НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЗА РУСКАТА ОБСАДА НА ВАРНЕНСКАТА КРЕПОСТ НА 30
ОКТОМВРИ 1773 ГОДИНА
На 30 октомври (10 ноември) 1773 г., по време на първата Руско-турската война от 1768-1774 г., Варненската крепост (Ески кале) е обсадена от руските войски, пехота и кавалерия, под командването на генерал-поручик барон Карл Карлович Унгерн-Щернберг (Karl Karlovich Ungern-Sternberg) [1].
Обсадата на Варненската крепост на 30 октомври 1773 г. е далеч от блестящите победи на руската армия по време на войната. В книгата си „История на османските турци, от началото на тяхната империя до наши дни“ английския историк Едуард Шепърд Кризи (Edward Shepherd Creasy) пише:
„Успешната защита на Варна и възвръщането на Базарджик [Хаджиоглу Пазарджик / Добрич] са двете последни събития от кампанията през 1773 г.; кампания, в която балансът на предимствата е значително на страната на турците“ [2].
На 23 октомври 1773 г., след кратка престрелка с конницата на Черкез паша, руските войски, под командването на генерал-поручик барон Унгерн (3 000 души) и генерал-поручик княз Юрий Владимирович Долгоруков (5 000 души) превземат Хаджиоглу Пазарджик, напуснат от своите жители [3]. След като разоряват града на 28 октомври 1773 г. руските войски се разделят на две - отряд, под командването на генерал-поручик барон Унгерн се отправя за Варна, а отряд, под командването на генерал-поручик Долгоруков остава в Хаджиоглу Пазарджик с намерение да се отправи през Козлуджа (днес гр. Суворово) за Шумен, главната квартира на Османската армия по време на войната, командвана от великия везир Мусин Зааде Мехмед паша.
На 28 октомври 1773 г. отрядът на генерал-поручик барон Унгрен [4] тръгва от Хаджиоглу Пазарджик за Варна. На 29 октомври отрядът лагерува в село Дервент (днес село Изворско). На 30 октомври 1773 г. той обсажда Варненската крепост [5]. Руският отряд [6], разделен на три колони: лява, под командването на генерал-майор Викентий Викентиевич фон Райзер, средна, под командването на генерал-поручик барон Унгрен, и дясна, под командването на полковник Виктор Амадей принц Анхалт-Бернбург [7], започват обсадата. Тя е предшествана от артилерийски обстрел. След щурм на генерал-майор фон Райзер, руснаците навлизат в крепостта при „Войвода капусу“ (Woiwoda tabiesi) в квартала на неверниците (Kiafir Mahallesi), но са изтласкани обратно. Защитниците на крепостта [8], под командването на Арнаут паша [9], издържат на еднодневната обсада и нанасят чувствителни загуби на руските войски - 211 убити и 500 ранени, сред тях и генерал-майор фон Райзер [10]. Руснаците изоставят пред крепостния ров 6 оръдия и 100 сандъка с боеприпаси.
След неуспешната обсада на Варненската крепост руските войски отстъпват към село Аджемлер (днес гр. Аксаково), и от там, на следващия ден се оттеглят през Балчик (5 ноември), Каварна, Мангалия и Бабадаг към Измаил (23 ноември 1773 г.).
За обсадата на Варненската крепост османския дипломат и историк Ахмед Васиф Ефенди (Ahmed Vasif Efendi) пише в своите анали (превод от арабски на френски Косен дьо Пърсивал):
„Начинанието, предприето срещу Варна, се провали напълно: около шест хиляди пехотинци и три хиляди кавалеристи съставляваха дивизията, предназначена да атакува този град. Осман паша [11], който командваше флотилия в Черно море, тогава беше в пристанището. Той наредил на пет-шестстотин галеонджии и хиляда и петстотин левенти да слязат на брега, за да подсилят гарнизона. На 14-и шабан (19 октомври) руснаците се появиха по пътя за Кадъкьой [12] и, разделени на три колони, атакуваха укрепленията от три различни страни. Осман паша, макар и болен, искаше да стане свидетел на битката; той беше отведен в един редут, където му беше поставен чадър. Действието беше оживено и смъртоносно: руснаците, които първо бяха успели да проникнат в предградията, след това бяха прогонени от мюсюлманската храброст и поеха обратно към Бабадаг. На площада бяха убити хиляда и петстотин души, а освен това загубиха и голям брой ранени, които умряха по пътя и които дори не успяха да погребат [13]. …
Пълният текст на статията на Анастас АНГЕЛОВ
(в PDF-формат) може да прочетете тук.
ОКТОМВРИ 1773 ГОДИНА
На 30 октомври (10 ноември) 1773 г., по време на първата Руско-турската война от 1768-1774 г., Варненската крепост (Ески кале) е обсадена от руските войски, пехота и кавалерия, под командването на генерал-поручик барон Карл Карлович Унгерн-Щернберг (Karl Karlovich Ungern-Sternberg) [1].
Обсадата на Варненската крепост на 30 октомври 1773 г. е далеч от блестящите победи на руската армия по време на войната. В книгата си „История на османските турци, от началото на тяхната империя до наши дни“ английския историк Едуард Шепърд Кризи (Edward Shepherd Creasy) пише:
„Успешната защита на Варна и възвръщането на Базарджик [Хаджиоглу Пазарджик / Добрич] са двете последни събития от кампанията през 1773 г.; кампания, в която балансът на предимствата е значително на страната на турците“ [2].
На 23 октомври 1773 г., след кратка престрелка с конницата на Черкез паша, руските войски, под командването на генерал-поручик барон Унгерн (3 000 души) и генерал-поручик княз Юрий Владимирович Долгоруков (5 000 души) превземат Хаджиоглу Пазарджик, напуснат от своите жители [3]. След като разоряват града на 28 октомври 1773 г. руските войски се разделят на две - отряд, под командването на генерал-поручик барон Унгерн се отправя за Варна, а отряд, под командването на генерал-поручик Долгоруков остава в Хаджиоглу Пазарджик с намерение да се отправи през Козлуджа (днес гр. Суворово) за Шумен, главната квартира на Османската армия по време на войната, командвана от великия везир Мусин Зааде Мехмед паша.
На 28 октомври 1773 г. отрядът на генерал-поручик барон Унгрен [4] тръгва от Хаджиоглу Пазарджик за Варна. На 29 октомври отрядът лагерува в село Дервент (днес село Изворско). На 30 октомври 1773 г. той обсажда Варненската крепост [5]. Руският отряд [6], разделен на три колони: лява, под командването на генерал-майор Викентий Викентиевич фон Райзер, средна, под командването на генерал-поручик барон Унгрен, и дясна, под командването на полковник Виктор Амадей принц Анхалт-Бернбург [7], започват обсадата. Тя е предшествана от артилерийски обстрел. След щурм на генерал-майор фон Райзер, руснаците навлизат в крепостта при „Войвода капусу“ (Woiwoda tabiesi) в квартала на неверниците (Kiafir Mahallesi), но са изтласкани обратно. Защитниците на крепостта [8], под командването на Арнаут паша [9], издържат на еднодневната обсада и нанасят чувствителни загуби на руските войски - 211 убити и 500 ранени, сред тях и генерал-майор фон Райзер [10]. Руснаците изоставят пред крепостния ров 6 оръдия и 100 сандъка с боеприпаси.
След неуспешната обсада на Варненската крепост руските войски отстъпват към село Аджемлер (днес гр. Аксаково), и от там, на следващия ден се оттеглят през Балчик (5 ноември), Каварна, Мангалия и Бабадаг към Измаил (23 ноември 1773 г.).
За обсадата на Варненската крепост османския дипломат и историк Ахмед Васиф Ефенди (Ahmed Vasif Efendi) пише в своите анали (превод от арабски на френски Косен дьо Пърсивал):
„Начинанието, предприето срещу Варна, се провали напълно: около шест хиляди пехотинци и три хиляди кавалеристи съставляваха дивизията, предназначена да атакува този град. Осман паша [11], който командваше флотилия в Черно море, тогава беше в пристанището. Той наредил на пет-шестстотин галеонджии и хиляда и петстотин левенти да слязат на брега, за да подсилят гарнизона. На 14-и шабан (19 октомври) руснаците се появиха по пътя за Кадъкьой [12] и, разделени на три колони, атакуваха укрепленията от три различни страни. Осман паша, макар и болен, искаше да стане свидетел на битката; той беше отведен в един редут, където му беше поставен чадър. Действието беше оживено и смъртоносно: руснаците, които първо бяха успели да проникнат в предградията, след това бяха прогонени от мюсюлманската храброст и поеха обратно към Бабадаг. На площада бяха убити хиляда и петстотин души, а освен това загубиха и голям брой ранени, които умряха по пътя и които дори не успяха да погребат [13]. …
Пълният текст на статията на Анастас АНГЕЛОВ
(в PDF-формат) може да прочетете тук.
Генерал-поручик Виктор Амадей принц Анхалт-Бернбург (Viktor Amadeus von Anhalt-Bernburg-Schaumburg-Hoym, 1744-1790). Далечен родственик на руската императрица Екатерина Втора. От 1772 г. на руска служба (волонтер). При обсадата на Варненската крепост на 30 октомври 1773 г., с чин полковник, командва лявото крило на руския отряд. Член на руската делегация при подписването на мирния договор от Кючук Кайнарджа на 10 (21) юли 1774 г. (сложил край на Руско-турската война от 1768-1774 г.). Достига до чин генерал-поручик (1782). Ранен по време на Руско-шведската война от 1788-1790 г. и умира от раните си във военната болница във Виборг на 18 април 1790 г. (на 45-годишна възраст). Погребан в лютеранското гробище във Виборг.
Генерал-поручик княз Юрий Владимирович Долгоруков.