотук добре, но когато случайно кликнах върху едно от 1039-те заглавия (с допълненията), се оказа, че всяка от книгите е на разположение на читателя в електронен вариант, в превод на руски!
Ошашавих се! Хиляди велики книги ми се предлагат за „скачать бесплатно“? Това е невъзможно! Та в списъка има книги с антируски идеи, порнография, насилие, политическа некоректност. Няма начин да се предлагат „бесплатно“ и те! Даваха ги!
Бях изумен - нима занапред вече нямаше да преглъщам жадно пред лъскавите витрини по книжарниците на Запад и ще мога да прочета отдавна мечтани и забранени заглавия? Започнах с Дженифър Игън и лакомо продължих със Самюел Бътлър, Джулиан Барнс, Ди Би Си Пиер, Али Смит, а после я подкарах „през просото“ и четох наслуки. „Отразих“ и Маркиз дьо Сад, и Габриеле д`Анунцио, а като стигнах до Елиас Канети, злорадо си помислих, че в анотацията към превода руснаците няма да си признаят, че класикът е роден в България. Признали го бяха! Реших, че барем са ни омаловажили в руските предговори към преводите на двете български книги? Нищо подобно! Огромна и възторжена рецензия бяха написали за „Под игото“, а при Пасков цитираха положителните отзивите за книгата у нас.
Патриотичните ми напъни не спряха дотук. Заех се да направя комшийска класация по числено участие в престижния списък. Що ми трябваше! Гърците участваха с пет заглавия, турците - с четири, а юготата - с цели шест! Само румънците имаха единствена бройка, но и да ни бяха изравнили, веднага щях да си добавя половинка за Канети, и пак щяхме да ги бием! Трябва да призная, че прочетените от мен книги от списъка „преди смъртта“ хич не бяха малко - няколко стотици, но ми беше обидно да ме обвиняват, че не съм прочел книги, които никога не са били издавани на майчиния ми език. Та нали ако не беше дошла демокрацията, така и щях да си умра с огромен списък от непрочетена „задължителна“ литература! А дали щяха да ми се признаят няколкото десетки книги, които само бях „прочел“ на филмовия екран. Бях чел всички руски автори от списъка, а те не бяха малко, с избора на други можех да се гордея: „Кафка на плажа“ на Мураками, „Страх и трепет“ на Нотомб, „Любовникът“ на Дюрас, „Парфюмът“ на Зюскинд, „Шпионинът, който дойде от студа“ на Льо Каре, „Вещите“ на Перек, „Опасни връзки“ на Лакло, „Пощальонът“ на Кейн, „Тропиците“ на Х. Милър, „Портокалът“ на Бърджис. Едно от изброените заглавия бях прочел, с голям зор, на английски, три - на сръбски, а останалите - в превод на руски, поради моята тогавашна липса на вяра, че книгите някога ще бъдат издадени на български.
Щастливо унесен си представих как щяха да изглеждат всички тези мечтани заглавия в книжен вариант. Библиотека на мечтите! Вече бях унищожил две библиотеки: моята и тази на баща ми, но докато татковата раздадох на книголюби в Михайловград, с моята просто напълних две кофи за боклук във Варна. Много средства и място, са необходими днес, за да можеш да гледаш, докосваш и миришеш любимите си книги! Вече съм се примирил, но едва не умрях, докато се разделях с двете библиотеки. От друга страна, в момента „притежавам“ стотици хиляди заглавия, без почти никакви проблеми със съхраняването и финансовите разходи. Нещо повече - гледам с подозрение на авторите, които не качват книгите си за „скачать бесплатно“.
Ще си позволя с усмивка да отбележа, че ако в Списъка е включена книгата „Улис“ на Джойс, която никой неирландец не би успял да изчете, то да бяха включили и „Петербург“ на Андрей Бели - почти невъзможна за превод огромна книга, която съм чел в оригинал и от инат! Голям фен на руската декадентска литература бе моят приятел и съвипускник - морякът Любо Майничката, когото неотдавна погребахме. В негова памет ще цитирам в оригинал любимото му стихотворение, което той ни повтаряше в нелош превод на български. Автор - Велимир Хлебников, също невключен в списъка:
О, рассмейтесь, смехачи!
О, засмейтесь, смехачи!
Что смеются смехами, что смеянствуют смеяльно,
О, засмейтесь усмеяльно!
О, рассмешищ надсмеяльных - смех усмейных смехачей!
О, иссмейся рассмеяльно, смех надсмейных смеячей!
Смейево, смейево,
Усмей, осмей, смешики, смешики,
Смеюнчики, смеюнчики.
О, рассмейтесь, смехачи!
О, засмейтесь, смехачи!
Не зная кой превод бе ползвал Любо, но в неговия рецитален вариант Хлебников звучеше така:
Смях смеялен, смях смешинков
Смейте се смешни смешници...
Книги от „оня“ списък съм виждал в ръцете на много от моряците, с които плавах. Имаше ги и в някои корабни библиотеки, а аз си направих труда да изчисля колко от „великите“ заглавия съм срещал по корабите. Спомних си 82 книжни тела, които съм мяркал по кабини, салети, мостици и ЦеПеУта, а после съм ги открил в „1001 книги“. Поне още толкова не съм успял да видя, а и книгите от списъка не са баш по моряшкия вкус. Пък кой знае: Любо Майничката четеше Хлебников, Витан - моторист на „Вола“: Платон, а останалите моряци четяха всичко, защото на кораба книгите, ичкията и цигарите винаги са кът!
Важно е да четем книги: зер, ВЪЗПИТАНИЕТО НА ЧОВЕК ЗАПОЧВА СТО ГОДИНИ ПРЕДИ РАЖДАНЕТО МУ И ЧЕТЕЙКИ ДНЕС, НИЕ ФОРМИРАМЕ КУЛТУРАТА НА НАШИТЕ ПОКОЛЕНИЯ ЗА ВЕКОВЕ НАПРЕД!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Оригинално скулптурно решение, поставено на една от къщите край площад „Елиас Канети“ в Русе: разтворена книга, на последната страница на която е изписана мисълта на нобеловия лауреат: „Всичко, което преживях, вече се бе случило някога в Русчук“… Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
Паметникът на Елиас Канети на площада „Елиас Канети“ в Русе. Надписът е: „Елиас Канети, нобелов лауреат, роден в Русе“. Напълно достатъчно. Канети никога не е забравял Русе, Русе никога няма да забрави Канети! Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
Родченко, 1924! 1887-а Славейков: „Пенчо бре, чети!“…
Това си е нарисувал Къки на стената на дома си в Монтана.
1955 г. Мерилин Монро дочита последната страница от „Улис“. Предполагам, че баща й е бил ирландец.
Моята книга.
Новото издание!
2009 г. Къки чете първите страници на току що донесените от мен книги.