НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КАПИТАН І РАНГ ДИМИТЪР ДОБРЕВ - ОФИЦЕРЪТ, КОЙТО Е ПРАВЕЛ РАЗЛИКАТА
Легендарният капитан І ранг Димитър Добрев, победителят на „Хамидие“, има в кариерата си два звездни периода, докато е начело на флотски формирования. Първият продължава само 13 дни, от назначаването му за временен командир на Подвижната отбрана на 1-ви ноември 1912 г., на мястото на заболелия титуляр, до излизането му в отпуск по болест на 13-ти ноември. След оздравяването му титулярният командир капитан-лейтенант Ковачев вече се е завърнал от лечение и Добрев е преназначен на друга длъжност. Вторият му звезден период е през 1913 г., след злополучния край на Междусъзническата война, когато под негово командване учебният крайцер „Надежда“ и шест миноносеца, заедно с всички граждански кораби, собственост на Параходното дружество, извършват преход до Севастопол, и остават там до уреждане на статута им за в бъдеще. За събитията през това време се знае всичко, включително за изявите на капитан Добрев като дипломат, но се говори по-малко, в сравнение с регулярното отбелязване на героичната атака на отряда от четири миноносеца под негово командване срещу турския крайцер „Хамидие“.
Тъй като предлагам на читателите на „Морски вестник“ това есе само дни след публикацията на капитан І ранг Ваньо Мусински, едно пространно представяне на „военния“ аспект на организацията и провеждането на торпедната атака от миноносците срещу „Хамидие“, вземам повод от някои негови бележки, които ще допълня или оспоря с добронамерен тон. Тук представям, проследени документално, онези 13 дни, през които Добрев е начело на отряда миноносци и благодарение на своята инициативност, компетентност и командирски шанс, е записал името си сред най-славните наши военачалници.
В Дневника за бойните действия на корабите от Подвижната отбрана на 1-ви ноември 1912 г. е отбелязано: „В 9 ч. след пладне дойде новият началник на Подвижната отбрана, който заповяда са се съберат всички офицери от миноносците…“ Изяснена е обстановката на море, с прочитането на „тайна заповед“ на началника на Флота за „залавяне“ на турските и румънски транспорти, за които има сведение, че през тази нощ ще извършат преход от „Кюстенджа за Цариград“. За целта се разпорежда да се сформира отряд от всички миноносци. След това началникът на Подвижната отбрана „…говори как да се действа в случай, че срещнем само транспорти, транспорти с конвой, или бойни кораби от неприятелския флот“. Този не особено пространен инструктаж по същество заменя плана за бойните действия срещу превъзхождащ противник на море, който ние не намираме другаде. Повече от това едва ли е било необходимо.
Инструктажът се повтаря още веднъж същата вечер, в присъствието на началника на Трета военна инспекционна област генерал-майор Драндаревски. Капитан ІІ ранг Добрев прави съществено уточнение: при атакуването на боен кораб на противника, „в третия случай“, „миноносците гледат да застанат по класическия способ на Азарьева…, като се стараят да стрелят от най-близко разстояние (от упор)“. През следващата нощ отрядът организира „погоня“ за единичен кораб, който развива по-голяма скорост от миноносците и се отдалечава в южно направление.
На другия ден командирът на „Храбри“ „визитира“ парахода „Espero“, намира го с редовни документи и товар. В нощта на 4-ти ноември, при усилващи се вятър и вълнение и „вследствие недоразумения в сигналите… и на недостатъчен навик на командирите да спазват местата си в строя“, миноносците си пресичат безразборно курсовете, два от корабите аварират, един загубва корабната си лодка, „Храбри“ забива бушприта си в „Шумни“, като уврежда носовата си торпедна тръба - и капитан ІІ ранг Добрев преценява, че при изключително лошото време, и принуденото намаляване на хода, няма смисъл да търси транспортите, и придружаващи ги военни кораби. Така този тежък морски поход е прекратен и миноносците се швартоват на военния кей във Варна.
Напомням всичко това не със злорадство, фактите са добре известни и днес могат само да предизвикват удивление, как нашите предци са съумявали да плават на толкова уязвими, незначителни като даденост военни кораби, и какви амбициозни цели са си поставяли. Научили се, че не друг, а крайцерът „Меджидие“, модерен, мощен, тежко въоръжен, ще конвоира натоварени с „военна контрабанда“ транспорти и тръгват да го открият, за да го атакуват! Имали ли са шанс за успех? Разбира се, че не. Могат ли да не излязат да го търсят, щом са оповестени, че
Легендарният капитан І ранг Димитър Добрев, победителят на „Хамидие“, има в кариерата си два звездни периода, докато е начело на флотски формирования. Първият продължава само 13 дни, от назначаването му за временен командир на Подвижната отбрана на 1-ви ноември 1912 г., на мястото на заболелия титуляр, до излизането му в отпуск по болест на 13-ти ноември. След оздравяването му титулярният командир капитан-лейтенант Ковачев вече се е завърнал от лечение и Добрев е преназначен на друга длъжност. Вторият му звезден период е през 1913 г., след злополучния край на Междусъзническата война, когато под негово командване учебният крайцер „Надежда“ и шест миноносеца, заедно с всички граждански кораби, собственост на Параходното дружество, извършват преход до Севастопол, и остават там до уреждане на статута им за в бъдеще. За събитията през това време се знае всичко, включително за изявите на капитан Добрев като дипломат, но се говори по-малко, в сравнение с регулярното отбелязване на героичната атака на отряда от четири миноносеца под негово командване срещу турския крайцер „Хамидие“.
Тъй като предлагам на читателите на „Морски вестник“ това есе само дни след публикацията на капитан І ранг Ваньо Мусински, едно пространно представяне на „военния“ аспект на организацията и провеждането на торпедната атака от миноносците срещу „Хамидие“, вземам повод от някои негови бележки, които ще допълня или оспоря с добронамерен тон. Тук представям, проследени документално, онези 13 дни, през които Добрев е начело на отряда миноносци и благодарение на своята инициативност, компетентност и командирски шанс, е записал името си сред най-славните наши военачалници.
В Дневника за бойните действия на корабите от Подвижната отбрана на 1-ви ноември 1912 г. е отбелязано: „В 9 ч. след пладне дойде новият началник на Подвижната отбрана, който заповяда са се съберат всички офицери от миноносците…“ Изяснена е обстановката на море, с прочитането на „тайна заповед“ на началника на Флота за „залавяне“ на турските и румънски транспорти, за които има сведение, че през тази нощ ще извършат преход от „Кюстенджа за Цариград“. За целта се разпорежда да се сформира отряд от всички миноносци. След това началникът на Подвижната отбрана „…говори как да се действа в случай, че срещнем само транспорти, транспорти с конвой, или бойни кораби от неприятелския флот“. Този не особено пространен инструктаж по същество заменя плана за бойните действия срещу превъзхождащ противник на море, който ние не намираме другаде. Повече от това едва ли е било необходимо.
Инструктажът се повтаря още веднъж същата вечер, в присъствието на началника на Трета военна инспекционна област генерал-майор Драндаревски. Капитан ІІ ранг Добрев прави съществено уточнение: при атакуването на боен кораб на противника, „в третия случай“, „миноносците гледат да застанат по класическия способ на Азарьева…, като се стараят да стрелят от най-близко разстояние (от упор)“. През следващата нощ отрядът организира „погоня“ за единичен кораб, който развива по-голяма скорост от миноносците и се отдалечава в южно направление.
На другия ден командирът на „Храбри“ „визитира“ парахода „Espero“, намира го с редовни документи и товар. В нощта на 4-ти ноември, при усилващи се вятър и вълнение и „вследствие недоразумения в сигналите… и на недостатъчен навик на командирите да спазват местата си в строя“, миноносците си пресичат безразборно курсовете, два от корабите аварират, един загубва корабната си лодка, „Храбри“ забива бушприта си в „Шумни“, като уврежда носовата си торпедна тръба - и капитан ІІ ранг Добрев преценява, че при изключително лошото време, и принуденото намаляване на хода, няма смисъл да търси транспортите, и придружаващи ги военни кораби. Така този тежък морски поход е прекратен и миноносците се швартоват на военния кей във Варна.
Напомням всичко това не със злорадство, фактите са добре известни и днес могат само да предизвикват удивление, как нашите предци са съумявали да плават на толкова уязвими, незначителни като даденост военни кораби, и какви амбициозни цели са си поставяли. Научили се, че не друг, а крайцерът „Меджидие“, модерен, мощен, тежко въоръжен, ще конвоира натоварени с „военна контрабанда“ транспорти и тръгват да го открият, за да го атакуват! Имали ли са шанс за успех? Разбира се, че не. Могат ли да не излязат да го търсят, щом са оповестени, че
Торпедоносецът „Дръзки“, нарисуван от Димчо ПИШМАНОВ (1953 - 2020 г.).
Картина, прославяща подвига на миноносеца „Муавенет и Миллие“, потопил английския броненосец „Голиат“.
Димитър Добрев като младши офицер. Снимката е изложена в експозицията на Регионалния исторически музей - Русе.
Лейтенант Н. Н. Азарьев (1868 - 1904 г.).
Кърмовият еднотръбен торпеден апарат на борда на турския миноносец „Муавенет и Миллие“, с бойния си разчет.
Схема на мишкуването на два турски миноносеца в Одеското пристанище, 29-ти октомври 1914 г., на нея всичко си пише.
тази нощ ще бъде в техния тактически обсег? Не са можели, капитан ІІ ранг Добрев не е можел, както и другите, които са го следвали без колебание. Подобна е и ситуацията в нощта на 7-ми ноември, когато малко преди полунощ отряд от четири миноносеца, с флагман „Летящи“ и командира на Подвижната отбрана на борда му, ляга на курс за откриване на два египетски парахода с „контрабанда“, плаващи под турски флаг.
Много е писано за това, което се е случило при този поход, по време на атаката срещу „Хамидие“ на миноносците от отряда на капитан Добрев. Без противоречия е уточнен интервалът от време, през който „Хамидие“ е обстрелян, от началото на тактическото развръщане (8 минути) до последния торпеден изстрел - общо 11 минути. Капитан І ранг Ваньо Мусински изказва мнение, че първият в килватерната колона, „Летящи“, „по недоразумение“ стреля на циркулация. Друг компетентен автор и „катерник“, капитан І ранг Владимир Христакиев, изказа предположение, че първите трима командири са стреляли на циркулация от малка дистанция, поради стремежа максимално бързо, под артилерийския огън на противника, да заемат позиция и да изстрелят торпедото си. Той намира това за почти неизбежно и отбелязва, че „Хамидие“ е маневрирал, и не давал възможност на миноносците да легнат на „прав боен курс“.
Това вероятно не се отнася за атаката на „Летящи“, при който факторът внезапност е абсолютно валиден. По време на тактическото си развръщане флагманът „склонява“ курса в ляво, като вероятно се е стремял да легне на паралелен курс с противниковия кораб (на курс 29о ) и се сближава с „Хамидие“ на разстояние 500 метра по траверза до „крамбола или едната раковина“. В по-късни спомени лейтенант Альов пише, че намирайки се до торпедния апарат, му се сторило, че изгодният момент за стрелба е пропуснат и противникът се отдалечава, и побързал да стреля. Вероятно, това недоразумение визира капитан І ранг Мусински.
Нека се върнем пак на инструктажа на капитан Добрев, за заемане на позиция на миноносците относно противниковия кораб: на минимална дистанция, „по класическия способ на Азариева“, от където от упор ще атакуват. Кой всъщност е този Азариев и що за способ е това, при това „класически“? Ваньо Мусински е намерил за уместно да спомене, че тази атака не е непременно „триумф“ на някаква „руска школа“, както мнозина били писали в близкото минало. Капитан Христакиев специално отбелязва, че в миналото и той имал греха да говори за „руска военноморска школа“, но не е бил прав. Лейтенант Николай Николаевич Азариев не е знаел нищо за нас, защото е загинал при отбраната на Порт Артур през 1904 г. на борда на броненосеца „Цесаревич“. Като високо квалифициран щурман и командир на миноносец, той разработва способи за тактическо маневриране и бойно използване на този клас леко въоръжени, малотонажни, уязвими, но бързоходни и маневрени торпедни катери, каквито вече имало построени със стотици в Европа. Неговите книжки очевидно са се четели в Кронщадт, откъдето са минали всичките ни високообразовани български морски командири, защото по време на инструктажа никой не попитал що за способ е това. При стрелба с насочен на борд торпеден стартьор „миноноската“ се стреми на максимална скорост да се сближи с противниковия кораб и да легне на паралелен курс, ако той е на ход, или по надлъжната му ос, ако е на котва или на дрейф. Стрелбата с единично торпедо на кораб от този клас е ефективна „от упор“, а ако противникът маневрира или успее да увеличи дистанцията, тогава може да се стреля „на циркулация“- най-вероятно неточно, а миноноската бързо се накрива от корабната артилерия на противника и загива.
Точно така е постъпил „временният“ командир на „Дръзки“, лейтенант Купов, който в спомените си отбелязва, че противниковият кораб срещу него е „склонявал в ляво“ (не „мичман“, по това време той вече е бил произведен в по-горното звание, но софиянци изпратили заповедта в Кронщадт, където формално по това време е бил на стаж - бел. авт.). Пресичайки курса на „Хамидие“, той ляга на контракурс, „облизва“ борда му и от 50 метра, щом десният стартьор се изравнява с носа, флагманският миньор лейтенант Кирил Минков изстрелва торпедото, а след две-три секунди то се взривява.
Последният запис в Дневника за бойните действия, подписан на 12-ти ноември от капитан ІІ ранг Д. Добрев, гласи: „Днес към полден далеч пред Варненския залив се показа неприятелският кораб „Меджидие“… Времето беше лошо…, поради което миноносци в крейсерство не се изпратиха“. Това, последното, е за тези, които разправят колко били уплашени турците и как се гушели в шалварите на кадъните си.
Цитатите са по: Дневник за военните действия на корабите на Подвижната отбрана при Флота. Варна - Севастопол, 17 септ. 1912 г. - 31 авг. 1913 г. ДВИА, ф. 1027, оп. 4, а.е. 102, л. 1-116
P.S.
През 1905 г., преди да замине на плаване с руска ескадра в Руско-Японската война, лейтенант Добрев пише от Кронщадт на съпругата си Хенриета, която по това време е в Загреб: тук ме обучават за морски учен, а ще ме пратят да газя кал във Варна. По-добре да отида на война… Няма как да е знаел колко слава и военно щастие чака да го залее в тази пуста Варненска кална баня! Но това - чак през Балканската война, а през 1911 г. се сетили, че е „русофил“, че като юнкер е конвоирал детрониран княз и го уволнили от Флота. Но после се сетили, че познава маса „класически“ способи за водене на морска война - и го мобилизирали. В навечерието на Първата световна война, той да вземе да си спомни, че е „русофил“ и да напише, че България трябва да се държи настрана от Германия - и пак го уволнили.
Някои германци обаче нямали нищо против „класическите“ способи. Един от тях, на турска служба като командир на миноносеца „Муавенет и Миллие“, на 29-ти октомври 1914 г., преди да бъде обявена войната между Турция и Русия, влязъл в гавана на пристанище Одеса и като застанал с десния си борд, „по класическия способ на Азарьева“, на тридесет метра от канонерката „Донец“ (застанала до дозорния пост на порта), потопил я с един торпеден изстрел „от упор“. По-късно пак той извъртял подобен номер и на британския броненосец „Голиат“, който си мислел, че блокира Дарданелите. Малко след полунощ, когато британците изгасили прожекторите си, „Муавенет“ се сближил и „от упор“ изпразнил от десния си борт едновременно трите еднотръбни торпедни апарата. Всички торпеда попаднали точно, и британецът скоропостижно потънал, а германският капитан-лейтенант едва ли е чувал кой е Азарьиев и чия школа представлява.
ЯНЧО БАКАЛОВ
Много е писано за това, което се е случило при този поход, по време на атаката срещу „Хамидие“ на миноносците от отряда на капитан Добрев. Без противоречия е уточнен интервалът от време, през който „Хамидие“ е обстрелян, от началото на тактическото развръщане (8 минути) до последния торпеден изстрел - общо 11 минути. Капитан І ранг Ваньо Мусински изказва мнение, че първият в килватерната колона, „Летящи“, „по недоразумение“ стреля на циркулация. Друг компетентен автор и „катерник“, капитан І ранг Владимир Христакиев, изказа предположение, че първите трима командири са стреляли на циркулация от малка дистанция, поради стремежа максимално бързо, под артилерийския огън на противника, да заемат позиция и да изстрелят торпедото си. Той намира това за почти неизбежно и отбелязва, че „Хамидие“ е маневрирал, и не давал възможност на миноносците да легнат на „прав боен курс“.
Това вероятно не се отнася за атаката на „Летящи“, при който факторът внезапност е абсолютно валиден. По време на тактическото си развръщане флагманът „склонява“ курса в ляво, като вероятно се е стремял да легне на паралелен курс с противниковия кораб (на курс 29о ) и се сближава с „Хамидие“ на разстояние 500 метра по траверза до „крамбола или едната раковина“. В по-късни спомени лейтенант Альов пише, че намирайки се до торпедния апарат, му се сторило, че изгодният момент за стрелба е пропуснат и противникът се отдалечава, и побързал да стреля. Вероятно, това недоразумение визира капитан І ранг Мусински.
Нека се върнем пак на инструктажа на капитан Добрев, за заемане на позиция на миноносците относно противниковия кораб: на минимална дистанция, „по класическия способ на Азариева“, от където от упор ще атакуват. Кой всъщност е този Азариев и що за способ е това, при това „класически“? Ваньо Мусински е намерил за уместно да спомене, че тази атака не е непременно „триумф“ на някаква „руска школа“, както мнозина били писали в близкото минало. Капитан Христакиев специално отбелязва, че в миналото и той имал греха да говори за „руска военноморска школа“, но не е бил прав. Лейтенант Николай Николаевич Азариев не е знаел нищо за нас, защото е загинал при отбраната на Порт Артур през 1904 г. на борда на броненосеца „Цесаревич“. Като високо квалифициран щурман и командир на миноносец, той разработва способи за тактическо маневриране и бойно използване на този клас леко въоръжени, малотонажни, уязвими, но бързоходни и маневрени торпедни катери, каквито вече имало построени със стотици в Европа. Неговите книжки очевидно са се четели в Кронщадт, откъдето са минали всичките ни високообразовани български морски командири, защото по време на инструктажа никой не попитал що за способ е това. При стрелба с насочен на борд торпеден стартьор „миноноската“ се стреми на максимална скорост да се сближи с противниковия кораб и да легне на паралелен курс, ако той е на ход, или по надлъжната му ос, ако е на котва или на дрейф. Стрелбата с единично торпедо на кораб от този клас е ефективна „от упор“, а ако противникът маневрира или успее да увеличи дистанцията, тогава може да се стреля „на циркулация“- най-вероятно неточно, а миноноската бързо се накрива от корабната артилерия на противника и загива.
Точно така е постъпил „временният“ командир на „Дръзки“, лейтенант Купов, който в спомените си отбелязва, че противниковият кораб срещу него е „склонявал в ляво“ (не „мичман“, по това време той вече е бил произведен в по-горното звание, но софиянци изпратили заповедта в Кронщадт, където формално по това време е бил на стаж - бел. авт.). Пресичайки курса на „Хамидие“, той ляга на контракурс, „облизва“ борда му и от 50 метра, щом десният стартьор се изравнява с носа, флагманският миньор лейтенант Кирил Минков изстрелва торпедото, а след две-три секунди то се взривява.
Последният запис в Дневника за бойните действия, подписан на 12-ти ноември от капитан ІІ ранг Д. Добрев, гласи: „Днес към полден далеч пред Варненския залив се показа неприятелският кораб „Меджидие“… Времето беше лошо…, поради което миноносци в крейсерство не се изпратиха“. Това, последното, е за тези, които разправят колко били уплашени турците и как се гушели в шалварите на кадъните си.
Цитатите са по: Дневник за военните действия на корабите на Подвижната отбрана при Флота. Варна - Севастопол, 17 септ. 1912 г. - 31 авг. 1913 г. ДВИА, ф. 1027, оп. 4, а.е. 102, л. 1-116
P.S.
През 1905 г., преди да замине на плаване с руска ескадра в Руско-Японската война, лейтенант Добрев пише от Кронщадт на съпругата си Хенриета, която по това време е в Загреб: тук ме обучават за морски учен, а ще ме пратят да газя кал във Варна. По-добре да отида на война… Няма как да е знаел колко слава и военно щастие чака да го залее в тази пуста Варненска кална баня! Но това - чак през Балканската война, а през 1911 г. се сетили, че е „русофил“, че като юнкер е конвоирал детрониран княз и го уволнили от Флота. Но после се сетили, че познава маса „класически“ способи за водене на морска война - и го мобилизирали. В навечерието на Първата световна война, той да вземе да си спомни, че е „русофил“ и да напише, че България трябва да се държи настрана от Германия - и пак го уволнили.
Някои германци обаче нямали нищо против „класическите“ способи. Един от тях, на турска служба като командир на миноносеца „Муавенет и Миллие“, на 29-ти октомври 1914 г., преди да бъде обявена войната между Турция и Русия, влязъл в гавана на пристанище Одеса и като застанал с десния си борд, „по класическия способ на Азарьева“, на тридесет метра от канонерката „Донец“ (застанала до дозорния пост на порта), потопил я с един торпеден изстрел „от упор“. По-късно пак той извъртял подобен номер и на британския броненосец „Голиат“, който си мислел, че блокира Дарданелите. Малко след полунощ, когато британците изгасили прожекторите си, „Муавенет“ се сближил и „от упор“ изпразнил от десния си борт едновременно трите еднотръбни торпедни апарата. Всички торпеда попаднали точно, и британецът скоропостижно потънал, а германският капитан-лейтенант едва ли е чувал кой е Азарьиев и чия школа представлява.
ЯНЧО БАКАЛОВ
