НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И СТАТИСТИКАТА
В Америка (САЩ и Канада) прогнозата за времето винаги е в проценти. Вероятност за дъжд през днешния следобед - 70 процента - всичко е ясно - взимаш чадър при излизане от дома. За добрия бриджор, та дори и белотаджия, също вероятностите се изчисляват (на ум) в проценти. Ако играя пика - 20 процента вероятност за успех, ако играя спатия - 35. Играя трефа! Любим термин за политиците в последно време е алгоритъм. Това е нещо като онова, което ние изчисляваме наум, когато решаваме с каква карта да атакуваме мора. Математиката нито ми е любима, нито силна наука, но за създаването на алгоритъм тя не винаги е решаваща.
На стария „Вола“, веднага след завръщане от дълъг рейс, цяла сутрин безрезултатно ни тарашиха митничарите на рейда пред Варна. Свободната част от екипажа и всички проверяващи митнически служители се добрахме до брега чак в късния следобед с рейдовата лодка. Минахме набързо проверката в митницата и излязохме на гаровия площад. Митко Червения - палубен боцман и мой приятел, ме помоли да му помогна с багажа до стоянката за таксита.
- С какво толкова си се натоварил? - попитах, докато мъкнех тежките чанти.
- Сложих вътре всичката марфа...
- Ти луд ли си, цялата митница с баш началниците бяха с нас в лодката!
- Именно - спокойно рече Червения. - Вероятността да ми ровят в багажа при тази обстановка бе минимална и реших, че сега е момента да си изкарам марфата.
За разлика от палубния боцман, бях чел Норберт Винер и неговата книга „Аз бях вундеркинд“ като възхвала на изкуството да се управлява дори живота чрез математически изчисления, в Морското и висша математика бях изучавал, но това не ме подсети да си изкарам безопасно недекларираната стока.
Племенничката ми Снежа (65 г.), която живее в Монтана, всеки път като ходи на пазара, пита бабите по сергиите:
- Ейцата пресни ли са?
В нашия град процента на хората, които употребяват звука „я“ клони към нула, но благодарение на дългогодишните положителни отговори на продавачките на яйца, Снежка статистически спокойно може да констатира, че на пазара в този град яйцата са сто процента пресни. Степента на употребата на буквата и звука „я“ в „Морски вестник“ пък, с достатъчна точност можем да приравним на сто процента...
През 2008 г. в порт Гуякил, Еквадор приех длъжността главен механик на м/к „Верила“ от един много добросъвестен колега, бивш военен. Той бе водил точна статистика по дни, часове и минути (!), за разхода и наличността на горива и масла, и когато ми предложи да ми предаде ГеСееМа след актуални замери в грамове, с температурните поправки за относително тегло и точни времеви координати, категорично отказах. Бях летял повече от две денонощия и сега с готовност бих прежалил някой липсващ тон, само и само, по-скоро да се опъна в леглото, а недостигащите евентуално количества, можех спокойно „да избия“ през дългия океански преход. Няколко дни по-късно щателно замерих наличния ГСМ и с учудване установих, че количествата горива и масла надвишават декларираните при сдаването такива. Някои хора просто обичат статистиката!
През последната година многобройните футболни фенове по цял свят сме принудени да гледаме по телевизията състезанията по снукър, защото този спорт не бе ощетен особено от пандемията. Научих доста за снукъра, опознах великите играчи и правилата на играта, а неотдавна прочетох следния текст в наш вестник: „Джон Хигинс е най-силно представилият се снукър играч в модерната епоха на джентълменския спорт. Това установи сложно математическо изследване, анализирало всички мачове в британската игра от 1968 до края на 2020 г. Проучването, проведено от ирландския докторант Джоузеф Ди О`Брайън в катедра „Математика и статистика“ на университета в Лимърик и публикувано в британското научно издание „Журнал на сложните мрежи“, обхваща близо 48 000 резултата през последния над половин век. Създаденият алогритъм оценява стойността на постигнатите успехи според нивото на опонента и също така взима предвид баланса в директните мачове между водещите играчи.“ Вестникът публикува и формулата, по която Хигинс е класиран първи.
Като гледам формулата на алгоритъма (как ли ще я „изпише“ Наско), та се чудя родните математици и политици по какви формули определят колко, кога и как ще ни хакне Ковида. От друга страна, болестта ни интересува много повече от снукъра и след хилядите прогнози, българските анализатори трябваше да се похвалят с подобна формула, а то всеки може да си приказва на ангрО.
Интересно отношение към статистиката имаше приятелят ми Къки докато учеше във Варненския медицински институт. За бъдещите доктори изпитът по статистика бе сериозно изпитание и това обяснява днешното им прехласване по „алгоритъм“-а. А ето как Къки чисто статистически коментираше студентското твърдение, че преподавателят Иванов не пишел двойки на този изпит: „Не късал на изпит професор Иванов, но ако скъса дори само мен, то ТОЙ КЪСА СТО ПРОЦЕНТА“...
В официозен вестник от 26.02.2021 г. прочетох прелюбопитна статия за „състоянието на строителството и услугите през февруари“. Цитирам: „Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ се увеличава с 3,6 пункта, което се дължи на подобрените очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието през следващите шест месеца“... Тъкмо щях да спра четенето на сложните за моя ум думи, когато вестникът ме информира, че „съобщението е от НСИ“, което вероятно означава „Национален статистически институт“, нещо като „Норберт бок иСИн“...
Днес хвалебствената статистика, разчитайки на скромните ни математически знания, непрекъснато ни залива с нечувани и невиждани успехи на властта. Това ми напомня за онази жена, която съвсем справедливо се хвали, че статистически е направила съпруга си милионер, но забравя да ни каже, че преди това той е бил милиардер... Предполагам, че родните политици не са се явявали на изпит по статистика и затова веднага след последните избори, за разлика от докторите, не ползваха сложни формули за предсказване на бъдещи и минали събития, а се ограничиха с математическото действие събиране. Те събираха единствено естествени цели числа, но явно и това ги затрудняваше, та на телевизионния екран непрекъснато ползваха проста елка, за да съберат броя на депутатите си и ние трябваше да чакаме минути за резултата, който всяко дете наум щеше да ни даде за секунди.
Сега се сещам и за салама „Канарче“, в който месото от кон и канарче е в съотношение едно към едно: един кон и едно канарче...
Помниш ли Брадата, Читателю? Професор Брадистилов по наше време бе популярен софийски математик, талантлив учен и герой на много вицове. Точно при Брадата на изпит в Софийския университет се е явявал морякът Цветан Папазов, наричан от морските Папаза и герой на не по-малко весели истории. По време на въпросния изпит професорът забелязал, че един от изпитваните не решава сложното математическо уравнение, а блее през прозореца. Брадата учтиво попитал младия човек защо не решава задачата, а морският спокойно отговорил, че вече я е решил и показал листа си с изписана една единствена формула на него. Докато ученият мъж се дивял на гениално краткото решение, Папаза му казал, че има и втори вариант, още по-къс от първия.
- Защо не си го написал на листа?
Тогава нашият човек извадил смачкан пакет цигари „Родопи“, на чийто гръб било изписано другото решение. Брадистилов вдигнал ръце и си тръгнал, когато чул зад гърба си:
- Имам още два - три варианта на решението, но нямаше място на гърба на кутията…
Зная, че в бъдеще статистически това ще е все по-малко вероятно, но аз съм от живите хора, на които цели две години е преподавал капитан І ранг Папазов. На едно тържествено отбелязване годишнина от смъртта на този велик мъж, много от присъстващите хора споделиха, че Папаза стопроцентово и панически е избягвал тържествата в негова чест. Като в истинска теория на относителността ще споделя, че преди години, когато Клубът на Корабните Механици организира среща с любими преподаватели, капитан Папазов с радост се съгласи да присъства. При това той пропътува разстоянието от село Нова Шипка до кораб „Димитър Благоев“, като остави на село в недоумение и дълбок размисъл магарето си Нютон...
За статистиката добре го е казал морякът-механик Вальо Димитров: Най-после настигнахме Швейцария! Тя е на 132-ро място в света по площ, България - по доходи!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
В Америка (САЩ и Канада) прогнозата за времето винаги е в проценти. Вероятност за дъжд през днешния следобед - 70 процента - всичко е ясно - взимаш чадър при излизане от дома. За добрия бриджор, та дори и белотаджия, също вероятностите се изчисляват (на ум) в проценти. Ако играя пика - 20 процента вероятност за успех, ако играя спатия - 35. Играя трефа! Любим термин за политиците в последно време е алгоритъм. Това е нещо като онова, което ние изчисляваме наум, когато решаваме с каква карта да атакуваме мора. Математиката нито ми е любима, нито силна наука, но за създаването на алгоритъм тя не винаги е решаваща.
На стария „Вола“, веднага след завръщане от дълъг рейс, цяла сутрин безрезултатно ни тарашиха митничарите на рейда пред Варна. Свободната част от екипажа и всички проверяващи митнически служители се добрахме до брега чак в късния следобед с рейдовата лодка. Минахме набързо проверката в митницата и излязохме на гаровия площад. Митко Червения - палубен боцман и мой приятел, ме помоли да му помогна с багажа до стоянката за таксита.
- С какво толкова си се натоварил? - попитах, докато мъкнех тежките чанти.
- Сложих вътре всичката марфа...
- Ти луд ли си, цялата митница с баш началниците бяха с нас в лодката!
- Именно - спокойно рече Червения. - Вероятността да ми ровят в багажа при тази обстановка бе минимална и реших, че сега е момента да си изкарам марфата.
За разлика от палубния боцман, бях чел Норберт Винер и неговата книга „Аз бях вундеркинд“ като възхвала на изкуството да се управлява дори живота чрез математически изчисления, в Морското и висша математика бях изучавал, но това не ме подсети да си изкарам безопасно недекларираната стока.
Племенничката ми Снежа (65 г.), която живее в Монтана, всеки път като ходи на пазара, пита бабите по сергиите:
- Ейцата пресни ли са?
В нашия град процента на хората, които употребяват звука „я“ клони към нула, но благодарение на дългогодишните положителни отговори на продавачките на яйца, Снежка статистически спокойно може да констатира, че на пазара в този град яйцата са сто процента пресни. Степента на употребата на буквата и звука „я“ в „Морски вестник“ пък, с достатъчна точност можем да приравним на сто процента...
През 2008 г. в порт Гуякил, Еквадор приех длъжността главен механик на м/к „Верила“ от един много добросъвестен колега, бивш военен. Той бе водил точна статистика по дни, часове и минути (!), за разхода и наличността на горива и масла, и когато ми предложи да ми предаде ГеСееМа след актуални замери в грамове, с температурните поправки за относително тегло и точни времеви координати, категорично отказах. Бях летял повече от две денонощия и сега с готовност бих прежалил някой липсващ тон, само и само, по-скоро да се опъна в леглото, а недостигащите евентуално количества, можех спокойно „да избия“ през дългия океански преход. Няколко дни по-късно щателно замерих наличния ГСМ и с учудване установих, че количествата горива и масла надвишават декларираните при сдаването такива. Някои хора просто обичат статистиката!
През последната година многобройните футболни фенове по цял свят сме принудени да гледаме по телевизията състезанията по снукър, защото този спорт не бе ощетен особено от пандемията. Научих доста за снукъра, опознах великите играчи и правилата на играта, а неотдавна прочетох следния текст в наш вестник: „Джон Хигинс е най-силно представилият се снукър играч в модерната епоха на джентълменския спорт. Това установи сложно математическо изследване, анализирало всички мачове в британската игра от 1968 до края на 2020 г. Проучването, проведено от ирландския докторант Джоузеф Ди О`Брайън в катедра „Математика и статистика“ на университета в Лимърик и публикувано в британското научно издание „Журнал на сложните мрежи“, обхваща близо 48 000 резултата през последния над половин век. Създаденият алогритъм оценява стойността на постигнатите успехи според нивото на опонента и също така взима предвид баланса в директните мачове между водещите играчи.“ Вестникът публикува и формулата, по която Хигинс е класиран първи.
Като гледам формулата на алгоритъма (как ли ще я „изпише“ Наско), та се чудя родните математици и политици по какви формули определят колко, кога и как ще ни хакне Ковида. От друга страна, болестта ни интересува много повече от снукъра и след хилядите прогнози, българските анализатори трябваше да се похвалят с подобна формула, а то всеки може да си приказва на ангрО.
Интересно отношение към статистиката имаше приятелят ми Къки докато учеше във Варненския медицински институт. За бъдещите доктори изпитът по статистика бе сериозно изпитание и това обяснява днешното им прехласване по „алгоритъм“-а. А ето как Къки чисто статистически коментираше студентското твърдение, че преподавателят Иванов не пишел двойки на този изпит: „Не късал на изпит професор Иванов, но ако скъса дори само мен, то ТОЙ КЪСА СТО ПРОЦЕНТА“...
В официозен вестник от 26.02.2021 г. прочетох прелюбопитна статия за „състоянието на строителството и услугите през февруари“. Цитирам: „Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ се увеличава с 3,6 пункта, което се дължи на подобрените очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието през следващите шест месеца“... Тъкмо щях да спра четенето на сложните за моя ум думи, когато вестникът ме информира, че „съобщението е от НСИ“, което вероятно означава „Национален статистически институт“, нещо като „Норберт бок иСИн“...
Днес хвалебствената статистика, разчитайки на скромните ни математически знания, непрекъснато ни залива с нечувани и невиждани успехи на властта. Това ми напомня за онази жена, която съвсем справедливо се хвали, че статистически е направила съпруга си милионер, но забравя да ни каже, че преди това той е бил милиардер... Предполагам, че родните политици не са се явявали на изпит по статистика и затова веднага след последните избори, за разлика от докторите, не ползваха сложни формули за предсказване на бъдещи и минали събития, а се ограничиха с математическото действие събиране. Те събираха единствено естествени цели числа, но явно и това ги затрудняваше, та на телевизионния екран непрекъснато ползваха проста елка, за да съберат броя на депутатите си и ние трябваше да чакаме минути за резултата, който всяко дете наум щеше да ни даде за секунди.
Сега се сещам и за салама „Канарче“, в който месото от кон и канарче е в съотношение едно към едно: един кон и едно канарче...
Помниш ли Брадата, Читателю? Професор Брадистилов по наше време бе популярен софийски математик, талантлив учен и герой на много вицове. Точно при Брадата на изпит в Софийския университет се е явявал морякът Цветан Папазов, наричан от морските Папаза и герой на не по-малко весели истории. По време на въпросния изпит професорът забелязал, че един от изпитваните не решава сложното математическо уравнение, а блее през прозореца. Брадата учтиво попитал младия човек защо не решава задачата, а морският спокойно отговорил, че вече я е решил и показал листа си с изписана една единствена формула на него. Докато ученият мъж се дивял на гениално краткото решение, Папаза му казал, че има и втори вариант, още по-къс от първия.
- Защо не си го написал на листа?
Тогава нашият човек извадил смачкан пакет цигари „Родопи“, на чийто гръб било изписано другото решение. Брадистилов вдигнал ръце и си тръгнал, когато чул зад гърба си:
- Имам още два - три варианта на решението, но нямаше място на гърба на кутията…
Зная, че в бъдеще статистически това ще е все по-малко вероятно, но аз съм от живите хора, на които цели две години е преподавал капитан І ранг Папазов. На едно тържествено отбелязване годишнина от смъртта на този велик мъж, много от присъстващите хора споделиха, че Папаза стопроцентово и панически е избягвал тържествата в негова чест. Като в истинска теория на относителността ще споделя, че преди години, когато Клубът на Корабните Механици организира среща с любими преподаватели, капитан Папазов с радост се съгласи да присъства. При това той пропътува разстоянието от село Нова Шипка до кораб „Димитър Благоев“, като остави на село в недоумение и дълбок размисъл магарето си Нютон...
За статистиката добре го е казал морякът-механик Вальо Димитров: Най-после настигнахме Швейцария! Тя е на 132-ро място в света по площ, България - по доходи!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Джон Хигинс е най-силно представилият се снукър играч в модерната епоха на джентълменския спорт. Това е формулата, по която Хигинс е класиран първи.
Болшевиките понякога отричаха статистиката …
Но ни задължаваха да я знаем наизуст.
А комунистите бяха луди по нея.
Помните ли Брадата?
Папаза, който се отзоваваше на сто процента на поканите от ККМ.