НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ЦИГАРИТЕ
Никога не съм пушил. Нито една цигара!
Това ме освобождава от подозренията за конфликт на интереси при писането на това есе. Няма как да взема страна в споровете за и против тютюнопушенето, защото не зная каква е разликата. Там имат думата онези, които са отказвали цигарите, а те брой нямат, защото както е казал един умен човек - това било много лесно!
Някои хора пушат, когато са под напрежение, други - когато са спокойни, а тези от корабите - по всяко време. Наричаме ги „чейн смоукъри“ - верижни пушачи, на името на котвената верига, защото те не хабят време и средства за кибрит и запалка, а припалват цигарите една от друга. Пушач да си на кораба! Никой не ти брои цигарите, никой не ги нарича „гвоздеи в ковчега ти“, пък са и хем евтини, хем достъпни. Друг е въпросът защо световните власти са разрешили на моряците да си купуват евтино и с предимство именно алкохол и цигари! Защото ги пренасяме? Ами да разрешат на докторите да ползват безнаказано наркотици. А ние моряците и безмитен бензин няма да откажем - нали го возим...
Когато бях малък, все още се срещаха стари кутии „Томасян“, но цигарите на пазара вече бяха „Ударник“, „Бузлуджа“, „Родопи“ и кариочката „Арда“. Дядо Пешко ме пращаше да му купувам цигари и те винаги бяха „яваш“, ще рече - „Бузлуджа“, докато „Ударник“ бяха „серт“. За младите ще поясня, че „яваш“ означава „лоу тар“. Винаги съм знаел, че дядо ми е интелектуалец!
За приятеля ми Къки съм купувал екзотични цигари от цял свят. Китайските бяха отвратителна смрад, индийските представляваха завити и хванати с тънък ластик тютюневи листа, а когато му донесох „Херцеговина Флор“ с препоръката, че самият Сталин ги е пушил, приятелят ми каза: „Ти остави Сталин. Това са били любимите цигари на Владимир Маяковски - той дори е писал блестящ рекламен слоган за тях“. Пустият му Къки! В обикновения живот за Къки донасях „Житан“ и „Голоаз“, заради острите усещания и „Сеньор Сървис“, защото според него били любима марка на Джеймс Бонд. Иди, че проверявай! Много харесвах кутията на последните цигари, защото на нея имаше стар моряк в красив спасителен пояс
Къки обичаше с усмивка да ми изброява великите пушачи: Клинт Истууд, Чърчил, Ал Капоне, Фидел Кастро, Георги Димитров, Дж. Р. Р. Толкин, Ван Гог, Пабло Пикасо, Оскар Уайлд, Айнщайн, Томас Едисън, Кийт Ричардс, Джон Ленън, Франк Синатра.
Пушенето със сигурност е вредно, но чрез Къки разбрах, че това какви цигари пушиш и как ги споделяш, показва що за човек си. Последният път преди да легне болен, му донесох 50 броя от прочутите пури „Коиба“, придобити на бартер някъде в Доминикана и той щедро черпеше кварталните пенсионери с тях, без да им казва, че цената на една такава пура се равнява на месечната им пенсия.
Веднъж донесох на Къки, просто за майтап, от най-популярните и евтини в СССР цигари - „Беломорканал“, заради дългия мундщук и необичайния им аромат. За моя изненада приятелят ми каза, че това е най-якият тютюн, който е пушил. Носил съм му с радост „беломорка“ - та те бяха почти без пари!
Къки ми е разказвал, че някакъв много корав партизански командир се самоубил след Девети, защото не успял да откаже цигарите!
По време на един дълъг преход от Полша до Венецуела започнах да уважавам пушачите. Застояхме се в малкото полско пристанище Полице преди отплаването и бяхме спокойни, че ще успеем да бункероваме благини за прехода, но шипшандлера все нещо го увърташе и към края на престоя още не бяхме заредили алкохол и цигари. Само в машината ни очакваха три рождени дни през следващия месец в океана! С един моторист взехме такси и от далечен „Лидъл“ заредихме водка, вино, бира и кОла. Цигарите ни се видяха безбожно скъпи, и двамата се оказахме непушачи, пък се и надявахме шипшандлерът да донесе количествата за пафкане, които му бяхме поръчали. Не донесе цигари полският шипшандлер и така тръгнахме. Гориво взехме в Гьотеборг, но с цигарите пак не стана хавата.
Първият рожден ден бе още на първи септември. Рожденик бе втория механик Митко - тих, културен и печен моряк. Цигари все още се намираха и празникът мина чудесно. На осми септември пак празнувахме - рожден ден на другаря Тодор Живков. Капитанът бе завършил политически випуск в Морското... Цигари нямаше, но барото ни увери, че Тато е бил непушач.
Пръв се усети третия механик. Той си спомни, че по време на преход събираме боклука за сдаване в следващо пристанище. Една нощна вахта Третия бе изсипал всичкия боклук от машината на пода в ЦПУ-то, бе отделил фасовете, за да извади от тях тютюна и цели два дни всички пушачи си свиваха цигари, но и това свърши. Тогава пушачите отново изсипаха боклука на пода и пак имаха самоделни цигари за половин ден. Когато видях как за трети път пресяват боклука за фасове, изпитах уважение към тях. То бе леко помрачено от следващия им ход: харесаха си зеления ми чай тип „гън паудър“ и ме принудиха до Порто Кабело да пия мащерка и маточина, престояли повече от година при миризмите в камбуза...
Когато изсипаха боклука, за да вземат фасовете и от зеления чай, вече нямах сили да им се възхищавам!
Във Венецуела не ни пуснаха въобще на брега: революция, социализъм, трибунал, рекет и корупция
Никога не съм пушил. Нито една цигара!
Това ме освобождава от подозренията за конфликт на интереси при писането на това есе. Няма как да взема страна в споровете за и против тютюнопушенето, защото не зная каква е разликата. Там имат думата онези, които са отказвали цигарите, а те брой нямат, защото както е казал един умен човек - това било много лесно!
Някои хора пушат, когато са под напрежение, други - когато са спокойни, а тези от корабите - по всяко време. Наричаме ги „чейн смоукъри“ - верижни пушачи, на името на котвената верига, защото те не хабят време и средства за кибрит и запалка, а припалват цигарите една от друга. Пушач да си на кораба! Никой не ти брои цигарите, никой не ги нарича „гвоздеи в ковчега ти“, пък са и хем евтини, хем достъпни. Друг е въпросът защо световните власти са разрешили на моряците да си купуват евтино и с предимство именно алкохол и цигари! Защото ги пренасяме? Ами да разрешат на докторите да ползват безнаказано наркотици. А ние моряците и безмитен бензин няма да откажем - нали го возим...
Когато бях малък, все още се срещаха стари кутии „Томасян“, но цигарите на пазара вече бяха „Ударник“, „Бузлуджа“, „Родопи“ и кариочката „Арда“. Дядо Пешко ме пращаше да му купувам цигари и те винаги бяха „яваш“, ще рече - „Бузлуджа“, докато „Ударник“ бяха „серт“. За младите ще поясня, че „яваш“ означава „лоу тар“. Винаги съм знаел, че дядо ми е интелектуалец!
За приятеля ми Къки съм купувал екзотични цигари от цял свят. Китайските бяха отвратителна смрад, индийските представляваха завити и хванати с тънък ластик тютюневи листа, а когато му донесох „Херцеговина Флор“ с препоръката, че самият Сталин ги е пушил, приятелят ми каза: „Ти остави Сталин. Това са били любимите цигари на Владимир Маяковски - той дори е писал блестящ рекламен слоган за тях“. Пустият му Къки! В обикновения живот за Къки донасях „Житан“ и „Голоаз“, заради острите усещания и „Сеньор Сървис“, защото според него били любима марка на Джеймс Бонд. Иди, че проверявай! Много харесвах кутията на последните цигари, защото на нея имаше стар моряк в красив спасителен пояс
Къки обичаше с усмивка да ми изброява великите пушачи: Клинт Истууд, Чърчил, Ал Капоне, Фидел Кастро, Георги Димитров, Дж. Р. Р. Толкин, Ван Гог, Пабло Пикасо, Оскар Уайлд, Айнщайн, Томас Едисън, Кийт Ричардс, Джон Ленън, Франк Синатра.
Пушенето със сигурност е вредно, но чрез Къки разбрах, че това какви цигари пушиш и как ги споделяш, показва що за човек си. Последният път преди да легне болен, му донесох 50 броя от прочутите пури „Коиба“, придобити на бартер някъде в Доминикана и той щедро черпеше кварталните пенсионери с тях, без да им казва, че цената на една такава пура се равнява на месечната им пенсия.
Веднъж донесох на Къки, просто за майтап, от най-популярните и евтини в СССР цигари - „Беломорканал“, заради дългия мундщук и необичайния им аромат. За моя изненада приятелят ми каза, че това е най-якият тютюн, който е пушил. Носил съм му с радост „беломорка“ - та те бяха почти без пари!
Къки ми е разказвал, че някакъв много корав партизански командир се самоубил след Девети, защото не успял да откаже цигарите!
По време на един дълъг преход от Полша до Венецуела започнах да уважавам пушачите. Застояхме се в малкото полско пристанище Полице преди отплаването и бяхме спокойни, че ще успеем да бункероваме благини за прехода, но шипшандлера все нещо го увърташе и към края на престоя още не бяхме заредили алкохол и цигари. Само в машината ни очакваха три рождени дни през следващия месец в океана! С един моторист взехме такси и от далечен „Лидъл“ заредихме водка, вино, бира и кОла. Цигарите ни се видяха безбожно скъпи, и двамата се оказахме непушачи, пък се и надявахме шипшандлерът да донесе количествата за пафкане, които му бяхме поръчали. Не донесе цигари полският шипшандлер и така тръгнахме. Гориво взехме в Гьотеборг, но с цигарите пак не стана хавата.
Първият рожден ден бе още на първи септември. Рожденик бе втория механик Митко - тих, културен и печен моряк. Цигари все още се намираха и празникът мина чудесно. На осми септември пак празнувахме - рожден ден на другаря Тодор Живков. Капитанът бе завършил политически випуск в Морското... Цигари нямаше, но барото ни увери, че Тато е бил непушач.
Пръв се усети третия механик. Той си спомни, че по време на преход събираме боклука за сдаване в следващо пристанище. Една нощна вахта Третия бе изсипал всичкия боклук от машината на пода в ЦПУ-то, бе отделил фасовете, за да извади от тях тютюна и цели два дни всички пушачи си свиваха цигари, но и това свърши. Тогава пушачите отново изсипаха боклука на пода и пак имаха самоделни цигари за половин ден. Когато видях как за трети път пресяват боклука за фасове, изпитах уважение към тях. То бе леко помрачено от следващия им ход: харесаха си зеления ми чай тип „гън паудър“ и ме принудиха до Порто Кабело да пия мащерка и маточина, престояли повече от година при миризмите в камбуза...
Когато изсипаха боклука, за да вземат фасовете и от зеления чай, вече нямах сили да им се възхищавам!
Във Венецуела не ни пуснаха въобще на брега: революция, социализъм, трибунал, рекет и корупция
Капитан Георги Дюлгеров (1908 - 1971 г.) с неизменната лула на мостика.
И бабата ли ще пафка! Реклама от преди повече от век.
Главният механик Богдан Проданов (1908 - 1978 г.). С този неизменен аксесоар го помнят всички, които го познаваха.
Моряшките цигари.
Великият фен на „Херцеговина флор“.
Любимата ми картинка цигари.
Картина на художника Петър Белов!
„Томасян“ – „Муфтасян“.
колкото щеш, но шипшандлер няма. От телевизора пък другарят Чавес с укор ни размахваше пръст.
За щастие следващото пристанище бе Порт о Пренс - Хаити. За цигари не знам, но порта бе фрашкан с пури, при това се предлагаха за горивосмазочни материали. Цял месец екипажът пушеше „Ромео и Жулиета“, „Монтекристо“, „Коиба“, „Ъпман“, „Партагас“ и „Пънч“. Всичките - в разкошна опаковка и с високо качество.
Виждал ли си, Читателю, страстен пушач на сутринта „след тежка нощ“? На мен се е случвало хиляди пъти и ще се опитам да опиша картината. Първото нещо, което той търси, не е алкохол, а цигара. После пламъчето дълго подскача и трепери в пръстите му, докато накрая успява да целуне ароматния тютюн, цигарата светва в оранжево и до мен достига познатия мирис. Пушачът вдишва дълбоко дима и бавно го изпуска, а аз виждам как се отпускат чертите на лицето му и неземно блаженство залива тялото му. За мен е ясно, че този човек никога няма да се откаже от пушенето! Поне - не доброволно. И все се сещам за онзи партизански командир от разказа на Къки!
Пушенето наистина е ужасно изкушение, но самО по себе си то нищо не означава. Пушачите няма да се развълнуват от този текст. Есето ще заинтересува онези, които се борят с тютюнопушенето, защото нас ни вълнува грешното и опасното.
По корабите на тарикатите им викаме муфтаджии и ако питате мен - много им отива, въпреки, че официалната мъдрост гласи „Авантата си е чиста печалба“. На кораба най-чести авантаджии са пушачите и по името на старата марка цигари „Томасян“ ние казвахме, че за тях любима марка е „Муфтасян“...
Неотдавна патреотите се канеха да стимулират непушачите с данъчни облекчения и добавки към заплатата. Още преди 30 години, през 1991-а на м/к „Кейп Бретън” давах на всеки отказал цигарите по сто долара на месец. За сметка на чорбаджиите, разбира се!
Чета в официалната преса, че пушачите се заразяват по-рядко с коронавирус. Същите вестници цитират световни авторитети, дори нарекоха явлението „ефектът на пушачите“. Ясно е, че никой няма да проверява това твърдение, но на журналистите ще кажа, че като бях малък твърдо вярвах, че момичетата предпочитат момчета, които пушат. За шейсе години никой не е опровергал това мое ранно откритие, така че можете да ми вярвате, а за онези, които вярват на вестниците, ще кажа: Пуши народе! Трупай антивирус! Сега му е времето!
Други умници пък ни съветват, че спасението се нарича „лоу тар“ и бездимни цигари. То е все едно да узаконим малките кражби, умерената корупция и непредумишлените убийства.
Сл. ПЕШКОВ - моряк
За щастие следващото пристанище бе Порт о Пренс - Хаити. За цигари не знам, но порта бе фрашкан с пури, при това се предлагаха за горивосмазочни материали. Цял месец екипажът пушеше „Ромео и Жулиета“, „Монтекристо“, „Коиба“, „Ъпман“, „Партагас“ и „Пънч“. Всичките - в разкошна опаковка и с високо качество.
Виждал ли си, Читателю, страстен пушач на сутринта „след тежка нощ“? На мен се е случвало хиляди пъти и ще се опитам да опиша картината. Първото нещо, което той търси, не е алкохол, а цигара. После пламъчето дълго подскача и трепери в пръстите му, докато накрая успява да целуне ароматния тютюн, цигарата светва в оранжево и до мен достига познатия мирис. Пушачът вдишва дълбоко дима и бавно го изпуска, а аз виждам как се отпускат чертите на лицето му и неземно блаженство залива тялото му. За мен е ясно, че този човек никога няма да се откаже от пушенето! Поне - не доброволно. И все се сещам за онзи партизански командир от разказа на Къки!
Пушенето наистина е ужасно изкушение, но самО по себе си то нищо не означава. Пушачите няма да се развълнуват от този текст. Есето ще заинтересува онези, които се борят с тютюнопушенето, защото нас ни вълнува грешното и опасното.
По корабите на тарикатите им викаме муфтаджии и ако питате мен - много им отива, въпреки, че официалната мъдрост гласи „Авантата си е чиста печалба“. На кораба най-чести авантаджии са пушачите и по името на старата марка цигари „Томасян“ ние казвахме, че за тях любима марка е „Муфтасян“...
Неотдавна патреотите се канеха да стимулират непушачите с данъчни облекчения и добавки към заплатата. Още преди 30 години, през 1991-а на м/к „Кейп Бретън” давах на всеки отказал цигарите по сто долара на месец. За сметка на чорбаджиите, разбира се!
Чета в официалната преса, че пушачите се заразяват по-рядко с коронавирус. Същите вестници цитират световни авторитети, дори нарекоха явлението „ефектът на пушачите“. Ясно е, че никой няма да проверява това твърдение, но на журналистите ще кажа, че като бях малък твърдо вярвах, че момичетата предпочитат момчета, които пушат. За шейсе години никой не е опровергал това мое ранно откритие, така че можете да ми вярвате, а за онези, които вярват на вестниците, ще кажа: Пуши народе! Трупай антивирус! Сега му е времето!
Други умници пък ни съветват, че спасението се нарича „лоу тар“ и бездимни цигари. То е все едно да узаконим малките кражби, умерената корупция и непредумишлените убийства.
Сл. ПЕШКОВ - моряк