НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И УЖАСИТЕ
Морето винаги е било територия на ужас, разочарования и страх. По цялото атлантическо крайбрежие на Европа хората казват: „В морето е хубаво, но най-добре е близо до брега“. Датчаните влагат и малко хумор в същата мисъл: „Който не умее да се моли - в морето да отива, който не може да спи - в църквата да дойде“. Дори холандците, този морски народ, имат следната поговорка: „По-добре в разбита каруца да препускаш по полето, отколкото с нов кораб - по море“.
Индустрията на ужасите е учудващо печеливша: филми, книги, музика, шинлици - всичко се граби като топъл хляб. Много фенове на хоръра съм срещал по корабите - мотористът Санди винаги си носеше цяла торба книги на Кинг и Кунц, филмите с клеймо „ужаси“ събираха внушителна аудитория по салетите, а моряшките истории за морски страхотии нямаха чет. Добрите стари филми на ужасите бяха любими на българското морячество още преди появата на „Улицата на брястовете“ и „Петък 13“. Видеокасетите с тези поредици пък бяха абсолютен хит по корабите, а жителите на Варна също им се радваха (въпреки забраните), с активното моряшко сътрудничество в хорър възпитанието на съгражданите. Никога не съм бил голям фен на тези филми, а след като успях да видя създадените от Хичкок, основателно си зададох въпроса: Защо хората са готови дори да платят, за да бъдат уплашени?
На м/к „Ловеч“ най-голям познавач и пропагандатор на ужас-филмите бе хлебарят Дани, заклет фен и на „тежкия метал“. Неслучайно в тази музика мистиката, сатанизмът и хоръра са основни теми. Ето какво се пее във великолепната песен на „Айрън Мейдън“ „Страх от тъмното“:
Гледал си филми на ужасите предната нощ
За вещици и фолклор
Неизвестното мъчи ума ти...
Даниел знаеше всичко за „брястовете“, Фреди Крюгер, абитуриентския бал на Кари, бебето на Розмари, живите мъртви, злите мъртви, а покрай него и аз получих добро хорър образование.
По това време от един букинист в центъра на Анверс си купих впечатляващо английско издание на „Дракула“ от Брам Стокър. Оформлението и форматът на книгата бяха наистина страховити, но текстът ми се стори някак поетично ужасяващ. В него имаше дори кораби, моряци и ... пристанище Варна!
През 1993 г. излезе от печат моряшкият психотрилър „Червеният кабел или другият Бермудски триъгълник“. Автор на книгата бе главният механик и мой приятел Алекси Филипов. Това е малко смешна книга за ужасите, които може да роди моряшкият мозък, когато е далеч от брега и реалния свят. Цялата история бяхме преживяли по време на рейс на м/к „Оборище“, Алекси дори не бе променил имената на моряците, но в книгата корабната атмосфера бе зловеща, докато в моите спомени времето минаваше в непрестанни шеги и закачки. В интерес на истината се бяха случили и страшни неща, дори и една мистериозна смърт, но Алекси бе прекрачил в друга реалност и като на ЯМР изследваше нашите мозъци. Подтекстът на повестта бе „Най-страшно е онова, което не се вижда"... Ето как приятелят ми описва моряшките фантазии: „Говореха, че кабелът нарочно е изтеглен в най-голямото корабно помещение. Ставаше дума за някакви трептения с фатална честота, които нажежавали клетките на мозъка и още за това, че кабелът играел ролята на охладител. Случаят изискваше намесата на науката и моряците с удоволствие се забъркаха с нея“. Тук Алекси е проявил завидна скромност, защото самият той измисляше най-големите простотии, пускаше ги където и когато трябва и после, когато се връщаха при него изродени и чудовищно украсени, искрено им се радваше...
Чак в началото на този век, на кораб „Сакар“ се срещнах с „новата вълнА“ в изкуството на ужасите. Цяла Америка бе пощуряла по „The Blair Witch Project“, купих си и аз филма в Монреал и седнах да го гледам. И така... десетина пъти! Бях истински развълнуван и уплашен от действително случилото се с група студенти в мрачна американска гора. Филмът бе автентично и малко несръчно заснет с любителската камера, собственост на мистериозно изчезналите студенти. Имаше интервюта на живо с местни персонажи, култови предмети от местопрестъплението и плакати с образите на изчезналите младежи. Самият филм е слабо кино, но страховито се запечатва в съзнанието на зрителя, защото най-страшно е онова, което не виждаме, а човешкото въображение не може да бъде надминато и от най-съвършените сценични ефекти. Години по-късно се разбра, че цялата история е измислена, но предварително и умно подготвена, така че и днес още има хора, които вярват в „Проклятието Блеър“, както бе популярен филмът у нас.
Но както е казал морякът „Битият - бит“, а филмът с бюджет няколко хиляди долара докара на създателите си 140 милиона „зеленчук“.
Може някой да не повярва, но именно филмите на ужасите и техните режисьори са истински култ в историята на киното. Фреди Крюгер, Улицата на брястовете, Туин Пикс Уес Крейвън, Дейвид Линч, Тони Ромеро, Дейвид Кроненберг, братята Коен и Ед Уд днес са всепризната класика в жанра.
Едно време имаше малки по формат книжчици с илюстрации и не повече от 50 страници. Приказките там бяха преводни, най-вече немски или скандинавски, и все страшни. Имахме доста от тези книжки у дома, разлиствах ги с треперещи ръце и дълго гледах картинките с вид на стари гравюри. Преди раждането ми пък мрачните криминалета били издавани в поредицата „Жестоки разкази“. Нямаше по наше време Закон за защита на детето и ще ви кажа, че доста страшни приказки се публикуваха тогава. Аз помня една такава, която дълго стряскаше детското ми въображение. Тя бе за някакъв умник Гюро и я прочетох в детския сборник „Смехурко“, а авторът - Елин Пелин! Ще ви цитирам първото изречение: „Появила се мечка стръвница, та изпояла момите по кладенците, бабите по огнищата, старците по механите, децата по улиците.“ Хорър филмите ряпа да ядат, но не това изречение ме плашеше. Появява се въпросният Гюро и обещава на селото да го отърве от чудовището, после го връзват с въже и го пускат в мечата дупка, а когато го изтеглят навън, се оказва, че е без глава! Започва спор имал ли е Гюро глава преди битката с мечката, или не. Накрая булка Гюровица казва, че за Великден съпругът си е купувал капа, та трябва да е имал глава. За поредицата „жестоки разкази“ или „Хичкок избра за вас“ - бива, но за детска книжка... Години по-късно приказката бе показана дори в „Лека нощ, деца“ по БНТ! И като се почна - куклените театри в страната се надпреварваха да радват българските деца с адаптации по страшната приказка. Реших, че поне ще пропуснат зловещото обезглавяване, но ето какво прочетох в анотацията за тези представления: „Разказва се за патилата на главния герой и неговите приятели, които тръгват да отърват селото от мечка стръвница, а умник Гюро си ЗАГУБВА ГЛАВАТА в двубоя със звяра“.
Едно от най страшните неща, които съм виждал, е съветският плакат „Марш от пътя!“ от 1919 г. Не е много ясно залез или изгрев е това, макар, че надали художникът си е мислил за залез, но слънцето стои някак унило зад препускащите на коне пътници, които сякаш са очаровани от перспективата. Ако художникът е искал да намекне за „светлото бъдеще“, то никак не е успял, защото лицата на двамата бойци са озарени от някакво друго слънце, неизобразено на плаката. Може би слънцето на отвъдното, откъдето връщане няма! Струва ми се, че и кълбетата под копитата на конете не са от прах, а от небесните облаци на безкрая.
Вече ви разказах как аз и наборите бяхме закърмени с хорър култура още в детството ни. Само преди две години моят любим режисьор Джим Джармуш направи филма „Мъртвите не умират“. С този филм бе открит фестивала в Кан през 2019-а. За да не се повтори случаят „умник Гюро“, Джармуш сам си е написал сценария, а за ропите е поканил най-добрите артисти и музиканти на днешния ден. Филмът е истинска наслада за дългогодишно плашеният, но мислещ човек. Само един пример: Един от полицаите (Адам Драйвър) през цялото време повтаря, че всичко ще свърши зле и когато другите го питат откъде знае това, отговаря, че Джармуш му е дал да прочете сценария...
От мен да го знаете: по-скоро адът ще замръзне, отколкото моряците да спрат да гледат ужаси!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Морето винаги е било територия на ужас, разочарования и страх. По цялото атлантическо крайбрежие на Европа хората казват: „В морето е хубаво, но най-добре е близо до брега“. Датчаните влагат и малко хумор в същата мисъл: „Който не умее да се моли - в морето да отива, който не може да спи - в църквата да дойде“. Дори холандците, този морски народ, имат следната поговорка: „По-добре в разбита каруца да препускаш по полето, отколкото с нов кораб - по море“.
Индустрията на ужасите е учудващо печеливша: филми, книги, музика, шинлици - всичко се граби като топъл хляб. Много фенове на хоръра съм срещал по корабите - мотористът Санди винаги си носеше цяла торба книги на Кинг и Кунц, филмите с клеймо „ужаси“ събираха внушителна аудитория по салетите, а моряшките истории за морски страхотии нямаха чет. Добрите стари филми на ужасите бяха любими на българското морячество още преди появата на „Улицата на брястовете“ и „Петък 13“. Видеокасетите с тези поредици пък бяха абсолютен хит по корабите, а жителите на Варна също им се радваха (въпреки забраните), с активното моряшко сътрудничество в хорър възпитанието на съгражданите. Никога не съм бил голям фен на тези филми, а след като успях да видя създадените от Хичкок, основателно си зададох въпроса: Защо хората са готови дори да платят, за да бъдат уплашени?
На м/к „Ловеч“ най-голям познавач и пропагандатор на ужас-филмите бе хлебарят Дани, заклет фен и на „тежкия метал“. Неслучайно в тази музика мистиката, сатанизмът и хоръра са основни теми. Ето какво се пее във великолепната песен на „Айрън Мейдън“ „Страх от тъмното“:
Гледал си филми на ужасите предната нощ
За вещици и фолклор
Неизвестното мъчи ума ти...
Даниел знаеше всичко за „брястовете“, Фреди Крюгер, абитуриентския бал на Кари, бебето на Розмари, живите мъртви, злите мъртви, а покрай него и аз получих добро хорър образование.
По това време от един букинист в центъра на Анверс си купих впечатляващо английско издание на „Дракула“ от Брам Стокър. Оформлението и форматът на книгата бяха наистина страховити, но текстът ми се стори някак поетично ужасяващ. В него имаше дори кораби, моряци и ... пристанище Варна!
През 1993 г. излезе от печат моряшкият психотрилър „Червеният кабел или другият Бермудски триъгълник“. Автор на книгата бе главният механик и мой приятел Алекси Филипов. Това е малко смешна книга за ужасите, които може да роди моряшкият мозък, когато е далеч от брега и реалния свят. Цялата история бяхме преживяли по време на рейс на м/к „Оборище“, Алекси дори не бе променил имената на моряците, но в книгата корабната атмосфера бе зловеща, докато в моите спомени времето минаваше в непрестанни шеги и закачки. В интерес на истината се бяха случили и страшни неща, дори и една мистериозна смърт, но Алекси бе прекрачил в друга реалност и като на ЯМР изследваше нашите мозъци. Подтекстът на повестта бе „Най-страшно е онова, което не се вижда"... Ето как приятелят ми описва моряшките фантазии: „Говореха, че кабелът нарочно е изтеглен в най-голямото корабно помещение. Ставаше дума за някакви трептения с фатална честота, които нажежавали клетките на мозъка и още за това, че кабелът играел ролята на охладител. Случаят изискваше намесата на науката и моряците с удоволствие се забъркаха с нея“. Тук Алекси е проявил завидна скромност, защото самият той измисляше най-големите простотии, пускаше ги където и когато трябва и после, когато се връщаха при него изродени и чудовищно украсени, искрено им се радваше...
Чак в началото на този век, на кораб „Сакар“ се срещнах с „новата вълнА“ в изкуството на ужасите. Цяла Америка бе пощуряла по „The Blair Witch Project“, купих си и аз филма в Монреал и седнах да го гледам. И така... десетина пъти! Бях истински развълнуван и уплашен от действително случилото се с група студенти в мрачна американска гора. Филмът бе автентично и малко несръчно заснет с любителската камера, собственост на мистериозно изчезналите студенти. Имаше интервюта на живо с местни персонажи, култови предмети от местопрестъплението и плакати с образите на изчезналите младежи. Самият филм е слабо кино, но страховито се запечатва в съзнанието на зрителя, защото най-страшно е онова, което не виждаме, а човешкото въображение не може да бъде надминато и от най-съвършените сценични ефекти. Години по-късно се разбра, че цялата история е измислена, но предварително и умно подготвена, така че и днес още има хора, които вярват в „Проклятието Блеър“, както бе популярен филмът у нас.
Но както е казал морякът „Битият - бит“, а филмът с бюджет няколко хиляди долара докара на създателите си 140 милиона „зеленчук“.
Може някой да не повярва, но именно филмите на ужасите и техните режисьори са истински култ в историята на киното. Фреди Крюгер, Улицата на брястовете, Туин Пикс Уес Крейвън, Дейвид Линч, Тони Ромеро, Дейвид Кроненберг, братята Коен и Ед Уд днес са всепризната класика в жанра.
Едно време имаше малки по формат книжчици с илюстрации и не повече от 50 страници. Приказките там бяха преводни, най-вече немски или скандинавски, и все страшни. Имахме доста от тези книжки у дома, разлиствах ги с треперещи ръце и дълго гледах картинките с вид на стари гравюри. Преди раждането ми пък мрачните криминалета били издавани в поредицата „Жестоки разкази“. Нямаше по наше време Закон за защита на детето и ще ви кажа, че доста страшни приказки се публикуваха тогава. Аз помня една такава, която дълго стряскаше детското ми въображение. Тя бе за някакъв умник Гюро и я прочетох в детския сборник „Смехурко“, а авторът - Елин Пелин! Ще ви цитирам първото изречение: „Появила се мечка стръвница, та изпояла момите по кладенците, бабите по огнищата, старците по механите, децата по улиците.“ Хорър филмите ряпа да ядат, но не това изречение ме плашеше. Появява се въпросният Гюро и обещава на селото да го отърве от чудовището, после го връзват с въже и го пускат в мечата дупка, а когато го изтеглят навън, се оказва, че е без глава! Започва спор имал ли е Гюро глава преди битката с мечката, или не. Накрая булка Гюровица казва, че за Великден съпругът си е купувал капа, та трябва да е имал глава. За поредицата „жестоки разкази“ или „Хичкок избра за вас“ - бива, но за детска книжка... Години по-късно приказката бе показана дори в „Лека нощ, деца“ по БНТ! И като се почна - куклените театри в страната се надпреварваха да радват българските деца с адаптации по страшната приказка. Реших, че поне ще пропуснат зловещото обезглавяване, но ето какво прочетох в анотацията за тези представления: „Разказва се за патилата на главния герой и неговите приятели, които тръгват да отърват селото от мечка стръвница, а умник Гюро си ЗАГУБВА ГЛАВАТА в двубоя със звяра“.
Едно от най страшните неща, които съм виждал, е съветският плакат „Марш от пътя!“ от 1919 г. Не е много ясно залез или изгрев е това, макар, че надали художникът си е мислил за залез, но слънцето стои някак унило зад препускащите на коне пътници, които сякаш са очаровани от перспективата. Ако художникът е искал да намекне за „светлото бъдеще“, то никак не е успял, защото лицата на двамата бойци са озарени от някакво друго слънце, неизобразено на плаката. Може би слънцето на отвъдното, откъдето връщане няма! Струва ми се, че и кълбетата под копитата на конете не са от прах, а от небесните облаци на безкрая.
Вече ви разказах как аз и наборите бяхме закърмени с хорър култура още в детството ни. Само преди две години моят любим режисьор Джим Джармуш направи филма „Мъртвите не умират“. С този филм бе открит фестивала в Кан през 2019-а. За да не се повтори случаят „умник Гюро“, Джармуш сам си е написал сценария, а за ропите е поканил най-добрите артисти и музиканти на днешния ден. Филмът е истинска наслада за дългогодишно плашеният, но мислещ човек. Само един пример: Един от полицаите (Адам Драйвър) през цялото време повтаря, че всичко ще свърши зле и когато другите го питат откъде знае това, отговаря, че Джармуш му е дал да прочете сценария...
От мен да го знаете: по-скоро адът ще замръзне, отколкото моряците да спрат да гледат ужаси!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
„Умник Гюро“ - куклен театър за деца!
В страховития плакат отпреди сто години присъства и македонското знаме - същи ужас за родната дипломация...
Моряшкият психотрилър „Червеният кабел или другият Бермудски триъгълник“ с автор главният механик Алекси Филипов.
Илия Бешков - „ужасна“ карикатура от 1939-а.
„Мъртвите не умират“.