НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ: ВЪЗХВАЛА НА ВИПУСКА
Темата за випуските е вълнуваща, та чак умилителна и след есето за „прекрасния и гневен свят“ (20 август 2021 г.) ми се обадиха много приятели от Морското. Усмихнатото и самоиронично есе събуди неподозирани спомени в бившите курсанти, все весели, но повечето - отдавна забравени. Някои дори привидяха себе си в текста и се заканиха да ме... черпят, ама друг път! Двама от читателите пък си спомниха драматични сблъсъци между випуски, а един ми напомни за стара публикация в „Морски вестник“, където випуск от средата на миналия век почти единодушно „се отрича“ от свой член и се кани „да заличи“ името му от ротния списък! Това ми дойде в повече, препрочетох текстовете посветени на случая, но отново се оказа, че не познавам никого от „героите“ и се замислих над случилото се. Човек може да не харесва колега от друг випуск - случвало се е, може и свой съвипускник да не харесва - дори и на това съм бил свидетел, но цял випуск да „се отрече“ от човек, с когото са споделили пет години от живота си - с това не можах да се примиря. Направи ми впечатление, че главният участник в трагедията е писал книги, бил е човек на духа, все пак, а заглавието на „книгата на раздора“ е много поетично и ме заинтригува. Опитах се да открия и прочета тази книга, но не я открих никъде. Замислих се възможно ли е точно ние, пишещите хора, да създаваме кенсъл културата, чийто горчиви плодове берем днес...
Ето затова реших да напиша възхвално есе НЕ за „петиците“ от нашия, а за „четворките“ от съседния випуск.
Наричахме ги „ганчоденевци“ на името на командира им, който хич не можеше да се мери по интелект и офицерска стойка с нашите командири. В самия випуск също нямаше ярки личности, липсваха синове на видни държавни мъже, абе - пълна скръб бяха „четворките“ на Ганчо Денев. Нямах нито един авер от този випуск, докато с другите „съседи“ (от Сомчетата) другарувах активно и с лекота.
Никой нямаше високо мнение за механиците от „четворките“. От тях не се пръкнаха и видни спортисти, отличници, комсомолски или партийни ръководители, те и на брой бяха по-малки от останалите випуски, а размерът има значение в Морското.
Има поверие сред випуските, че някои са предопределени, та чак орисани, да бъдат „командирски“. Последният пример бяха „нулите“. Когато с усмивка казвам на „единицата“ Вальо Папазов, че и от техния випуск има големи началници в БМФ, той ми отвръща: „Добре, че един от нашите бе на висша партийна длъжност“... Моят випуск дори бе изчислил, че това щастие спохожда наборите на пет години веднъж и ние с нетърпение чакахме своя „законен“ ред. Когато щастието ни подмина, решихме, че Бог забавя, но не забравя и зачакахме следващия край на петилетката. За наша изненада и напук на повелите на математиката и съдбата, командирски випуск стана този на механиците - четворки! Начело на многобройните технически отдели на Параходството във Варна и Бургас бяха назначени ганчоденевци, те бяха по върховете и на МЕИ Варна, дори и на крупни софийски транспортни фирми. Ние, питомците на капитан Петров - Мадамата, не се предаваме лесно и веднага уредихме двама от нашите на нелоши длъжности в сателитни на БМФ предприятия. Не се получи! Днес дори нас никой не ни помни, а времето на „четворките“ е незабравима епоха от историята на морския транспорт. Сега, когато личните пристрастия са поизбледнели, трябва да признаем, че ганчоденевци бяха достойни и печени началници в Параходството. Те наистина се грижеха за випуска си, но без да воюват с останалите випуски, държаха се скромно и ненатрапчиво с всички, а с нас от „петиците“ дори по съседски - приятелски и покровителствено.
Само веднъж изразих несъгласие с тях. Случи са през 2011-а на погребението на Милчо Михайлов. Присъствах там служебно от Клуба на механиците, но с Милчо бяхме и съседи, а и семействата ни се познаваха. Такова погребение не бях виждал. Може би само в „Кръстникът“ на Копола... След дългата и помпозна церемония нашият випуск се събра да се видим. Останах изумен колко много „петици“ присъстват, преброих на ум броя на „четворките“, които бяха на събитието и установих, че ние бяхме повече, а при тях отсъстваха дори някои от най-близките авери и съратници на Милчо. Още тогава ги попитах за причината. Оказа се, че починалият директор вина няма, а всичко е заради неясна семейна история на отсъстващите, в която самият випуск нямаше конкретно участие. Бях дори помолен за посредничество в изглаждането на недоразумението, което сторих немедлено.

Снимка на випуска пред официалния вход, докато бюстът на патрона беше все още там.
1974-а Първа среща на механиците четворки
2014-а г. Половин век след постъпване в Морското. Четворките си пазят транспаранта от сдаването на курсовката.
1969-а г. Петокурсници - Чори (с две хамсийки), Цемо и Тежкия.
Съпругата на емблематичния преподавател проф. дтн Емил Станчев с любимия му ученик проф. дтн Николай Минчев. Снимка В. Димитров.
Валентин Димитров с литературната награда на Варна. Снимка П. Момчилов.
Наистина имаше нещо от „Кръстникът“ в съседния випуск - коректност, скромност, дискретност, взаимопомощ, никаква показност, приятелство и взаимно уважение, а след погребението на Милчо Михайлов вече не можех да възприемам постарому тези на редовите членове на Клуба, въпреки че по отношение на погребенията човек обикновено не знае какво да мисли...
Нашият випуск винаги е имал аристокрация, както и да го разбирате, докато при „четворките“ всички бяха равни. Аристократичните „петици“ считаха това за лош вкус и упорито поддържаха „кастовите“ различия при нас. Такива като Трайчо Цветков - Чори, от „съседите“ - мой авер, който бе родом от михайловградското село Челюстница, отчаян рокаджия, прахосник и разбойник, випускът ни би отбягвал, а в най-добрия случай - игнорирал.
Още нещо ще призная: Всички „четворки“, независимо от своя служебен и социален статус, са се отнасяли приятелски към мен, дори и тези от навигаторите. Винаги с радост съм посещавал отделите в БМФ - Бургас, където си приказвах и се смеех с Пенко, Фердо, Добри и Спиро. Бях приятел и с варненските началници - от Милчо и Георги Генов, та до Цанко Нешев, Моко, Любо, Налбанчев, Йогата. Винаги съм изпитвал най-добри чувства към Поньо, Лазар Милев, Ангел Михов, Цемо, Томата, Цанко Станев, Стоян Мокрия, Ники Стефчев, Мишо Новаков, Такев, Данчев, двамата Ганчовци - Ранков и Бизона, Мутата, Костурков, Копривски, Данчо Йосифов, Иван Николов, Иван Ангелов, Краси Ласков, Карата, Кънчо, Бацата, Нанев, Ники Минчев.
Полезно приятелство ме свързва и с Вальо Димитров, от когото се уча на философска мъдрост и словесна краткост.   
Борко Наумов бе дребен, тих и малко мрачен на вид, поради което „четворките“ с усмивка го бяха кръстили Тежкия. Някъде в края на миналия век стояхме с голям и проблемен български кораб в италианско пристанище, което нямаше име, защото се влачеше с километри по брега на голяма река. Град наблизо не съществуваше и ние маахме по задачите в машината, когато някъде по обяд в кабината ми влезе Борката Наумов. Корабът му, голям японец, товарел на километри от нас по реката. Борко разбрал, че сме наблизо, взел шест кенчета бира и тръгнал пеш да ме види. Бях изненадан - не се бяхме засичали след Морското, а и там не бяхме кой знае какви авери. Оказа се, че Тежкия е прочел мои стари рапорти на „японеца“, чул е какво си спомня за мен екипажът и решил, че заслужавам честта да изпие с мен няколко бири, след като извърви пет километра пеш, като на нощна тревога в Морското. Никога няма да забравя жеста на Борис Наумов! Стоял съм борд до борд с кораби на съвипускници, без те да прескочат фалшборда, за да ме видят!
Випуските всъщност представляват своеобразни клубове, в които членуват най - често само мъже от едно поколение, така че те непременно ще изчезнат след смъртта на последния си член. Днес сме останали кажи речи половината от нашето поколение випуски. Сигурен съм, че и другите се обичат така, както ние „петиците“ го правим, но напоследък все по-често си мисля за последния, който „ще изгаси лампата“ и че е хубаво и другите випуски да ни помнят, та по-дълго да свети споменът за нас.

Сл. ПЕШКОВ - моряк