НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЕДНО ЛИЧНО МНЕНИЕ ПО АКТУАЛЕН ВЪПРОС: КАК И КОЙ „ВКАРА ВЪЛКА В КОШАРАТА?“
Напоследък все повече анализатори и активни в сайтовете хора задават въпроса: „Защо руският президент, Владимир Путин, започна мащабни военни действия в Украйна? Какво ще спечели Русия?“ Някои побързаха да го обявят за луд, други бързичко го приравниха с Хитлер, трети едва ли не му изръкопляскаха. От „осанна“, до „разпни го“ са реакциите не само на „експерти“ и „специалисти“, но и реакциите на цели държави. Светът не е Европейският съюз, уважаеми!
Като човек, изучавал геополитика и геостратегия и готвен да управлява действия в оперативно-стратегически мащаб ще започна с ползите за Русия от подобна инвазия, абстрахирайки се от чисто човешката, хуманитарна страна на въпроса.
Мощта на една държава, от геостратегическа гледна точка се оценява с нейната „критична маса“, чийто основни компоненти са население, територия и природни ресурси.
Присъединяването на териториите по северното крайбрежие на Черно море (включително Приднестровието), което считам за една от целите на кампанията, освен до увеличаване на компонентите на критичната маса, практически ще доведе до господство над Черноморския басейн във всяко отношение - политическо, икономическо, военно и ресурсно. Не бива да пренебрегваме ресурсите на морските пространства, особено в този плитководен район, където експлоатацията на ресурсите е много по-лесна.
Връщането на Донбас в състава на Руската федерация няма да коментирам - всички знаем с какво е богат този район.
Друга, стратегическа цел, разбира се е осигуряването на сухопътна връзка с Крим, т.к. мостът над Керченския пролив не бива да се разглежда като такава - твърде уязвим е.
На първо място обаче, Русия преследва друга цел - отърсване от „гердана“ от натовски бази и оръжия, разположени близо до границите й. Няма разумно обяснение за неистовото разполагане на бази, сили и оръжия по, или в близост до границите на Русия, предвид факта, че Русия не само че не заплашва никого, но непрекъснато се стреми да се отвори към Европа, съседите си и света.
Дотук е ясно, че от чисто военна гледна точка отвоюването на част от Украйна носи сериозни ползи. Нека сега да се опитам да анализирам „Защо?“ Защо все пак седемдесет и седем години след Втората световна война, при съвременните условия на осъзната глобална опасност от мащабна война, Русия все пак си позволи риска да използва военна сила?
Още през 2007 г. Путин заяви на Запада, че неглижирането на Русия и, не дай Боже, пренебрегването й като фактор в световната политика и икономика е дълбоко погрешен ход. Не го „чуха“. Те, сякаш не вярваха, че в днешно време е възможно възмездие. През 2014 г. Русия безапелационно доказа това. И на лаиците трябваше да стане ясно, че подобно поведение няма да доведе до нищо добро, за никоя от двете страни.
Мощният тласък в развитието и модернизирането на Въоръжените сили на Русия, макар и за сметка на други сфери на икономическия и обществен живот, бе ясен знак, че федерацията се готви за много сериозен отговор на политиката на „близко заграждане“ от страна на НАТО. Поставените условия за прекратяване на подготовката за приемане на Украйна и Грузия в Алианса, както и изтеглянето му в границите до 1997 г. бяха посрещнати от „партньорите“ меко казано - несериозно. И накрая няколкократните заявления на президента на САЩ, че Русия ще разпали войната, след 1,2,5, „X” дни и че САЩ няма да участват във военни действия, „отпуши бутилката с духа“.
На фона на неистовия вой, който се носи в ефира и виртуалния свят за това, колко е зла Русия, никой обаче не задава въпроса, как САЩ биха реагирали на „гердан“ от руски военни бази, да речем в Мексико, Венецуела и други съседни тям страни?
Отговорът, мили хора, датира от 1961 година!
О.з. капитан І ранг Станко Ат. СТАНКОВ
ветеран, командир на подводница от българските ВМС
P.S. Авторът не ангажира институциите, в които работи и членува, с личното си мнение.
„Морски вестник“ е готов да публикува и други мнения по въпроса.
Напоследък все повече анализатори и активни в сайтовете хора задават въпроса: „Защо руският президент, Владимир Путин, започна мащабни военни действия в Украйна? Какво ще спечели Русия?“ Някои побързаха да го обявят за луд, други бързичко го приравниха с Хитлер, трети едва ли не му изръкопляскаха. От „осанна“, до „разпни го“ са реакциите не само на „експерти“ и „специалисти“, но и реакциите на цели държави. Светът не е Европейският съюз, уважаеми!
Като човек, изучавал геополитика и геостратегия и готвен да управлява действия в оперативно-стратегически мащаб ще започна с ползите за Русия от подобна инвазия, абстрахирайки се от чисто човешката, хуманитарна страна на въпроса.
Мощта на една държава, от геостратегическа гледна точка се оценява с нейната „критична маса“, чийто основни компоненти са население, територия и природни ресурси.
Присъединяването на териториите по северното крайбрежие на Черно море (включително Приднестровието), което считам за една от целите на кампанията, освен до увеличаване на компонентите на критичната маса, практически ще доведе до господство над Черноморския басейн във всяко отношение - политическо, икономическо, военно и ресурсно. Не бива да пренебрегваме ресурсите на морските пространства, особено в този плитководен район, където експлоатацията на ресурсите е много по-лесна.
Връщането на Донбас в състава на Руската федерация няма да коментирам - всички знаем с какво е богат този район.
Друга, стратегическа цел, разбира се е осигуряването на сухопътна връзка с Крим, т.к. мостът над Керченския пролив не бива да се разглежда като такава - твърде уязвим е.
На първо място обаче, Русия преследва друга цел - отърсване от „гердана“ от натовски бази и оръжия, разположени близо до границите й. Няма разумно обяснение за неистовото разполагане на бази, сили и оръжия по, или в близост до границите на Русия, предвид факта, че Русия не само че не заплашва никого, но непрекъснато се стреми да се отвори към Европа, съседите си и света.
Дотук е ясно, че от чисто военна гледна точка отвоюването на част от Украйна носи сериозни ползи. Нека сега да се опитам да анализирам „Защо?“ Защо все пак седемдесет и седем години след Втората световна война, при съвременните условия на осъзната глобална опасност от мащабна война, Русия все пак си позволи риска да използва военна сила?
Още през 2007 г. Путин заяви на Запада, че неглижирането на Русия и, не дай Боже, пренебрегването й като фактор в световната политика и икономика е дълбоко погрешен ход. Не го „чуха“. Те, сякаш не вярваха, че в днешно време е възможно възмездие. През 2014 г. Русия безапелационно доказа това. И на лаиците трябваше да стане ясно, че подобно поведение няма да доведе до нищо добро, за никоя от двете страни.
Мощният тласък в развитието и модернизирането на Въоръжените сили на Русия, макар и за сметка на други сфери на икономическия и обществен живот, бе ясен знак, че федерацията се готви за много сериозен отговор на политиката на „близко заграждане“ от страна на НАТО. Поставените условия за прекратяване на подготовката за приемане на Украйна и Грузия в Алианса, както и изтеглянето му в границите до 1997 г. бяха посрещнати от „партньорите“ меко казано - несериозно. И накрая няколкократните заявления на президента на САЩ, че Русия ще разпали войната, след 1,2,5, „X” дни и че САЩ няма да участват във военни действия, „отпуши бутилката с духа“.
На фона на неистовия вой, който се носи в ефира и виртуалния свят за това, колко е зла Русия, никой обаче не задава въпроса, как САЩ биха реагирали на „гердан“ от руски военни бази, да речем в Мексико, Венецуела и други съседни тям страни?
Отговорът, мили хора, датира от 1961 година!
О.з. капитан І ранг Станко Ат. СТАНКОВ
ветеран, командир на подводница от българските ВМС
P.S. Авторът не ангажира институциите, в които работи и членува, с личното си мнение.
„Морски вестник“ е готов да публикува и други мнения по въпроса.
Подстъпите към Киев, ноември 1943 г. Руснаци и украинци се сражават рамо до рамо за освобождението на Киев от хитлеристките окупатори. Днес те пак се бият за Киев, но, уви - един срещу друг. Това не биваше да се случва!