НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПРЕДИ 45 ГОДИНИ НА ШКОРПИЛОВЦИ:
ОВЪРКИЛ ПРЕЗ НОЕМВРИ 1977
„Опаля, обръщаме се!...“
През септември 1977 г. научно-изследователският полигон в морето пред Шкорпиловци бе готов в завършен вид за Международния експеримент „Камчия - 77“ и се състоеше от естакада, Пункт № 5 - в близост до края на изследователската естакада, Пункт № 6 - тринога конструкция, вълнограф, стъпил на бетонови котви на дълбочина 7 м, Пункт № 7 - подобна конструкция, вълнограф, стъпил на три котви на 11 м дълбочина, и Пункт № 8 - вълнограф, със сложна конструкция, спуснат на 18 м дълбочина. Цялата тази чудесия изискваше упорита работа от групата прибористи от Секция „Океанографски прибори“ (почти всички) и подводни плувци.
По принцип, за да работим успешно с пластмасова лодка Ял-4 с извънбордов двигател пред Шкорпиловци, трябваше да влизаме рано в морето, защото след 10.30 часа надуваше „морския“ вятър и така или иначе трябваше да излизаме във вълни, винаги с опасност да се обърнем в прибоя. Разбира се, бяхме разработили правила и технически приспособления за влизане и излизане в морето през прибоя. Датчикови рейки, апаратура, инструменти, акваланги, плавници, маски, баластни колани товарехме от края на естакадата. При лошо вълнение извънбордовия двигател и резервоара с горивото също спускахме и вдигахме от края на естакадата, а „пробивахме“ през вълните двама души на гребла.
Описаната случка стана през ноември 1977 г. Вече демонтирахме и прибирахме на брега всичко. На вълнографите оставаха само клемните кутии, надеждно зазимени. Циганско лято. Водата още не беше изстинала, но влизахме от доста време с неопренови костюми. Един колега от - IV или V курс на Техническия университет - Варна, дойде да се спуска под водата и да ни помага. Миньо Караиванов се казваше. През лятото беше ходил на Централен инструкторски курс в Поморие. Той, Мирко Токмакчиев и аз на излизане разтоварихме лодката на естакадата, но решихме да излeзeм с двигателя сърфирайки по вълните. Мирко реши, че той ще успее да изкара лодката на плажа с вълната. Аз застанах на левия борд, а Миньо на десния. Вървяхме добре. Хванахме една дълга плоска вълна. По едно време скоростта на лодката се оказа по-голяма от скоростта на вълната и носа й заизлиза напред.
ОВЪРКИЛ ПРЕЗ НОЕМВРИ 1977
„Опаля, обръщаме се!...“
През септември 1977 г. научно-изследователският полигон в морето пред Шкорпиловци бе готов в завършен вид за Международния експеримент „Камчия - 77“ и се състоеше от естакада, Пункт № 5 - в близост до края на изследователската естакада, Пункт № 6 - тринога конструкция, вълнограф, стъпил на бетонови котви на дълбочина 7 м, Пункт № 7 - подобна конструкция, вълнограф, стъпил на три котви на 11 м дълбочина, и Пункт № 8 - вълнограф, със сложна конструкция, спуснат на 18 м дълбочина. Цялата тази чудесия изискваше упорита работа от групата прибористи от Секция „Океанографски прибори“ (почти всички) и подводни плувци.
По принцип, за да работим успешно с пластмасова лодка Ял-4 с извънбордов двигател пред Шкорпиловци, трябваше да влизаме рано в морето, защото след 10.30 часа надуваше „морския“ вятър и така или иначе трябваше да излизаме във вълни, винаги с опасност да се обърнем в прибоя. Разбира се, бяхме разработили правила и технически приспособления за влизане и излизане в морето през прибоя. Датчикови рейки, апаратура, инструменти, акваланги, плавници, маски, баластни колани товарехме от края на естакадата. При лошо вълнение извънбордовия двигател и резервоара с горивото също спускахме и вдигахме от края на естакадата, а „пробивахме“ през вълните двама души на гребла.
Описаната случка стана през ноември 1977 г. Вече демонтирахме и прибирахме на брега всичко. На вълнографите оставаха само клемните кутии, надеждно зазимени. Циганско лято. Водата още не беше изстинала, но влизахме от доста време с неопренови костюми. Един колега от - IV или V курс на Техническия университет - Варна, дойде да се спуска под водата и да ни помага. Миньо Караиванов се казваше. През лятото беше ходил на Централен инструкторски курс в Поморие. Той, Мирко Токмакчиев и аз на излизане разтоварихме лодката на естакадата, но решихме да излeзeм с двигателя сърфирайки по вълните. Мирко реши, че той ще успее да изкара лодката на плажа с вълната. Аз застанах на левия борд, а Миньо на десния. Вървяхме добре. Хванахме една дълга плоска вълна. По едно време скоростта на лодката се оказа по-голяма от скоростта на вълната и носа й заизлиза напред.
„Отнеми газта!“ - извиках на Мирко. Имаше ефект, но после носа на лодката пак започна да изпреварва вълната. Метна ни на рогата си, както се казва. „Ще се преобръщаме“ - помислих си. Десният борд , където беше Миньо, се издигаше, а левият потъваше. Погледнах към Миньо и видях ужас в очите му. За да „укротя топката“, извиках - „Опаля, обръщаме се...“ В следващите милисекунди Миньо прелита над мен, а аз потъвам и лодката ме захплюпва. Излизам моментално изпод лодката (в такава ситуация съм се оказвал поне двадесетина пъти при работа с гумена лодка) и тримата се озоваваме в южната страна пред обърнатата лодка. Слава Богу, никой не е пострадал.
Но „действието“ продължава. В лодката има затворен въздух, от дясно нахлува мощна струя вода и с помощта на ръката на Архимед лодката се обръща в нормално състояние. Започваме да я разтоварваме и изнасяме неща на брега извън обсега на вълната. Аз бъркам в ниша под седалката и вадя маската си. Слагам я на челото си - тя е специална - в стъклата й са шлифовани диоптрични лещи (не виждах цифрите на дълбокомера, декомпресиометъра, компаса). Бях я поръчал на фирма „Посейдон“ на д-р Дамян Георгиев. Тъкмо чистех водата от нея, като пред мен изкочи резервоара с горивото, ако не бяха ръцете ми пред лицето ми, щеше да ме удари. Спуснах се по шланга и отсъединих накрайника му от мотора. Тръгвам да изнасям баката с горивото и гледам покрай мен се развихрил Минайката, нахлузил един мой плавник. Нещо ми говори, но не мога да го разбера... На брега, на по-високо, е застанала наша колежка Бинчето (Бог да я прости!), трепти, подскача и вика: „Траяне, джапанката! Траяне, джапанката!“ И сочи южно от лодката един въртоп в близост до естакадата. Ха сега де! Джапанката - сетих се за единия мой плавник на крака на Миньо. Значи не плавникът, не перката - джапанката. Ако беше морска орлица, щеше да литне да ни помага. Добра душа - то и името й беше Добринка!
Миньо и Мирко са хванали да изваждат двигателя. За мене остана другото гребло. Занасям го на пясъка и скачам на предполагаемото място дето се беше появил другия плавник. Нямах шанс да го намеря. Помагам на Данчо Гецов да закачим лодката със стоманеното въже и куката. „Вира, вира, вира, стооп!!!“ - Гецов е донесъл две кофи и Мирко и Миньо изхвърлят вода от лодката... „Още вира, вира, стооп!!!“ Вълната не може вече да достигне лодката и аз бъркам и развивам нервото. Чакаме да излезе всичката вода и да завием нервото на мястото му...
Прибираме се към станцията и Миньо се провиква: „Опаля, обръщаме се!...“ Смеем се. Аз си мисля, че опитът да сваля напрежението сполучи, аз си мислех да им кажа: „Не бойте се, обръщаме се!“, но „Опаля...“ излезе по-кратко, а пък и Бог ни беше на помощ.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
12.02.2022 г.
На черно-белите илюстрации, които са от архива на автора, са показани старата естакада, новата естакада и съоръженията № 5, 6, 7 и 8.
На цветните снимки, които са направени от Пресиян ПАНАЙОТОВ през 2021 г., е показано състоянието на съоръжението по това време.
Но „действието“ продължава. В лодката има затворен въздух, от дясно нахлува мощна струя вода и с помощта на ръката на Архимед лодката се обръща в нормално състояние. Започваме да я разтоварваме и изнасяме неща на брега извън обсега на вълната. Аз бъркам в ниша под седалката и вадя маската си. Слагам я на челото си - тя е специална - в стъклата й са шлифовани диоптрични лещи (не виждах цифрите на дълбокомера, декомпресиометъра, компаса). Бях я поръчал на фирма „Посейдон“ на д-р Дамян Георгиев. Тъкмо чистех водата от нея, като пред мен изкочи резервоара с горивото, ако не бяха ръцете ми пред лицето ми, щеше да ме удари. Спуснах се по шланга и отсъединих накрайника му от мотора. Тръгвам да изнасям баката с горивото и гледам покрай мен се развихрил Минайката, нахлузил един мой плавник. Нещо ми говори, но не мога да го разбера... На брега, на по-високо, е застанала наша колежка Бинчето (Бог да я прости!), трепти, подскача и вика: „Траяне, джапанката! Траяне, джапанката!“ И сочи южно от лодката един въртоп в близост до естакадата. Ха сега де! Джапанката - сетих се за единия мой плавник на крака на Миньо. Значи не плавникът, не перката - джапанката. Ако беше морска орлица, щеше да литне да ни помага. Добра душа - то и името й беше Добринка!
Миньо и Мирко са хванали да изваждат двигателя. За мене остана другото гребло. Занасям го на пясъка и скачам на предполагаемото място дето се беше появил другия плавник. Нямах шанс да го намеря. Помагам на Данчо Гецов да закачим лодката със стоманеното въже и куката. „Вира, вира, вира, стооп!!!“ - Гецов е донесъл две кофи и Мирко и Миньо изхвърлят вода от лодката... „Още вира, вира, стооп!!!“ Вълната не може вече да достигне лодката и аз бъркам и развивам нервото. Чакаме да излезе всичката вода и да завием нервото на мястото му...
Прибираме се към станцията и Миньо се провиква: „Опаля, обръщаме се!...“ Смеем се. Аз си мисля, че опитът да сваля напрежението сполучи, аз си мислех да им кажа: „Не бойте се, обръщаме се!“, но „Опаля...“ излезе по-кратко, а пък и Бог ни беше на помощ.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
12.02.2022 г.
На черно-белите илюстрации, които са от архива на автора, са показани старата естакада, новата естакада и съоръженията № 5, 6, 7 и 8.
На цветните снимки, които са направени от Пресиян ПАНАЙОТОВ през 2021 г., е показано състоянието на съоръжението по това време.