
ОГЪНЯТ
На моя съвипускник Слави Колев, загинал при потушаване на пожар на кораба „Десмин“
Когато нашите връстници
се учеха жените как обичат,
нас учеха ни как да впримчим
и огъня на младостта в кръвта си
със волята - невидимо въже.
Когато от брега жените
ни търсеха със погледи в морето,
пак с огъня, до тях нестигнал,
развъртахме студените машини,
превръщахме го в сила, кръв и плът…
и кораби се връщаха от път.
Когато огънят най-сетне
разкъсва всички примки и прегради,
тогава на един от нас се пада
по някакъв неписан жребий
да слезе в ада… просто да умре
да изгори, но огъня да спре…
Там, край брега момчетата
ще стават пак мъже,
и кораби от път ще се завръщат,
а огънят от него укротен
една жена в съня й ще прегръща.
1976 г. Първа среща на випуска, Камчия.
Адриан ДИОНИСИЕВ
Бел. ред. Стихотворението „Огънят“ е включено в стихосбирката на приятеля и автора на „Морски вестник“ Адриан Василев Дионисиев, която под заглавието „Шепот в рапана“ скоро ще се появи на бял свят. Успех, Адриане!
15 август 1974 г., Пристанище Варна-изток. Пожарът на моторния кораб „Стефан Караджа” (бивш „Десмин“) е почти потушен. Корабът е със силен крен към десния си борд.
15 август 1974 г., Пристанище Варна-изток. От машинното отделение на „Стефан Караджа”
(бивш „Десмин“) все още излиза дим…