АТАКАТА НА „ХАМИДИЕ“ - СТАРИ И НОВИ ФАКТИ, АНАЛИЗИ И
ИЗВОД С настоящата публикация „Морски вестник“ честити 6 май - Гергьовден: Ден на храбростта и празник на Българската армия, на всички ветерани, които са били под знамената, и на всички, които днес са в редовете на Въоръжените сили на Република България.
За атаката на „Хамидие“ от нашите миноносци на 8.11.1912 г.: анализът на източниците - стари и нови, ми позволи да направя някои критични оценки, които ще изложа пред вас. Надявам се, че аудиторията е запозната с историята на атаката, затова няма да ви я преразказвам. Ще изложа отделни моменти от нея и факти, на които не е обръщано достатъчно внимание. МЯСТО И СХЕМА НА АТАКАТА В повечето публикации до сега се показват различни райони на атаката. Атаката е единственият морски бой на нашия ВМФ, при това успещен. Смятам, че е срамота да не можем да посочим района на атаката. В „История на българите“ Том 5 [1] мястото на боя е източно от нос Шабла. Крайцерът се движи на юг (реално той е бил на курс 29°). Около него хаотично обикалят нашите миноносци и турските контраминоносци (Схема № 1). В научното изследване на Военноисторическата комисия при Щаба на армията „Войната между България и Турция“ Том 4 [2], районът на боя е южно от н. Калиакра и на паралела на Златни пясъци (Схема № 2). Съществуват и други подобни грешни публикации. Реших да възстановя прокладката на отряда миноносци по Вахтения журнал на „Летящи“ - флагманът [3], и да я сравня с картата от книгата на капитан ІІ ранг Г. Купов [4] …
Бележка на главния редактор: На 9 ноември 2012 г., на организираната във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” научна дискусия на тема „100 години от победите на Българската армия в Балканската война”, капитан I ранг от запаса Владимир ХРИСТАКИЕВ представи в доклад резултатите от своите най-нови изследвания, свързани с първата голяма българска морска победа. Тогава той ми предостави дигитално копие на своето изложение и ми позволи да го публикувам в „Морски вестник“ тогава, когато преценя, че е най-подходящо. Но този файл буквално изчезна от моя дигитален архив и вече бях изгубил надежда, че ще мога да го открия. Не можех да поискам от автора второ копие, защото скоро след тази дискусия той се разболя тежко и отплава в отвъдното. Но файлът все пак се появи, архивиран от мен по погрешка на съвсем друго място. Може би неслучайно се появи именно в годината, в която отбелязваме 110-та годишнина от победите на Българската армия в Балканската война. Светла му памет на капитан Христакиев, написаното от него все пак ще стигне до аудиторията на нашето издание. Мир на праха му!
Схема № 1.
Схема № 2.
Владимир ХРИСТАКИЕВ (1935 - 2013 г.), капитан I ранг от запаса.