НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ОНАЯ РАБОТА
„Онова нещо“ е лаф на моя земляк Йордан Радичков, а ние моряците му викаме „оная работа“. Нещо като евфемизмът „тамтарарам“ в мръсния виц, който разказва английският моряк пред кралицата. В последно време няма там, няма тарарам - всичко се казва в прав текст и изпълва душите балкански с национална чест и мъжка гордост.
До новите политици ние моряците изглеждаме като пъпчиви тийнейджъри с тамтарарама и оная си работа. То не бяха „мъжки думи“, „джентълменски споразумения“ и какви ли не извращенски словосъчетания. Има още много да учим ние моряците!
Аз например, никога не съм разбирал една друга друга дитиримба:
Льох, льох, лили льох, льох лили льох,
За целувки и любов всеки е готов!
Ансамбълът за моряшки песни и пляски в Морското я бе включил като гвоздей в програмата си и многократно я бях гледал и слушал, но така и не ми стана ясно, дали целуващият и любещият, или целуваният и любеният притежава тази достойна за възпяване постоянна готовност.
Ние българите сме закърмени с думи като къх, бока, Гидо и прочее синоними, към които като поотраснахме прибавихме и „оная работа“.
Помниш ли първата си любов, Читателю? Тази любов е нещо като „оная работа“, само, че е по-различна. Пъчите се двамата с девойката по гезмето хванати за ръка и всичко вършите заедно, с изключение на „оная работа“. Много пъти сте съвсем близко до „нея“, но ти си толкова смотан, че „тя“ така и не се случва. Днес вече зная, че „оная работа“ никога не се случва на добрите момчета, но това, че тях не ги огрява, може да е и за хубаво!
Когато си на шестнайсе, животът е като ясна и неизбежна пътна карта. Едва някъде към шейсетте се усещаш, че си гледал картата наопаки, а на моите години, вече си сигурен, че си бил прецакан не толкова за „оная работа“, колкото за куп много по - важни работи. По време на плаванията пък, в „оная работа“ се включиха контрабандата, алкохола, портовия контрол и връзките, но не любовните, а институционалните. Тогава проумях колко глупави са били детските ми сръдни за въпросната оная работа, но вече бе късно да се извиня или поправя. Дължа да кажа за свое скромно оправдание, че никога в моята младост не съм наричал хубавите момичета бройки.
Помниш ли, Читателю, оная снимка на Мерилин Монро, където тя стои на подлезната решетка и топлият въздух е повдигнал полата й. Снимката си е направо стопроцентова оная работа, макар че нищо от анатомията на Монро не се вижда. Пак по онова време имаше и една снимка на Джейн Мансфийлд, на която много работи й се виждаха, но тя въобще не може да се мери с тази на Монро. Извинявайте за израза, но Джейн си бе само цици и нищо от оная работа.
И в рокендрола си имаме оная работа - спомням си такива като „Секс Пистълс“ и „Пуси Райът“, които на ачик още с името си, я проповядваха, но те никога не са били сред музикалните ми фаворити. От друга страна, първите песни на Литъл Ричард и Джери Лий Луис, си бяха направи нецензурирана възхвала именно на оная работа. Точно такива бяха „Тути фрути“, „Гуд голи мис Моли“ и „Големи огнени топки“ и ние го разбирахме без да знаем бъкел английски. И досега се чудя как ние невръстните хлапета от Мала Кутловица го разбирахме, а богатите костюмари от звукозаписните компании и радиата - не. Чуйте само: за гореспоменатата мис Моли, Ричард пее, че обича да танцува, но бърза да добави, че тя още sure like to ball. Всяко дете по света ще ти каже, че сленгът TO BALL означава ПРАВЯ СЕКС!
В БМФ един капитан и един главен механик ги бяха кръстили Пича веднага след името, въпреки, че те хич не мязаха на Джеф Бриджис. Бях авер и с двамата (нали са пичове) и те наистина отговаряха на прякора си, но не точно в смисъла на „оная работа“!
Когато бях малък специалистите по „оная работа“ бяха на почит. Спомням си, че харесваните от момичета деца имаха висок статус сред нас и това май продължава и до ден днешен. Съпругата на един старши помощник капитан, например, го бе напуснала, за да се омъжи за виден морски началник. Това на пръв поглед бе повод за съжаление и подигравки, но нали идеше реч за оная работа, старпомът се превърна в популярен и почти уважаван човек. Нещо повече - той самият често цитираше приключението на жена си като повод за гордост.
Много пристанища по света са се посветили на оная работа. Ще пропусна популярните азиатски такива, защото там оная работа е и поезия, и вдъхновение, и живот, ако щете. Има едно европейско пристанище, по-скоро квартал, където тази работа е

Джейн Мансфийлд си пада по кучета и моряци!
Оная работа не само прави рокендрол, но и продава коли!
Светлана Тома може да пуши на екрана, но снимка по оная работа - никога!
Оная снимка на Мерилин.
Оная работа е и култура!
След такава целувка женитбата е задължителна!
Моторният кораб „Ловеч“, за който авторът споменава в есето.
комерсиализирана до степен, която е невъзможно да се опише. Иде реч за Хамбург и неговият Санкт Паули квартал. Вече бях плавал две десетилетия, когато го посетих за пръв път с м/к „Ловеч“. Бях любопитен и прескочих до квартала още сутринта. Градът имаше британски вид - та тук са проходили „Бийтълс“ и други велики английски групи, но Санкт Паули ми се стори буквално мъртъв. Сякаш кварталът бе изпаднал в дълбок сън и сградите бяха погълнали слънчевата светлина. Върнах се там вечерта и не можах да позная мястото. Навсякъде кипеше неукротим живот. Говоря ви не само за търговията с жива плът, но и за концерти на рок групи, мюзикъли, списания и много бира.
Що се отнася до оная работа, то всичко е до такава степен механизирано и регулирано, че предизвиква единствено отвращение. Няма кама сутра, няма Омар Хаям, няма Жоржи Амаду, има само цени, минути, правила и контрол! Трудно ми бе да повярвам, че до такава степен може да се механизира и обезличи митичната и любима на морячеството „оная работа“.
Вероятно днес има и младежи, за които оная работа не означава нищо. Съжалявам ги, защото оная работа е голяма работа! В различни периоди от моя живот съм бил свидетел как тя се превръща в любов, в пари, а най-често - във власт!
Има един полушеговит разказ на Джек Лондон на тази тема. Младата Лорета толкова често е била плашена с нещото, което другите наричат „оная работа“, че накрая губи представа за нейната същност. Въпросната девойка се влюбва в честния, но циничен Нед Брашфорд, който също е очарован от нея, но когато й се обяснява в любов, тя започва да плаче, повтаряйки: „Твърде късно е“, „Ах, защо му позволих“ и „Аз съм развратница“. Нед си мисли, че става дума за „оная работа“ и след дълги кандърми Лорета признава, че преди време е позволила на друг младеж да я целуне, а той й казал, че след целувка момичето е длъжно да се омъжи за целувача ...
През 1976 г. пуснаха съветския филм. „Таборът отива към небето“, в който чаровната циганка Рада се показа почти само по оная си работа. Милиони хора по света гледаха този филм, преди всичко заради сцената с красивата Светлана Тома. В същото време будни цигански колективи протестираха против фалшивия образ на съветската циганка, показан във филма. Днес, във времето на чалгата и войната, потърсих за изплакване на моряшките очи оная сцена от филма, в която Рада се къпе неглиже в реката. Няма и помен от нея!
А ако днес ме попитате коя работа е „оная работа“ ще ви кажа, че това е въпрос за един милион!
Всъщност всичко в нашия живот опира до оная работа. А каква е тая работа отдавна е отговорено - това е числото 42. Четете Дъглас Адамс, приятели!
Доста интимно се получи това есе, но като се замисля - МАЙ ВСИЧКАТА МОРЯШКА РАБОТА Е ОНАЯ РАБОТА...
Актуален послепис: в последните дни оная работа стана буквата Zет - символ на войната. И както очаквах, харесваните от мен рокери, отказаха да свирят в Русия под този знак. Първи бяха Би-2 и Юри Шевчуг, но ще има още много от тая работа!
За да те усмихна, Читателю, ще цитирам, все по темата, една частушка, която съм пял някога, с китарата, разбира се:
Меня милый провожал.
Всю дорогу руку жал!
Вот любовь проклятая -
Вся рука помятая!

Сл. ПЕШКОВ - моряк