НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
РЕКА ДУНАВ И ТАКА НАРЕЧЕНАТА ВАРНА

Анастасий Библиотекар
: „
Като го (Дунав) преминали, (българите) стигнали до така наречената Варна, в околността на Одесос…”

Теофан:
„... (българите) го (Дунав) преминали и дошли при така наречената Варна, близо до Одесос, и до тамошната земя.”

Патриарх Никифор:
„След като стигнали (българите) до Истър (Дунав) при така наричаната Варна, близо до Одисос, и като стигнали до лежащия по-високо материк, те видели [естествено] укрепеното и сигурно положение на това място, от всички страни оградено от реката (р. Камчия - б.а.), и поради неговата непроходимост се разположили там (Авренското плато - б.а.).”

Основаването на Дунавска България от Аспарух е тясно свързано с река Дунав и нейната делта. Византийските и латински хронисти са отразили лаконично разположението на българските племена край р. Дунав и това поражда много въпроси и спорове в научните среди. Преминаването на реката от Аспаруховите войни след сражението с Погонат дава повод на историците да търсят военния лагер на българите  северно от днешната ръкавна структура на р. Дунав. Българите са обитавали както левите, така и десните брегове на днешните Дунавски ръкави. Много исторически карти от отминали столетия показват наличие на ръкави  южно от днешната делта на реката.
Такива ръкави са най-малко три, като най-големият и известен от тях е Карасу, вливал се край древния град Истрополис. Сред тези исторически карти трябва да отбележим точните и детайлни карти на Пири Реис (Хаджи Мухиддин Пири ибн Хаджи Мехмед, 1480-1555 г.) в неговия забележителен труд „Военноморска навигация“ (Kitab-I Bahriye) - 1521 г. Той представя четири основни ръкава, един от които се влива в залив, северно от днешна Констанца. Подобна структура на делтата е отразена и в географските карти на Абрахам Ортелиус от 1572 г. - (Abraham Ortelius, 1527 -1598 г.). На тях е отразен триъгълен остров, ограден от река Дунав и Черно море с разположени възвишения в северозападната му част. Островът достига до Томи (днешният град  Констанца).
Холандският картограф Йохан ван Койлен (1654-1715) е изобразил ръкава, езеро Карасу, на своята карта в Голям морски атлас от 1695 година.
Френският картограф, инженер-географ и хидрограф на флота Жан-Никола Белен (1703-1772) е отразил ръкава Карасу на своята Умалена карта на Черно море в служба на кралските кораби от 1772 година. Отразени са Облучица (Исакча) и Тулча.
Холандските картографи и книготърговци Ян Баренд Елф и  Д.М. Лангевелд публикуват своята Нова карта на Малка Тартария или Таврия, посочваща границите на императрицата на Русия и императора на Турция през 1787 г. На картата са изобразени три южни ръкава, несъществуващи днес. Първият започва от днешното пристанище Рени, преминава южно от Исакча, Никулицел, Тулча и се влива в Черно море под Св. Георги над Баба - днешен Бабадах. Вторият ръкав започва от Хършова и се влива в Черно море при Баба - днешен Бабадах. Третият ръкав Карасу започва от Хършова и се влива в Черно море при днешна Констанца. Подобно състояние на Дунавската делта е отразено и в други холандски атласи от 18 век - Covens & Mortier, Amsterdam - 1742 г. На друга карта от Covens & Mortier е представен остров Певке (PEUCE), северно от ръкава Карасу, в който арменските хронисти от 7 век повествовават, че се е заселил Аспарух, син на Кубрат.
Гръцкият картограф Ригас Фераиос (Rigas Feraios) е публикувал своя карта на Балканския полуостров през 1797 г. На нея е изобразен ръкав на реката, започващ от Исакча, преминаващ край с. Телита и вливащ се в Черно море над Бабадах. Подобен ръкав е изобразен и на други карти от 18 век.
Немският картограф Фердинанд Гьоце от Ваймар е публикувал карта на Черно море през 1804 г. Картата е направена въз основа на най-новите астрономически наблюдения и измервания, според коментар на автора. На нея са отразени настъпилите значителни промени на Дунавската делта през последните десетилетия на 18 век. Изчезнали са трите южни ръкава отразени на холандските карти, останали са две части от ръкава Карасу (източна и западна), разделени от възвишение. Появил се е нов ръкав, известен днес като Георгиевски ръкав. Оформили са се Бабадашкият залив, Сулинският и Килийски ръкави. В края на 18 и началото на 19 век делтата на река Дунав е придобила вид, известен ни към настоящия момент.
Подобно състояние на делтата е отразил Йохан Матиас Хаас - (1684-1742) и е отбелязано селището Манастир, старото име на Никулицел. На една от неговите карти и обозначил местоположението на остров Певки (PEUCE), северно от ръкава Карасу.
Динамиката на подобна ръкавна структура може да се обясни с наличието на тесни и високи брегове, повишаващи локалното речното ниво. Това довежда до разливи в ниските брегови нива на теснините на реката и възникване на нови ръкави при продължителни пълноводия и дъждовни години.
Динамиката на река Дунав може да се проследи и в разливната част на делтата, характеризираща се с множество канали, езера, острови и влажни зони. Характерен пример за това е езерото Лумина, намиращо се между ръкавите Сулина и Св. Георги. От 1917 г. до 2005 г. то е променило размерите си няколко пъти.  Регулиращи функции днес за динамиката на речния сток и ниво има хидротехническото съоръжение Железни врата. То поема буферно дъждовните и снежни пролетни води и предотвратява голяма част от възможните наводнения. Това води до отлагане на пясъчни коси в Черно море в района на заустването на речните ръкави…

Пълния текст на изследването на Иван Димитров ДИМИТРОВ от Института за космически изследвания и технологии към Българската академия на науките (в PDF-формат) можете да прочетете в рубриката „Карти и лоции“ на раздела „Морски колекции“.

Аспарух
Басейнът на река Дунав.