НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ДИЕТИТЕ
На стария „Гоце Делчев“ голяма част от екипажа по време на обратния път от Далечния Изток към България започна да ограничава консумацията на храна, за да може отново да се побере в отеснелите си дрешки при слизането на родния кей. Домакинът дори се оплака, че ще го накажат за наднормените икономии от хранителни продукти.
Тогава една от маймуните, които бяхме придобили чрез бартер от бедния Изток, мина на странна диета - започна да яде обвивката на електрическите кабели. Елмеханикът я псуваше и гонеше, но накрая каталяса и каза, че няма начин скоро хитрушата да не гризне кабел, по който тече ток. Да, ама не! Маймуната оглозгваше само жиците, по които няма ток... Един ден маймунката изчезна. Търсихме я ден два, а после сред екипажа плъзна слух, че Ел`а е хвърлил животното зад борд. Започнаха разследвания. Нищо не се установи, но момчетата се заканваха, че ако се докаже вина на жичкаджията, то той моментално ще бъде пратен при изчезналата маймуна. Тези събития изнервиха моряците и част от екипажа започна да „лОми“ постарому. Когато бедните хора в моя край ограничаваха храната си, те не казваха, че се хранят, а се огалатват. Ние моряците, не казваме, че се храним, ние „лОмим“.
Специалист по диетите на стария „Вола“ пък бе мотористът Витан. Той бе твърде нисък и тежеше над сто кила, но брат му работеше в родната кинематография като организатор и си записваше рецепти за отслабване, споделени с него от популярните екранни красавици. Самият Витя, както му викахме ние, не помня да се е подлагал на каквато и да е диета, но една от рецептите му съм запомнил и до днес. Чуйте я и вие: Сутрин една ябълка, за обяд - още една, а на вечеря - кренвирши колкото можеш да изядеш. Нямахме толкова „сосиски“ на кораба, защото бяха от т.н. нетрайни продукти, но четвъртият механик Владо, младо и умно момче, ни увери, че те могат да бъдат заменени с кебапчета... Речено - сторено. За един цял ден екипажът на кораб „Вола“ се подложи на диетата на българските кинозвезди. Ильо готвача изпече (някой каза, че пърженото не е диетично) много кебапчета за вечеря, а от ябълките за закуска и обяд направо се отказахме. Хем ще е по-строга диетата, хем и нямахме ябълки на кораба. Вечерта мина спокойно. Витя бе уточнил, че кренвиршите (кебапчетата) се консумират без хляб и гарнитура, но не бе споменавал за отказ от бира, вино и по-твърди напитки...
Ние моряците сме доста ограничени откъм разнообразие на хранителни продукти, особено при дълги преходи, но нямаме никакви количествени ограничения, защото на кораба ползваме гащи с ластик, най-често - анцузи. Кулинари сред нас не липсват и те често се изявяват при стъкмяване на мезе за аперитив и празници. Останалото е в ръцете на корабния готвач. Едно време от БМФ бяха написали специални таблици за различни храни по точки и калории, имаше и примерни менюта, та въпросният готвач, барабар с домакина, под ръководството на капитана, корабните партийни и профсъюзни ръководства, да осигури нашето здравословно хранене. Целта бе да консумираме по-малко хляб и захар, а да се увеличи делът на месото, растителните масла, плодовете, зеленчуците, яйцата и млякото. В изпълнение на тези препоръки капитанът на м/к „Оборище“ поръча цели сто кила зеленчуци в Турция, но половината тегло бе в люти чушки, които готвачът една седмица пЕче в кухнята (тогава там не се дишаше) после ги затвори в буркани с оцет захар и олио, и няколко месеца обяда, вечерята и закуската (!) започваше с тях. За щастие капитанът лютолюб се смени, но следващият се оказа фен на заешкото месо. Някъде в Западна Европа този продукт, за наш „късмет“ бе предложен много на сметка  и „дълбокото“ (замразяване) бе натъпкано с одрани и изчистени зайци. Готвачът ги приготвяше как ли не, само дето за десерт не ни ги даваше, но екипажът задълго намрази заешкото. Доста зайци останаха и за смените, та чухме, че са ни псували дълго след слизането ни.
Аз искрено се учудвах защо на закуска не прибират бурканите с люти чушлета от масите за хранене, докато една сутрин не гепих Бат Наско Мустака да си приготвя сандвич от хляб, кашкавал, конфитюр и люта чушка. Признавам, тогава си помислих, че машинният боцман, големият мой приятел и комшия Атанас Маринов, е мръднал, но днес, като гледам световните кулинарни предавания, разбирам, че той е бил много напред с материала...
И морякът „е хора“, както казват българските „италианци“, и той мечтае да има красиво тяло, лека походка и добро самочувствие, но и той налита преди всичко на диети от типа „яж и слабей“. Та нима има нещо по-хубаво от храната? А ако някой от вас каже „секса“, то той е или лъжец, или извратеняк. И така, морякът, като истинска свиня, от всичко на света най-обича да си хапва, но това не му пречи да се подлага на диети от време на време.
Калин Герасков, мой съвипускник и приятел още от детството, често повтаряше, че „човек яде, за да живее и живее, за да си похапва“. Кали дълго си пазеше изрезка от вестник „Народна армия“ от 1967-а. Тогава нашият випуск посрещна Леонид Брежнев на летището в Бургас и някакъв журналист - романтик бе написал, че в строя сме му се видели „като пролетни фиданки“. Прегледах официалния фотоархив от това събитие, но открих само снимки на първите държавни ръководители по време, на мъжки целувки уста в уста и нито една с „фиданките“ от Морското. „Гьотверени, сър“, би казал приятелят - съвипускник Бат Тошо Съра, който в редицата на „фиданките“ стоеше точно до курсант Герасков.
Интересна диета за отслабване ми предложи капитанът на „Оборище“ през 1994-а. Той бе плавал в рибарския флот, а там имали много интелигентен лекар в екипажа и един ден понапълнелият баро го попитал как да отслабне. Докторът му препоръчал някаква гватемалска животинка, която живеела във водата и приличала на гущер с огромни уши.
- Да не искаш до го ям това животно? - с отвращение попитал капитанът - рибар.
- Не - отговорил докторът.
- Ще го сложиш в аквариум, а аквариумът - в кухнята!
После обяснил, че самият той се е подлагал на този „диета“. Колчем седнел да се храни, дългоухият грозник се залепял за стъклото, разпервал уши и ококорен го гледал отсреща. Не можел да сложи залък в устата си. Отначало отслабнал, но после започнал да се крие зад вестник. С едната ръка държи вилицата, с другата - вестника...
Корабният доктор може и да се е бъзикал с капитана, щото на моряшки гръб и сто шеги са малко, но признавам, че този капитан бе страхотен готвач на рибни специалитети. На няколко пъти той приготви невероятни рибни ястия, а за своето „гудбай парти“ направи рибен салам, с който екипажът изпи цял тон бира. За отслабване...
Надявам се, Читателят не си е помислил, че този текст го агитира към диетично и здравословно хранене. Ние, моряците, далеч не сме фенове на суши, карпачо и фондю, ние дори и куатро стаджоне не харесваме кой знае колко. На кораба е истински празник, когато има свинско със зеле, топъл хляб, печени ребърца, мазна свинска пържола, мекици и торта с дебел блат и много крем. Ники Събев дори имаше изискване сланините от свинската пържола да треперят при сервирането...
В края на краищата храненето е нещо , което ние вършим цял живот по няколко пъти дневно и това ни прави познавачи на този процес. По корабите сме лишени от вълненията по търсене, избор и купуване на продукти, затова се съсредоточаваме върху вкусовите приключения с нови продукти, експерименти с екзотични подправки и клюки по адрес на корабния готвач...
А ако все пак някому се е сторило, че ви агитирам към хранителни диети, то ще завърша с девиза на моряка Валентин Димитров: СТИГА С ТАЗИ ДУХОВНА ХРАНА! КЪДЕ Е ИСТИНСКОТО ЯДЕНЕ?

Сл. ПЕШКОВ - моряк

Кораб „Емона“. Препоръчително моряшко меню.
Двама боцмани си мерят постиженията след продължителна „диета“... Единият от тях е Вандара - машинен боцман на м/к ,,П. Р. Славейков“ с капитан Горунски. Снимката е от личния му архив. Снимката ни бе изпратена от нашия читател приятел и автор Димчо Пишманов (1953 - 2020), броени дни преди да отплава в отвъдното. Светла му памет!
Кораб „Сийуинд“ -  буркан за салета при хранене...
Кораб „Суатлинкс“ - подходящ съд за сервиране на спагети.
Сладък живот - художник В. Любаров.
Уотърфорд - Ирландия. Сладкото кюше на метри от кораб „Суатлинкс“.
Хай Фонг-диетата: коренчета, червейчета и водорасли...