НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
Д-Р БОНЕ БАЕВ ЗАПОЧВА ПЪРВИТЕ ПРОУЧВАНИЯ ЗА АКВАРИУМ В БЪЛГАРИЯ (БУРГАС, 1892 Г.). НОВИ СВЕДЕНИЯ ЗА БИОГРАФИЯТА МУ
Още преди две десетилетия публикувах доказателства, че първият опит за създаването на аквариум в България е направен през 1891-1892 г. в Бургас. Изпълнението на тази пионерна за българската хидробиология задача е започнато от д-р Боне Баев, но вследствие на преждевременната му кончина е прекъснато през 1894 г. [1]. През 2012 г. напомних за загърбената страница от ранната история на акваристиката в България, вкл. съобщих кратки биографични сведения за нейния слабо известен първопроходец [2], но той и до днес остава недолюбван както от морски историци, така и от популяризатори на морската ни история. Масова практика е историята на изграждането на първия аквариум в България да се започва с добре известната среща при княз Фердинанд I през януари 1906 г., свързана с началото на изграждането на Аквариума във Варна. А, докато един или друг автор изопачава, неволно или волно (кой поради незнание, кой заради местна патриотарщина), ранната история на хидробиологията в България, д-р Б. Баев става все по-известен в западноевропейската история на науката. Тук предлагам нови сведения за биографията му, като ползвам и нови източници, издирени предимно благодарение на чуждестранни дигитални фондове.
Боне Баев [3] e роден в с. Шипка (от 1977 г. - град), Казанлъшко [4], [7]. През периода 1886-1891 г. като държавен стипендиант завършва естествени науки в Научния факултет на Женевския университет [5, с. 111]. Още по време на следването му, на 20 август (1 септ.) 1889 г., той е избран за член на Швейцарското геоложко дружество [11].
През януари-ноември 1890 г., в продължение на 10 месеца (без октомври), Б. Баев извършва ежедневни изследвания на физически и химически показатели на течението на река Арве. Резултатите от това задълбочено проучване са представени в дисертацията му на тема „Водите на река Арве, изследвания по експериментална геология на ерозията и транспорта в поройни реки с ледникови притоци.” Б. Баев успешно я защитава в Научния факултет на Женевския университет и е удостоен с научната степен доктор по естествени науки. За задълбоченото си проучване на слабо разработено научно направление в областта на учението за реките (потамологията) той получава университетската Награда Дейви за 1891 г. [12].
Дисертацията на д-р Б. Бонев бързо привлича вниманието на специалистите както в Швейцария, така и изобщо в Западна Европа. Женевският вестник „La Tribune de Geneve” помества похвална статия за него и съобщава, че на 11 (23) юли 1891 г. Академията на науките в Париж със специално заседание, посветено на дисертацията му, засвидетелства интереса си към приносното изследване на българския учен. В заключение на статията си швейцарският вестник изтъква: „Не ни остава друго, освен да поздравим г. Баев, дето е избрал за работа едно поле, тъй плодовито за нови изследвания и нови научни резултати, и за дето е изпълнил пробела на науката върху разяжданието, произвеждано от поройните реки” [13]. И това далеч не е само моментен епизодичен отзвук. …
Пълния текст на статията на инж. Иван АЛЕКСИЕВ
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Още преди две десетилетия публикувах доказателства, че първият опит за създаването на аквариум в България е направен през 1891-1892 г. в Бургас. Изпълнението на тази пионерна за българската хидробиология задача е започнато от д-р Боне Баев, но вследствие на преждевременната му кончина е прекъснато през 1894 г. [1]. През 2012 г. напомних за загърбената страница от ранната история на акваристиката в България, вкл. съобщих кратки биографични сведения за нейния слабо известен първопроходец [2], но той и до днес остава недолюбван както от морски историци, така и от популяризатори на морската ни история. Масова практика е историята на изграждането на първия аквариум в България да се започва с добре известната среща при княз Фердинанд I през януари 1906 г., свързана с началото на изграждането на Аквариума във Варна. А, докато един или друг автор изопачава, неволно или волно (кой поради незнание, кой заради местна патриотарщина), ранната история на хидробиологията в България, д-р Б. Баев става все по-известен в западноевропейската история на науката. Тук предлагам нови сведения за биографията му, като ползвам и нови източници, издирени предимно благодарение на чуждестранни дигитални фондове.
Боне Баев [3] e роден в с. Шипка (от 1977 г. - град), Казанлъшко [4], [7]. През периода 1886-1891 г. като държавен стипендиант завършва естествени науки в Научния факултет на Женевския университет [5, с. 111]. Още по време на следването му, на 20 август (1 септ.) 1889 г., той е избран за член на Швейцарското геоложко дружество [11].
През януари-ноември 1890 г., в продължение на 10 месеца (без октомври), Б. Баев извършва ежедневни изследвания на физически и химически показатели на течението на река Арве. Резултатите от това задълбочено проучване са представени в дисертацията му на тема „Водите на река Арве, изследвания по експериментална геология на ерозията и транспорта в поройни реки с ледникови притоци.” Б. Баев успешно я защитава в Научния факултет на Женевския университет и е удостоен с научната степен доктор по естествени науки. За задълбоченото си проучване на слабо разработено научно направление в областта на учението за реките (потамологията) той получава университетската Награда Дейви за 1891 г. [12].
Дисертацията на д-р Б. Бонев бързо привлича вниманието на специалистите както в Швейцария, така и изобщо в Западна Европа. Женевският вестник „La Tribune de Geneve” помества похвална статия за него и съобщава, че на 11 (23) юли 1891 г. Академията на науките в Париж със специално заседание, посветено на дисертацията му, засвидетелства интереса си към приносното изследване на българския учен. В заключение на статията си швейцарският вестник изтъква: „Не ни остава друго, освен да поздравим г. Баев, дето е избрал за работа едно поле, тъй плодовито за нови изследвания и нови научни резултати, и за дето е изпълнил пробела на науката върху разяжданието, произвеждано от поройните реки” [13]. И това далеч не е само моментен епизодичен отзвук. …
Пълния текст на статията на инж. Иван АЛЕКСИЕВ
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.
