НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БЪЛГАРСКИ БЕЛОМОРСКИ КОРАБИ (1942-1944 Г.) С ИМЕНА, СВЪРЗАНИ С ОСВОБОЖДЕНИЕТО НИ ОТ
ТУРСКО РОБСТВО
Честит национален празник, уважаеми читатели на „Морски вестник“!
По време на Втората световна война България получава отнетия й от Ньойския договор (1919 г.) излаз на Бяло (Егейско море). За изключително кратко време морското стопанство в региона е коренно преобразено с развитието на корабостроенето, кораборемонта, риболова и научно-изследователските проекти в тази област. Освен големите средства за инвестиции в регионалната инфраструктура, българите в региона работят със самочувствието на истински стопани и истински моряци. Тези постижения на българското морско стопанство не бива да бъдат забравяни. Сега ще се опитаме да се докоснем до една част от тази тема: българските беломорски кораби (1942-1944 г.) с имена, свързани с Освобождението ни от турско робство и с национално-освободителната ни борба.
Един на пръв поглед невзрачен документ като Дневникът за входящи поръчки на Държавната корабостроителница в Кавала ни дава много интересна информация по тази тема (Държавен архив - Варна, фонд 8к). Още един документ - подобно дело, с кореспонденцията, осъществена от Държавната корабостроителница във Варна, допълва тази информация (Държавен архив - Варна, фонд 11к).
Името на Апостола на свободата носят два плавателни съда, регистрирани в Пристанищно управление - Кавала: моторен кораб и гребната лодка на пристанището. Пак в Кавала е регистриран моторният кораб „Хаджи Димитър“. В Държавната корабостроителница - Кавала е ремонтиран и моторният кораб „Райна“, напомнящ за името на Райна Княгиня. Корабът е собственост (или е взет под наем) на „Храноизнос“ - Дирекцията за закупуване и износ на зърнени храни. След парният катер „Райна“ на Дунавската флотилия, това е вторият известен с това име плавателен съд.
Във фонда на Военноморския музей се съхранява интересна снимка на Пристанище Дедеагач, където се виждат два кораба с емблематични имена: „Козлодуй“ и „Свобода“. Едва ли е необходимо да обясняваме на читателите на „Морски вестник“ произхода им. А през есента на 1942 г. в Държавната корабостроителница - Кавала, е извършен основен ремонт на кораба от Беломорското крайбрежно плаване „Македония“ (бивш „Тодор“), чието име напомня на всеки българин за съдбата на тази част от Родината, която остава под турско робство след 3 март 1878 г.
Посочените архивни източници ни дават още много информация и храна за размисъл, в това число и с имената на други плавателни съдове, които директно кореспондират и с други периоди от националната ни история.
Атанас ПАНАЙОТОВ
ТУРСКО РОБСТВО
Честит национален празник, уважаеми читатели на „Морски вестник“!
По време на Втората световна война България получава отнетия й от Ньойския договор (1919 г.) излаз на Бяло (Егейско море). За изключително кратко време морското стопанство в региона е коренно преобразено с развитието на корабостроенето, кораборемонта, риболова и научно-изследователските проекти в тази област. Освен големите средства за инвестиции в регионалната инфраструктура, българите в региона работят със самочувствието на истински стопани и истински моряци. Тези постижения на българското морско стопанство не бива да бъдат забравяни. Сега ще се опитаме да се докоснем до една част от тази тема: българските беломорски кораби (1942-1944 г.) с имена, свързани с Освобождението ни от турско робство и с национално-освободителната ни борба.
Един на пръв поглед невзрачен документ като Дневникът за входящи поръчки на Държавната корабостроителница в Кавала ни дава много интересна информация по тази тема (Държавен архив - Варна, фонд 8к). Още един документ - подобно дело, с кореспонденцията, осъществена от Държавната корабостроителница във Варна, допълва тази информация (Държавен архив - Варна, фонд 11к).
Името на Апостола на свободата носят два плавателни съда, регистрирани в Пристанищно управление - Кавала: моторен кораб и гребната лодка на пристанището. Пак в Кавала е регистриран моторният кораб „Хаджи Димитър“. В Държавната корабостроителница - Кавала е ремонтиран и моторният кораб „Райна“, напомнящ за името на Райна Княгиня. Корабът е собственост (или е взет под наем) на „Храноизнос“ - Дирекцията за закупуване и износ на зърнени храни. След парният катер „Райна“ на Дунавската флотилия, това е вторият известен с това име плавателен съд.
Във фонда на Военноморския музей се съхранява интересна снимка на Пристанище Дедеагач, където се виждат два кораба с емблематични имена: „Козлодуй“ и „Свобода“. Едва ли е необходимо да обясняваме на читателите на „Морски вестник“ произхода им. А през есента на 1942 г. в Държавната корабостроителница - Кавала, е извършен основен ремонт на кораба от Беломорското крайбрежно плаване „Македония“ (бивш „Тодор“), чието име напомня на всеки българин за съдбата на тази част от Родината, която остава под турско робство след 3 март 1878 г.
Посочените архивни източници ни дават още много информация и храна за размисъл, в това число и с имената на други плавателни съдове, които директно кореспондират и с други периоди от националната ни история.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Моторните кораби „Козлодуй“ и „Свобода“ в Пристанище Дедеагач.
Поръчката за ремонт на моторния кораб „Козлодуй“ в Държавната корабостроителница – Кавала, 24 октомври 1942 г.
Началникът на Пристанище Кавала – капитан Атанас Митев, показва много добри познания по корабни двигатели с вътрешно горене. Нищо чудно – той е възпитаник на Морското училище във Варна.
Документ от кореспонденцията за ремонта на моторния кораб „Левски“, на който е изписано първоначалното наименование на Държавната корабостроителница – Кавала: „Корабна и машинна работилница – Кавала“.
Най-лесен е бил ремонтът на гребната лодка „Левски“ – само 4 нови гребла.
Моторният кораб „Хаджи Димитър“ е част от Портовия флот на Кавала.
Допълнението с молив: „Храноизнос“, най-вероятно означава, че „Райна“ е частен кораб, нает от Дирекцията за закупуване и износ на зърнени храни.
Описанието на поръчката показва, че ремонтът на „Македония“ е бил сериозен.
От отделението „Корабоплаване“ към Дирекцията на водните съобщения – София, ходатайстват за по-бърза помощ от Държавната корабостроителница – Варна, защото корабът „Македония“: „трябва час по-скоро да се пусне в определения му рейс“.
